Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (42)

42.
Лондон

Вики успя да закрепи косата на темето си, оправи къдриците отпред и постави двата гребена от черупка на костенурка да държат кичурите на мястото им. Огледа се за миг в огледалото на тоалетката си, реши, че изглежда значително по-добре, за първи път от няколко седмици. След злополуката в парка.

Брюнетка с лешникови очи и сметаново бяла кожа, Вики Форт имаше очарователно лице, което дължеше до голяма степен на ведрата си красота, на спокойствието и безметежността, които излъчваше.

Приглади с ръка високата, изящна като филигран дантелена яка на снежнобялата си блуза с буфан ръкави и постави на ушите си перлени обици, после, подпирайки се на тоалетката, се изправи. Кракът й още бе в гипс и й тежеше, но тя се бе научила да се движи из къщата, включително да се качва по стълбите и да слиза. Бе твърде горда от себе си и новооткритата си подвижност и ловкост, независимо от бялата шина.

Когато хвърли поглед към часовника на белия мраморен рафт над камината, установи, че има един свободен час, преди гувернантката и Еймъс да доведат Грейс от „Хародс“^[1], където бяха отишли да обядват и да купят нещо интересно. Предполагаше се, че е изненада за нея и й беше забавно, че Грейс и детегледачката бяха успели да придумат Еймъс да участва в експедицията им. Досещаше се, че разходката бе, за да купят нещо за приближаващия й рожден ден.

Вики напусна спалнята си и излезе в коридора, който водеше към стълбището. Като се придържаше за полираното махагоново перило, тя предпазливо се заизкачва, повдигнала дългата си, бяла като мляко габардинена пола, да не би да се спъне.

Когато влезе в спалнята на Грейс се усмихна. Детето по природа бе спретнато. Всяко нещо стоеше на мястото си точно там, където трябваше да бъде и естествено, фотографията на майка й стоеше подпряна на малкото нощно шкафче. Вики си припомни колко се зарадва, когато Грейс я облегна на нощната лампа, понеже разбра, че детето най-после е почувствало сигурност тук и вярва, че никой няма да открадне снимката на майка й.

След като я взе, Вики я отнесе в стаята за игра в съседство с банята и се настани на кръглата маса. На фотографията й бе нужна рамка и вчера Стивън бе отишъл в магазина за сребърни накити, от който пазаруваха, и откри една с подходящия размер и без много заврънкулки. Вики я извади от кутията, отвори дървеното гръбче, покрито с тъмносиньо кадифе, и се опита да постави вътре снимката, но установи, че е прекалено дебела. Кадифената задна част не можеше да влезе на мястото си, че да затвори закопчалките.

Вики извади очилата от джоба на полата си, отвори калъфката, сложи си ги и заразглежда фотографията. За първи път забеляза, че е копирана на доста дебела хартия, бе твърде тежка и като че ли някаква издутина обрамчваше изображението. Избелялата по-плътна част бе тук-там на петна и Вики реши, че те са се появили от намокряне с вода. Нищо чудно дебелата част да се е повредила, докато Грейс е мъкнела торбата насам-натам. Изведнъж забеляза няколко драскотини върху плътната ивица, оставени от друга рамка, без съмнение.

Впери очи в образа на „мама“, както бе свикнала да мисли за майката на Грейс, и кимна: „Наистина е била голяма красавица“. Вики забеляза, че кафявата хартия на гърба на фотографията се е разлепила по краищата и е започнала да се отделя по ъглите. Реши, че е по-добре да залепи нова и зачекна едното ъгълче на кафявата хартия. Тя се отдели, но да я отстрани се оказа не така лесно, както бе мислила. Изведнъж се уплаши да не повреди снимката; Грейс щеше да изпадне в истерия, ако нещо се случеше с единствения спомен от майка й, и за Вики то бе напълно разбираемо.

Като стана и излезе от стаята за игра, Вики се запридвижва надолу по стълбите към спалнята си, намери пиличка за нокти и ножичка в комплекта си за маникюр, отново внимателно се качи горе в стаята.

След като седна на масата, много предпазливо промуши пиличката и започна да надига кафявата хартия. Работата вървеше бавно, но след десет минути бе отлепила едната страна и започна да обработва долния ръб.

В мига, в който напълно отстрани подлепения гръб, Вики видя, че голям нагънат лист е притиснат до снимката; на часа разбра, че кафявата хартия е поставена от майката на Грейс, не от фотографа, както бе сметнала отначало.

Не докосна сгънатия лист, само го гледаше разтревожена, докато се питаше какво ли крие. Боеше се да го докосне, опасяваше се от написаното върху него, от онова, което щеше да открие. Страхливка, каза си сама и най-после взе големия лист и го разгъна.

Вики предположи, че най-вероятно е писмо, но не беше. Беше кръщелно свидетелство. Обаче в документа бе сгънат още един лист. Тя го остави на масата, нетърпелива да прочете кръщелното.

На него бе написано женско име, което бе неизвестно на Вики, а полето, където трябваше да фигурира името на бащата, бе празно. Незаконородена е, помисли си Вики. Грейс бе извънбрачно дете. Очите й се плъзнаха към горната част на свидетелството и тя прочете: Графство Йоркшир, а отдолу Уитби, името на града. Поне бе научила два нови факта за Грейс: името на майка й и родното й място. Горяща от желание да разбере повече, посегна към по-малкия лист и го разгъна. От него изпадна кичур златисточервена коса; Вики разсеяно го остави върху документа и като сведе поглед към бележката в ръката си, бързо зачете.

— О, Боже мой! — възкликна тя на глас. — О, Боже мой! — извика отново и очите й изведнъж се изпълниха със сълзи. Тя примигна, за да ги овладее, и още веднъж прочете краткото послание, взе кичура коса, постави го вътре и сгъна хартията. Вики установи, че ръцете й треперят, докато поставяше бележката в кръщелното. Тя бързо пъхна листовете в джоба на полата си, после отново седна на стола, прекалено зашеметена да разсъждава нормално, изумена до крайна степен.

Настолният часовник върху рафта над камината отмери половин час и изтръгна Вики от унеса й. Тя примигна, поизправи се и погледна към него. Видя, че разполага само с половин час да постави ново гръбче на фотографията и да я сложи в рамката, преди Еймъс, гувернантката и Грейс да се завърнат.

Стана, приближи се до звънеца отстрани на рафта над камината и го натисна. След секунди Елзи, прислужницата й, забързана влезе в стаята.

— Нуждаете ли се от нещо, госпожо Форт?

— Елзи, моля те, направи ми услуга. Донеси ми една ролка кафява, опаковъчна хартия, бурканчето с лепило и ножиците. Искам да пооправя тази снимка, преди да я сложа в новата й рамка.

Прислужницата кимна.

— Веднага, госпожо — и изхвръкна от стаята.

Вики седна, загледана в снимката на майката на Грейс, чудейки се дали да запази избелялата по-плътна част около нея. Взе решение и я отлепи. Името на фотографа бе напечатано с изящни ръкописни букви, а под него бе името на града: Уитби. Без обезцветеното поле името на фотографа ясно се виждаше. За миг на Вики й се прииска никой да не разбере за произхода на момичето, затова постави наново удебелената част, нищо че бе поизцапана.

След като Елзи се върна с нещата, които бе поискала, Вики отряза парче от кафявата хартия, залепи я на гърба на снимката и я постави в рамката.

— Сега вече се побра — промърмори тихо тя, докато отместваше покритата със синьо кадифе дървена задна част. Обърна я, постави я на масата и кимна одобрително, доволна от работата си, докато си мислеше колко щастлива ще бъде Грейс, като види портрета на майка си в красивата сребърна рамка.