Хаим Оливер
Как станах кинозвезда (42)

Послеслов

Тия последни страници написах под натиска на Кики Бръмбазъка. В края на всеки криминален роман, каза той, авторът е длъжен да разкрие всички тайни и да подскаже по-нататъшната съдба на героите.

Особени тайни в тази книга няма, а ако има, вие отдавна сте ги разгадали. И все пак…

Най-напред — за Енчо. След бягството си от дома и след като ми предаде тетрадките, той дълго скитал из улиците и накрая, гладен и уморен, се отправил към Бърлогата. Тя обаче била заключена. Тогава той подремнал в градинката и едва на сутринта успял да се свърже по телефона с баща си, който веднага дотичал, нахранил го и го приютил в склада на Аптечно предприятие. По-късно Черния Компютър, узнавайки от Кики и Милена за изчезването на своя любим ученик, напуснал болницата, звъннал на Цветан Маринов и прибрал Енчо в дома си. Няколко часа след това пристигнал и селският дядо Енчо. Разтревожен от телеграмата на Лорелай, отдавна готов да се притече на помощ, скочил в автобуса и се понесъл към града. Той също бил прибран в Бърлогата.

Първата нощ след бягството Енчо, Цветан, дядо Енчо и Черния Компютър прекарали над Машината. Това били последните изпитания, които се правили в Бърлогата. На сутринта с помощта на Главния инженер те натоварили Машината на един камион и я откарали в експерименталната лаборатория на завода, където продължили опитите, сега вече с най-съвършени уреди.

Макар и да се съмнявал във валидността на Закона за съхраняване на енергията, дядо Енчо веднага се приспособил към новата и необичайна за него обстановка — нали имал „златни ръце“! А Цветан Маринов, който понятие си нямал от машинно дело, така се увлякъл в интересните експерименти, че останал с другите. От време на време само той излизал, за да донесе нещо за хапване и пийване. В такъв един момент го заварихме ние в дома му.

Работили два дни и две нощи без прекъсване, като се редували да почиват на надувните дюшеци. Два дни и две нощи Машината работила без прекъсване, като огласяла Завода със своя мощен рев. Накрая усилията им завършили с очаквания резултат: макар и да не успели да конструират Перпетуум Мобиле, защото въпреки всичко съществува Законът за съхраняване на енергията и защото Перпетуум мобиле е един неосъществим идеал, инженер Чернев и Енчо Маринов постигнали нещо ново в областта на двигателите с вътрешно горене — построили мотор, който в сравнение със съществуващите модели пестял до 16 на сто гориво, едно, според специалистите, огромно техническо завоевание.

По-късно, когато бе патентован, новият двигател бе наречен ЕЧ-1, сиреч Енчо-Чернев Първи. Сега се полагат усилия за неговото внедряване в производството. Дано това стане бързо, защото ако се забави, току-виж Черния Компютър и Енчо конструирали почти Перпетуум мобиле, наречено ЕЧ-2.

Излишно е да споменавам, че Енчо бе чествуван като герой и че се прослави в нашата селищна система много повече отколкото като кинозвездата Ренч Ма̀ринър с ударение на Ма. И даже Лорелай се убеди, че синът й е наистина надарен, но не както тя смяташе до тогава с артистични заложби, а с подчертан талант на изобретател-машиностроител. И след седми клас той бе изпратен в специалното училище, където прибират техническите генийчета от цялата страна. Като комсомолец, разбира се!

А сега — за филма „Детството на Орфей“. След като Романов и Маришки нанесоха доста поправки в сценария и включиха в него елементи от операцията „Енчо“, те дадоха главните роли на Кики и Милена. Кики изпълни ролята на младия Орфей, но пя и говори с гласа на Милена. Милена пък изпълни ролята на Евридика, но пя и говори с гласа на Росица. Росица пък пя и говори със своя собствен глас през устата на Милена, но не игра… Малко е объркано, но така си е.

Какво обаче стана с филмовата кариера на Енчо? — ще запитате вие напълно основателно. Та нали тази книга се казва „Как станах кинозвезда“? Е, чак кинозвезда Енчо не стана, но въпреки това той влезе във филма и милионите кинозрители го видяха със „Златните камбанки“ като ръководител на Специалния отдел на ансамбъла, отдел, от който много зависи художественото равнище на всички изпълнения. Той бе този, който открито или зад кулисите поддържаше цялата електронна апаратура — микрофони, високоговорители, усилватели, магнетофони… Той беше майсторът на всички специални звукови и светлинни ефекти, които направиха такова силно впечатление на публиката и допринесоха за големия успех на филма.

Той не пее вече.

Но се бръсне. Защото е Мъж.

И все още не може да реши коя от двете обича повече — Росица с трапчинките или Милена от третия чин…

Какво да се прави — такъв е животът.