Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (70)

Глава 69

Лас Вегас

5 ноември, през нощта

Нямаше нужда Шейн да пита как върви. Неспирният поток от приглушени ругатни показваше, че Нийл напредва, но не толкова бързо, колкото му се иска. Едната от двете вътрешни врати бе отворена. Другата — не.

Шейн отклони зелените си очи от пантите на проклетата врата към железния лост в краката на Нийл, после отново погледна през пролуката в спуснатите пердета към паркинга. Ако станеше нужда, можеха да разбият вратата за нула време. Но щяха да вдигнат много шум. По-добре да я отключат и да изненадат Шерил.

Колата, която бе пристигнала току-що, даде на заден, паркира наблизо и угаси фаровете.

— Тук са — каза Шейн.

Нийл изръмжа.

— Какъв е планът? — попита Шейн.

— Риса влиза, разглежда и ако стоката не й хареса — Проклети да са мързеливите техници от поддръжката, тази нещастна брава трябва да се смаже!, — излиза да вземе парите от колата и изобщо не се връща.

Отговорът на Шейн бе появата на хладната стомана на пистолета в ръката му. Опря длан на входната врата, готов да изскочи навън.

— Кажи ми кога.