Клайв Къслър
Дракон (61)

60

Верен на думата си, председателят на Комитета на началник-щабовете осигури личния пътнически реактивен самолет С-20 на генерал Маккей. Той беше кацнал и чакаше край пистата, която се простираше на остров Уейк, когато Пит приземи самолета със завъртащи се двигатели върху маркирана площадка пред малката летищна сграда.

От Палау беше долетял Мел Пенър и ги очакваше, запушил с ръце ушите си, за да не чува воя на газотурбинните двигатели, когато колесниците докоснаха бетонната настилка. Мястото беше отцепено и заградено с кордон от двадесетина полицаи от ВВС. Пенър тръгна към самолета и застана в очакване край вратата. Тя се отвори и от нея първи слезе Уедърхил.

— Радвам се, че все още си в царството на живите.

— Значи ставаме двама — засмян до уши каза Уедърхил. Той огледа обръча на охраната от ВВС. — Не очаквахме такова посрещане.

— Вие сте най-парливата тема за разговори в Белия дом. Вярно ли е, че сте успели да измъкнете Сума със себе си?

Уедърхил кимна.

— И Диас и Смит.

— Страхотен улов, няма що!

Слезе Стейси и също се изненада като видя Пенър и охраната.

— Не знам защо, но имам чувството, че няма да презаредим и да продължим към Хаваите — каза тя, докато прегръщаше Пенър.

— Съжалявам, не. Тук чака един реактивен самолет на Военновъздушните сили, който ще отведе Сума и законодателите във Вашингтон. Те ще бъдат придружени и охранявани от екип на военното разузнаване. На останалите е наредено да останат тук, на Уейк, за среща с група високопоставени големци, изпратени от Джордън и президента.

— Съжалявам, че не можахме да ви дадем повече сведения — обясни Уедърхил, — но помислихме, че ще бъде най-добре да не приказваме в ефира и да докладваме лично.

— Джордън одобри това. Взели сте правилно решение.

Уедърхил подаде на Пенър папка с прегледно напечатани листи.

— Пълен доклад.

Пенър се втренчи с недоумение в доклада.

— Но как?

Уедърхил посочи с ръка към вътрешността на самолета.

— Сума го е оборудвал напълно за работа. Написахме го по време на полета на портативна електронна пишеща машина.

Манкузо подаде глава през вратата.

— Здравей, Мел. Донесе ли шапчици и шампанско за празненството?

— Радвам се да те видя, Франк. Кога ще мога да се срещна с вашите пътници?

— Ей сега ще ги изведа. Трябва да почакаш една-две минути да развържа нашите гости от Япония, преди да слязат.

— Вие сте ги вързали?

— Буйстваха от време на време.

От самолета, присвили очи от яркото слънце, слязоха Лорън и Диас. Те бяха представени на Пенър, който им обясни за предстоящия полет. После Манкузо избута навън Сума и Тоши, като ги стискаше здраво за ръцете.

Пенър се поклони леко.

— Добре дошли на територията на Съединените щати, мистър Сума, ала не мисля, че престоят тук ще ви достави удоволствие.

Сума хвърли бегъл надменен поглед на Пенър, като че ли беше някой от неговите подчинени. Той се държеше така, сякаш оперативният агент от разузнаването не съществуваше.

Тоши изгледа Пенър с неприкрита омраза.

— Ще се отнасяте към мистър Сума с необходимото уважение. Той настоява да бъде незабавно освободен и върнат в Япония.

— О, ще бъде — подигравателно каза Пенър. — След като се порадва на безплатна почивка в столицата на страната ни благодарение на американския данъкоплатец.

— Вие нарушавате международните закони — злобно заяви Сума. — И ако не ни освободите, отмъщението ще бъде бързо и много от вашите сънародници ще умрат.

Пенър се обърна към Уедърхил.

— Може ли да изпълни заплахата си?

Уедърхил погледна към Сума.

— Съжалявам, можеш да забравиш за центъра „Дракон“. Дръпнахме му шалтера.

— Успяхте ли? — попита Пенър. — Рей Джордън и Дон Кърн ще си изгризат ноктите от нетърпение да чуят какво е станало.

— Временно. Количеството експлозив, което имахме, стигна само да взривим един сноп от влакнестата оптика. След няколко дни отново ще го пуснат в действие.

Пенър поздрави доктор Джош Ногами, който излезе от самолета.

— За мен е истинско удоволствие да се запозная с вас, докторе. Благодарни сме за усилията, които положихте да ни осигурявате информация. Помощта ви беше безценна.

Ногами скромно повдигна рамене.

— Съжалявам, че не успях да спася Джим Ханамура.

— Можехте да се издадете и също да бъдете убит.

— Мистър Пит направи всичко, на което беше способен, за да предотврати това. — Ногами се огледа наоколо, но не видя познати лица. — Изглежда, сега съм агент без задача.

— Когато нашият заместник-директор по оперативната част Дон Кърн научи, че се намирате на борда, той помоли да бъдете временно придаден към нас. Вашият шеф се съгласи. Ако нямате нищо против да поработите няколко дни заедно с неколцина жители на колониите, вашите познания за разположението на центъра „Дракон“ много ще ни помогнат.

Ногами кимна.

— Времето в кой да е ден тук винаги превъзхожда дъждовния Лондон.

Преди Пенър да успее да отговори, от самолета със завъртащи се двигатели изскочи Джордино и хукна към отделението полицаи от ВВС, които водеха Сума и Тоши към очакващия ги С-20. Той се втурна към командира им и го помоли да задържи за минута групата.

Джордино беше само с половин сантиметър по-висок от Тоши. Той я погледна право в очите.

— Скъпо съкровище, чакай ме.

Тя го изгледа изненадано и гневно.

— За какво говориш?

— Ухажване, любовно преследване, прегръдки, обич, предложение за женитба. Щом успея да те настигна, ще те направя най-щастливата жена на света.

— Ти си луд!

— Това е само една от обаятелните ми черти — отвърна Джордино със светнали очи. — В предстоящите години ще откриеш и много други.

За всеобщо учудване Тоши сякаш се поколеба. По някаква странна и непонятна за самата нея причина, тя установи, че подходът на Джордино, толкова различен от приетия в Япония, й харесва. Тя трябваше да се насили, за да потисне симпатията, която изпитваше към него.

Джордино долови колебанието й и като сграбчи нежните й рамене с мускулестите си ръце, бързо я целуна по устните и се усмихна.

— Щом мога, веднага ще те настигна.

Тя все още го гледаше безмълвно през рамо, когато Пенър я хвана за лакътя и безцеремонно я поведе напред.

Пит съпроводи Лорън до реактивния самолет С-20, на който вече се намираха Сума, Тоши и Диас. Те вървяха мълчаливо и усещаха как топлите лъчи на слънцето и влажният въздух галят кожата им.

Лорън спря на няколко метра от самолета и погледна Пит в очите.

— Изглежда, един от двама ни все пристига или заминава.

Той кимна.

— Живеем разделени и сме доста заети. Графиците ни никога не съвпадат.

— Може би някой ден… — Гласът й постепенно утихна.

— Някой ден — произнесе с разбиране той.

— Няма ли да се върнеш? — колебливо попита тя.

Той сви рамене.

— Не знам. Ал и аз получихме заповед да останем тук.

— Не могат да те изпратят пак на онзи остров. Не и сега.

— Аз съм морски инженер, нали не си забравила? Сигурно съм последният човек, на когото биха наредили да нападне центъра „Дракон“ с димящи револвери.

— Ще говоря с президента и ще го помоля Ал и ти да бъдете изпратени у дома.

— Не си прави труда — шеговито отвърна той. — Най-вероятно ще излетим със следващия самолет на изток.

Тя се повдигна на пръсти и нежно го целуна по устата.

— Благодаря ти за всичко.

Очите й се навлажниха. Дълбоко в себе си Лорън изпитваше страх. Тя сякаш знаеше, че той няма скоро да я последва. Тя рязко се обърна и бързо изкачи стъпалата, които водеха към самолета.

Пит остана загледан след нея. После, когато лицето й се появи на прозореца, помаха с ръка, но когато Лорън отново го потърси с поглед, докато самолетът рулираше към пистата, него го нямаше.