Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Убийца поневоле, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Александра Маринина

Заглавие: Неволна убийца

Преводач: Здравка Петрова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: руски

Издание: Първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: руска

Редактор: Валентин Георгиев

Художник: Владимир Сорокопуд

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-867-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2532

История

  1. — Добавяне

3.

Игор Ерохин излезе от ресторанта и веднага се върна обратно във фоайето. Притиснат до стената, той се помъчи да успокои разтупканото си сърце. Пак този човек! Сега Игор беше сигурен, че не се е припознал. Беше виждал това лице няколко пъти през последните дни. Да не би милицията… Или конкурентите? Трябва да се види тази работа. Но как? Най-важният въпрос е: да каже ли за това на Артьом?

Пусна един жетон в телефона автомат и набра номера на Виктор Костиря.

— Костиря, при тебе всичко спокойно ли е? — попита колкото можа по-равнодушно.

— За какво говориш? — не го разбра Костиря.

— Сигурен ли си, че нямаш „опашка“ подире си?

— Стопроцентово — уверено отвърна Костиря. — Постоянно проверявам.

— А Сурик да се е оплаквал от нещо такова?

— Май че не. Питай него. Защо?

— Не, няма нищо. Ще го питам. Добре, чао.

Ерохин затвори телефона, бавно излезе от фоайето и тръгна към своето яркочервено ауди. Нима този човек следи него? Защо само него? Или вече следят всичко, включително и Артьом, само че той, Игор, пръв го е забелязал? На Костиря може да се вярва, той е много внимателен и предпазлив, защото е най-алчният от всички, готов е да умре за всеки долар. Пази хранилката повече от зеницата на окото си. Не, ако следяха Костиря, той със сигурност щеше да забележи. Възможно е проблемът да е само у него, у Игор, само той да е допуснал някаква грешка и заради това да го следят сега. Значи не бива да казва на Артьом, ще му откъсне главата и ще го лиши от парите, той наказва сурово небрежността и гневът му е страшен. Виж, ако опита да се разбере с човека сам и така хване следата на конкурентите, Артьом не само ще го похвали, но, дай боже, може и да увеличи дела на Ерохин при подялбата.

Той се огледа наоколо, но никъде не видя онзи човек. Като измина две пресечки, Ерохин забеляза, че бялата жигула го следва. Той рязко увеличи скоростта, жигулата не изостана, тогава той внезапно забави ход и я пусна да мине. Точно така, същият човек беше на волана, подмина го, дори не извърна глава. Може би все пак беше случайност? Но за всеки случай Игор запомни номера на колата.

След като се отби тук-там по работа, Ерохин се прибра вкъщи. С удоволствие би отишъл да пренощува у Лора, но Лора живееше в нов блок, в комплекс, където още се строеше и още нямаше телефони, а Резников строго бе наредил докато ситуацията с конкурентите не се е прояснила, да си нощува вкъщи. Всичко можело да се случи и всеки от тях трябвало всеки момент, както се изрази Артьом, да бъде достъпен за спешен контакт. Лора не можеше да дойде при него — имаше малко дете.

Игор живееше в мъничка гарсониерка, най-евтината, която можа да намери. Гарсониерката беше купена с парите, спечелени от куфарната търговия и други комбинации. Онези пари той изобщо не ги беше виждал. Онези пари се превеждаха по сметка в една западноевропейска банка. Когато се натрупат достатъчно, той ще напусне Русия и ще започне живота си на нова сметка, така поне му беше обещал Артьом.

Майката на Ерохин още живееше в блока, където бе минало детството му, и Игор понякога я навестяваше, макар и крайно неохотно. Майка му веднага започваше да хленчи и да се вайка, задето не учел и не работел като всички прилични хора, задето се бил свързал със спекуланти. Този бабишкер не можеше да проумее, че сега няма спекуланти, а има свободна търговия. А пък университетската диплома става само да си я завреш отзад, за нищо друго не върши работа. Ето например Артьом: и институт е завършил, и в науката е работил, дори дисертация е защитил — и каква е файдата? Колко пари му е донесла дисертацията? Чиста нула. Само главоболията са му останали. А пък Артьом не е глупак и щом е зарязал държавната служба и се е захванал с търговия, значи наистина така е по-добре.

Но колкото и да опяваше майка му, Игор трябваше да я види. „Утре отивам — реши той. — Ще й купя повечко храница, и по-вкусничка, щото вечно се жалва, че не съм й помагал. Ако човек слуша нея, ще си помисли, че няма други деца, освен мене, Генка и Люска не ги слага в сметката. Че как, те са сирачетата, а аз съм богатият Буратино, трябва да издържам всички. И двамата са яки, обаче хитруват, все гледат да яхнат мене. А-а, не, да помогнеш на майка си е нещо свято, обаче тия двамата сами да се оправят.“

Лекото опиянение от изпитото с вечерята уиски му бе минало и Игор, преди да си легне, гаврътна една третина водна чаша водка. Споменът за човека с бялата жигула много го тревожеше, а Ерохин искаше да се наспи добре.