Робърт Лъдлъм, Джеймс Коб
Мистерията „Миша“ (53)

52

Остров Възнесение

В южната част на Атлантическия океан беше ранна пролет, но с изгрева пристигна и буря. Призрачно сините, бързо нарастващи светлини на летище „Уайдауейк Фийлд“ проблясваха през воднистата мъгла и дъждът се стичаше от крилете на двата огромни реактивни самолета, които чакаха един до друг на най-изолираната местостоянка от съвместното американско-британско въздушно съоръжение. Единият, „Боинг 747“, носеше ливреята в синьо и бяло на президентската ескадрила; другият, „Илюшин 96“ — съответната символика на Руската федерация.

Светът като цяло не знаеше за присъствието на двата самолета тук, нито пък за срещата между двамата държавни глави, които бяха дошли с тях. Докато въоръжените постове обикаляха подгизналата площадка, на борда на „Еър Форс Едно“ в звукоизолирана, електронно защитена заседателна зала ставаше сблъсък без протоколи и свидетели.

— Признавам, че понякога се налага един президент да лъже своите избиратели — каза хладно Самюел Кастила на слабоватата, аристократична фигура, седнала на конферентната маса срещу него. — Но изобщо не ми харесва да злоупотребявам с тази привилегия. А най не ми харесва да лъжа хората как са загинали членовете на семействата им. Оставя противен вкус в устата ми.

— Какъв друг избор имаме, Самюел? — търпеливо отвърна президентът Потренко. — Да отворим заздравяващата рана от студената война? Да върнем сближаването между нашите народи назад с десетилетия? Да предизвикаме хардлайнерите и от двете страни, които казват, че Съединените щати и Русия са обречени да бъдат вечни врагове?

— Вие изработвате тази линия много лесно, Юри, същото правят моите съветници и Държавният департамент, но дори и да я приема, пак няма да я харесвам.

— Мога да разбера това, Самюел. Знам, че си човек с високо съзнание и чест — ъгълът на устата на руснака се накриви. — Вероятно в твърде голяма степен за реалностите на нашата професия. Но на нас ни трябва повече време. Трябва да оставим повече от участниците в студената война да умрат и трябва да изтласкаме страха още по-назад в миналото. Но вие поне ще имате утехата, че истината най-накрая ще излезе наяве.

— О, ще излезе, Юри. Можеш да разчиташ на това. Споразумяхме се, че след двайсет години цялата документация за инцидента на остров Уензди и за Събитието от пети март ще бъде разсекретена. И двете правителства ще извършат пълно съвместно разкритие.

— Споразумяхме се.

Кастила настоя енергично:

— Споменатият пакт да бъде узаконен с нашите подписи и при положение, че двамата поемаме цялата отговорност за секретната изолация и замаскиране.

Очите на Потренко пробягаха по повърхността на масата; после той кимна.

— Споразумяхме се. До този ден членовете на научната експедиция на остров Уензди са загинали в трагичен пожар на склада за гориво, който е обхванал станцията. Членовете на нашия отряд спецназовци са се изгубили в тренировъчна злополука. Екипажът на „Миша 124“ просто не е бил намерен, а изчезването му е още една от мистериите на Северния полюс. А самият самолет е бил разрушен, когато на борда внезапно избухва стар експлозивен заряд. Всички събития са потулени.

— Съмнявам се, че ще е чак толкова лесно — сухо отвърна Кастила. — При лъжите това рядко се случва. Няма спор, че остров Уензди ще се превърне в поредната конспиративна теория, витаеща из интернет. Може би трябва да вземем по една страница от Джон Камбъл и Хауърд Хоукс и да обвиним някоя летяща чиния.

Кастила отпи глътка от чашата изворна вода, която стоеше до него, и му се прииска и чашката бърбън да беше тук.

— Защо не можа да ми кажеш истината в началото, Юри? Щяхме да го нагласим някак си. Никой нямаше да умре. И нямаше да стигнем на косъм да изгубим антракса някъде по света.

Потренко продължи да изучава облицованата с тъмночервена кожа повърхност на масата.

— Без съмнение нещата можеше да се уредят… по-ефикасно. Но не мога да се извинявам, че съм част от руската бюрокрация или за протоколите, установени от моите предшественици. До голяма степен ние всички сме все още „роби на държавата“ и, изглежда, такива ще останем още известно време. Мога да се извиня само, че позволих тази ситуация да се изплъзне от контрол. Определени… личности в правителствените и военните командни вериги са направили лоша преценка. С тях е приключено.

— Смея да кажа, че е така — отвърна Кастила. — Има още един въпрос, който трябва да обсъдим. Когато нашите подкрепления окупираха остров Уензди, тялото на един човек не е било намерено, това на майор Грогорий Смислов, руският офицер за свръзка, прикрепен към нашия разследващ екип. Имате ли някаква информация за него?

Потренко се навъси.

— Няма нужда това да става предмет на безпокойство, господин президент.

— Подполковник Смит, водачът на нашия екип на Уензди, изглежда, е на друго мнение, когато говорих с него, той специално поиска да се поинтересувам от съдбата на майор Смислов. Склонен съм да подкрепя молбата му. Какво стана с него, Юри?

— Майорът беше… ранен по време на събитията на острова, но оцеля. Беше евакуиран до нашата подводница. Сега е задържан за съдебен процес по редица обвинения.

— Произтичащи от факта, че застана на страната на подполковник Смит и срещу вашето правителство? — в тона на Кастила се прокрадна зловеща нотка. — Това не е допустимо, господин президент. Вие ще се погрижите всички обвинения срещу майор Смислов веднага да бъдат оттеглени и всички негови звания и привилегии да бъдат възстановени без ущърб на правата му. Ако смятате, че това е невъзможно, ще предадете майора на нашия посланик в Москва за репатриране в Съединените щати. Ако не го искате, ние с удоволствие ще го приемем.

— Това е невъзможно! — отсече Потренко. — Майор Смислов е обвинен в метеж и в тежко неспазване на държавната сигурност. Това са много сериозни неща! Предупреждавам ви, господин президент, това са строго вътрешни работи на Руската федерация!

Кастила се усмихна безрадостно в отговор, но с известно удоволствие.

— И аз много мразя да се намесвам във вътрешните работи на Руската федерация, Юри, но, от друга страна, днес трябва да направя още много други неща, които не ми харесват. Какво е едно в повече?

— Този човек е руски гражданин и офицер от армията на Федерацията!

— Подполковник Смит, изглежда, смята, че майорът е още член на неговия екип и както казах, в момента съм склонен да изпълня молбата на подполковника!

— Този въпрос не е отворен за дискусии!

— Тогава забравете! — Кастила стана от стола си. — Цялото споразумение се проваля! След завръщането си във Вашингтон ще свикам пресконференция и ще разглася публично цялата история: за отменената ядрена война, убийството на Сталин, антракса, нападението над нашия разследващ екип, потулването — ще изстрелям всички патрони на всеослушание!

Лицето на Потренко стана бяло като тебешир.

— Вие сте луд! Няма да направите това! Няма да предизвикате катастрофа между нашите правителства само заради съдбата на един човек!

Кастила потъна обратно в стола си.

— Юри — каза той, като хладно се взираше в Потренко над рамките на очилата си. — Ситуацията, в която се намирам, не ми е приятна. Развесели ме.