Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (11)

Глава 10

Лас Вегас

1 ноември, призори

С умело прикрито нетърпение — краката я боляха непоносимо — Гейл Силвърадо се сбогува с Мики Пински, Джон Фирензе, Френч Хенкел и Рич Морисън. Когато Рич малко поизостана от останалите трима, тя му отправи ослепителна усмивка.

— Забрави ли нещо? — попита го.

— Само да се обадя на жена си, а съм си забравил мобилния телефон. — Усмихна се леко. — Имаш ли нещо против да използвам твоя? Не знам на кое парти трябва да се срещнем с нея.

— Разбира се, заповядай. Лека нощ, господа. Предлагам ви да използвате различни асансьори.

Затвори външната врата на кабинета си след тримата мъже и се обърна към Рич. Без да каже и дума, тя се запъти към частния си кабинет и затвори вратата зад него.

— Наистина ли си забравил мобилния си телефон? — попита го.

— А ти как мислиш?

— Мисля, че имам малко изстудено шампанско, ако имаш нещо за отпразнуване.

Той се засмя и отново съжали, че настоящата му съпруга с важните политически връзки бе дала ясно да се разбере, че ако спи с други жени, ще му отреже пениса и ще го накара да го изяде. Знаеше, че пенисът му няма да пострада от тази заплаха, но шансът му да застане начело на Комисията за контрол на хазарта в Невада определено щеше да се изпари. Желаеше властта повече, отколкото би пожелал някоя жена — макар и толкова надарена като Гейл.

— Чух се с бизнес партньорите си по-рано днес — каза той.

Гейл продължи към хладилника в кабинета си за шампанското.

— Новините добри ли са?

— Златното момче най-сетне е намерило време да постави новата „огнена завеса“.

Тя спря и погледна през рамо. Позата й бе толкова елегантна, колкото и небрежна.

— Това не е хубаво.

Рич се почеса под отвратителната си перука. Не можеше да разбере как жените носят тези проклетии.

— Не е и особено лошо. Вече бяха завършили програмата си и прехвърляха пари от една сметка в Шанхай към печалбата му от автоматите и масите за бакара.

— Колко са успели да му лепнат, преди да ги отреже?

— Десет милиона. Може би петнайсет. — Рич сви рамене. — Жълти стотинки в сравнение с онова, което чакат да изперат в нашите казина, но ще е достатъчно, за да натопим Танънхил. Вероятно няма да иде в затвора, но Комисията за контрол на хазарта няма да го допусне да припари обратно в Невада.

Гейл се наведе, отвори хладилника и извади бутилка „Кристал“.

— Сигурен ли си, че са оставили достатъчно следи, които да водят до сметките на „Червения феникс“?

— И още как. Момчетата са били обучавани от най-добрите хакери в Америка. Танънхил е плащал държавни и щатски данъци върху парите на триадата седмици наред и е задържал останалото като чиста печалба.

С опитно движение Гейл измъкна тапата и вдъхна аромата, който излиташе от бутилката.

— Тогава е в ръцете ни. — Тя наля в две чаши от скъпото шампанско и подаде едната на Рич. — Единственият въпрос е кога да нанесем удара.

— Изпратил съм няколко анонимни сигнала до федералните служители, които разследват триадата „Червения феникс“. Не би трябвало да отнеме много време. Накрая даже на федералните им става ясно кое какво е.

Чашите се срещнаха с мелодичен звън.