Александра Маринина
Неволна убийца (8)

3.

Наближаваше шест часът и Настя си помисли, че ако Лесников не дойде до десет минути, ще трябва да се потътри сама към магазин „Орион“.

Тя вече не си спомняше кога за последен път си бе тръгнала от работа в шест, обикновено оставаше до късно, размишляваше върху фактите и събитията, чертаеше сложни схеми, градеше най-невероятни версии и измисляше хитри и оригинални начини те да бъдат проверени. Веднъж, за да разкрие серия от убийства, дори се принуди да прочете няколко трилъра на френски и италиански. Отначало колегите на Настя свиваха рамене и недоверчиво се усмихваха, след като началникът им, Виктор Алексеевич Гордеев, по прякор Житената питка, им съобщи, че е взел в отдела човек, който ще се занимава с анализи. Не виждаха особен смисъл в това и смятаха, че шефът им просто по нечия молба е уредил нечия щерка, а тъй като тя не познава детективската работа и нищо не умее, са й измислили въпросната митична аналитична работа. Това им се виждаше правдоподобно, още повече че вторият баща на Настя, Леонид Петрович, беше работил четвърт век като криминалист и с Житената питка бяха добри приятели.

Това беше преди десет години и трябваше да мине доста време, та ехидните усмивчици и ядните погледи постепенно да изчезнат от физиономиите на служителите от отдел „Тежки престъпления срещу личността“. Настя работеше за всички, изпълняваше всякакви молби и поръчения. Всеки можеше да отиде при нея и да каже: „Нещо не ми върви с комбинацията, която съм замислил. Връзката се къса ето тук и ето тук.“ Каменская се заключваше отвътре в кабинета си, вадеше прочутите си листове, чертаеше по тях неразбираеми стрелчици и кръгчета, а след два часа представяше пълен анализ на причините комбинацията да не върви и даваше съвет как да се отстранят тези причини. Тъй като притежаваше ясната методичност на математик, за когото думите „това не може да бъде“ не съществуват, тя обикновено не изпускаше нито една версия и нито едно обяснение, колкото и невероятни да изглеждаха те на пръв поглед, а прекрасната й памет й позволяваше да помни много сведения, които при първо поискване изваждаше на бял свят, за да ги съпостави, и след подобни съпоставяния те понякога лъсваха в съвсем друга светлина.

Днес Настя бе решила да изпълни обещанието, което бе дала на брат си, и да види какво представлява странното момиче Даша Сундиева. За да изпълни замисъла си по най-добрия начин, й се искаше да отиде до магазина с хубава скъпа кола. Затова чакаше с нетърпение колегата си Игор Лесников, който притежаваше лъскаво беемве. Още сутринта го бе помолила да й помогне и Лесников, винаги строг и сериозен, бе кимнал мълчаливо и бе хукнал по своите си работи. Настя така и не бе разбрала смяташе ли той да изпълни молбата й или не.

Когато стрелките на часовника показаха шест без две минути, Настя започна да се облича. Беше безсмислено да чака повече, ако смяташе да прекара в магазина поне един час, а магазинът затваряше в осем. Вече заключваше кабинета, когато видя в края на коридора Лесников — той крачеше към нея, без изобщо да бърза.

— Къде си тръгнала без мене? Да не си променила плановете си? — попита я спокойно.

— Не, просто изгубих надежда, че ще дойдеш.

— Но нали ти обещах! — невъзмутимо отвърна Лесников. — Как бих могъл да не дойда? Ако нещо ми беше попречило, щях да ти се обадя по телефона.

За любезността и точността на Игор Лесников из Московското управление на вътрешните работи се носеха легенди, които понякога се превръщаха в анекдоти. Коридорите на „Петровка“ 38 вероятно не бяха виждали по-сериозен и спокоен човек, откак бе построено зданието. На това отгоре той беше красив и половината от женското население на страната, наречена „Московско управление на вътрешните работи“, тайно въздишаше по него. Но Лесников беше примерен, любящ съпруг и щастлив баща, никой не би могъл да го упрекне в каквото и да било: през тези дълги години нито една служителка на „Петровка“ не бе получила знак на внимание от него.

Когато стигнаха до „Орион“, Настя го помоли:

— Паркирай така, че колата да се вижда от магазина през витрината. Аз ще вляза, след десет-петнайсет минути ще изляза, ще си поприказвам малко с тебе и след това можеш да си тръгваш.

— Добре — кратко отговори Игор и грижливо паркира автомобила.

„В живота ми започна период на запознаване с богатството — присмехулно си помисли Настя. — Първи беше Льошик с роклята за шестстотин долара, после брат ми, милионерът, а сега и магазин, където цените дори във валута са с много цифри.“

Настя забеляза Даша Сундиева от пръв поглед. В този скъп магазин имаше съвсем малко посетители, а отделът за дамско облекло беше буквално пуст.

Брат й не си въобразяваше, Даша наистина беше красавица. При това не беше красива в пълния смисъл на думата. След като я разгледа по-внимателно, Настя забеляза, че чертите на лицето й далеч не бяха правилни, кожата й не беше много хубава, а краката можеха да бъдат и по-дълги. За сметка на това тя имаше разкошна гъста златистомедна коса, която падаше на плътни вълни по раменете й, яркосини очи, чаровна руменина по скулите и трапчинки на бузите. Но най-хубавото в това момиче беше изражението на лицето му — приветливо, радостно, открито и доброжелателно, тъй че то сигурно би изглеждало красиво дори всъщност да беше истински грозно.

Настя влезе в отдела и се спря, оглеждайки щендерите с най-разнообразни модели дамски дрехи.

— Добър вечер. Мога ли да ви помогна? — тутакси дойде при нея продавачката, грейнала в добре тренирана професионална усмивка.

— Може би — загадъчно отговори Настя. — Имам доста сложен проблем.

Очакваше при тези думи Даша да загуби интерес, но сбърка. Момичето грейна още повече и радостно се изчерви.

— Надявам се заедно да решим проблема ви, дори да е много сложен.

„Спечели една точка — помисли си Настя. — Това, което правиш, ти е интересно. Сега да видим колко грамотно правиш това, което ти е интересно.“

— Трябва ми делови костюм, с който да ходя на работа. Но имам редица условия: първо, полата не бива да бъде къса, второ, той не бива да спъва движенията ми, трето, трябва да бъде такъв, че да може да се носи с обувки с нисък ток или изобщо без ток, четвърто, не бива да бъде ярък или много официален, пето, да е от немачкаем плат и да не се нуждае от ежедневно гладене. И най-сетне, шесто, трябва да ми отива. Това май е най-трудното. Е, какво, ще се справим ли?

Даша весело се усмихна.

— Колкото по-трудна е задачата, толкова по-интересно е да я решаваш. Съгласна ли сте?

— Ами… общо взето, да — слиса се Настя от тези думи, защото те бяха нейни, произнасяше ги твърде често. Интересно момиче е тази Даша Сундиева. Без никакво усилие спечели втора точка.

— Тогава да започнем от най-важното. Хайде да решим какви костюми ви отиват, а пък вече после от тях ще избираме такива, които да отговарят на вашите условия.

— Най-сложното е, че на мен изобщо не ми отива костюм, затова не знам какъв трябва да бъде. Просто ми се налага да ходя на работа с костюм, тъй че съм принудена да си купя. Инак предпочитам друг вид дрехи.

Даша се отдалечи на няколко крачки и заразглежда клиентката си.

— Обърнете се, ако обичате. Така, добре. Разкопчайте якето, а най-добре да го свалите. Бюст четирийсет и осем — петдесет, талия четирийсет и шест, ханш четирийсет и шест, четвърти ръст. Нищо чудно, че ви е трудно да си купите дреха.

— Защо? — изненада се Настя. Някак си не беше се замисляла за това, защото нищо не си купуваше. Имаше съвсем приличен гардероб, защото майка й, която често излизаше в чужбина и живееше дълго там, редовно й изпращаше скъпи модерни дрешки, но на практика Настя никога не ги обличаше, защото предпочиташе дънки, фланелки лете и пуловери зиме, както и удобни маратонки.

— Причините са две. Първо, дрехите, които ви стоят добре на талията и ханша, са ви тесни в бюста, а дрехи, които ви стават в бюста, стоят халтаво на талията. По принцип сте четирийсет и осми номер, но за вашия ръст сте прекалено слаба. Не боледувате ли?

— Не. Просто се храня неправилно, пък и работата ми е нервна — поясни Настя, преди да е успяла да съобрази, че едва ли не се впуска в откровения с това непознато, и то подозрително момиче. Май има дарба да предразполага хората?

— Вторият проблем е, че на външния ви облик му липсва индивидуалност. По някаква причина вие го криете или не го създавате. Затова нищо не ви отива.

— Не ви разбрах — навъси се Настя.

Всъщност прекрасно бе разбрала всичко и бе принудена да си признае, че хлапачката го бе казала много точно. Умна е, мисли бързо, има богат речник, който й позволява да формулира мислите си достатъчно точно и същевременно стегнато и тактично. Набито око на професионалист. Природно обаяние, привлекателно за хората. Умение да разговориш събеседника и да го подтикнеш към откровеност. Колко точки набра, Даря Сундиева? Шест. Браво. Нищо чудно, че брат ми Александър се е влюбил в тебе до полуда. Но ако е прав в подозренията си, тогава си дяволски опасна престъпница, защото с твоите данни можеш да направиш големи бели.

— Ще се постарая да ви обясня — продължи продавачката. — Какво имаме предвид, като казваме, че една рокля отива на жената или не й отива? Първо, съчетанието на цветовете: цветът на дрехата трябва изгодно да подчертава или откроява цвета на косата и очите. Второ, съчетанието на стиловете: моделът и стилът на дрехата трябва да отговарят на образа, който жената си създава и поддържа чрез прическата, грима, украшенията, осанката, чрез походката и маниерите си, дори чрез говора. Разбирате ли ме?

Настя кимна.

— Продължавайте, моля. Много е интересно.

— Съгласете се, когато една жена по изтъркани джинси и каубойско яке си направи вечерен грим, сложна прическа и се окичи с брилянти, това е нелепо. Точно толкова нелепо е облечена в скъп костюм жена да ходи несресана и с евтина бижутерия на шията и ушите. Или пък дама с вечерна рокля да говори дрезгаво и да псува като хамалин. Образът трябва да бъде цялостен, разбирате ли?

— Да, естествено.

— За да подберем костюм, който ви отива, трябва да видим образа ви. А вие нямате такъв.

— Тоест искате да кажете, че съм никаква?

— Вие се правите никаква — разпалено възрази Даша. — С вашите природни дадености можете да бъдете всякаква, но вие, кой знае защо, не го желаете. Или не знаете как да го направите. Затова хайде да решим каква искате да бъдете, а после ще продължим.

„Седем точки — мислено преброи Настя. — Пръв ми разкри природните особености на моята външност вторият ми баща преди много години, когато ми обясни, че върху моето невзрачно безцветно лице може да се нарисува абсолютно всичко — от грозота до ослепителна красота. Може умело да се полага грим, да се сменят цветът на косата и очите, прическата и походката, гласът и начинът на говорене. Аз се учих на всичко това в младостта си, а мама ми изпращаше от чужбина разноцветни контактни лещи и специална козметика. Тъй че владея изкуството на създаване на образ не по-зле от тази визажистка. Друг е въпросът, че почти не използвам това изкуство в ежедневието, защото изобщо не ми е интересно как изглеждам и дали мъжете ме харесват. Интересно ми е да решавам задачки.“

Тя припряно погледна часовника си, после изви очи през витрината към улицата. Бляскавата кола на Лесников беше съвсем наблизо и се виждаше добре.

— Чувствам, че ние с вас ще се заемем с моите проблеми сериозно. Трябва да пусна шофьора да вечеря. Сега ще се върна.

Настя отиде при колата, отвори вратата откъм мястото на пътника.

— Благодаря ти, Игор, много ми помогна. Я сега погледни зад гърба ми, към витрината. Виждаш ли там едно момиче?

— Блондинка ли? Виждам я.

— Гледа ли към нас?

— Не, застанала е с гръб.

— Слез, ако обичаш — помоли го Настя, — не мога да стоя наведена, гърбът ме боли.

— Защо тогава не седнеш в колата?

— Не, искам тя да ме види заедно с теб и колата. Създавам образ на заможна дама с приумици.

Игор слезе от колата и застана с лице към витрината.

— Е, какво прави тя? — нетърпеливо попита Настя. Искаше й се по-скоро да се върне в магазина при странното и дори подозрително момиче Даша и да продължи експеримента си.

— Излезе от отдела. Аха, отиде в съседния, разговаря с продавачката, отива при манекените — тихо коментираше Лесников. — Сваля от тях перуки. Една, две, три, четири перуки, пак отива при продавачката, връща се в своя отдел. Подрежда перуките на щанда. Обръща се. Гледа ни.

— Сигурен ли си, че ни гледа?

— Абсолютно, усмихва се.

— Какво, на тебе ли се усмихва?

— Не, на нещо, което сигурно си мисли. Физиономията й е замислена.

— Още ли ни гледа?

— Аха. Мисля, че те изучава от главата до петите.

— Добре, достатъчно — реши Настя. — Видя красивата кола с красивия шофьор, мога да се връщам. Всичко хубаво, Игорьок!

Когато се върна в магазина, Настя веднага видя, че щендерът до щанда на продавачката е пълен с костюми. Много добре си спомняше, че когато разговаряше с Даша, този щендер беше празен.

— Всичко наред ли е? — приветливо й се усмихна продавачката. — Тогава да продължим, ако не сте се отказали. Подбрах за вас костюми и перуки, за да можем да помислим какъв образ ще си създавате. Предлагам ви да изберете между платинена блондинка с масленозелена цветова гама или средно руса със сиви и бледолилави оттенъци.

— А каква е разликата? — попита Настя, почувствала се като изпитващ професор. Тя прекрасно знаеше каква е разликата, за нея беше важно да чуе отговора, за да провери Даша.

— Платинената блондинка в съчетание с масленозелени оттенъци ще ви даде образ на жена с минало, страдала, обичала, сдържана, външно студена, но без това да изключва една природна страст. Средно русата коса в съчетание със сиви и бледолилави цветове създава образ на кротка, сговорчива, добра, домашна жена, открита и нежна. Избирайте.

След час Настя си тръгна от магазин „Орион“ с един купен с парите на брат й костюм от масленозелена коприна и със смътното усещане, че синеоката златокоса Даша Сундиева е много по-сложна, отколкото би я преценил и най-пристрастният и склонен към подозрения съдия. Умните и проницателни хора рядко са открити и доброжелателни, защото умните и проницателни хора винаги те виждат като на рентген, с всичките ти нелицеприятни мисли. След което тяхната доброжелателност рязко спада. Хора като Даша просто не съществуват. Настя беше сигурна, че у нея има нещо престорено. И тъй като не е възможно да имитираш ум, професионализъм и проницателност, ако си неграмотен глупак, остава да си мислим, че изкуствени са приветливостта, добротата и откритостта. Твърде вероятно е, братко, да не грешиш. Определено има нещо съмнително в твоето момиче.

Още с отварянето на вратата вкъщи Настя чу звъненето на телефона.

— Вдигни! — извика й от вътрешната стая Чистяков. — Сигурно е пак брат ти, вече десет пъти те търси.

Наистина беше Александър Каменски, който с вълнение очакваше каква присъда ще произнесе Настя.

— Засега не мога да кажа нищо определено — честно каза Настя. — Може би си прав, но не мога да бъда напълно сигурна.

— Какво да правя тогава? — притеснено попита той.

— Не се тръшкай. Дръж се, сякаш нищо не се е случило, срещай се с Даша, само не я води на гости. А аз след ден-два ще повторя посещението. Може нещо да се проясни.

— Признателен съм ти, сестричке. Извинявай, че ти отнемам от времето — благодари й Саша.