Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (41)

41.
Рипън

Нан Уоткинс сънливо се обърна настрани и протегна ръка към Невил. Нямаше го: отвори очи, видя, че завивките са отмахнати и погледът й се устреми към прозорците на спалнята им.

Невил стоеше до един от тях и се взираше навън. Висок, строен и напълно неподвижен, позата му подсказваше, че е дълбоко замислен.

Тази нощ луната бе пълна и обливаше стаята със сребристата си светлина, като караше всеки предмет ясно да изпъква. Профилът на лицето му бе ярко озарен и както винаги, тя си помисли колко е красив. Сърцето й трепна в гърдите. Той бе целият й живот; без него тя бе нищо, едва ли би могла да съществува. От цялата си душа обичаше дъщерите си, но съпругът й бе на първо място, открай време бе така.

Преди нея той бе имал други жени, но нито една, след като се ожениха. Беше й го повтарял безброй пъти, но тя щеше да го знае, дори и да не бе споменал и дума. Невил я обожаваше, в леглото бе истински мъж и прекарваше повечето си свободно време с нея. Имаше и друго… характера му.

Невил не бе фустогонец. Да, често сменяше приятелките си, но докато траеше връзката му с някоя жена, й беше верен. В това отношение бе пълна противоположност на братовчед си Нед, който като че успяваше да има връзка с няколко жени едновременно. Подобна „дарба“ липсваше у нейния съпруг.

Нан стисна устни, припомнила си разговора с Невил онзи ден. Налагаше се да промени представата си за Нед, че е пословичен донжуан. Според Невил Едуард бе верен на Лили Овъртън. Бедната жена, помисли си Нан, да загине при такива трагични обстоятелства. А бе млада, малко над трийсет.

Много отдавна тя бе станала свидетел на друга катастрофа с ландо, но за щастие никой не бе убит. Баща й все я предупреждаваше, че каретите може да бъдат опасни, ако се движат с висока скорост, а той рядко грешеше.

Протегна дългите си крака, надигна се от леглото и се облегна на задната табла. Тя леко изскърца и Невил се обърна, чул звука.

Когато я видя седнала, облегната на камарата от бели възглавници, тихо промълви:

— О, скъпа, събудих те.

— Не, не си — възрази тя и го погледна, осъзнавайки, че го желае. Протегна ръце и той се приближи, седна на леглото и се надвеси над нея. Като го прегърна през врата, тя прошепна в ухото му: — Така те жадувам… копнея за теб, желая те. Вземи ме, Невил. Навярно тази е нощта да създадем сина и наследника, когото така силно искаш.

— Желая теб, мое най-скъпо създание.

След секунди лежаха голи в обятията си.

Той целуваше лицето й, очите й, врата й и бързо премести глава към гърдите й, започна да ги целува, като ги галеше с ръка. Плъзна се към долната част на леглото, прокара ръка по плоския й корем, надолу към бедрото й, стигна до хълбоците й. Когато докосна най-интимните й части, тя тихо простена и прошепна:

— Моля те, скъпи, моля те.

Тогава той провря език в нейната светая светих, докато тя не затрепери в екстаз.

Мигновено я привлече към себе си и нетърпеливо навлезе в нея и подтикван от завладялото го желание, достигаше все по-надълбоко, докато тя не извика.

— Невил, Невил, сега, о, моля те, сега.

И когато започна да се притиска към него и да трепери неудържимо, той захвърли всичките си задръжки и свърши в момента, когато и тя достигна кулминация.

Дълго лежаха прегърнати един до друг. Не му се искаше да се отдели от нея, тя също не желаеше да помръдне. Невил положи глава до лицето й и те отплаваха в сладък унес, без да промълвят и дума, наслаждавайки се на миговете, последвали любовта им.

По-късно Нан заговори:

— Веднъж ме увери, че сега съм единствена за теб. Истина ли е?

Той се усмихна.

— Нямаш ли ми доверие?

— Но, разбира се! — извика тя и се опита да седне.

Невил я задържа върху възглавницата и затисна тялото й със своето.

— Зная, че ми вярваш и можеш да си сигурна, че за мен няма друга, моя Нан. Защо ми е нужна друга, като имам теб? Тези безупречни гърди, дългите ти, изваяни нозе, стройното ти, красиво тяло. А имаш толкова прекрасно лице. Без да споменаваме тази вълшебна част от теб — той се плъзна встрани, проникна с пръсти в нея и след минути отново я доведе до екстаз.

— Мисля, че тази нощ може да съм забременяла, скъпи — обади се Нан след кратко време и го погледна.

Невил се бе отърколил от нея и се бе подпрял на нейната възглавница.

— Надявам се — отговори той, — но в дългосрочен план няма значение. Мога да мина и без наследник.

— Мислиш за Ричард, нали? Той ще стане приемният ти син, нали? Прекарва тук толкова много време с теб.

— Не. Не, Нан, няма да ми стане син. Просто момчето ми допада.

— А Джордж? Ами той?

— Длъжен съм да призная, че Джордж е доста странен. Истинска загадка за мен. Понякога ми се струва, че не заслужава много доверие, знаеш ли?

— Винаги е тъй чаровен… — гласът й заглъхна.

— Нека не смесваме индивидуалността с характера, скъпа моя.

— Нещо те тревожи, Невил, нещо важно. Чувствам го. Забелязах го в очите ти по време на вечеря. После като те видях да стоиш до прозореца на спалнята и да се взираш навън, бях сигурна, че нещо терзае ума ти.

Като се надигна на лакът и сведе поглед към нея, Невил поклати глава.

— Нищо не мога да скрия от теб, нали?

— Не, не можеш. Познавам те прекалено добре — тя се взря в светлотюркоазените му очи и видя как в тях любовта му грее, но изведнъж очите му помръкнаха, над тях ненадейно надвисна сянка. Нещо не е наред.

Невил въздъхна и продължи да се взира в лицето й. Рядко я обременяваше с делата си, но тя винаги интуитивно знаеше кога да го попита, както тази вечер. Въздъхна още веднъж и заговори с угрижен глас:

— Безпокоя се за Едуард и срещата на борда на директорите след няколко дни. В крайна сметка може да не премине така добре, както очакваме.

— Защо така? — извика Нан, изненадана, а очите й се изпълниха с тревога.

— Телефонният разговор, който проведох тази вечер, бе с Еймъс Финистър.

Тя кимна.

— Той се надяваше, че хората му ще успеят да убедят трима членове на борда от фракцията на Гранд да излязат в оставка и…

— Защо ще го правят?

— Защото Еймъс Финистър разполага с изобличаваща информация за тях, която ще ги съсипе, ако стане обществено достояние. За жалост, не са реагирали, както очаквахме.

— Ами ако не се оттеглят?

— На срещата ще гласуват против Нед и той може да изгуби възможността да представи фактите срещу Грант пред борда.

— Какво ще предприемеш?

— Налага се да намеря някакво средство, което ще ги принуди да постъпят, както искаме, инак ще настъпи катастрофа.