Клайв Къслър
Дракон (39)

38

Президентът беше забил поглед в разтворената върху писалището му папка. Когато вдигна глава, върху лицето му се беше изписало мрачно изражение.

— Те наистина възнамеряват да взривят тези неща? И не блъфират?

Джордън кимна с безизразно лице.

— Не блъфират.

— Това е немислимо.

Джордън не отговори и даде възможност на президента да събере мислите си. Струваше му се, че този човек изобщо не се променя. Изглеждаше точно така, както и в първия ден, когато Джордън беше представен на новоизбрания сенатор от Монтана. Същото суховато телосложение, същият буден поглед на сините очи, същата топлота и отзивчивост в поведението. Невероятната власт, с която разполагаше, не го беше главозамаяла. Той се държеше учтиво и сърдечно със служителите в Белия дом и рядко пропускаше да си спомни за нечий рожден ден.

— За бога, та ние не сме обсадили техните острови с боен флот.

— Станали са болезнено подозрителни, защото световното мнение изведнъж се обърна срещу тях — каза Дон Кърн.

— След като Китай и Русия приеха принципите на демокрацията, а страните от Източния блок станаха независими, след като в Южна Африка се провеждат свободни избори, а напрежението в Близкия изток спада, вниманието на света бе привлечено от японците, които отидоха твърде далеч за твърде кратко време.

Кърн кимна.

— Не бих казал, че тяхната икономическа агресивност е смекчена от излишна деликатност. Колкото повече пазари завладяват, толкова по-безогледни стават.

— Но не можеш да ги обвиниш за това, че създават един икономически свят, който отговаря на собствените им виждания — каза Джордън. — Техните морални принципи по отношение на бизнеса се различават коренно от нашите. Те не виждат нищо лошо в това да извличат изгода от благоприятните възможности в търговията, които им се предоставят, както и да се възползват от икономическите слабости, независимо от нападките по техен адрес. Единственото престъпление в техните очи е всеки опит да бъде спрян непрестанният им възход. Честно казано, нашите търговски похвати след Втората световна война по отношение на задокеанските страни не бяха много по-различни.

— Безспорно — съгласи се президентът. — Малцина от нашите някогашни и настоящи бизнесмени биха могли да минат за светци.

— Конгресът и страните от Общия пазар са обхванати от антияпонски настроения, що се касае до бизнеса. Ако гласуват за търговско ембарго и национализация на японските корпорации, Токио ще се опита да преговаря, но Сума и неговите приятелчета са твърдо решени да нанесат ответен удар.

— Но да заплашват с ядрена смърт и разруха…

— Опитват се да печелят време — обясни Джордън. — Техният икономически натиск навред по света е част от много по-мащабен план. Японците живеят в ужасни условия, тъй като страната им е пренаселена. Сто двадесет и пет милиона души на територия с големината на Калифорния, по-голямата част от която е планинска и неподходяща за заселване. Тяхната далечна цел, на която не дават гласност, е да заселят милиони от най-образованата част от населението си в други държави, където да образуват колонии, запазили верността си към родината и поддържащи с нея здрави връзки. За пример могат да послужат Бразилия, както и Съединените щати, като се има предвид масовата им имиграция на Хаваите и в Калифорния. Японците са обсебени от мисълта за оцеляване, а за разлика от нас те планират за десетилетия напред в бъдещето. Стопанската търговия им помага да изградят огромна световна икономическа общност, в основата на която ще залегнат японските традиции и култура. Това, което дори и те самите не могат да осъзнаят, е, че Сума възнамерява да се самоназначи за неин изпълнителен директор.

Президентът отново хвърли поглед към разтворената папка.

— И той е решил да брани престъпната си империя, като разполага ядрени бомби на стратегически места в други държави.

— Не можем да виним японското правителство, както и по-голямата част от техния народ — опита се да смекчи нещата Джордън. — Аз съм твърдо убеден, че министър-председателят Юнширо е бил подведен и излъган от Хидеки Сума и неговият картел от индустриалци, финансисти и главатари на престъпния свят, които тайно са създали ядрен арсенал, прераснал по-късно в проекта „Кайтен“.

Президентът разпери ръце.

— Може би трябва да насроча среща с Юнширо и да го уведомя за разкритията на нашето разузнаване.

Джордън поклати глава.

— Не ви препоръчвам това в настоящия момент, сър. Не и докато не успеем да обезглавим проекта „Кайтен“.

— Последния път, когато се срещнахме, все още не знаехте къде се намира командният център.

— Разполагаме с нова информация, която ни насочи към евентуалното му местонахождение.

Президентът погледна към Джордън с още по-голямо уважение. Той разбираше шефа на управлението за събиране на разузнавателна информация, неговата преданост към родната страна, дългите години служба, започнали по времето, когато все още гимназист, той бил обучаван за извършване на оперативна разузнавателна дейност. От президента не оставаше скрита и цената, която той беше платил за всички тези години, изпълнени с невероятно напрежение. Джордън непрекъснато гълташе таблетки „Маалокс“, като че ли бяха пуканки.

— Знаете ли вече къде ще бъдат разположени колите с бомби, които трябва да бъдат взривени?

— Да, сър — отговори Кърн. — Един от нашите екипи откри плана, докато проследяваше партида от колите. Конструкторите на Сума са планирали сатанинска и добре замислена катастрофа.

— Предполагам, че ще бъдат паркирани в гъсто населени райони, за да унищожат колкото се може повече американски граждани.

— Грешите, господин президент. Те ще бъдат стратегически разположени така, че да причинят минимална загуба на живот.

— Не те разбирам.

— Както в Съединените щати, така и в останалите развити страни по света — обясни Кърн, — колите ще бъдат разположени в система от мрежи в пустеещи местности, така че съгласуваните по време експлозии ще доведат до възникване на електромагнитен импулс на земята, който ще се разпространи в атмосферата. В резултат на това ще се осъществи подобна на чадър верижна реакция, която ще стане причина за преустановяване на всички връзки със световните сателитни системи за комуникация.

— Всички радио, телевизионни и телефонни мрежи просто ще престанат да съществуват — добави Джордън. — Федералните правителства и местните управи, военните части, полицейските участъци и шерифските служби, противопожарните команди, линейките и целият транспорт ще преустановят дейността си, защото не могат да функционират без информация.

— Свят без комуникации — промълви президентът. — Това е немислимо.

— Картината ще стане още по-грозна — мрачно продължи Кърн. — Много по-грозна. Вие, разбира се, знаете, господин президент, какво става, когато поставите магнит в близост до дискета за компютър или до аудиокасета.

— Записите върху тях се изтриват.

Кърн бавно кимна.

— Електромагнитният импулс от ядрените експлозии ще направи същото. На стотици мили около мястото на всяка експлозия информацията в паметта на компютрите ще бъде напълно изтрита. Силициевите чипове и транзистори, гръбнакът на компютризирания свят, в който живеем, са безпомощни срещу импулс, протичащ през електрическите и телефонни мрежи и антени. Всичко, направено от метал, ще се превърне в проводник на импулса — от водопроводните тръби през железопътните релси, та до микровълновите предаватели и стоманените опори в сградите.

Президентът беше втренчил в Кърн невярващ поглед.

— Говорим за пълен хаос.

— Да, сър, пълен срив в национален мащаб с катастрофални последици, които по никакъв начин не ще могат да бъдат преодолени. Всички записи и данни, въведени някога в компютър от банки, застрахователни компании, гигантски корпорации, малки предприятия, болници, супермаркети, универсални магазини — списъкът няма край — ще изчезнат заедно с всички запаметени научни и проектни данни.

— Всяка дискета, всяка касета?

— Във всеки дом и канцелария — заяви Джордън.

Кърн не сваляше очи от президента, за да подсили своите ужасяващи обяснения.

— Всички електронни компютърни устройства, които използват памет, а това включва и запалителните и карбураторни системи на модерните автомобили, дизеловите локомотиви и приборите за управление на самолетите по време на полет, ще престанат да функционират. Последиците, особено за самолетите, ще бъдат ужасни, тъй като много от тях ще се разбият на земята преди екипажите им да успеят да задействат ръчното управление.

— И, разбира се, обикновените уреди, които ежедневно ползваме и за които дори не се замисляме — каза Джордън, — също ще бъдат засегнати. Имам предвид микровълновите печки, видеокасетофоните и охранителните системи. Започнали сме да разчитаме на компютърните чипове до такава степен, че никога не сме се замисляли колко са уязвими.

Президентът взе един химикал и започна нервно да почуква по писалището. Лицето му беше изопнато, изражението му — объркано.

— Не мога да позволя това проклятие да се стовари върху американския народ и да го измъчва дори и през следващия век — категорично заяви той. — Ще се наложи сериозно да обмисля възможността за нанасяне на удар, дори ядрен, ако се наложи, върху техния арсенал от бойни глави и командния център за взривяване на бомбите.

— Не бих ви посъветвал, господин президент — спокойно и убедено заяви Джордън, — освен като крайна мярка.

Президентът го изгледа.

— Какво имаш предвид, Рей?

— Инсталацията на Сума ще бъде готова чак след седмица. Нека се опитаме да съставим план за проникване в нея, за да я разрушим отвътре. Ако успеем, това ще ни спести огромни неприятности. Имам предвид градушката от обвинения, които ще завалят от целия свят, по повод такава постъпка. В чуждите очи тя ще изглежда като непредизвикано с нищо нападение върху приятелска страна.

Президентът мълчеше замислен. После бавно каза:

— Прав си, ще бъда принуден да поднасям извинения, на които никой няма да повярва.

— Докато единствено нашият Междуведомствен Екип за Разследване и ние тримата знаем какво става, времето работи за нас — продължи Джордън.

— И добре, че е така — промърмори Кърн. — Ако руснаците знаеха, че страната им е осеяна с чужди бойни глави, не биха се поколебали да заплашат Япония с масирано нападение.

— А на нас такова нещо не ни трябва — тихо каза президентът.

— Нито пък на невинните японци, които нямат никаква представа за безумната заплаха на Сума — заяви Джордън, привеждайки още един довод в полза на казаното.

Президентът се изправи, показвайки по този начин, че срещата е приключила.

— Четири дни, господа. Имате на разположение деветдесет и шест часа.

Джордън и Кърн размениха едва доловими усмивки.

Планът за нападението срещу Сума беше готов още преди да влязат в Овалния кабинет. Трябваше само едно телефонно обаждане, за да бъде приведен в действие.