Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Убийца поневоле, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Александра Маринина

Заглавие: Неволна убийца

Преводач: Здравка Петрова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: руски

Издание: Първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: руска

Редактор: Валентин Георгиев

Художник: Владимир Сорокопуд

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-867-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2532

История

  1. — Добавяне

3.

Виктор Алексеевич Гордеев, по прякор Житената питка, привършваше сутрешната оперативка.

— Ако нямате други въпроси към мен, всички са свободни. Анастасия, ти остани.

Служителите бавно се заизтегляха от кабинета на началника, за да се разтичат по своите неотложни работи. Настя остана да седи в отдалечения край на кабинета.

— Защо се криеш? — недоволно промърмори Житената питка. — Седни по-наблизо.

— Защо? — усмихна се тя. — Ще ме биете ли?

— Гърлото ме боли — оплака се Гордеев, — не мога да говоря силно. Едва избутах оперативката, сякаш някой ми е натикал шкурка в гърлото. Сигурно имам ангина, а?

— Така изглежда — съгласи се Настя. — Направете си гаргара с йод и сол, добре дезинфекцира, особено ако имате налепи.

— Ами тези… как се казваха… Е, дето ги рекламират по телевизията? Дали да не ги опитам?

— Имате предвид „Колдрекс“ и „Панадол“?

— А, точно тях.

— Не знам, за това не мога да ви посъветвам. Мене лично ме е страх от новите лекарства, но то е, защото имам алергия.

— Добре, ще мина с народни средства — въздъхна Житената питка.

Той май наистина се разболяваше. Огромното му плешиво теме беше осеяно с капчици пот въпреки прохладата на октомврийския ден, носът му беше почервенял, очите сълзяха, гласът му беше паднал и с всяка дума ставаше все по-дрезгав.

— Какво става с аналитичното сведение? — попита той. — Кога ще бъде готово?

— Ами то фактически е готово, сега ми е нужен вашият съвет. Не, два съвета са ми нужни — поправи се Настя.

— Давай, питай — махна с ръка Виктор Алексеевич. — Когато съм болен, съпротивителните ми сили намаляват и всеки може да ми измъкне дори два безплатни съвета. Възползвай се.

— Открих няколко групи убийства, можем да ги наречем дори серии, които са били разследвани поотделно и въпросът за обединяване на делата дори не е бил повдиган. Сигурна съм на деветдесет и пет процента, че това все пак са серии, всяка от които е обединена или от изпълнителя, или по някакъв друг признак. Аз мога просто да спомена това в сведението, а мога и да дам разгърнат анализ с обяснения, но тогава ще започнат да се мяркат имената на хора, които не са забелязали това, изтървали са го или просто са били небрежни. Има и трети вариант: в сведението за Щаба само да спомена за това, а отделно да направя подробен анализ на тези серии. С една дума — както вие кажете, така ще постъпя.

— Както аз кажа, както аз кажа — ядно промърмори Гордеев и уви врата си със сивия униформен шал. — Нищо няма да кажа. Болен съм. Сведението си е твое, както го напишеш, все е добре.

— Ама… Виктор Алексеевич — примоли се Настя, — мисля, че не бива да излагаме момчетата, а? Нека да го напиша без имената. В края на краищата сведението е нужно не за да се правят организационни изводи, а за да имаме предвид грешките и типичните недоглеждания. Нали така?

— Така е, правилно — кимна Житената питка, вече преминал на дрезгав шепот. — Щом си знаеш всичко сама, защо ме питаш?

— За всеки случай, нали сте началник.

— Лошо, Анастасия. Ти вече си голямо момиче, стига си се крила зад моя гръб, учи се сама да вземаш решения. Скоро ще се пенсионирам, какво ще правиш без мене?

— Без вас съм загубена — категорично отвърна тя.

— Глупости — намръщи се полковникът. — Я по-бързо си стъпвай на краката, събирай смелост, та да мога с чиста съвест да се оттегля. Смятай, че ти дадох първия си съвет. Какво друго искаше?

— Е, като имам предвид това, което току-що ми казахте, излиза, че вторият ви съвет не ми е нужен. Затова не ви искам съвет и не ви моля за разрешение, а просто ви съобщавам.

— Какво ми съобщаваш?

— Че ми е необходимо да направя оперативна проверка на някои обстоятелства и смятам да използвам за целта собствените си възможности.

— Интересна работа, че какви възможности имаш ти? — От учудването гласът на Житената питка за миг се прочисти. — Десет години се занимаваш с анализи, нямаш нито един агент, нито платен, нито някакъв друг. Доколкото знам, нямаш и други източници на информация. Какво си намислила, а? Я бързо си признай.

— За нищо на света няма да си призная — засмя се Настя. — Нали вие самият ми наредихте да събирам смелост и да вземам решения самостоятелно.

— Смелостта не означава пререкания с началството и укриване на информация от него.

— И това означава — упорито възрази Настя. — Но аз няма да укривам нищо. Искам да помоля за помощ Денисов.

— Кого?! — задави се полковникът.

— Едуард Петрович Денисов — невъзмутимо повтори Настя. — Първо, вие сте абсолютно прав, че нямам собствени източници на информация. Второ, Едуард Петрович ми остана длъжен, така че мога да прибягна до помощта му без угризения на съвестта. И много ви моля, Виктор Алексеевич, не ми забранявайте да правя това, което съм замислила, защото аз ще го правя при всяко положение, само че ще бъда принудена да ви лъжа, а не го искам.

— За какво ти е нужно всичко това? — жално прогъгна Гордеев, обгърнал с ръце гърлото си. — Какво искаш да откриеш?

— Засега няма да ви кажа. И не ме притискайте, Виктор Алексеевич, знам инструкциите.

— Добре, прави каквото си решила — неочаквано миролюбиво отвърна Житената питка. — Ти си ми умно момиче, няма да направиш нищо катастрофално глупаво. Само внимавай с Денисов, тоя стар зубър може да те излапа за мезе и дори няма да го забележи.