Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (54)

54.

Нан Уоткинс стоеше неподвижна пред библиотеката, изпълнена с тревога.

Невил, човек, който рядко повишаваше глас, крещеше на някого. Изглежда бе бесен, по-разгневен, отколкото го бе чувала през всичките им години заедно.

Понеже ненавиждаше имащите навик да подслушват, незабавно почука на вратата и влезе в библиотеката, затваряйки вратата зад себе си.

Невил се извъртя и я изгледа свирепо.

До прозореца стоеше Джони. И неговото лице имаше гневно изражение, при все че се опита нерешително да се усмихне и кимна.

Нан погледна съпруга си, но той не реагира по никакъв начин. Съвсем неочаквано тя се изплаши. Лицето на Невил бе неумолимо и бяло като на смъртник. „Прилича на болник“, помисли си тя.

— Какво става? — боязливо попита. — Какво се е случило?

Никой от двамата не й отговори, тя направи още няколко крачки навътре в стаята, после спря колебливо. Ненадейно се разтрепери и от тревогата гласът прозвуча пискливо, когато отново попита:

— Какво не е наред, скъпи?

Невил мълчеше.

Джони тръгна към нея и се постара да отговори с максимално спокоен глас:

— Става дума за Едуард. Той… — гласът на Джони се прекърши и той не можа да продължи.

— Какво му е на Едуард? — настоя тя, очите й се преместиха от Джони към Невил. — Добре ли е?

— Разбира се, че е добре! — сопна се Невил. — Кога не е бил добре, както ти се изрази. Но аз не съм добре! Причини ми нещо ужасно, постави ме в крайно неловко положение. Никога не съм бил в подобна безизходица през цялата си кариера в бизнеса.

Нан протегна ръка и я постави на облегалката на един стол, за да се подпре, разбираше, че каквото и да бе извършил Нед, то е било изключително сериозно и съпругът й го е приел много зле. Тя бавно започна:

— Какво се е объркало?

— Френската ми сделка. Ето кое се е объркало. Ще се провали с гръм и трясък следващата седмица, и то само защото онова младо пале не може да си държи… — Невил млъкна и се прокашля, припомнил си, че говори пред съпругата си. — Както знаеш, преговарям от месеци с Луи Шарпентие и уговорих една от най-големите сделки в историята. Сливането на две огромни империи — „Деравенелс“ и „Шарпентие“ във Франция. Луи се бе съгласил да продаде на „Деравенелс“ фабриките си за коприна и лозята си, и то на отлична цена, при условие че щом единствената му дъщеря Бланш се омъжи за Едуард Деравенел, той, Луи, ще подпише друг договор, който щеше да даде останалата част от империята му на „Деравенелс“, когато Луи се оттегли или почине. Бе сделката на столетието. Обаче няма да се осъществи. И само заради безочливия ми, упорит, разгонен братовчед. Той е глупак!

— О, хайде, Невил, знаеш много добре, че Нед не е безочлив — намеси се Джони. — Може да е всякакъв, но този следобед стана ясно, че той не е разбрал условията на сделката ти. И наистина не е, да бъдем честни.

— Все го защитаваш, нали, Джони? Отдавна съм го забелязал. Но смятах, че в настоящия случай е редно да си лоялен към мен, а не към Едуард Деравенел.

— Верен съм и на двама ви и ви обичам и двамата. Но определено мисля, че си несправедлив, Невил. Така нетипично за теб.

Невил хвърли гневен поглед към брат си, направи няколко крачки към масичката и си наля чаша бренди.

Нан се обади:

— Защо не поговориш с Едуард, скъпи. В края на краищата той е разумен човек. Ако го накараш да разбере, със сигурност поне ще отиде да се срещне с дъщерята на Луи, защото не я познава, доколкото разбирам. Сега ми става ясно защо си толкова настойчив. Красива ли е? Привлекателна ли е?

Невил й отвърна остро:

— Млада, прелестна и единствено дете на Луи. Негова наследница. Но се опасявам, че и да заведа Нед, за да го запозная с нея, това няма да промени нищо. Вече е прекалено късно.

— Но защо?

— Защото Едуард Деравенел е вече женен.

Нан бе поразена. Стоеше и гледаше съпруга си със зяпнала уста.

Невил отпи дълга глътка от коняка и се обърна към по-младия си брат.

— Би ли желал нещо за пиене, Джони?

— Не, благодаря, Невил — Джони хвърли поглед към часовника и продължи: — Налага се да вървя. Довечера ще ходим в „Ковънт Гардън“. Ема Калве ще пее в „Кармен“ и не искам да закъснявам за вдигането на завесата.

Невил само кимна.

— Благодаря ти, Джони, признателен съм ти за подкрепата. Разбира се, зная, че си ми верен, прости ми за предишните ми думи. Страхувам се, че гневът ми към Нед взе надмощие — Невил остави чашата с бренди и добави с по-равен глас: — Нека те изпратя.

— Не, не, стари друже, мога и сам — отговори Джони и се усмихна на Невил. Приближи се до брат си, сложи ръка на рамото му и тихо промълви: — Моля те, успокой се. Нека утре обядваме заедно. Какво ще кажеш за „Уилтънс“? В един?

— Ще те чакам — Невил успя да се усмихне.

След като най-после останаха сами, Нан бързо се приближи до Невил и хвана ръката му.

— Ела и седни, разкажи ми всичко. И за коя, за Бога, се е оженил Невил?

— За Елизабет Уиланд, можеш ли да си представиш. Сключили са таен брак преди три месеца.

— О, Боже, не! Само не за нея. Толкова е ужасна, Невил.

— Много е красива обаче.

— Вероятно най-красивата жена в Англия, ако не и в Европа. Няма да кажа в света, защото бих прекалила, но всеки я намира за красавица. Но също така е известна като… е, труден човек, меко казано.

— Чувам, че е кучка — възкликна Невил и като че изплю думата.

— Невил, моля те — Нан укорно поклати глава. — Тя е сребролюбива, безочлива, амбициозна заради себе си, двамата си синове и цялото си семейство. Уиланд са многобройни, Невил, и тя възнамерява да заобиколи Нед с тях, ще видиш.

— Не мога да попреча на тази женитба, Нан — промърмори Невил.

Нан почувства облекчение, че сега звучеше по-спокойно и го поведе към канапето. Седнаха един до друг, Нан продължи тихо да говори:

— Предполагам, че с Елизабет Уиланд Нед ще преживее интересни времена, тя не е от най-сговорчивите, както чувам.

— Кой така добре я познава? Кой от познатите ти? — попита Невил, като любопитството му взе да надделява.

— Мод Тилотсън. Тя е голяма приятелка на майката на Елизабет.

— Видно е, че Мод не одобрява новата госпожа Деравенел — Невил повдигна вежди, после додаде: — Може и да му докара интересни времена, както се изрази, но той няма да се остави да го опитомят. Каквото и да си мисли тя, той ще продължи по стария начин, както е живял досега. Няма да й бъде верен, обзалагам се.

— Съгласна съм с теб — Нан се облегна на канапето и зарея поглед. След миг заговори отново: — Той просто не може да се пребори със себе си, не познава значението на думата вярност.

Невил въздъхна.

— Налага се час по-скоро да замина за Париж и да се срещна с Луи.

— И какво, за Бога, ще му кажеш? Как ще обясниш случилото се?

Невил поклати глава и отново въздъхна.

— В този случай вярвам, че е най-добре да му съобщя истината и да призная, че Нед се е оженил тайно. Трябва храбро да отида на срещата, скъпа. Неудобството, което той ми причини, е огромно. В очите на Шарпентие ще изглеждам като пълен глупак.

— Навярно, но Нед е незрял, не можеш ли да обвиниш младостта му? — предложи тя.

Нед безрадостно се изсмя.

— О, скъпа, да не мислиш, че Луи не знае всичко за Едуард Деравенел и славата му на донжуан? Естествено, че е наясно! Той не оставя нищо на случайността. Убеден съм, че е пратил хора да проучат Едуард. Обаче явно за него не е било от значение — репутацията на Нед, искам да кажа. В крайна сметка той е французин, врял и кипял, и нищо чудно само да хихика. Знаеш, мъжете са си мъже, освен това със сигурност зная, че през годините е имал няколко любовници. Собствената му невярност не е попречила на брака му със Соланж.

— Разбирам — Нан прехапа устна и разтревожено погледна към Невил. — Как си решил да постъпиш… говоря за Нед?

Невил внимателно я изгледа, на лицето му се изписа почуда.

— Не мисля, че схващам въпроса ти, Нан? Какво точно имаш предвид?

— Е, меко казано, те е разочаровал. Действал е без да ти каже, без да поиска мнението ти, а в края на краищата ти си неговият съветник, толкова много си направил за него…

— Разбира се, че съм! Поставих го начело на „Деравенелс“. Без мен нямаше да бъде там.

— Е, какво възнамеряваш да предприемеш? Как ние ще приемем Елизабет? След като вече са семейство.

— Не смятам да правя нищо — отговори бавно Невил със замислено изражение. — Вярвам, че е най-добре да се държим, като че нищо нередно не се е случило. Ще продължим да общуваме, както досега. Аз ще бъда, както винаги, загрижен и сърдечен. Със сигурност няма да допусна тази история да застане между нас. Все пак бракът е нещо лично, което касае само тях. Абсолютно нищо общо няма с бизнеса. Истина е, че Нед работи добре за „Деравенелс“ и допринася много за компанията. Всъщност, неимоверно се гордея с него, Нан.

— Но нали ти го напътстваше! — изтъкна съпругата му.

— Да, вярно е. Но от друга страна, той извърши няколко изключителни действия през годините. Той и Оливери разрешиха няколко задачи: да намерят и закупят онези нови мраморни кариери в Карара, да реорганизират мините в Индия, естествено с помощта на Дейвид Уестмаут. Освен това Нед даде нова насока на „Деравенелс“ с петролните си сондажи. Там ще бъде големият удар, ако успеем. В добавка към тях, отново върна към живот френските ни лозя. Бяха съвсем занемарени.

— Това е една от причините, заради които те обичам, Невил, винаги цениш хората, когато заслужават доверие.

Той я дари с топла усмивка и се успокои. Напрежението го напускаше.

— Нан, скъпа, имам предложение. Според мен трябва да се отнасяме към семейство Деравенел, както винаги, с обич и роднинска всеотдайност. Нека смело приемем съюза на Нед и Елизабет и да дадем сватбен бал в тяхна чест. Тук, в къщата, и то скоро. Да излекуваме раните, ако има такива.

— Прекрасна идея! Ще поканим цялата фамилия, семейство Уиланд и приятелите ни. Така близостта ви с Нед ще бъде като преди.

— Да.

— Отношенията ни пак ще бъдат нормални, нали? — попита отново тя, все още неспокойна.

— Да — отвърна Невил, ала си помисли: „Но никога вече няма да му вярвам.“