Робърт Лъдлъм, Джеймс Коб
Мистерията „Миша“ (55)

Епилог

Анакоста, Мериленд

Операцията на остров Уензди стигна своя край в осветения от екраните сумрак на кабинета на Маргарет Темпълтън и приключи на фона на тихо мъркащите вентилатори в компютрите.

— Успяхме да предадем полуистината и на канадските власти, и на Интерпол — каза Темпълтън от своята работна станция. — А именно, Антон Кретек и хората му са били замесени в някаква спекулация с контрабанда на оръжие, чийто конкретен характер остава неизяснен, когато наетият от тях хеликоптер е паднал в залива Хъдсън. Няма оцелели, но останките са били намерени.

— Хванаха ли се? — попита Фред Клайн, като опипваше с пръст почвата на бонзая.

— Засега. Според общото мнение, изглежда, този човек не е голяма загуба за никого. Освен това установихме и прочистихме неговите депа за презареждане на гориво.

Клайн разсеяно кимна, като пръсна струйка вода от пластмасово шише на малкото растение. Беше седнал до бюрото на Маги и гледаше редицата плоскоекранни монитори на отсрещната стена в кабинета. Чертите му се смекчаваха от леко наболата прошарена брада, а вратовръзката му беше разхлабена един-два сантиметра повече от обичайното.

— Ами избягалият траулер?

— Успешно се справихме с него, сър. Американският кораб „Макинтайър“ откара отряд тюлени на борда на съда. На исландския екипаж беше оказана първа помощ. Вероятно Кретек е смятал да ги ползва за еднократна употреба. Не са знаели нищо за истинския характер на операцията на остров Уензди. Съответно са били предадени на исландските власти.

— А хората на Кретек?

Невъзмутимото лице на Маги Темпълтън беше достойно за маса на шампионат по покер.

— Оперативен инцидент. Докато са ги извозвали към изтребителя, спасителната корабна лодка с контрабандистите на оръжие се преобърнала от една бурна вълна. Охраната и кормчията носели защитни костюми и спасителни жилетки и били спасени; хората на Кретек — не. Заливът Хъдсън е много опасен воден басейн, сър.

— Самата истина, Маги. Да се надяваме, че няма да ни се налага отново да работим по този начин в скоро време. — Клайн пак затегна вратовръзката си. Той и Маги щяха да довършат това и тогава със сигурност щяха да приключат за тази вечер. — Как се справят нашите хора?

Ръцете на Маги затанцуваха по клавиатурата и снимките от файловете на Джон Смит и Валентина Метрас изскочиха на мониторите.

— Физически се възстановяват от изтощението, студа и редица незначителни наранявания. Психологически изглеждат стабилни и оперативната работа още им се нрави. След разумен период на почивка и възстановяване смятам, че отново ще са на линия. По мое мнение и Джон, и професор Метрас продължават да са действащи оперативни агенти.

Клайн кимна.

— Съгласен съм. Харесва ми начинът, по който, изглежда, са се сработили. Винаги съм се тревожел малко за Метрас, понякога е склонна да се държи като каубой. Мисля, че Джон й оказва влияние. Химията помежду им е добра.

В отражението на екрана устните на Маги кривнаха в лека усмивка.

— В няколко отношения. Прекарали са последната седмица заедно в Палм Спрингс.

— Така ли? — Клайн се навъси не неодобрително, но замислено. — Обикновено не ми харесва сприятеляването на най-добрите ни агенти извън мисиите, но в този случай мисля, че ще направим изключение. Ако Джон е подходящ за Метрас, тогава може би Метрас е подходяща за Джон.

— Съгласна съм, сър. Сега има още един личен въпрос, който искам да повдигна.

— Какъв е той, Маги?

Пръстите на изпълнителната асистентка пак затракаха по клавиатурата и светна трети стенен екран, показващ портрета на Ранди Ръсел.

— Мисля, че е най-добре да обявим тази млада дама за радиоактивна. Мисля, че не трябва повече да я взимаме като външно средство.

— Защо така, Маги? Според доклада на Джон действията на мис Ръсел са били за пример. Тя има редица успешни операции с него.

— Да, сър, но тя е от ЦРУ, а Агенцията сега знае, че Първи секретен съществува. Още не знаят точно кои сме или какви сме, но не харесват нашата власт и начина, по който им отмъкваме служителите. Започват да душат наоколо и да дебнат по следите ни. Мис Ръсел може директно да посочи двама от нашите първокласни агенти и чрез нея донякъде да ни разкрият. Мисля, че трябва да я държим настрана за в бъдеще.

Клайн поклати глава.

— Не съм съгласен. Вярвам, че имаме друга възможност.

— Каква е тя, сър?

— Няма да я държим настрана. Ще я погълнем. Ще я въведем изцяло.

Маги повдигна вежда.

— Вербуваме я като оперативен агент?

— Защо не? Мис Ръсел има всички необходими достойнства. И отличен набор от умения. Има опит и няма никакви връзки или пристрастия.

— Освен към Агенцията.

— Можем да заобиколим това. — Клайн се усмихна на себе си като фехтовач, който огъва нова рапира. — Всъщност може да извлечем полза от това.

— Както желаете, сър. — Маги изглеждаше разколебана. — Искате ли да подготвя предложение за вербуване?

— Не… не още. Но нека я държим под око. Отбележи файла й със сребърен флаг и отново я обозначи като специален резерв. После я сложи под отслабено наблюдение за преценка. Ще чакаме друга възможност да я съберем в един екип със Смит и Метрас и тогава… ще видим какво ще стане.

— Много добре, сър.

Около снимката на Ранди Ръсел се появи сребриста рамка. Фред Клайн се наведе напред от стола си със сключени ръце и напрегнато изражение.

— Добре дошла във фирмата, мис Ръсел — промърмори той към портрета на блондинката.