Клайв Къслър
Дракон (49)

48

— Да избягаме — мърмореше Джордино, докато крачеше из малката вила под зоркия поглед на Макгун, — къде да избягаме? Дори и най-добрият плувец на дълги разстояния в света не би могъл да преплува шестдесет километра в студена вода, която гъмжи от течения със скорост пет възела. А дори и да го направи, биячите на Сума ще го чакат, за да го изкормят веднага щом стъпи на някой от плажовете в континенталната част.

— Е, какъв ще бъде планът тогава? — попита Пит между две лицеви опори.

— Да останем живи колкото се може по-дълго. Какво друго можем да направим?

— Да умрем като храбреци.

Джордино повдигна вежда и изгледа Пит подозрително.

— Да бе, ще се разгърдим, ще откажем да ни сложат превръзки на очите и ще пуфкаме цигари, докато Каматори замахва с меча.

— Защо да се опълчваме срещу неизбежното?

— Откога започна да се предаваш още в първия рунд? — каза Джордино, който започваше да се чуди дали някоя чавка не е изпила ума на стария му приятел.

— Можем да опитаме да се скрием някъде на острова, но това е безнадеждна работа. Каматори няма да играе честно и ще използва датчиците на роботите, за да ни проследи.

— А какво ще кажеш за Стейси? Не можеш да стоиш със скръстени ръце и да оставиш тази кръглолика отрепка да убие и нея.

Пит се надигна от пода.

— Без оръжия какво очакваш? Не можеш да победиш с голи ръце механични киборги и един човек, който майсторски владее боя с меч.

— Очаквам да проявиш куража, който стотици пъти си показвал в безнадеждни ситуации, в които сме изпадали заедно.

Като внимаваше да стъпва леко на десния си крак, Пит мина накуцвайки край Макгун и застана с гръб към робота.

— Лесно ти е да приказваш, друже. Ти си в добра физическа форма. Аз си навехнах коляното по време на принудителното кацане в онази зарибена локва и едва ходя. Нямам никакъв шанс да се изплъзна от Каматори.

В този момент Джордино забеляза лукавата усмивка по лицето на Пит и всичко му стана ясно. Изведнъж той се почувства като пълен глупак. Освен датчиците на Макгун, в стаята сигурно имаше дузина подслушващи устройства и видеокамери, скрити наоколо. Той разбра какво цели Пит и влезе в тон с него.

— Каматори е твърде голям самурай, за да преследва ранен човек. Ако в кръвта му има и капчица спортсменство, трябва да ти даде някаква преднина.

Пит поклати глава.

— Стига ми нещо, което ще облекчи болката.

— Макгун — обърна се Джордино към робота пазач, — има ли тук лекар?

— Тази информация не е зададена в управляващата ми програма.

— Обади се тогава на твоя невидим шеф и разбери.

— Моля, изчакайте.

Той замълча, докато комуникационната му система направи запитване до центъра за управление на роботи. Отговорът дойде незабавно.

— Има малоброен медицински екип в една клиника на четвърто ниво. Нуждае ли се мистър Пит от лекарска помощ?

— Да — отвърна Пит. — Трябва да ми бият болкоуспокояваща инжекция и да ми направят стегната превръзка, ако мистър Каматори желае в двубоя му с мен да има поне грам предизвикателство.

— Преди няколко часа не куцахте — опита се Макгун да постави натясно Пит.

— Коляното ми беше изтръпнало — излъга Пит. — Но схващането и болката се увеличиха до такава степен, че ми е трудно да вървя. — Той направи няколко колебливи стъпки и стисна зъби, като че ли изпитваше остра болка.

Като машина, от която се очакваше точно това, Мурасаки, известен още като Макгун, надлежно предаде на своя контрольор, намиращ се някъде в дълбините на центъра „Дракон“, визуалното си наблюдение от покъртителното изпълнение на Пит и получи разрешение да отведе наранения затворник в медицинската клиника. Появи се друг робот пазач, за да държи под окото на камерата си Джордино, който веднага даде на новодошлия името Макгурк.

Като продължаваше да се преструва така, сякаш от играта му зависеше дали ще получи наградата на Националната филмова академия, Пит се затътри тромаво през лабиринт от коридори, докато най-сетне Макгун го набута в един асансьор.

Роботът натисна с металния си пръст бутона за етажа и асансьорът безшумно пое надолу, макар и не толкова тихо, колкото този в главната квартира на Федералното ведомство.

Много лошо, че МЕР не разполагаше с информация за асансьор, който се спуска от повърхността на острова към подземния център, мислеше си Пит, докато слизаха надолу. Шансовете за успех на едно проникване през селището за отдих щяха да бъдат по-големи. След малко вратата се отвори и Макгун избута Пит в ярко осветен коридор.

— Четвъртата врата вляво. Отворете я и влезте.

Вратата като всички останали плоски повърхности в подземното съоръжение беше боядисана в бяло. Малък червен кръст беше единственото указание, че това е център за медицинско обслужване. Вратата нямаше дръжка, а само един бутон, монтиран в рамката. Пит го натисна и тя безшумно се плъзна встрани. Като накуцваше, той влезе вътре. Привлекателна млада жена в униформата на медицинска сестра вдигна поглед от бюрото и го изгледа със сериозните си кафяви очи. Тя му заговори на японски, но Пит неразбиращо повдигна рамене.

— Съжалявам — каза той. — Говоря само английски.

Без да каже дума, тя стана, прекоси стаята с шест празни легла и изчезна в някакъв кабинет. След няколко секунди оттам излезе усмихнат млад японец, облечен с джинси и поло под стандартната бяла престилка, с висящ на врата стетоскоп, следван по петите от сестрата.

— Мистър Пит, мистър Дърк Пит? — попита той с акцент, присъщ на хората от Западното крайбрежие.

— Да.

— Уведомиха ме, че ще дойдете. Джош Ногами. За мен е истинска чест. Аз съм верен ваш поклонник, откакто вдигнахте „Титаник“ от дъното на океана. Всъщност заради вас се захванах с леководолазен спорт.

— Удоволствието е мое — заяви почти стеснително Пит. — Изглежда, не сте местен.

— Роден и израснал в Сан Франциско под сянката на Бей Бридж. Вие откъде сте?

— Аз израснах в Нюпорт Бийч, Калифорния.

— Нима? Стажът ми премина в болницата „Сейнт Пол“ в Санта Ана. Отскачах да карам сърф в Нюпорт при всяка възможност.

— Озовал сте се доста далеч от родните води.

— Вие също, мистър Пит.

— Може би Сума ви е направил предложение, на което не сте могъл да устоите?

Усмивката охладня.

— Започнах работа при него, без да ме е купувал.

— Вярвате ли в това, което прави той?

— Сто процента.

— Извинете, че ви казвам това, но сигурно сте подведен.

— Не подведен, мистър Пит. Японец. Аз съм японец и вярвам в превъзходството на нашата мисловност и естетика над разлагащото се общество, в което Америка се е превърнала.

Пит не беше в настроение да се впуска в друг философски спор за начина на живот. Той посочи към коляното си.

— Ще имам нужда от него утре. Сигурно съм го навехнал. Можете ли да облекчите достатъчно болката, така че да си служа с него.

— Моля, вдигнете крачола на панталоните си.

Пит се подчини, като правеше съответните гримаси и рязко издишаше, за да симулира болка, докато докторът опипваше коляното.

— Не изглежда подуто или натъртено. Няма показания за скъсано сухожилие.

— Адски ме боли, обаче. Не мога да го свивам.

— Да не би да сте се наранили, когато самолетът ви се разби в селището за отдих на мистър Сума?

— Тук новините се разнасят бързо.

— Със системата за предаване на съобщения, която роботите са си изградили, биха се гордели дори затворниците от „Сан Куентин“. След като разбрах за вашето пристигане, аз се качих догоре и разгледах останките от самолета ви. Мистър Сума не беше никак доволен, че сте избили скъпоценните му шарани, които струват над четиристотин хиляди йени.

— В такъв случай знаете, че аз ще бъда първата жертва в касапницата утре.

Усмивката напусна лицето на Ногами и очите му помръкнаха.

— Въпреки че изпълнявам заповедите на мистър Сума, искам да поясня, че не одобрявам смъртоносните ловни игри на Каматори.

— Ще дадете ли някакъв съвет на един смъртник?

Ногами махна с ръка към стаята.

— Стените имат повече очи и уши, отколкото публиката в театрален салон. Ако се осмеля да застана на ваша страна, ще ме принудят утре да се присъединя към вас. Не, благодаря, мистър Пит. Тъжно ми е, че сте изпаднал в такова тежко положение, но не бива да вините никой друг, освен самия себе си, че сте нагазили в опасни води.

— Все пак ще видите какво можете да направите за коляното ми.

— Като лекар ще сторя всичко възможно да облекча болката ви. Освен това имам заповед от Каматори да се погрижа да бъдете в добра форма за преследването утре.

Ногами инжектира коляното на Пит с някакво лекарство с трудно произносимо име, което трябваше да намали болката и го превърза с еластичен бинт. После му подаде шишенце с таблетки.

— На всеки четири часа вземайте по две. Внимавайте да не превишите дозата, защото ще се чувствате отпаднал и ще се превърнете в лесна плячка за Каматори.

Пит беше наблюдавал внимателно как сестрата влезе в малко складово помещение, откъдето излезе с бинта и таблетките.

— Ще ми позволите ли да се възползвам от едно от незаетите легла, за да си почина малко. Тези японски рогозки за спане не са за моите кокали.

— Нямам нищо против. Ще уведомя вашия робот пазач, че ще ви оставя под наблюдение тук за един-два часа. — Ногами го изгледа втренчено. — Не си и помисляйте за бягство. Тук няма никакви прозорци или резервни изходи и роботите ще ги спипат, преди да сте направили и две крачки към асансьора.

— Не се безпокойте — заяви Пит, като се усмихваше дружелюбно. — Имам намерение да запазя всичките си сили за утрешния купон.

Ногами кимна.

— Настанете се на първото легло. Неговият матрак е най-мек. Самият аз също го използвам. Единственият порок на Запада, от който все още не съм се отказал. И аз не мога да понасям тези проклети татами.

— Банята?

— През складовото помещение и после наляво.

Пит разтърси ръката на лекаря.

— Благодаря ви, доктор Ногами. Жалко, че гледаме на нещата по различен начин.

След като Ногами се върна в кабинета си, а сестрата отново се настани зад бюрото с гръб към него, Пит се запъти с накуцване към банята, ала само отвори и затвори вратата без да влезе, като вдигна необходимия шум, за да не предизвика съмнението им. Сестрата, която попълваше някакви документи, не се обърна, за да проследи действията му през вратата на складовото помещение.

Пит започна безшумно да претърсва чекмеджетата и лавиците с медикаменти и лекарства, докато най-сетне откри кутия с найлонови пликове, с прикрепени към тях тънки тръбички, които завършваха с игли за спринцовки. На пликовете пишеше „CPDA-1 червени кръвни телца с антикоагулиращ разтвор“. Той измъкна един плик от кутията и го напъха под ризата си. Пликът дори не я изду.

В един от ъглите на помещението имаше подвижен апарат за рентгенови снимки. Той постоя за миг втренчил поглед в него, а в главата му започна да назрява идея. Като използва ноктите си, Пит свали пластмасовата фирмена табелка и с нейна помощ отвинти задния капак. Той бързо счупи съединителните клеми, предназначени за две шестволтови акумулаторни батерии от сухи клетки и като извади едната, напъха я отпред в панталоните си. После изтръгна част от електрическите проводници, без да вдига излишен подозрителен шум и ги уви около кръста си.

Най-сетне Пит тихо влезе в банята и след като я използва, пусна водата в тоалетната чиния.

Сестрата дори не погледна към него, когато той се отпусна на леглото. В кабинета си Ногами изглаждаше погълнат от телефонния разговор, който тихо водеше.

Успокоен, Пит се загледа в белия таван. Според представите на Джордън и Кърн това, което беше намислил, не би могло да се нарече страхотен план, но той беше всичко, с което разполагаше и Пит имаше намерение да се възползва от него докрай.