Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (7)

7.

На трийсет и две години Лили Овъртън бе мъдра жена, а през годините бе добила изисканост и светски обноски. Бе се омъжвала и овдовявала два пъти. Първият й съпруг бе хирург, вторият — адвокат, който ръководеше собствена фирма, и двамата й оставиха значително състояние. Бе вдовица с добро материално положение.

По време на брака си с Оскар Овъртън, адвоката, се бе срещала с всякакви хора с различни професии и обществено положение и се бе възползвала от тези безценни познанства. Благодарение на проницателността и острия си ум, бързо започна да разбира Едуард Деравенел още от първия миг, в който го видя.

Срещнаха се случайно преди година и сега се улови, че мисли за онази първа вечер, преживяваше я отново, докато го чакаше да се върне при нея, след като слезе да поговори с кочияша на файтона.

Миналият януари я поканиха на вечеря в тесен кръг в Кенсингтън, в дома на любимата й приятелка Вики Форт, наскоро омъжената сестра на Уил Хаслинг. Уил пристигна с най-близкия си приятел Едуард Деравенел и на Лили й стана пределно ясно, че е привлякла вниманието на Едуард в мига, в който я зърна. Веднага се доближи към нея, понасяйки се устремно през гостната, и не се отдели повече, докато не влязоха за вечеря. Не говореше много, но я следеше така втренчено, сякаш нищо друго не съществуваше.

За голяма нейна изненада, се изпълни с разочарование, когато установи, че мястото й е между Уил и някакъв банкер на средна възраст с мустаци като на морж, който леко фъфлеше; в следващия момент се усмихна възхитена, когато посочиха на Едуард мястото срещу нейното.

Блестящите му сини очи не се откъсваха от лицето й по време на вечерята; жадно я поглъщаха, а храната му остана недокосната. Показа за кратко слаб интерес към сътрапезничките от двете си страни, обичайна проява на учтивост. Изцяло се бе съсредоточил върху нея, а тя чудесно разбираше какво точно иска. Издаваше го изражението на хипнотизираните му очи, което оставяше съвсем малко на въображението.

След вечеря дамите се оттеглиха в гостната, докато мъжете останаха сами, за да се насладят на портвайна и пурите си. Тя беше неспокойна, нетърпелива, стоеше като на тръни, докато половин час по-късно той не застана на прага на помещението. Заля я облекчение, когато се приближи, поглъщайки я с поглед, без да го е грижа какво ще си помислят останалите. Както и тя, за голямо нейно изумление. Лили някак се изненада, че вътрешно бе напрегната, развълнувана и нетърпелива да бъде близо до него.

Той се приближи и тихо прошепна:

— Трябва да говоря с вас насаме, госпожо Овъртън.

Тя просто кимна и го хвана под ръка, той предпазливо я поведе към един отдалечен ъгъл, близо до една палма.

— Трябва отново да ви видя, възможно най-скоро — промълви той с пълен със страст глас, след като останаха насаме, с очи, приковани в нейните. — И съм убеден, че и на вас ще ви бъде приятно — докато говореше, се приближи още малко и стисна силно ръката й, на лицето му се изписа неподправено желание и тя почувства, че устата й изведнъж пресъхва.

В първия момент не й бе възможно да отговори, само се взираше в него, напълно омаяна, изпаднала под влияние на магията му.

— Моля ви — настоя той.

Ярка червенина плъзна по лицето й и тя усети, че й става страшно горещо и се изчервява.

— Утре — дрезгаво продължи той. — Още по-добре довечера. По-късно тази нощ. О, моля ви, кажете да.

Възвърнала най-после гласа си, тя прошепна:

— Утре. Следобед. В четири.

— Да дойда ли в дома ви? Или предпочитате да…

— У дома — отсече тя, ужасена от мисълта за среща в хотел. Срещите сред обществото щяха да бъдат неуместни, компрометиращи и тя бързо му обясни къде точно живее.

На следващия ден Лили се чудеше на себе си и на поведението си, питаше се как толкова бързо бе завладяна от този младеж, който очевидно бе значително по-млад от нея. Но отговорът веднага изплува в съзнанието й. Внезапно привличане. Непреодолимо сексуално желание. И така, през онзи ден тя освободи икономката си да си тръгне рано и я изпроводи в два часа, петнайсет минути по-късно отпрати и слугинята.

Останала сама, се изкъпа и напарфюмира, изчетка и среса златистата си коса в небрежна момичешка прическа, облече красиви бели долни дрехи и избра семпла бледозелена следобедна рокля от шифон и дантела. Видът й бе неангажиращ и ефирен, привърза на кръста си широка бледозелена панделка. При все че денят бе студен, й се искаше да облече нещо младежко и чаровно, което освен това да му осигури лесен достъп до нея. Интуитивно вече знаеше какво да очаква, щом пристигне; ясно й бе, че ще я атакува много бързо, ще се опита да я прелъсти през първия половин час. Предната вечер страстното му желание бе прекалено явно.

Бе готова час преди уреченото време, обходи етажа, преброди къщата, провери всичко и откри, че едва се сдържа. Трепереше, вълнуваше се и не можеше да си намери място. Държеше се като младо момиче при първа среща. Тези чувства истински я бяха изненадали, тъй като имаше житейски опит.

Едуард пристигна в четири без пет за следобедния чай. Тя му сервира сама, а той не откъсваше очи от нея. На Лили й бе напълно ясно, че отсъствието на прислугата и поруменялото й лице му дават знак, че намеренията й са същите като неговите. Но пък той вече го знаеше, преди да дойде тук.

Той отпи глътка чай, тя — също; набързо й разказа за Оксфорд, за близкото му приятелство с Уил и колко много се възхищава от Вики Форт, нейната приятелка.

Лили го слушаше внимателно, наслаждаваше се на тембъра на гласа му — мъжествен, мелодичен и обработен.

И тогава, неочаквано Едуард замлъкна, изправи се и се запъти към стола й. Наведе се и каза с най-нежен глас:

— Не искате ли да дойдете и да седнете до мен на канапето? Струвате ми се толкова далеч.

Преди да успее да му отговори, той пое ръката й, изправи я на крака и я поведе към разположеното до камината канапе.

— Треперите, госпожо Овъртън — отбеляза той, когато я настани на дивана и седна до нея. — Добре ли сте?

— Чувствам се отлично — бе всичко, което можа да каже.

— А аз се опасявам, че не съм — промълви той и веднага се премести по-наблизо. — От снощи съм така развълнуван. Не мога да престана да мисля за вас — когато тя не отвърна, той попита: — Смея ли да се надявам, че поне мъничко сте си мислили за мен?

Тя кимна.

Тогава той се наклони към нея, прегърна я през раменете и докосна с устни бузата й. Тя не трепна, остана напълно неподвижна, когато той отново целуна страната й и потърси устните й. Тя отвърна на целувката му. „Защо да се преструвам — каза си тя, — защо да се правя на целомъдрена, когато той знае колко силно го желая.“ Няколко секунди по-късно ръката му бе върху гърдите й; той я придърпа по-близо до себе си, притисна я силно в обятията си и със сръчни пръсти разкопча предната част на роклята й, пъхна ръката си вътре, като леко докосна зърното на гърдата й. Когато тя не прояви никаква съпротива, той стана по-дързък и плъзна ръка надолу по крака й, надигна свободно падащата пола на роклята й и прекара пръсти по вътрешната страна на бедрото и ги плъзна между краката й. В този момент тя го спря, възкликвайки тихо:

— Моля ви, нека престанем. Не е редно.

Той внимателно се отдръпна от нея, погледна я закачливо, после се засмя.

— О, госпожо Овъртън, нима? — отново се засмя, а тя се присъедини към смеха му, тогава той поклати глава и попита: — Навярно е по-редно да се качим горе, госпожо Овъртън? Струва ми се, че е крайно наложително да си намерим легло.

— Само ако престанеш да ме наричаш госпожа Овъртън, а ме наричаш с малкото ми име Лили, Едуард — отговори тя, като се усмихна леко.

— Настоявам да се обръщаш към мен с Нед.

Заедно се качиха по стълбите и тя не показа никакво стеснение; въведе го в спалнята си, после изведнъж се обърна и му хвърли загадъчен поглед.

В отговор той веднага я взе в прегръдките си, а ръцете му се спуснаха по хълбоците й. Тя се чувстваше така малка, женствена и беззащитна, защото той бе висок, едър и силен, по-мъжествен от него не бе срещала.

Като я прегърна още по-силно и я притисна до себе си, тя усети ерекцията му и започна да трепери.

Сякаш разбрал внезапната й възбуда, той застина, остана напълно неподвижен, свел лице към нея. Много бавно започна да съблича дрехите й, развърза копринената панделка около кръста й и я остави да падне на пода, разкопча останалите копчета на предницата на роклята. Плъзгайки се по тялото й, тя падна на пода и образува в краката й купчинка от бледозелена дантела. Миг след като започна да разкопчава бельото й, спря и я поведе към леглото. Без да каже и дума, свали всичко от нея, докато тя не остана напълно гола.

Чак тогава заговори с пълен с възхищение глас:

— О, Лили, Лили, много си красива.

Тя остана безмълвна, просто го гледаше с очи, изпълнени с копнеж и с желание.

След това всичко стана много бързо. Той се изправи, припряно се освободи от дрехите си и легна до нея на леглото. Надигна се на лакът, надвеси се над нея, силно и страстно я целуна, а езикът му се стрелна в устата й в момент на истинска интимност. Всичките му движения бяха бавни, нежни, деликатни и скоро едната му ръка пробяга по тялото й, галейки и милвайки всеки сантиметър от нея, докато тя не извика от наслада.

Скоро след това, той пое ръката й и я постави върху слабините си и тя се изненада от големината на мъжествеността му. Но когато проникна в нея, го стори с такава безкрайна нежност, че тя усети, че се разтваря, за да го приеме, възбудена от силата му, увереността и опитността му. Възторжено станаха едно цяло, слети в екстаз, който и двамата предусещаха от първия миг, в който се срещнаха.

Едуард остана с нея до края на деня и ранната привечер. Тя му приготви вечеря, а той все не си тръгваше, докато най-после напусна дома й в ранните утринни часове. Бе ненаситен, както и тя, и през онази нощ разбра, че той е най-добрият любовник, когото е познавала.

И така започна най-необичайната връзка на Лили с мъж, която месеци поред й даваше неизмеримо щастие.

Нед я посещаваше винаги, когато дойдеше в Лондон, а понякога, поддала се на молбите му, тя го навестяваше в Оксфорд. С течение на времето го бе обикнала, въпреки че съзнаваше, че няма как да хвърли мост над пропастта от години, която ги делеше. Независимо от това, тя реши да остане негова любовница, докогато той я желае и има нужда от нея.

Твърде малко бяха нещата, които не знаеше за него и напълно го разбираше. Бе сексапилен, чувствен и изключително романтичен мъж; твърде зрял за възрастта си; притежаваше бляскав, аналитичен ум, който нерядко я изумяваше. Освен тези си качества, бе поразително красив и все пак видът му не пораждаше у него суета, бе мил и състрадателен. Изглежда най-забележителното у Нед бе очарованието му. Излъчваше особен естествен чар, бе така обаятелен, че омагьосваше всекиго. Това му качество, плюс приветливостта и дружелюбието му, веднага предразполагаха околните. Привличаше ги и ги караше да се стремят да бъдат част от неговия кръг.

И все пак Лили съзнаваше, че зад това очарование, зад красивата външност се крие напълно различен човек, упорит и целенасочен, който таеше силни амбиции, рядко изобретателен, с неустрашима, желязна воля. Много скоро й се наложи да приеме, че може да е безмилостен, щом необходимостта го налага.

Малцина познаваха тази му страна, понеже съдеха по външността му и защото той не им позволяваше да го опознаят отблизо. Често го подценяваха, за голямо нейно изумление и нестихващо раздразнение. Склонни бяха да го окачествяват като хубаво, но мързеливо и бездейно момче и го пренебрегваха като незначителен човек. Колко грешаха.

Лили се изправи от стола си, когато чу да се захлопва външната врата и спомените й за Нед и първата им среща се върнаха в дълбините на съзнанието й. Качваше се по стълбите, връщаше се при нея и когато влезе във всекидневната, тя го посрещна с въпросителен поглед.

— Съгласен ли е кочияшът да те почака?

— Колкото пожелая — отговори той и леко й се усмихна. Направи няколко крачки към камината, настани се на канапето и изпъна дългите си крака.

— Искаш ли да ти масажирам раменете? — попита тя и изведнъж млъкна, като го видя да клати глава.

— Желая само да поседя тук, при теб, Лили, и да се отпусна, ако мога. Така съм обзет от скръб, че чувствам, че всяко нещо, което би ми донесло наслада, би било напълно неуместно.

Помежду им настъпи мълчание, но то бе споделено, и известно време единствените звуци бяха тиктакането на салонния часовник в ъгъла и пращенето на дървата в камината.

След малко Лили заговори:

— Чувствах същото като теб, когато първият ми съпруг почина… че не бива да се радвам на нищо, че някак ще бъде проява на неуважение. Но не е така, знаеш го. А да разрешиш на една жена да те обича и да й отвърнеш с любов е прекрасна възхвала на живота — когато той не отговори, Лили се изправи и отиде да седне до него на канапето.

Отпуснала ръка на коляното му, с безкрайна нежност тя попита:

— Нима мислиш, че да ме любиш, когато си в траур, е непристойно? Или някак нередно, Нед?

— Така ми се струва… — той остави изречението си незавършено, облегна се на канапето и се втренчи в нея едновременно с разтревожено и смутено изражение.

— Напълно разбирам и както казах, изпитала съм това, което преживяваш в този момент — промълви Лили. — Към тъгата са примесени и гняв, и чувство на безнадеждност. Напълно естествено е да се чувстваш така и навярно за теб е по-тежко, защото си загубил четирима от най-близките си и любими хора.

Той взе ръката й в своята и я стисна здраво.

— Да — промълви той, — права си.

— Много отдавна научих, че е важно да обърнеш гръб на смъртта и да се върнеш към настоящето. Животът трябва да продължи. Нед, разбереш ли това, ще надвиеш горестта.

Той прокара ръка през златисточервеникавата си коса и тежко въздъхна.

— Мъдра си, Лили, умът ми е съгласен с теб, но ми е трудно да го приема със сърцето си — изпъшка още веднъж и я дари със скръбна усмивка. — Освен това не вярвам, че мога да те любя днес.

Но не бе така. И го стори. С нежната помощ на Лили. Тя щеше да го върне към живота. Отмъщението принадлежеше на утрешния ден.