Клайв Къслър
Дракон (48)

47

Вечерята започна с древна кулинарна церемония. Появи се един човек, когото Сума представи като майстор на шикибочо и коленичи пред гладка дъска. В ръката си държеше риба, която Пит правилно определи като тон. Облечен в костюм от копринен брокат, с висока островърха шапка на главата, майсторът на шикибочо извади чифт стоманени пръчици за хранене и дълъг прав нож с дървена дръжка.

Като си служеше с приборите с главоломна бързина, той наряза рибата с точно определен брой удари на ножа. Когато ритуалното изпълнение приключи, той се поклони и се оттегли.

— Това ли е главният готвач? — попита Лорън.

Сума поклати глава.

— Не, той просто е майстор на церемонията за рязане на риба. Главният готвач, който е специализиран в епикурейското изкуство за приготвяне на ястия от морски продукти, сега ще събере рибата, която ще бъде сервирана като мезе.

— Вие държите на служба няколко главни готвачи в кухнята си?

— Имам трима. Един, както споменах, който отговаря за рибните блюда, един, който е майстор в готвенето на меса и зеленчуци и един, който е съсредоточил уменията си само в приготвяне на супи.

Преди да сервират рибата, поднесоха на всички подсолен чай със сладки курабийки. После им раздадоха изпускащи пара кърпички ошибори, за да избършат и почистят ръцете си. Донесоха отново рибата, чиито парченца бяха внимателно подредени в едно цяло. Тя трябваше да бъде изядена сурова, като сашими^[1].

На Сума сякаш му доставяше удоволствие да наблюдава как Джордино и Диас непохватно боравят с пръчиците за хранене. От друга страна, той беше леко изненадан, когато видя как Пит и Лорън умело се хранят с пръчиците от слонова кост, като че ли цял живот са си служили с тях.

Всяко едно от блюдата беше умело и сръчно сервирано от двойка роботи, чиито дълги ръце вдигаха и слагаха чиниите с невероятно бързи движения. Не падна нито едно парченце храна, нито пък се чуваше някакъв звук при поставянето на съдовете върху твърдата повърхност на масата. Те проговаряха само когато трябваше да попитат вечерящите дали са свършили с дадено блюдо.

— Струва ми се, че сте обсебен от идеята за автоматизирано общество — обърна се Пит към Сума.

— Да, гордеем се с нашия преход към роботизирана империя. Моят заводски комплекс в Нагоя е най-големият в света. Там имам компютризирани машини роботи, които всяка година произвеждат по двадесет хиляди напълно годни за работа роботи.

— Една армия, която произвежда друга армия — каза Пит.

— Вие неволно се докоснахте до слабото ми място, мистър Пит — разпалено продължи Сума. — Ние вече започнахме да изграждаме новите роботизирани военни части на Япония. Моите инженери проектират и конструират напълно автоматизирани бойни кораби, които не се нуждаят от човешки екипажи, самолети, пилотирани от роботи, управлявани от роботи танкове, които се движат и сражават с помощта на дистанционно управление и цели армии, съставени от стотици хиляди бронирани машини, въоръжени с мощни оръжия и оборудвани с датчици с голям обсег на действие, които могат да извършват петдесетметрови скокове и да се движат с шестдесет километра в час. Тъй като ремонтът им е много лесен, а възможностите, осигурявани от датчиците, твърде големи, те са почти непобедими. До десет години нито една от армиите на великите сили не ще може да се изправи срещу нас. За разлика от генералите и адмиралите във вашия Пентагон, разчитащи на мъже и жени, които да се бият, да проливат кръвта си и да загиват в сражения, ние ще можем да провеждаме широкомащабни бойни операции, без да дадем нито една човешка жертва.

Измина цяла минута, докато американците около масата се опитваха да вникнат във важността на казаното от Сума. Тази идея им се струваше толкова необхватна, толкова футуристична, че им беше трудно да приемат факта, че в скоро време армиите от роботи ще се превърнат в действителност.

Единствено Джордино изглеждаше безразличен към неограничените възможности на войната с киборги.

— Механичният ни компаньон твърди, че е бил осветен — заяви той, небрежно чоплейки рибата.

— Опитваме се да съчетаем нашата религия, шинтоизма, с националната ни култура — отвърна Сума, — като вярваме, че предметите, също като хората и животните, са надарени с душа, едно преимущество, което имаме пред вас, хората от Запада. Ние почитаме нашите машини, независимо дали става дума за роботите в промишлеността или самурайския меч, като човешки създания. Разполагаме дори с машини, които обучават работниците да се държат като машини.

Пит поклати глава.

— Звучи в разрез със собствените ви интереси. Вие отнемате работата на хората си.

— Това е една остаряла измислица, мистър Пит — отвърна Сума, като почукваше с пръчиците по масата. — В Япония между машините и хората са се оформили много близки взаимоотношения. В началото на следващото столетие ние ще разполагаме с милион роботи, които ще вършат работата на десет милиона души.

— А какво ще стане с тези десет милиона души, които ще останат без работа?

— Ще ги изнесем в други страни точно както изнасяме нашите промишлени изделия — спокойно заяви Сума. — Те ще се превърнат в добри, почтени граждани на държавите, където са отишли да живеят, но ще останат верни на Япония, с която ще поддържат тесни икономически връзки.

— Нещо като световно братство — каза Пит. — Виждал съм го в действие. Спомням си как наблюдавах строителството на една японска банка в Сан Диего — проектирана от архитекти японци, поверена на строителни предприемачи японци, построена от работници японци, които използваха само японско оборудване и японски строителни материали, внесени в Щатите на борда на японски кораби. Местните предприемачи и доставчици бяха напълно елиминирани.

Сума равнодушно повдигна рамене.

— В борбата за икономическо надмощие няма правила. В основата на нашата етика и морал стоят убеждения, различни от вашите. В Япония честта и дисциплината са здраво свързани с предаността — към императора, семейството и корпорацията. Ние не сме възпитани в уважение към принципите на демокрацията или благотворителната щедрост. Пътят на обединението, доброволният труд, благотворителните прояви за събиране на пари за гладуващите в Африка, както и организациите, които осигуряват помощи за отглеждане на деца в страните от третия свят, са практически непознати в моята родина. Нашите благотворителни усилия са насочени към собствените ни хора. — Той замълча и посочи към роботите, които отново бяха влезли в стаята с подноси в ръце. — А, ето че идва ред на следващото блюдо.

След рибата тон раздадоха на всички дървени табли, отрупани с небелени плодове от гинко^[2], украсени с борови иглички, и пирамиди от ситно нарязани морски охлюви. Последва цветна супа, бистър бульон с по една орхидея, която плуваше във всяка купичка.

Лорън притвори очи, докато с наслада вкусваше от супата.

— Вкусът й е също тъй прекрасен, както и видът й — каза тя.

Сума кимна.

— Вие гастроном ли сте, мистър Пит?

— Да, доставя ми удоволствие да опитвам изтънчени ястия.

— А предпочитанията ви разнообразни ли са?

— Ако питате дали ям всичко, отговорът е положителен.

— Добре. — Сума плесна с ръце. — В такъв случай, очаква ви вълнуващо угощение с отбрани ястия.

Лорън си мислеше, че вечерята наполовина е привършила, но тя едва беше започнала. Последва нескончаем поток от умело подбрани и изключително вкусни ястия с красиво подредени съставки. Смокини в сос от сусам, ориз с босилек, още една супа, този път с яйчен жълтък, тънко нарязана морска змиорка, репички, гъби, гарнирани с хайвер от морски таралеж, щука и сепия, скрита в мозайка от различни видове водорасли, коренчета от лотос с умело нарязани миди, краставица и дребни тиквички. Сервираха трета супа от мариновани зеленчуци, ориз и сусам. Най-накрая поднесоха десерта, който се състоеше от няколко вида сладки плодове и пиршеството приключи с неизбежната чаша чай.

— Последна вечеря за осъдените на смърт? — остро попита Диас.

— В никакъв случай, сенаторе — с любезен тон отвърна Сума. — Вие и членът на конгреса мис Смит ще се върнете след двадесет и четири часа във Вашингтон на борда на личния ми реактивен самолет.

— Защо не сега?

— Първо трябва да ви съобщя моите цели. Утре лично ще разведа вас и мис Смит из центъра „Дракон“ и ще ви покажа източника на новата мощ на Япония.

— Центърът „Дракон“ — изпълнен с любопитство повтори Диас. — С каква цел?

— Нима не знаете, сенаторе, за колите с ядрени бомби, които нашият домакин е пръснал из половината свят? — предизвикателно попита Пит.

Диас все още нищо не разбираше.

— Коли бомби?

— Сума е решил да накара „батковците“ да играят по свирката му и за тази цел е измислил специален план за изнудване. Веднага щом неговият прехвален център „Дракон“ бъде завършен, той може само с едно натискане на бутон да взриви ядрена бомба на всяко място, където роботите му са паркирали кола, в която има вградена бомба.

Очите на Лорън се разшириха от изненада.

— Вярно ли е това? Япония тайно е изградила ядрен арсенал?

Пит кимна към Сума.

— Защо не попиташ него?

Сума втренчено гледаше Пит както мангуста, която наблюдава кобра.

— Вие сте много проницателен човек, мистър Пит. Казаха ми, че именно вие сте подсказал на мистър Джордън и неговите хора от разузнаването какъв метод използваме, за да внасяме тайно бойните глави във вашата страна.

— Признавам, че идеята ви да ги скриете в компресорите за климатичните инсталации на автомобилите беше направо гениална. Почти успяхте да осъществите безнаказано цялата операция, искам да кажа, докато една от бомбите не избухна случайно на борда на вашия кораб, който превозваше колите.

— Какво се опитвате да постигнете? — попита Лорън, сбърчила озадачено чело.

— Нещо много просто — отвърна Сума. — Казано на вашия жаргон, досега контрата винаги е оставала у Япония. Неприкритите всеобщи антияпонски настроения са дълбоко вкоренени в белия Запад. От триста години на нас гледат отвисоко като на някаква чудата раса от дребни ориенталци. Дойде време с нас да започнат да се отнасят почтително, така, както заслужаваме.

Лицето на Лорън почервеня от гняв.

— И заради някаква фалшива гордост и алчност ще разпалите война, която ще струва живота на милиони хора? Не си ли извлякохте поука от смъртта и разрухата, които причинихте през четиридесетте години?

— Нашите управници се включиха във войната едва след като страните от Запада почти ни задушиха с търговското си ембарго и бойкоти. Днес с нарастването на нашата икономическа мощ вече сме преодолели разрушенията, които понесохме и човешките жертви, които дадохме тогава. Сега отново сме заплашени от международен остракизъм и световна омраза само защото полагаме усърдни усилия, посветени на изграждането на печеливша търговия и развита промишленост. И тъй като нашата огромна икономика зависи от чуждестранен нефт и минерали, не можем да допуснем отново да се окажем зависими от политиката на Вашингтон, интересите на европейските страни или религиозните конфликти в Близкия изток. Проектът „Кайтен“ е средството, което ще ни позволи да защитим себе си и нашите постигнати с упорит труд икономически успехи.

— Проектът „Кайтен“? — повтори Диас, който никога до този момент не беше чувал за него.

— Неговият долен план да изнудва света — обясни язвително Пит.

— Вие си играете с огъня — каза Лорън на Сума. — Съединените щати, Съветският съюз и европейските страни ще се обединят, за да ви унищожат.

— Те ще отстъпят, когато разберат каква цена ще трябва да заплатят за това — самоуверено заяви Сума. — Няма да им остане нищо друго, освен да свикат пресконференции и да заявят, че ще решат проблема по дипломатически път.

— Вие пет пари не давате за спасението на Япония! — внезапно отсече Диас. — Правителството на вашата страна ще изпадне в ужас, ако узнае какво чудовищно нещо сте създали. Действате само за собствена изгода, за да заграбите властта. Вие сте обладан от мания за власт.

— Прав сте, сенаторе — спокойно отвърна Сума, запазил самообладание. — Във вашите очи сигурно изглеждам като безумец, който се стреми към абсолютна власт. Не крия това. И като всички останали безумци в историята на човечеството, тласкани от стремежа да защитят родината си и нейния суверенитет, аз няма да се поколебая да използвам властта си, за да застана начело на експанзията на нашата раса из целия свят, като същевременно защитавам културата ни от покварата на Запада.

— И каква точно поквара виждате в страните от Запада? — поиска да узнае Диас.

В очите на Сума се появи презрение.

— Погледнете собствения си народ, сенаторе. Съединените щати са страна на наркомани, гангстери от мафията, изнасилвачи и убийци, бездомници и неграмотни. В градовете ви се шири расизъм, породен от смесването на толкова много култури. Вие западате, така както са западали Гърция, Рим и Британската империя. Държавата ви се изражда и процесът е необратим.

— Значи мислите, че устоите на Америка са разклатени и с нея като велика сила е свършено — раздразнено каза Лорън.

— В Япония не ще откриете такъв морален упадък — самодоволно отговори Сума.

— Господи, ама че лицемер! — избухна в смях Пит и всички обърнаха глави към него. — Корупцията във вашата малка страна с древна култура е достигнала до най-висшите политически кръгове. Всеки ден вашите вестници и телевизионни програми гъмжат от репортажи за поредния скандал. Престъпният свят в Япония е толкова влиятелен, че командва правителството. Половината от вашите политици и правителствени чиновници открито получават подкупи срещу политическо влияние. За да извлечете печалба, продавате дори строго секретни военни технологии на комунистическия блок. Обикновените хора плащат два пъти повече от американците за стоки, произведени в Япония, защото разходите за живота в страната са абсурдно високи и непосилни за тях. Вие крадете модерни технологии откъдето ви падне. Имате рекетьори, на които се заплаща, за да разтурват системно събранията на работниците от фирмите. Обвинявате ни в расизъм, когато най-продаваните в страната ви книги проповядват антисемитизъм, в универсалните ви магазини са изложени и се продават черни манекени „Самбо“ и кукли негърчета, а в списанията, които са изложени на лавките по улиците, жените са изобразени като робини. И вие имате наглостта да седите тук и да твърдите, че културата ви превъзхожда нашата. Това са глупости.

— Амин, приятелю — каза Диас, като надигна чашата си с чай. — Амин.

— Дърк е сто процента прав — гордо добави Лорън. — Нашето общество не е идеално, но ако сравним двата народа като цяло, качеството на живота у нас пак е по-добро.

Лицето на Сума се превърна в гневна маска. Очите му бяха добили твърдостта на топаз. Зъбите му бяха стиснати. Когато заговори, думите му заплющяха като камшични удари.

— Преди петдесет години ние бяхме една претърпяла поражение страна, оплювана от Съединените щати! А сега изведнъж се оказва, че ние сме победители, а вие сте победените от нас. Ние спряхме проникването на американската и европейска зараза в Япония. Нашата култура ще възтържествува. Нашата нация ще бъде господстваща през следващия век.

— Звучите също като онези войнолюбци, които преждевременно ни бяха отписали след Пърл Харбър — рязко му напомни Лорън. — След войната Съединените щати се отнесоха с Япония много по-добре, отколкото вие щяхте да се отнесете с нас, ако бяхте победили. Вашите армии щяха да изнасилват, убиват и ограбват Америка, както сториха с Китай.

— Освен с нас ще трябва да се справите и със страните от Европа — предупреди го Диас. — Тяхната търговска политика спрямо Токио в никакъв случай не е толкова толерантна и покровителствена като нашата. Най-малкото, новата Европейска общност твърдо ще се противопостави на вашето икономическо проникване. Независимо дали ще бъдат подложени на ядрено изнудване, или не, те ще затворят пазарите си за японски стоки.

— В края на краищата, ще използваме нашите възлизащи на милиарди парични запаси, за да изкупим постепенно тяхната промишленост, докато си изградим основа, която ще бъде непоклатима. Тази операция е напълно възможна, като имате предвид, че дванадесетте най-големи банки в света са японски, а тяхната пазарна стойност представлява почти три четвърти от общата стойност на останалите чуждестранни банки. Това означава, че ние управляваме света на големите пари.

— Не можете вечно да държите света като заложник — каза Пит. — Вашето собствено правителство и народ ще се надигнат срещу вас, когато разберат, че бойните глави на света са насочени към Японските острови, вместо към Съединените щати и Съветския съюз. А вероятността от ядрено нападение ще стане напълно реална, ако някоя от колите бомби избухне случайно.

Сума поклати глава.

— Нашите електронни предпазители са далеч по-съвършени от вашите и от тези на руснаците. Експлозии няма да има, освен ако лично аз не програмирам нужния код.

— Нима наистина ще предизвикате ядрена война? — ахна Лорън.

Сума се засмя.

— В никакъв случай не и нещо толкова глупаво и хладнокръвно като това, което Белият дом или Кремъл могат да предприемат. Забравяте, че ние, японците, добре познаваме ужаса на атомната война. Не, проектът „Кайтен“ е много по-съвършен технически от стотиците ракети с бойни глави, насочени към градове и военни съоръжения. Предвидено е бомбите да бъдат взривени в отдалечени стратегически райони с малобройно население, така че да породят огромна електромагнитна вълна, която ще бъде в състояние да предизвика срив на цялата ви икономика. Смъртните случаи и нараняванията ще бъдат сведени до минимум.

— Май наистина смятате да го направите, а — каза Пит, който беше прочел мислите на Сума. — Вие наистина смятате да взривите бомбите.

— Защо не, щом обстоятелствата позволяват това. Не се боя от незабавен ответен удар, тъй като електромагнитната вълна на практика ще прекъсне всички комуникации на Америка, НАТО и Съветския съюз и ще неутрализира оръжейните установки. — Японският индустриалец впери студения си деспотичен поглед в Пит. — Но вие, мистър Пит, няма да сте жив, за да разберете дали ще предприема, или не тази стъпка.

По лицето на Лорън се изписа тревога.

— Нима Дърк и Ал няма да летят със сенатор Диас и с мен за Вашингтон?

От гърдите на Сума се отрони дълга безмълвна въздишка и той бавно поклати глава.

— Не… Тях подарих на моя добър приятел Моро Каматори.

— Не разбирам.

— Моро е майстор на лова. На вашите приятели и на тримата агенти, които бяха заловени по време на опита им да разрушат центъра, ще бъде дадена възможност да избягат от острова. Но само ако успеят да се изплъзнат от ръцете на Моро в продължение на двадесет и четири часа.

Каматори отправи към Пит смразяващ поглед.

— Мистър Пит ще има честта да опита първи.

Пит се обърна към Джордино с едва доловима усмивка на лицето.

— Виждаш ли, аз ти казах.