Елена Илина
Четвъртата височина (14)

Първата височина

Над скалистия бряг на морето, в гъстата зеленина на акациите, се гушеха стъклените постройки на украинското киностудио. Отдалече се виждаха червените му керемидени покриви. В тази градина можеше да се види тълпа пъргави босоноги деца и пред всички — едно весело, почерняло от слънцето момиче в басмена поличка и везана украинска блузка. Това бе героинята на филма — безстрашната Василинка. Снемаха филма „Дъщерята на партизанина“.

Ролята на Василинка играеше Гуля. Случи се така, че тя заедно с майка си замина за Украйна. Режисьорите от киностудиото, като видяха Гуля, веднага решиха, че Василинка трябва да бъде точно такава, каквато беше Гуля. Майката не искаше Гуля да става киноартистка, но режисьорите настояваха толкова много, че най-после тя се съгласи.

Гуля трябваше да се залови за трудна и сериозна работа.

Във филма имаше една сцена, където Василинка, яздейки на кон, преминава препятствие. За да изиграе тази сцена, Гуля трябваше да се научи да язди — със седло и без седло.

Един червеноармеец докара в двора на киностудиото едър бял кон. Като гладеше своя красавец по гладкия заоблен гръб, той казваше:

— Какъв добър кон! Никъде няма такъв кон като Сивчо!

Но когато качиха на него Гуля, „добрият“ кон се оказа зъл и упорит. Той така се втурна напред, че Гуля веднага бе отметната назад и едва не падна с главата надолу. Подхванаха я навреме.

— Вървете до мене — каза Гуля на режисьора, — ще опитам още веднъж.

Тя седна по-удобно и дръпна юздите. Сивчо не се помръдна от мястото си. Гуля стисна с крака хълбоците на коня, но той не помръдна. Червеноармеецът потупа коня по шията и каза:

— Какво е това, глупчо? Тръгвай! Върви! Върви по-бърже!

Гуля отново дръпна юздата. Сивчо изведнъж заигра, отскочи назад и Гуля падна на шията му. Пак успяха да я хванат.

Тя почервеня.

— Какво, изплаши ли се? — запитаха я режисьорът и операторът.

— Уплаши ли се? — запита и червеноармеецът.

— Уплаших се — каза Гуля. — Помислих — ще се убия.

— Е, може би стига за днес?

— Не, хайде още — отвърна Гуля.

Като ту задържаше с поводите, ту подкарваше Сивчо, тя го застави най-после да я слуша. Упоритият Сивчо разбра, че не ще може да надвие упоритостта на малката ездачка.

Учението се повтори и на другия ден, и на третия. А когато Гуля се научи да язди и ходом, и тръс, и галоп, на пътечката в парка поставиха висока бариера.

Смело и весело седна Василинка на седлото. Сивчо изведнъж се понесе напред, но пред самата бариера хукна някъде встрани. Гуля едва го задържа. Сивчо риташе, махаше глава, гризеше юздите. Тъй или инак, Гуля се задържа на седлото и отново насочи коня напред. Тя се носеше към бариерата и вятърът я брулеше в лицето. Сивчо дотича до целта и отново отскочи настрана. Той, изглежда, бе решил на всяка цена да хвърли от себе си този лек, но неспокоен товар. На Гуля й се зави свят. Тя конвулсивно сграбчи поводите.

— Да се прекрати репетицията! — извика в рупора режисьорът.

Но Гуля не искаше да се предаде.

— Нищо, ще го направя. Трябва да го направя!

Тя седна по-здраво и прилегна към шията на коня:

— Хайде, Сивчо, не се отбивай! — и пак се понесе към бариерата. Сърцето й заби още по-силно.

Но Сивчо се отби. Пред самата бариера той пак, за трети път, хукна настрана.

— Остави, Гуля, не бива! — викаше режисьорът.

Гуля нищо не чуваше. Стиснала зъби, свила се като пружина, тя подкара коня галоп. Като приближи до бариерата, тя даде шенкел, конят, неуспял да се опомни, направи скок и Гуля, също като на криле, полетя нагоре. Секунда само и конят отново тичаше плавно по пътеката.

Бариерата бе превзета. Така дванадесетгодишната Гуля превзе първата височина в своя живот.