Клайв Къслър
Дракон (25)

24

В сградата на Капитолия една анкетна подкомисия провеждаше заседание при закрити врати. Целта й бе да извърши проучване и оценка на японското културно и икономическо влияние върху Съединените щати. Тези засукани думи означаваха на прост език, че някои членове на Конгреса бяха изпаднали в ярост от това, че според тях Съединените щати са се превърнали в заложник на все по-силно затягащата се примка на японския капитал.

Ихиро Цубой, главен директор на „Каноя Секюрити“, най-голямата компания за търговия с ценни книжа в света, седеше на една маса пред издигнатото, дълго и извито като тезгях бюро на комисията на Конгреса. От двете страни на Цубой бяха седнали четирима от главните му съветници, които вбесяваха членовете на комисията с непонятното бръщолевене помежду си, преди Цубой да отговори на всеки един въпрос.

На външен вид Цубой не приличаше на финансовия гигант, който ръководеше компанията за ценни книжа с капитал, достатъчен да погълне без никакво затруднение Пейн Уебър, Чарлс Шуаб, Мерил Линч и останалите уважавани брокерски къщи на Уолстрийт. Всъщност той вече бе закупил голям брой акции в няколко от тях. Тялото му бе ниско и слабо, а лицето му според някои приличаше на лицето на весел собственик на къща с гейши.

Външният вид на Цубой подвеждаше. Той лесно можеше да се изправи срещу един протекционистки настроен Конгрес и с пламтящ поглед да отстоява позициите си. Конкурентите му в Япония и чужбина го мразеха и се страхуваха от него, тъй като бяха изпитали на собствен гръб силата му. Жестокостта му се допълваше с хитрост и проницателност. Неговите изкусни финансови машинации го бяха издигнали до нивото на култова фигура, чието презрение към Америка и европейските нации едва ли бе пазено в дълбока тайна. Най-способните инвестиционни брокери и корпоративни рейдъри^[1] на Уолстрийт бяха просто малки мравки в сравнение с гуруто на токийската фондова борса. В ръцете си Цубой бе съсредоточил огромна власт, с която можеше да събори опорите, които крепяха американската икономика.

Той седеше и любезно отговаряше на въпросите на анкетната комисия, като не спираше да се усмихва с вбесяваща учтивост по време на целия разпит. Той говореше леко и спокойно, сякаш водеше приятелски разговор с гости на масата за вечеря.

— Ако почитаемите членове на Конгреса прокарат този закон, с който принуждават японските компании да продават нашите основни пакети акции от бизнеса ни в Съединените щати на ваши компании на цена, много по-ниска от тяхната стойност, това не може да бъде нищо друго, освен национализация. Вярата на целия свят в американския бизнес ще рухне. Ще настъпи хаос. Банковите системи ще се сгромолясат заедно с международните валути. Индустриалните нации ще банкрутират. И коя ще бъде причината за всичко това? По мое скромно мнение, японските инвестиции са най-доброто нещо, което някога се е случвало на американския народ.

— Такъв проектозакон не е постъпвал за разглеждане — рязко каза сенаторът Майк Диас. — Това, което казах, беше: „Онези от вашите компании, които действат и реализират печалба на американска земя, трябва да спазват същите закони и данъчни разпоредби както нашите“. Вашите основни пазари остават затворени за нас. Вие не допускате американците да купуват недвижима собственост и да притежават дялово участие във вашия бизнес, докато японските лихви извършват безнаказано финансови убийства в нашата страна, мистър Цубой, и вие знаете това дяволски добре.

Един от хората, които не се страхуваха от Цубой, бе демократът от Ню Мексико Майкъл Диас, председател на комисията. Той бе движещата сила зад една инициатива не само за ограничаване, но и за всеобщо намаляване на чуждестранните инвестиции в американския държавен и частен бизнес и в недвижимата собственост и ако можеше, той щеше да наложи търговско ембарго на всички стоки, внасяни от Япония.

Вдовец, наближаващ петдесетте, Диас бе единственият сенатор, който живееше в офиса си. Той държеше една малка баня и една странична стая с легло, хладилник, печка и мивка. През двадесет и петте години от кариерата си той бе получил славата на най-усърдно работещия политик на хълма. Работните му навици бяха останали същите, както в самото начало. Съпругата му бе починала от диабет, малко след като бе избран за първия си мандат. Те нямаха деца и след смъртта й той въобще не помисли да се ожени повторно.

Косата му бе напълно черна и сресана назад в стил помпадур. Лицето му бе кръгло и кафяво, с тъмнокестеняви очи и уста, която винаги бе готова да се разтегне в усмивка от бели, идеално подравнени зъби. Като пилот на военен хеликоптер във Виетнам той бе свален и ранен в коляното. Той бе пленен и откаран в Ханой, където прекара две години като военнопленник. В затвора коляното му не бе лекувано както трябва и той сега накуцваше, помагайки си с бастун.

Върл противник на чуждото влияние и намеса в американските дела, Диас се беше борил за търговски ограничения и високи митнически тарифи, както и срещу това, което той виждаше като несправедлива търговска и инвестиционна дейност, практикувана от японското правителство. Битката с Япония за него не бе само икономическа, това бе една финансова война, в която той вече виждаше Съединените щати победени.

— Господин председателю?

Диас кимна към една привлекателна дама, член на комисията.

— Да, мис Смит, давам ви веднага думата.

— Мистър Цубой — започна тя, — вие заявихте преди, че доларът трябва да бъде заместен от йената. Не смятате ли, че този позиция е малко крайна?

— Не и когато вземете под внимание, че японските инвеститори финансират петдесет и пет процента от вашия бюджетен дефицит — отвърна Цубой, като махна безгрижно с ръка. — Смяната на вашата валута с наша е просто въпрос на време.

Депутатката от Конгреса Лорън Смит от Колорадо не можеше да повярва, че чува такива изявления. Висока, впечатляваща, със светлокестенява коса, оставена дълга, за да подчертае изпъкналите й скули и теменужени очи, тя бе представителка на един окръг на запад от континенталния раздел. Изпълнена с енергия, тя бе стройна като газела и дръзка като палаво момиче. Уважавана за политическата си ловкост, тя се радваше на значително влияние.

Много от властимащите във Вашингтон се бяха опитвали да спечелят нейните симпатии както в Конгреса, така и извън него, но тя бе човек, който ревниво пазеше личния си живот и излизаше само с мъже, които нямаха нищо общо с бизнеса или политиката. Тя поддържаше една скрита, неангажираща връзка с един мъж, от когото силно се възхищаваше. Тя се чувстваше удобно при мисълта, че те никога няма да живеят заедно като интимни приятели или съпрузи. И двамата следваха свой собствен път в живота и се срещаха само тогава, когато бе удобно.

— Как можем да станем по-близки, отколкото сме сега? — попита Лорън. — Авоарите на клоновете на японските банки в Съединените щати далеч надвишават общите авоари на американските банки. В тази страна вече над един милион американци работят за японски работодатели. За всички по-важни цели вашите лобисти са си осигурили подкрепата на нашето правителство. В Америка вие притежавате недвижима собственост, чиято стойност е над осемдесет милиарда долара. Това, което искате да кажете, мистър Цубой, е, че нашите две нации трябва да станат още по-близки, за да може вие да дирижирате нашата икономика и външна политика. Права ли съм? Отговорете, моля.

Цубой не бе свикнал да бъде побеждаван в дискусиите си от жена. В Япония почти не съществува феминистко движение. Жените там не се допускат в сферата на бизнеса и управлението. Нито един японец нямаше да приеме заповед, ако тя идваше от жена. Самообладанието му започна да се пропуква, а съветниците му седяха със зяпнали уста.

— Президентът и Конгресът могат да започнат с уверения, че вие никога няма да затворите пазарите си за нашите продукти или инвестиции — отговори уклончиво Цубой. — Също така вие трябва да ни позволите да влизаме във вашата страна без неудобството, каквото е една виза.

— С други думи, Америка да стане васал на Япония.

— Тъй като Съединените щати са в състояние на упадък, а моята нация се развива с невероятен темп, може би вие трябва да помислите дали да не приемете нашите методи вместо вашите. Гражданите ви трябва да изучават задълбочено японската култура. Те може да научат нещо.

— Това ли е една от причините, поради която в огромните ви предприятия извън Япония работят само ваши хора, а не работници от страната домакин?

— Ние наемаме местен персонал — отвърна Цубой с тон, сякаш бе засегнат.

— Но не и за ръководните длъжности. Вие наемате дребни началници, секретарки и пощальони. Бих могла също така да добавя, и много малко жени и хора от малцинствата. Да не говорим за синдикатите, които вие успяхте успешно да парирате.

Депутатката от Конгреса трябваше да изчака отговора, докато Цубой разговаряше на японски с хората си. Те или не знаеха, или не ги бе грижа, че приглушените им гласове се записваха и превеждаха. На всеки няколко минути пред сенатор Диас пристигаха листа с написания превод.

— Трябва да разберете — най-сетне отговори Цубой, — че не страдаме от предразсъдъци. Ние просто смятаме за неудачна практиката да позволяваме на западни граждани, които не познават в дълбочина нашите методи и не тачат нашите национални обичаи, да заемат високи постове в задграничните ни предприятия.

— Това не е разумен курс, мистър Цубой — каза кратко Лорън. — Мисля, че говоря от името на повечето американци, когато казвам, че не ни се нрави да бъдем третирани с презрение от чужди граждани в нашата собствена страна.

— Жалко, мис Смит. Като говоря от името на моя народ, аз смятам, че тук не става въпрос за такава намеса, за каквато вие загатвате. Ние просто желаем да получаваме печалби, без да настъпваме някого по пръстите.

— Да, ние добре познаваме алчния егоизъм на японския бизнес. Вие продадохте стратегическа военна и компютърна технология на Съветския блок. За такъв ръководител на голяма корпорация като вас Съветският съюз, Източна Германия, Куба, Иран и Либия са просто купувачи.

— Международните идеологически и морални въпроси не ни засягат. Поставянето им над практическите неща, които се отнасят до изгодна търговия, е неразбираемо за нашия начин на мислене.

— Още един въпрос — каза Лорън. — Вярно ли е това, че сте предложили вашето правителство да купи целия щат Хаваи, за да може да се балансира търговският дефицит на Съединените щати с Япония?

Цубой не се консултира с помощниците си, а веднага изстреля обратно отговора.

— Да, аз предложих тази мярка. Японците съставляват болшинството от населението на Хаваи и нашите бизнес среди сега притежават шестдесет и два процента от недвижимата собственост. Аз предложих също така Калифорния да бъде превърната в смесена икономическа зона, поделена между Япония и Америка. Ние притежаваме огромни ресурси от работна ръка, които можем да изнасяме зад граница, а нашият капитал може да построи стотици производствени предприятия.

— Намирам вашите схващания за крайно отблъскващи — каза Лорън, като потисна надигащия се в нея гняв. — Никога не ще допуснем Калифорния да бъде омърсена от домогванията на японския бизнес. За жалост, разправят, че много от жилищните квартали в Хаваи са вече само за японци и редица курорти и клубове за голф са недостъпни за американските граждани. — Лорън направи пауза, за да погледне Цубой право в очите, преди да продължи да говори с присвити устни. — Що се отнася до мен, аз ще се боря срещу всяко едно по-нататъшно посегателство, като използвам цялата власт, с която разполагам.

В залата се разнесе шум на одобрение. Няколко ръце изръкопляскаха. Диас се усмихна и леко почука с чукчето си за тишина.

— Кой може да каже какво се крие в бъдещето — усмихна се покровителствено Цубой. — Ние нямаме тайни планове за сваляне на правителството ви. Вие сами загубихте икономическата битка.

— Ако сме загубили, то то е от грабителските действия на компании, поддържани от „Каноя Секюрити“ — рязко му отвърна Лорън.

— Вие, американците, трябва да се научите да приемате фактите. Ако ние купим Америка, то е защото вие я продавате.

Малцината зрители, допуснати на сесията, и многобройните помощници от Конгреса потрепериха от тази завоалирана заплаха и в очите им пламна неприязън. Цубой излъчваше странна смесица от арогантност и смиреност, учтивост и сила, която изпълни атмосферата в залата с тревога и безпокойство.

Диас се наведе над продълговата маса и впи суров поглед в Цубой.

— Все пак дори и при тази неблагоприятна ситуация съществуват два плюса за нашата страна.

За първи път лицето на Цубой придоби озадачено изражение.

— За какви плюсове говорите, сенаторе?

— Първо, една стъпка в повече и вашите инвестиции, които представляват главно думи върху хартия и компютърни монитори, ще бъдат изтрити. Второ, грозният американец вече го няма — каза Диас с глас, студен като арктически вятър. — Неговото място вече е заел грозният японец.