Клайв Къслър
Дракон (44)

43

— Ето го — каза Мел Пенър, като дръпна рязко покривката на голямата маса с жест на фокусник и откри триизмерен макет на остров, заобиколен от синьо гипсово море и осеян с миниатюрни дръвчета и постройки. — Остров Сосеки, известен в миналото като Аджима.

— Свършил си страхотна работа — похвали го Стейси. — Изглежда като истински.

— Отдавна се занимавам с изработването на макети на железници — гордо заяви директорът по полевите операции. — Хобито ми е да строя диорами.

Уедърхил се наведе над масата и внимателно заразглежда стръмните реалистично оформени скали, които се издигаха от морето.

— Каква е големината му?

— Четиринадесет километра дълъг, пет в най-широката си част. Има почти същата форма като Сан Мигел, един от островите край брега на Калифорния.

Пенър измъкна една синя кърпа от джоба на панталоните си и попи потта, която се стичаше по слепоочията му. Климатичната инсталация поддържаше поносима температура в малката постройка, не по-голяма от хижа, разположена на пясъчната плажна ивица на остров Корор в Палау, но не можеше да се пребори с деветдесет и осем процентната влажност.

Стейси, облечена в плътно прилепнали шорти и блузка без гръб, с дълбоко изрязано деколте, започна да обикаля масата, като оглеждаше внимателно прецизно изработения от Пенър макет. Скалистите, осеяни с изкорубени борови дръвчета зъбери, над които се простираха миниатюрни ориенталски мостчета, придаваха на острова някаква загадъчност.

— Сигурно е… — Тя замълча, като се опитваше да намери точната дума. — … приказен — каза тя най-накрая.

— Едва ли това е думата, която би ми дошла на ума — промърмори Пит, докато отпиваше от чашата си, пълна до половината с текила, резенчета лимон и лед от бутилка, която беше донесъл със себе си от Вашингтон. Той беше надянал плувки и тениска с надпис „НЮМА“. Дългите му крака, обути в кожени сандали, бяха подпрени на облегалката на стола пред него. — Може би на пръв поглед изглежда като градина, но в нея се спотайва чудовище.

— Мислите, че ядреният арсенал на Сума и центърът за управление на бомбите се намира под острова? — попита Франк Манкузо, който последен от петимата членове на екипа беше пристигнал в сборния пункт за събиране на информация, разположен в южната част на Тихия океан.

Пенър кимна.

— Сигурни сме в това.

Стейси протегна ръка и докосна стръмната верига от високи скали, които се издигаха вертикално от морето.

— Няма подходящо място, където би могъл да пристане кораб. Сигурно са пренесли строителното оборудване по въздуха.

— Как е било възможно да го построят, без действията им да бъдат забелязани от нашите разузнавателни сателити? — зачуди се на глас Уедърхил.

Със самодоволно изражение на гордост, изписано по лицето му, Пенър повдигна част от морето, която се простираше от острова до дебелия ръб на масата. Той посочи към малка тръба, която минаваше през сивия гипс.

— Тунел — обясни той. — Инженерите на Сума са прокарали тунел, който започва от най-дълбоко разположеното подземно ниво на град Едо, простира се цели десет километра до брега, а после още петдесет под морското дъно до Сосеки.

— Един на нула за Сума — каза Пит. — Нашите сателити не са забелязали необичайно раздвижване, защото земната маса, изкопана от тунела, е била изхвърляна заедно с пръстта, изкопана по време на строителството на града.

— Идеално прикритие — заяви Джордино. Забележката му много приличаше на игра на думи^[1]. Той беше яхнал един стол и замислено се взираше в умаления макет. За да се спаси от горещината, той беше облякъл само чифт срязани джинси.

— Най-дългият тунел в света — каза Пенър. — По-дълъг и от онзи, който жълтурчетата построиха под океана от Хоншу до Хокайдо.

Уедърхил поклати изненадано глава.

— Невероятно постижение. Жалко, че целият този труд не е бил положен за някоя мирна цел.

Като минен инженер Манкузо добре разбираше огромните проблеми, свързани с осъществяването на такъв мащабен проект.

— При положение, че са работили само от единия край, сигурно са им били необходими цели седем години — силно впечатлен заяви той.

Пенър поклати отрицателно глава.

— Инженерите на Сума са го завършили за четири, като са работили по двадесет и четири часа в денонощието и са използвали най-новите сондажни и земекопни съоръжения.

— Още по-невероятно, като знаем, че всичко е станало в пълна тайна. — Откакто беше видяла макета, очите на Стейси нито за миг не се отделяха от него.

В този момент Пенър повдигна част от острова, под която се намираше миниатюрен лабиринт от коридори и стаи, разположени като спици около голяма кръгла зала.

— Ето как изглежда вътрешното разположение на съоръжението. Мащабът може и да не е съвсем точен, но направих каквото можах по грубите скици, които Джим Ханамура ни изпрати.

— Мисля, че си свършил страхотна работа — заяви Стейси, възхитена от изработката на Пенър. — Детайлите са толкова прецизни.

— Голяма част се базира единствено на догадки, но Кърн събра екип от проектанти и инженери и те изчислиха размерите с доста голяма точност по отношение на това, което очакваме в действителност. — Той замълча и започна да раздава на четиримата членове на МЕР, които се намираха в хижата, купчина папки. — Тук са плановете на онази част от тунела, която се намира в град Едо и на центъра за управление, така както са разработени и прецизирани от хората на Кърн.

Всички разгърнаха чертежите и започнаха да изучават разположението на съоръжението, представляващо най-голямата заплаха, грозила някога свободния свят от времето на кубинската ракетна криза насам. Те мълчаливо проследяваха коридорите, запаметяваха надписите на стаите и внимателно разглеждаха размерите.

— Центърът сигурно е на цели триста метра под повърхността на острова — отбеляза Манкузо.

— На острова няма писта за излитане и кацане на самолети, нито пристан — промърмори съсредоточено Стейси. — Дотам може да се стигне само с хеликоптер или през тунела от град Едо.

Пит допи последните останки от текилата.

— Не може да се подходи откъм морето, освен ако групата за нападение не е съставена от професионални алпинисти. При това защитните системи на Сума ще ги открият веднага като мравки, които пълзят по бяла стена.

— Какви са тези постройки на повърхността? — попита Уедърхил.

— Луксозни къщички за отдих, предназначени за управляващата администрация на Сума. Събират се тук за делови съвещания. Освен това мястото е идеално за тайни срещи с политици, правителствени чиновници и главатари на престъпния свят.

— Картината на Шимцу изобразяваше остров, лишен от растителност — каза Пит. — А сега половината остров е покрит с дървета.

— Засадени са от хората на Сума, които се грижат за озеленяването, през последните двадесет години — обясни Пенър.

Манкузо се почеса замислено по носа.

— А има ли асансьор между къщичките за отдих и центъра за управление?

Пенър поклати глава.

— На плановете не е показано нищо. Не можем да рискуваме да проникнем надолу през шахтата, ако не знаем къде извежда.

— Подземно съоръжение от този род се нуждае от външна вентилация.

— Нашият инженерен екип е на мнение, че няколко от къщичките за отдих представляват макети, които служат за прикритие на отдушници и изпускателни канали.

— Можем да опитаме оттам — засмя се Уедърхил. — Бива ме да се спускам в шахти.

Пенър сви рамене.

— И в този случай нямаме достатъчно информация. Възможно е въздухът да се нагнетява с помпи от Едо, а замърсеният да се изпуска с градските отпадъци.

Пит погледна към Пенър.

— Какви са шансовете да държат Лорън и Диас като затворници на острова?

Пенър сви рамене в знак, че не знае.

— Между средни и добри. Все още не сме ги открили. Но наличието на курорт на непристъпен остров със сигурност би направило от него идеално скривалище за заложници.

— Да, заложници — каза Стейси, — но в замяна на какво? Не сме чули нищо за мис Смит, член на конгреса и сенатор Диас, откакто бяха отвлечени.

— Не са предявени никакви искания — обясни Пенър, — което принуждава президента да изчаква, за да види какво ще стане. А докато не успеем да му осигурим достатъчно разузнавателна информация, за да бъде в състояние да прецени необходимостта от спасителна операция, той няма да даде такова нареждане.

Джордино изгледа втренчено Пенър, сякаш размишляваше за нещо.

— Сигурно има план как да се разпердушини това свърталище, винаги има някакъв план.

— Има — отвърна Пенър, който се хвана на въдицата. — Дон Кърн е разработил сложна, ала осъществима операция за проникване и обезвреждане на електронните системи на центъра.

— За какви защитни съоръжения става дума? — заинтересува се Пит. — Сума не би положил толкова усилия и хвърлил толкова пари за осмото чудо на света, без да се погрижи да го защити по всички възможни начини.

— Не можем да кажем със сигурност. — Очите на Пенър загрижено обходиха макета на острова. — Разбира се, знаем какви охранителни и военни технологии има на разположение Сума и следва да приемем, че е инсталирал най-добрата система от датчици, която би могъл да закупи с пари. Сложно радиолокационно оборудване за засичане на обекти по суша и вода, сонарни датчици за подводни цели, лазерни датчици и датчици за топлина, разположени по целия бряг. Немаловажна част от тази система представлява и цяла армия от въоръжени роботи.

— И докато не сме забравили, арсенал от скрити ракети земя-вода-въздух. — Тази забележка бе направена от Пит.

— Костелив орех — казаното от Уедърхил в никакъв случай не можеше напълно да отрази колко труден ще бъде достъпът до острова.

Джордино изгледа Пенър развеселен и изпълнен с любопитство.

— Струва ми се, че единственият начин някой да се промъкне на тази скала, ще бъде нападение на поне пет отряда от Специалните сили, предшествано от атака по въздуха и артилерийски обстрел от ударен флот, които да отслабят отбраната.

— Или това — присъедини се към него Пит, — или някоя дяволски голяма ядрена бомба.

Пенър сдържано се усмихна.

— Тъй като нито едно от предложенията ви не може да бъде осъществено на практика, ще трябва да използваме други средства, за да свършим тази работа.

— Я да видим дали ще позная — жлъчно заяви Манкузо. Докато говореше, той посочи с жест Стейси, Уедърхил и себе си. — Ние тримата ще влезем през тунела.

— Ще влезете и петимата — тихо промърмори Пенър. — Макар и не всички през тунела.

Стейси зяпна от изненада.

— Франк, Тимоти и аз сме професионалисти, добре обучени за насилствено проникване. Дърк и Ал са морски инженери. Те нямат нито умения, нито опит в опасни операции, свързвани с проникване в обекти. Нима смятате да изпратите и тях?

— Да, смятам — спокойно продължи да упорства Пенър. — Те не са толкова безпомощни, колкото твърдиш.

— Може би ще ни накарате да облечем черни дрехи на нинджи и да прелетим през тунела като прилепи? — В гласа на Пит се долавяше неприкрит цинизъм.

— В никакъв случай — невъзмутимо заяви Пенър. — Ти и Ал ще бъдете спуснати на острова за отвличане на вниманието, а в същото време останалите ще проникнат откъм Едо.

— Не с парашут — изпъшка Джордино. — Господи, мразя парашутите.

— Така! — замислено каза Пит. — Великият Пит и Джордино Прекрасни връхлитат в личната курортна крепост на Хидеки Сума с надути фанфари, звънящи камбани и биещи барабани, след което биват екзекутирани по самурайски като шпиони, заловени на чужда територия. Май приемаш за дадено, че ще решим да се жертваме, а, Пенър?

— Има известен риск, признавам — опита се да се защити Пенър. — Но нямам никакво намерение да ви изпращам на смърт.

Джордино погледна към Пит.

— Нямаш ли чувството, че ни използват?

— Да беше казал „прецакват“.

С присъщата си проницателност Пит разбираше, че директорът по полеви операции не действа само от позицията на собствените си правомощия. Планът беше предложен от Кърн с одобрението на Джордън и отгоре на всичко, с благословията на президента. Той се обърна и погледна към Стейси. „Не тръгвайте!“ — беше изписано по лицето й.

— И какво ще правим, като стигнем на острова? — попита той.

— Ще се опитате да останете на свобода колкото се може по-дълго, за да отвлечете вниманието на охраната на Сума и ще се криете, докато успеем да организираме и предприемем спасителна операция да изтеглим цялата група.

— Срещу последната дума на техниката в охранителните съоръжения няма да можем да издържим и десет минути.

— Никой не очаква чудеса.

— Тогава? — каза Пит.

— Какво тогава?

— Падаме от небето и си играем на криеница с роботите на Сума, докато тримата професионалисти се промъкват през шестдесеткилометров тунел? — С голямо усилие на волята Пит успя да скрие раздразнението, скептицизма и отчаянието си. — И това е планът? Това е всичко?

— Да — каза Пенър, като нарочно избягваше гневния поглед на Пит.

— Твоите изобретателни приятелчета във Вашингтон сигурно са изтеглили тази блестяща идея от някоя баница с късмети.

В съзнанието си Пит нито за миг не се съмняваше какво ще бъде неговото решение. Ако съществуваше и най-малката вероятност Лорън да се намира като затворничка на острова, той щеше да тръгне.

— Защо просто не прекъснете техния източник на захранване, който се намира на континента? — попита Джордино.

— Защото центърът за управление е напълно независим и разполага с всичко необходимо — отвърна Пенър. — Той има собствена електроцентрала.

Пит погледна към Джордино.

— Какво ще кажеш, големи Ал?

— В този курорт има ли гейши?

— Сума се слави с това, че наема само красиви жени — отговори Пенър с едва доловима усмивка.

— Как ще долетим до острова, без да ни свалят от небето?

Този път усмивката на Пенър като че ли вещаеше нещо добро за разнообразие.

— Точно тази част от плана получава най-високата оценка за успех.

— Дано да е така — каза Пит, а от очите му с цвят на опал лъхаше леден студ. — Или някой здраво ще загази.