Робърт Лъдлъм, Джеймс Коб
Мистерията „Миша“ (47)

46

Над Северния Ледовит океан

Късовете паков лед отдолу и разгневените кълбести облаци отгоре бяха заскрежено бели, а морето и небето светеха в метално синьо. От време на време конвертопланът „MV-22 Орел“ подскачаше нагоре и се тресеше като тежко натоварен камион по разбит път. Бурният фронт беше преминал, но турбуленцията от срещата с него остана.

Танкерът „Комбат Талон“ държеше курс напред и над „Оспри“ и майор Зондърс издебна зареждащата система, която се подаваше от върха на крилото на по-големия самолет. Това беше изключително прецизна летателна технология. Със завъртени в хоризонтално положение моторни отсеци на върха на крилото, опасността острият като перце за бадминтон край на презареждащата система да влезе през свода на някой от големите пропелери ротори на „Оспри“ беше съвсем реална. Резултатът, меко казано, щеше да е впечатляващ.

Периодичното раздрусване от турбуленцията в ясното небе и предпазителите на датчиците за гориво, които се потапяха в нищото, само утежняваха предизвикателството. Зондърс беше дал на пилота на следващия самолет първи да мине през танкера и на този конвертоплан беше отнело двайсет минути да се закачи, което изгори повечето от оскъдните запаси гориво на Зондърс.

Дългата сонда за презареждане висеше над пилотската кабина на „Оспри“ като рог на някакъв техноеднорог. За дванайсети път командирът на полета го изравни с подскачащото, развяващо се гърло на отвора, както ловец от ледниковия период би забивал копие. Кокалчета на пръстите му бяха побелели върху джойстика и клапаните. Той чакаше мига, в който целта му ще застане неподвижно. Моментът дойде и той бутна регулаторите напред.

Този път сондата се плъзна гладко в отвора и се блокира, свързвайки жадния за гориво конвертоплан с неговия танкер. Под крилото на големия MC-130 командните светлини промениха цвета си в зелено.

— Имаме блокиране, налягане и обмен — обяви помощник-пилотът на Зондърс.

Зондърс с облекчение издиша. След като подсигуриха клапата и керосинът се изливаше в горивните им резервоари, той можеше да си отдъхне за около минута.

— Навигатор, как се движим? — подвикна той през рамо към офицера, приведен над GPS конзолата.

— Все едно танцуваме, сър — отвърна навигаторът. — Сега излизаме от опашката на този фронт и на следващата точка от маршрута ще завием под ъгъл на изток.

— Приблизително време до пристигане на обекта?

— Може би още три часа до кацане, сър, в зависимост от ветровете.

— Цели три часа.

— Установих връзка с ледоразбивача преди няколко минути, майоре — отбеляза помощник-пилотът на Зондърс. — Бреговата охрана докладва ясно небе, но още нищо не са чули от острова. Чудя се какво ще намерим.

— Може би абсолютно нищо, Барт. Ето това ме тревожи.