Клайв Къслър
Дракон (54)

53

Пит свали от стената една окачена на скоби викингска бойна брадва и се върна в залата с видеоекрана. Стейси вече беше успяла да отключи катинарите на веригите, с които бяха оковани Джордино и Манкузо и в момента се опитваше да освободи Уедърхил.

— Какво направи с Каматори? — попита Джордино, надзъртайки любопитно през рамото на Пит към стаята с ловните трофеи.

— Прибавих го към останалата част от колекцията му. — Той връчи брадвата на Джордино. — Разбий роботите, така че да не могат да бъдат поправени в скоро време.

— Да разбия Макгун?

— И Макгурк.

Джордино изглеждаше огорчен, ала взе брадвата и я стовари върху Макгун.

— Чувствам се като Дороти, която изхвърля на боклука тенекиения човек от Оз.

Манкузо разтърси ръката на Пит.

— Ти спаси живота ни. Благодаря ти.

— Добре въртиш сабята — заяви Уедърхил. — Къде си се научил?

— Това може да почака — нетърпеливо каза Пит. — Какъв е грандиозният таен план на Пенър за нашето освобождаване?

— Не знаеш ли?

— Пенър не сметна за нужно да ни се довери.

Манкузо го погледна и поклати глава.

— Няма никакъв план за спасителна операция — смутено каза той. — Първоначално трябваше да ни изтеглят с подводница, но след като разгледа сателитните снимки на морските отбранителни съоръжения на Сума, Пенър се отказа и заяви, че ще бъде твърде рисковано за подводницата и екипажа й. Стейси, Тим и аз трябваше да се върнем обратно през тунела до Едо и да потърсим убежище в нашето посолство в Токио.

Пит кимна към Джордино.

— А ние с него?

— Държавният департамент беше готов да преговаря със Сума и японското правителство за освобождаването ви.

— Държавният департамент? — изпъшка Джордино между два удара. — По-скоро бих предпочел за интересите ми да се погрижи летящият цирк на Монти Питън.

— Джордън и Кърн не взеха под внимание отвратителния характер на Сума и Каматори — подигравателно подметна Манкузо.

Пит стисна устни и по лицето му се изписа горчивина.

— Вие, момчета, сте специалистите. Какъв ще бъде следващият ни ход?

— Ще си довършим работата, както беше планирано и ще се измъкнем по най-бързия начин през тунела — отвърна Уедърхил в момента, в който Стейси отключи катинара и веригите му се свлякоха на пода.

— Все още ли не сте се отказали да разрушите центъра „Дракон“?

— Не напълно, но можем да извадим от строя част от него.

— С какво? — заинтересува се Джордино. — Със саморъчно направен магнит и брадва?

— Не се притеснявай за това — нехайно отвърна Уедърхил, докато разтриваше китките си. — Охраната на Сума наистина иззе експлозивите ни по време на обиска, след като бяхме заловени, но все още разполагаме с достатъчно количество за един малък взрив. — Той седна на пода и като събу обувките си, отлепи подметките им и за всеобщо учудване започна да ги мачка и оформя като топка. — Пластичен експлозив „С-8“ — гордо заяви той. — Най-новото в областта на експлозивите за онези шпиони, които си разбират от работата.

— А детонаторите са в токовете — промърмори Пит.

— Откъде знаеш?

— Мисля градивно.

— Да се махаме оттук — каза Манкузо. — Контрольорите на роботите и дружките на Каматори ще започнат да се чудят защо ловът е бил прекратен и ще се втурнат да разберат причината.

Стейси пристъпи към вратата, която извеждаше от личните покои на Каматори, открехна я леко и обходи с поглед градината отвън.

— Първата трудност, с която ще се сблъскаме, е да открием постройката с асансьора, който отвежда в подземния център. От килиите дотук ни доведоха с превръзки на очите и не успяхме да се ориентираме къде точно се намира.

— Аз ще ви заведа до него — каза Пит.

— Знаеш къде се намира?

— Би трябвало. С него слязох до болницата.

— Няма да имаме голяма полза от магнита ти, ако се натъкнем на цяла команда роботи — мрачно отбеляза Манкузо.

— Е, в такъв случай ще трябва да измислим някой нов трик — каза Пит. Той отиде при Стейси и надзърна през открехнатата врата. — Под онзи храст, вляво от теб, има градински маркуч. Виждаш ли го?

Стейси кимна.

— До терасата.

Той посочи към катана, който тя все още държеше в ръката си.

— Промъкни се навън и отрежи няколко фута от него.

Тя го изгледа озадачено.

— Мога ли да попитам защо?

— Нарязваш маркуча на части, натъркваш ги с парче коприна и те остават без отрицателни електрони — започна да обяснява Пит. — След това допираш маркуча до интегралните схеми на робота, електрониката му се претоварва и чувствителните компоненти излизат от строя.

— Електростатична разрядка — замислено промърмори Уедърхил. — Това ли имаш предвид?

Пит кимна.

— Същото можеш да постигнеш, като погалиш някоя котка или провлачиш краката си по килим.

— От теб би излязъл добър гимназиален учител по физика.

— Откъде ще вземем коприна? — попита Джордино.

— От кимоното на Каматори — подхвърли през рамо Уедърхил, който се беше запътил към стаята с ловните трофеи.

Пит се обърна към Манкузо.

— Къде смятате да взривите вашите фишеци, така че да нанесат най-големи поражения?

— Нямаме достатъчно „С-8“, за да сложим край на центъра веднъж завинаги, но ако успеем да го разположим близо до силовото захранване, можем да забавим работата по него с някой и друг ден, може би и с няколко седмици.

Стейси се върна с триметрово парче от градинския маркуч.

— Как искаш да го нарежа?

— Раздели го на четири части — отговори Пит. — По една за всеки. Магнитът ще остане в мен за всеки случай.

Уедърхил се върна от стаята с ловните трофеи. В ръцете си държеше няколко ивици коприна, скъсани от кимоното на Каматори, които започна да раздава. По някои имаше кървави петна. Той се усмихна на Пит.

— Разположил си нашия приятел самурай така, че се е превърнал в неотделима част от украсата на стените.

— Няма такава скулптура — заяви Пит с вид на човек, вещ в тази област, — която би могла да замени напълно оригинала.

— Не бих искал да съм наблизо, когато Хидеки Сума открие какво си сторил с най-добрия му приятел.

Джордино се засмя и започна да струпва останките на двата робота пазачи в един от ъглите на стаята.

— Да — равнодушно отвърна Пит, — но така му се пада, щом като разбуди най-тъмните страни на характера ми.

 

 

Лорън, със застинало в гневна маска лице, наблюдаваше с все по-нарастващ ужас внушителната техническа и финансова мощ, която стоеше зад империята на Сума, докато той ги развеждаше с Диас из комплекса, който се оказа много по-огромен, отколкото би могла да си представи. Това не беше единствено и само център за управление, от който можеше да бъде изпратен сигнал за взривяване на пръснатите из цял свят ядрени бомби. В безкрайните, както й се струваше, нива и коридори се помещаваха безброй лаборатории, огромни инженерни и експериментални електронни установки, съоръжения за изследване на ядрения синтез и електроцентрала с ядрен реактор, в които бяха използвани конструкции все още на етап разработка в западните страни с развита промишленост.

— Главният ми конструкторски отдел и административното управление, както и мозъчният тръст от учени се намират в Едо — гордо заяви Сума. — Но тук, в пълна безопасност под остров Сосеки, се намира сърцето на моята изследователска и развойна база.

Той ги въведе в една лаборатория и им посочи огромна открита вана, пълна със суров нефт.

— Вие, разбира се, не можете да ги видите, но вътре се намират микроби от второ поколение, продукт на генното инженерство, които всъщност изяждат и усвояват нефта и слагат началото на верижна реакция, която разрушава молекулите му. Остатъкът може да бъде разтворен от вода.

— Това може да се окаже изключително полезно при почистване на нефтени разливи — отбеляза Диас.

— Едно от полезните му приложения — каза Сума. — Другото е да се унищожат запасите от нефт на някоя враждебно настроена страна.

Лорън го изгледа, изпълнена с недоверие.

— Защо трябва да се причинява такъв хаос? Какво ще спечелите по този начин?

— След време Япония ще бъде напълно независима от вноса на нефт. Ще произвеждаме цялата ни необходима енергия с помощта на атомни електроцентрали. Скоро ще внедрим новата си технология в използването на горивни клетки и слънчева енергия в автомобилите и бензиновият двигател ще отпадне. Щом унищожим световните запаси от нефт с нашите микроби, транспортът в целия свят — автомобили, камиони и самолети — лека-полека ще замре.

— Освен ако не бъде заменен с произведени в Япония превозни средства — студено заяви Диас.

— Цяла вечност — каза Лорън, която беше започнала да се настройва скептично. — Ще ви трябва цяла вечност, за да пресушите възлизащите на милиарди галони запаси от нефт, които се съхраняват в нашите подземни солни мини.

Сума се усмихна търпеливо.

— Микробите могат да унищожат напълно стратегическите запаси от нефт на САЩ за по-малко от девет месеца.

Лорън поклати глава, неспособна да повярва на ужасните последици от това, което беше научила през последните няколко часа. Тя не беше в състояние да си представи, че един-единствен човек може да причини такъв хаос с необозрими последствия. Освен това тя отказваше да приеме ужасяващата възможност, че Пит може вече да е мъртъв.

— Защо ни показвате всичко това? — едва чуто попита тя. — Защо не го пазите в тайна?

— За да кажете на вашия президент и на колегите си в Конгреса, че отношенията между Съединените щати и Япония вече не са равноправни. Ние безвъзвратно сме ви изпреварили в развитието си, в резултат на което правителството ви трябва да приеме нашите искания. — Сума замълча и я изгледа втренчено. — Що се отнася до това, че с лека ръка ви разкривам тайните си, вие и сенатор Диас не сте учени, нито пък инженери. Като дилетанти, можете единствено да опишете това, което сте видели, само в общи линии. Не ви показах никакви научни данни, вие просто получихте обща представа за моите начинания. Не можете да отнесете в родината си нищо, което би ви помогнало да повторите нашите технически постижения.

— Кога ще позволите на члена на Конгреса мис Смит и на мен да отпътуваме за Вашингтон? — попита Диас.

Сума погледна часовника си.

— Много скоро. Всъщност след час ще ви отведат със самолет до моето частно летище в Едо. Оттам един от моите пътнически реактивни самолети ще ви откара у дома.

— Щом президентът научи за вашите безумни намерения — рязко заяви Диас — ще нареди военните да разрушат това място до основи.

Сума въздъхна самоуверено и се усмихна.

— Вече е късно. Моите инженери и роботи работници изпревариха графика. Вие не знаете, не бихте могли да знаете, че проектът „Кайтен“ беше завършен няколко минути преди да започнем с вас тази обиколка.

— Той е влязъл в действие? — ужасена промълви Лорън.

Сума кимна.

— Ако вашият президент има глупостта да заповяда центърът „Дракон“ да бъде атакуван, системите ми за засичане ще ме предупредят навреме и ще успея да подам сигнал на роботите да откарат колите бомби на определените места и да ги взривят. — Той замълча, колкото на устните му да заиграе противна усмивка. — Както някога е написал Бусон, един японски поет: „Останало без шапка, от вятъра отвята, стои надменното плашило, объркано безкрай“. Плашилото е президентът, който стои безпомощно, защото е ударил неговият час.