Клайв Къслър
Дракон (43)

42

Тоши, облечена в късо, скроено не като за гейша кимоно, пристегнато хлабаво в кръста с платнен пояс, сведе леко глава и подаде голяма мека хавлиена кърпа на Сума, който излезе от облицована с плочки сауна. Той уви кърпата около тялото си като тога и седна на ниско столче, върху което беше поставена възглавница. Тоши коленичи и започна да масажира стъпалата му.

Тоши беше дъщеря на беден рибар, четвъртото от осемте му деца, когато Сума я видя за първи път. Като малка тя беше мършаво, грозновато дете, на което момчетата не обръщаха никакво внимание поне до момента, в който тя не започна да се превръща в красавица с хармонично оформено тяло и гърди, доста по-големи отколкото на повечето японски момичета. Постепенно чертите на лицето й добиха завършен вид, с високи скули, подчертани от големите й тъмни очи.

Един ден Сума, който се разхождаше по залез-слънце, я съзря застанала в прибоя да хвърля мрежа в големите пенести вълни. От нея се излъчваше спокойствие, а фигурата й се къпеше в златистите лъчи на залязващото слънце. Беше облечена в риза от тънко платно, която беше станала прозрачна от водните пръски и разкриваше всичко, без да оставя нещо скрито.

Сума беше запленен. Без да говори с нея, той успя да разбере как се казва и когато звездите започнаха да блещукат, той вече беше сключил сделка с баща й и беше купил Тоши за сума, която изведнъж беше превърнала мизерстващия рибар в най-богатия човек на острова и собственик на нова рибарска лодка, оборудвана по последна дума на електрониката.

Отначало Тоши изпадна в истерия от ужас и мъка, че ще трябва да се раздели със семейството си, но лека-полека богатството и властта на Сума започнаха да я изпълват с благоговение и скоро тя се привърза към него. На нея като че ли й харесваше подчиненото й положение на секретарка и любовница. Той нае за подготовката й най-добрите частни учители, които я научиха на чужди езици, на бизнес и финанси, посветиха я в тънкостите на висшата мода, както и в по-изтънчените техники за правене на любов.

Тя знаеше, че той никога няма да се ожени за нея. Имаше твърде много други жени, а Хидеки Сума не беше способен да обича само една. Но той се отнасяше добре с нея и тя знаеше, че когато дойдеше време да бъде заменена, той щеше да прояви щедрост.

Каматори, облечен в жълта юката, традиционното дневно облекло, с изрисувани по нея тъмносини птици, седеше наблизо до ниска черна лакирана масичка, точно срещу Рой Орита и отпиваше чай. От уважение към техния шеф двамата мъже изчакваха Сума пръв да заговори.

В продължение на няколко минути, докато се наслаждаваше на действията на Тоши, Сума не ги удостои с никакво внимание. Свел очи, Каматори избягваше гневния му поглед. За втори път през тази седмица той се беше провинил и се чувстваше безкрайно унизително.

— Така значи, твоят екип от идиоти се провали — най-после каза Сума.

— Случи се нещо непредвидено — отвърна Каматори, все още забил поглед в повърхността на масата.

— Нещо непредвидено? — рязко изрече Сума. — Катастрофа е по-близо до истината.

— Пит, адмирал Сандекър и мъжът на име Джордино имаха голям късмет.

— И дума не може да става за късмет. Твоите убийци просто са подценили хитрината и способностите на американците за оцеляване.

— Действията на професионалните агенти са предсказуеми — направи неубедителен опит да се оправдае Каматори. — Цивилните не се придържат към правилата.

Сума направи знак на Тоши да спре.

— Колко човека загуби?

— Седем, включително и предводителя.

— Нито един не е бил пленен, надявам се!

— Оцелелите успели да приберат всички трупове и да се измъкнат преди пристигането на местните власти. Не е останало нищо, което да послужи като следа.

— Реймънд Джордън ще разбере кой стои зад всичко това — заяви Рой Орита.

— Това няма значение. — По лицето на Каматори се изписа презрително изражение. — Той и неговият жалък МЕР вече не представляват заплаха за нас. Японската част на операцията му претърпя провал.

Сума се отказа от чая и пое малката чаша саке, която Тоши му поднесе.

— Джордън все още може да бъде опасен, ако агентите му открият къде се намира нашият команден център.

— Джордън и Кърн бяха попаднали в задънена улица, когато прекъснах връзката си с тях преди двадесет и четири часа — уверено каза Орита. — Те не разполагаха със следа, която да ги отведе до инсталацията.

— Но се опитват да открият къде са разположени колите бомби — помъчи се да го обори Сума. — Това поне знаем със сигурност.

Каматори сви равнодушно рамене.

— Джордън се мъчи да лови призраци в тъмна стая. Колите са скрити на сигурно място и се охраняват. Допреди час нито една не беше открита и конфискувана. Но дори и ако агентите му се натъкнат случайно на няколко от тях, станалото ще бъде като след дъжд качулка. Ние все още ще разполагаме с повече, отколкото са необходими да създадат електромагнитен екран над половината земя.

— Нещо ново от КГБ или разузнавателните управления на Европейската общност? — попита Сума.

— Те нямат никаква представа — отвърна Орита. — Поради неизвестни за нас причини Джордън не ги е посветил в разследването си.

Каматори отпи от чая и погледна над чашата си към Сума.

— Ти ги надхитри, Хидеки. Нашите техници, които отговарят за роботите, почти са завършили работата си по електрониката на оръжейната система. Скоро, много скоро ти ще бъдеш в състояние да диктуваш условия на загнилия Западен свят.

Лицето на Сума приличаше на самодоволна, изсечена от камък маска на злото. Подобно на много хора, изложени на корумпиращото влияние на парите, той беше надраснал ламтежа за богатство и беше попаднал в плен на най-заразителната форма на поквара — всепоглъщащата жажда за абсолютна власт.

— Мисля, че вече е дошло време — заяви той с тон, в който се долавяше садистична наслада — да обясним на нашите гости целта на тяхното присъствие тук.

— Ако ми разрешите — каза Орита, като сведе леко глава.

Сума кимна, без да проговори.

— Рангът и властта правят голямо впечатление на гайджин^[1]. Психологията им лесно може да бъде разбрана по благоговението, което изпитват пред артисти, певци и богати знаменитости. Вие сте най-влиятелният финансов експерт в света. Накарайте жената, член на конгреса, и сенатора да се поизпотят от напрежение и смут в очакване на срещата с вас, а вие през това време се дръжте резервирано и недостъпно. Изпратете някой друг да разпали любопитството им, като им подхвърля по малко стръв, докато съзнанието им узрее за вашата височайша поява и божествени заповеди.

Сума се замисли над съвета на Орита. Това беше една детинска игра, която приятно гъделичкаше неговото его, ала в същото време щеше да даде резултат. Той погледна към Каматори.

— Моро, оставям на теб да започнеш обработката на нашите гости.

 

 

Лорън беше объркана. Никога през живота си не се беше чувствала толкова объркана. Бяха я упоили почти веднага след като я отвлякоха от състезанието с класически автомобили и едва преди два часа беше успяла да дойде напълно в съзнание.

Когато най-сетне замъгленото й от упойващите вещества съзнание се проясни, тя установи, че се намира в красиво обзаведена спалня с разкошна баня, оборудвана с вградена в пода мраморна вана и биде. Обстановката в стаята наподобяваше тази от някой остров в южната част на Тихия океан, с мебели от бамбук и малка горичка от засадени в саксии тропически растения. Подът беше от светло, излъскано до блясък кедрово дърво, а стените изглеждаха покрити с преплетени палмови клонки.

Тя й напомняше за едно ваканционно селище в Таити, където веднъж беше прекарала отпуската си — като се изключат две необичайни неща: липсата на прозорци и на дръжка от вътрешната страна на вратата.

Тя отвори шкафа, поставен до една от стените и надникна вътре. Там бяха окачени няколко скъпи кимона от коприна. Лорън облече едното и остана приятно изненадана, когато откри, че е почти като шито по поръчка за нея. Тя отвори долните чекмеджета. В тях имаше дамско бельо, което също й беше точно по мярка, както и чифтът сандали на пода до шкафа.

Ама че тъмница, помисли си Лорън. Който и да беше я пленил, очевидно нямаше намерение да я измъчва или убива. Въпросът защо беше отвлечена остана на заден план в съзнанието й. Като реши да се възползва докрай от незавидното положение, в което се намираше, тя се отпусна във ваната и се изкъпа. После се подсуши, оправи прическата си с помощта на необходимия сешоар и приставките към него, които някой предвидливо беше поставил на полицата в банята заедно с набор от скъпи, специално подбрани козметични препарати и парфюми.

Тя тъкмо обличаше едно от кимоната с изрисувани по него бели и розови цветя, когато на вратата леко се почука и в стаята безшумно влезе Каматори.

Той постоя мълчаливо известно време, скрил ръце в ръкавите на своята юката. На лицето му беше изписано надменно презрение. После очите му бавно се отместиха от голите стъпала на Лорън, задържаха се на гърдите й и най-накрая се спряха на лицето й.

Лорън уви плътно кимоното около тялото си и като завърза колана му, и се обърна с гръб към него.

— Нима мъжете в Япония винаги влизат в стаята на една дама без покана?

— Приемете моето искрено извинение — заяви Каматори с ясно доловима нотка на сарказъм. — Не исках да проявя неуважение към една прочута американска законодателка.

— Какво искате?

— Изпратен съм от мистър Хидеки Сума да проверя дали сте се настанили удобно. Казвам се Моро Каматори. Аз съм приятел, телохранител и довереник на мистър Сума.

— Досетих се, че той стои в дъното на моето отвличане — решително му отвърна тя.

— Обещавам ви, че неудобството, което ви причинихме, ще бъде само временно.

— Защо ме държите като заложница? Какво друго очаква да постигне той, освен омразата и отмъщението на американското правителство?

— Той желае с ваше съдействие да предаде едно съобщение на вашия президент и на Конгреса.

— Кажете на мистър Сума да си пъхне някоя остра пръчка в ректума и сам да предаде съобщението си.

Безочие, породено от чувство за уязвимост, помисли си Каматори. Той беше доволен. Реши да разбие първата отбранителна линия на Лорън.

— Какво съвпадение. Почти същото каза и сенатор Диас, въпреки че си послужи с доста по-солени изрази.

— Майк Диас? — В храбрата фасада на Лорън се появи пукнатина, която ставаше все по-широка. — И него ли сте отвлекли?

— Да, бяхте докарани тук заедно.

— Къде е това тук?

— На един островен курорт край бреговете на Япония.

— Сума е безумец.

— Не бих казал — търпеливо отвърна Каматори. — Той е много умен и проницателен човек. Само след няколко дни той ще оповести правилата, към които икономиката на страните от Запада ще трябва в бъдеще да се придържа.

Лицето на Лорън почервеня от гняв.

— Той е много по-голям безумец, отколкото си мислех.

— Не смятам. Нито един човек в цялата история на света не е успявал да натрупа такова голямо богатство. Той постигна това с ум. Скоро ще повярвате, че той е в състояние напълно да контролира вашето правителство и икономиката на страната ви. — Каматори замълча и погледна надолу, втренчил очи в гърдите на Лорън, които напираха изпод диплите на кимоното. — Като имам предвид предстоящата промяна, ще бъде добре от ваша страна да се замислите към кого да насочите своята лоялност.

Лорън не можеше да повярва на ушите си.

— Ако със сенатор Диас или с мен се случи нещо, вие и мистър Сума ще си изпатите. Президентът и Конгресът няма да стоят със скръстени ръце, когато разберат, че ни държите като заложници.

— Терористите мюсюлмани от години вземат американци като заложници, а вие нищо не правите. — Каматори изглеждаше развеселен. — Само час след изчезването ви вашият президент беше уведомен за станалото и за това кой го е извършил. Повярвайте ми. Той е наредил да не се предприемат никакви действия за освобождаването ви и нищо да не се съобщава на средствата за масова информация. Вашите сътрудници, роднини и колеги от Конгреса — никой не знае, че тайно сте били прехвърлени със самолет в Япония.

— Лъжете! Моите приятели никога няма да си мълчат.

— Да не би под приятели да разбирате Дърк Пит и Алфред Джордино?

Умът на Лорън кипеше. Тя започваше да губи самообладание.

— Вие знаете за тях?

— Да, те се намесиха в работи, които не ги засягаха и станаха жертви на злополука.

— Пострадали ли са? — заекна тя.

— Не знам, ала няма да сбъркам, ако кажа, че не са успели да се измъкнат здрави и читави.

Устните на Лорън започнаха да потрепват. Тя се чудеше какво да каже.

— Защо мен? Защо сенатор Диас?

— Вие и сенаторът сте просто пионки в една стратегическа игра за икономическо надмощие — продължи Каматори. — Така че не очаквайте да бъдете освободени преди мистър Сума да даде разрешение за това. Една атака на вашите Специални сили ще бъде съвсем безполезна, тъй като разузнавателните ви служби нямат ни най-малка представа къде се намирате. А дори и да имаха, нито една армия не може да преодолее нашата отбрана. Във всеки случай, вие и сенаторът ще бъдете свободни и ще пътувате със самолет за Вашингтон вдругиден.

Точно на объркването, което се появи в очите на Лорън, се беше надявал Каматори. Той измъкна ръцете си от ръкавите на своята юката, пресегна се внезапно и смъкна кимоното на Лорън надолу до кръста й, като прикова ръцете й към нейното тяло.

Каматори се усмихна садистично.

— Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да направя краткия ви престой приятен. Може би дори ще успея да ви науча как жените трябва да се подчиняват на мъжете.

После се обърна и почука два пъти силно по вратата. Невидим пазач отвън отвори и Каматори излезе, като не остави никакво съмнение в ума на Лорън за това, което я очаква, преди да бъде освободена.