Елена Илина
Четвъртата височина (19)

Историята с географията

Гуля оздравя.

Още няколко пъти я снимаха за филма „Слънчев маскарад“ (сега вече не на открито, а в павилиона на киностудиото) и Гуля замина за Одеса, за своето училище.

Малко преди заминаването тя бе почнала да се занимава, за да догони класа. Но се оказа, че се бе заловила за работа твърде късно. Класът бе отишъл много напред. И за Гуля настъпи тежко време.

Толкова по-тежко й бе да се чувства „изостанала“ ученичка сега, когато всички я познаваха. За нея пишеха във вестниците, мнозина я помнеха от филмите и съвсем непознати деца я познаваха на улицата:

— Гледай, Василинка от киното!

— Вярно! Същата. Дъщерята на партизанина!

Запознавайки се с Гуля, възрастните обикновено й казваха:

— А, Гуля Корольова! Как може, как може, знаем за тебе, виждали сме те. Е, а как си с училището? Навярно си отличничка?

— Не — мрачно отговаряше Гуля и се стараеше по-скоро да се махне.

В киностудиото в Одеса пристигна от Москва една журналистка. Тя започна да задава на Гуля най-различни въпроси: отдавна ли Гуля участва във филми, кои от своите роли най-много обича, чувства ли удовлетворение от работата си.

— Съвсем не чувствам — каза Гуля.

— Ах, виж ти! И не смяташ ли да ставаш артистка?

— Не смятам.

— Интересно — каза журналистката и започна да записва нещо в бележника си.

Това съвсем смути Гуля и тя престана да отговаря на въпросите. Но журналистката не отстъпваше.

— Но защо мълчиш? Трудно ли е да играеш във филм?

— Трудно — отговори най-после Гуля.

— А защо е трудно?

— Трябва да се стои неподвижно, а мухите хапят по краката.

Журналистката плесна с ръце и се засмя. И сама Гуля не можа да се сдържи да не се усмихне.

— Е, а как се учиш? Навярно отлично?

— Лошо — каза Гуля и усмивката изведнъж изчезна от лицето й.

— Нима лошо? — учуди се журналистката и отмести бележника си.

Гуля нищо не отговори. Тя не можеше да каже, че в последно време за нея учението бе станало болното място.

Веднъж Гуля се върна от училище обляна в сълзи. Като захвърли чантата си на дивана, тя седна на прозореца и забарабани с пръсти по стъклото.

— Ето на — каза тя, — цяла история!

— Какво се е случило пак? — запита майка й. — Каква история?

— С географията! — отговори Гуля. — Днес ме вдигнаха, но как мога да отговарям, когато нищо, нищо не знам?!

— Защо пък нищо не знаеш?

— Та половин година съм пропуснала!

И като закри лицето си с ръце, тя се заля в сълзи.

— Честна пионерска дума — говореше тя, плачейки, — цял живот сега само с география ще се занимавам. По дяволите това кино, щом като ще имам от него такива неприятности!

Майката гледа няколко минути Гуля, без да каже нищо.

— Виж какво, Гуля — каза най-после тя. — Хайде да си поговорим сериозно. Защо плачеш?

— Ако знаеше как ми беше срамно днес по география, нямаше да ме питаш!

— А кой е виновен за това?

— Та как мога две работи наведнъж да върша — и да участвам във филми, и да се уча!

— Е, престани да участваш във филми.

— Много ми е жал.

— Остави тогава училището.

— Какво говориш, мамо! Нима е възможно това?

— Защо не? По-добре да го оставиш, отколкото да се учиш, както сега. Киното тук не е виновно. Ти просто нямаш характер.

Гуля погледна майка си обидено и изтри хубаво сълзите си.

— Как така нямам характер? — запита тя.

— Разбира се, че нямаш — каза майка й. — Колко хора има по света, които са принудени и да работят, и да се учат. И прекрасно успяват. А ти в нищо не успяваш. Носиш със себе си цял куфар с книги, а не можеш да си наложиш да ги разтвориш. Е, какво да се прави! Вижда се, че ще трябва да ти се помогне…

— Как да ми се помогне?

— Може би ще трябва да вземем частен учител. Нека той те подготви.

Гуля прехапа устни.

— Та, ще отида утре при вашия директор — спокойно продължи майка й — и ще го попитам дали не може да ми препоръча някой студент или ученик от по-горен клас. А може би и отличник от вашия клас.

— Не! — каза тихо Гуля и упорито сведе глава. — Не искам!

— Защо пък? По-леко ще ти е…

— Не! — повтори Гуля решително и стана от мястото си. — Не ми трябва на мене частен учител. Работата още не е стигнала дотам.