Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (34)

Глава 33

Лас Вегас

3 ноември, следобед

Риса се облегна на стената до служебния асансьор и се опита да поеме малко въздух. Докато правеше това, мислено се закле да се възползва по-често от услугите на фитнес залата за служители на казиното. Би трябвало да може да пробяга стотина метра, без да се чувства така, сякаш дробовете й са стегнати в метални скоби.

Но пък може би и страхът имаше нещо общо с усещанията й.

— Сигурна ли сте, че сте добре? — попита един от униформените служители.

Тя кимна, защото не искаше да си хаби дъха в отговор.

— Полицаите са на път — каза друг от охраната.

Тя отново кимна.

— Отивам в стаята си. Трябва ми… малко време.

— Разбира се — каза пазачът. — Искате ли да ви придружа до горе?

Тя поклати глава.

Гласът на Шейн се извиси над врявата в казиното.

— Къде е тя?

— Ето там.

Риса отправи измъчен поглед към служителя от охраната. Знаеше, че Шейн ще я скастри жестоко, задето е изложила на риск живота на посетителите на казиното. Макар да се бе опитала да го избегне, бе станало точно така.

Да го вземат мътните!

Тя се стегна, пое си дълбоко въздух и се загледа в Шейн, приближаващ като градоносен облак, който си търси къде да удари. Без да каже и дума, той я накара да влезе в асансьора и набра специалния код. Вратите се затвориха. Кабинката не помръдна.

— Извинявай — каза Риса, преди Шейн да започне с кастренето. — Опитах се да не замесвам хората в казиното, но някой удари джакпота и…

— Добре ли си? — прекъсна я той.

— Да.

— Аз не съм.

— Какво… — започна тя.

С една ръка Шейн закри камерата на тавана. С другата я сграбчи и прекъсна въпроса й с целувка, която я накара да забрави, че трябва да диша.

Бе се питала какво ли ще е усещането, ако го целуне. Сега разбираше.

Парещо.

Напрегнато.

Пристрастяващо.

С дрезгав стон, тя обви ръце около него и отвърна на целувката му — на всяко докосване, на страстта, на изгарящата нужда. Вкусът му бе по-хубав и от вино, по-сладък, по-необуздан. Искаше да проникне под кожата му, да го усети навсякъде около себе си, да го вкуси целия, да потъне в него, докато забрави коя е, къде е, да усеща само него, докато звездите избледнеят и вселената угасне.

— Риса — дрезгаво каза Шейн. Свободната му ръка се движеше нагоре и надолу по гърба й, ласките бяха по-скоро възбуждащи, отколкото успокояващи. — Тихо, скъпа, направо ме убиваш. И аз те желая по същия начин.

Замаяна, тя осъзна, че е прошепнала наяве мислите си, докато го обсипваше навсякъде с безброй целувки. Облегна чело на брадичката му и се опита да си поеме дъх, без да трепери. Поривът на страстта веднага след пристъпа на страх бе изличил всичко цивилизовано от съзнанието й.

— Извинявай — каза тя.

— Ако още веднъж се извиниш, задето си тичала през казиното, наистина ще се ядосам.

Тя поклати глава.

— Не. Задето ти се нахвърлих.

Смехът му накара нежните косъмчета по врата й да настръхнат.

— Аз ти се нахвърлих пръв.

Тя си пое дъх на пресекулки.

— О, да. Вярно. Мислех, че може би съм сънувала тази част.

— Бих освежил спомените ти, но полицаите вероятно пристигат в този момент.

— Значи?

— Следващия път, когато те целуна, няма да спра, докато и двамата не се озовем голи и съм потънал толкова дълбоко в теб, че да не осъзнаваме какво правим, докато звездите не избледнеят и вселената не угасне.

Знаеше, че се е изчервила.

— Не биваше да казвам това. Не исках да… — Тя спря, преди да е загазила още повече.

— Не си го искала?

Потръпване на цялото й тяло отговори на въпроса му.

Той хвана с ръка брадичката й и я накара да вдигне лице към неговото. Устните й бяха пълни, сочни, влажни и жадуващи. Едва не загуби контрол само като я гледа.

— Желаеше ли го?

Дрезгавият му глас я погали като близване на котешки език. Искаше да го усети навсякъде по тялото си.

— Да. А ти?

Той се приближи към нея до стената, докато тя усети всеки сантиметър от тялото му.

— А ти как мислиш?

Натежал от страст и изгаряща нужда, той се притисна към нея, като й показваше без думи колко силно я желае. Мъркащият, одобрителен звук, който се изтръгна от гърлото й, го накара да посегне към ципа си.

После си спомни.

По дяволите!

— Ако те повдигна, ще можеш ли да строшиш камерата? — попита той.

Тя примигна, погледна към ръката му, закриваща решетката на тавана, после разтърси глава, сякаш да отърси студената вода, с която я бяха залели току-що.

— Камерата. По дяволите!

— Взе ми думите от устата.

Той свали ръка от решетката, набра номера на някакъв етаж и загледа Риса с натежали от обещания очи. Когато вратата се отвори отново, той нежно я издърпа в коридора.

— Това не е моят етаж — каза тя.

— Знам.

Преди да попита каквото и да било, вече бе в един от апартаментите със заключена врата зад гърба си и Шейн, притиснат плътно до нея.

— Така — попита той, — докъде бяхме стигнали?

— Нахвърляхме се един на друг.

— Покажи ми.

Той гледаше в очите й, докато ръцете й се плъзгаха надолу по гърдите към бедрата му. Когато погали натежалите, напрегнати мускули, дъхът му секна. Тя бе толкова близо… но недостатъчно близо.

— Щях да започна бавно и подробно — дрезгаво прошепна той. — Караш ме да премисля.

— Да премислиш, значи? — Бавно разкопча панталоните му и го откри изгарящ и готов. Погали го по цялата му дължина. — Винаги са ми казвали, че мъжете мислят с долната си глава, но не го вярвах.

— Повярвай. — Ловките му и умели ръце слязоха от врата й надолу към гърдите и после към бедрата, разкопчаваха копчета, повдигнаха полата й, разгаряха огньове в тялото й. — А с какво мислят жените?

— Близко си.

Ръцете му се придвижиха по-навътре.

— Точно там си.

Дишането й се накъса и тя се разтопи в разтърсващата топлина. Ханшът й безпомощно се извиваше към ръката му, която не спираше да я гали. Затвори очи и се предаде на малкия оргазъм, който я заля.

Преди топлината да успее да се разлее чак до върховете на пръстите й, вече бе на килима и той се плъзгаше леко в нея, докато я изпълни докрай. Да се обвие около него, бе най-страстното удоволствие, което някога бе изпитвала. И тогава той започна да се движи. Усещанията се нагнетяваха вътре в нея като пружина, все по-стегнато и по-стегнато, докато накрая всичко избухна и тя полетя разтреперана, извика и повтаряше името му с всеки свой дъх.

Първото избухване на оргазма й го накара да се забрави. Продължи да се движи в нея, защото усещането бе прекалено хубаво, за да спре, всяко горещо пулсиране бе по-прекрасно от предишното, докато накрая цялото му тяло се напрегна и се разтърси от силата на освобождаването. Почувства и нейния оргазъм и се остави на усещанията, които издигаха и двама им до невероятни висоти, докато светът наоколо им потъна в мрак и запулсира в телата им.

Най-сетне успя да си поеме дъх дотолкова, че да прошепне името й и да се претърколи на гръб, като я повлече със себе си. Тя се стегна около него, казваше му без думи, че й харесва да го усеща в себе си дори и когато лежи отпусната и изтощена върху гърдите му. Той помръдна леко бедра и почувства тръпката, която премина през цялото й тяло. Възбудата отново го сграбчи в лапите на страстта.

— Господи, направо ще се убием един друг — дрезгаво каза той.

— Хвалиш ли се, или се оплакваш? — попита тя, заровила лице в шията му.

— Моля за отсрочка. За много.

— Добре. Само да не се налага да помръдна много скоро.

— Колко точно е „много скоро“?

— Този век. — Тя въздъхна. — Какво, по дяволите, ме гъделичка по бедрото?

— Пейджърът ми вибрира.

— О, успокои ме. Тъкмо си мислех, че може да имаш два члена или нещо такова.

През смях той посегна към джоба на панталоните си, с които все още — до голяма степен — бе обут, и извади апарата, който денонощно го свързваше с казиното. На екрана бе номерът на Сюзън Чатсуърт. Без да сменя позата си, измъкна мобилния си телефон изпод гърба си и й позвъни.

— Танънхил — каза в слушалката.

— Полицаите пристигнаха. Искате ли разпитът да се проведе във вашия кабинет?

Премерено безизразният тон на изпълнителния му помощник подсказа на Шейн, че онзи, който е следял охранителната камера в асансьора, много бързо е разпространил новината, че в кабинката Шейн вероятно се е нахвърлил на уредничката си. И обратното.

— В кабинета ми — отвърна той.

— Да, сър. Веднага ли?

Той преглътна хапливата си забележка по повод насмешката, която се долавяше във въпроса, от рода на: Сигурен ли си, че не ти трябва време за малко секс набързо? В момента обаче се чувстваше прекалено добре, за да се ядоса.

— Изпрати ги горе — каза той. — Някой последвал ли е онзи тип, който бе хванал Риса?

— Съжалявам, сър. Той размахваше пистолет, а заповедта ви…

— Добре — прекъсна я Шейн. — Има ли пострадали клиенти на казиното?

— Не. Повечето хора са се струпали около автомата, който той простреля. Други се дивят на дупката от куршум в масата за бакара. Няколко души се отправиха направо към бара. А ето ги и полицаите.

— Докато разговаряме с тях, уредете нещата с хората, чиято игра е била прекъсната. Ако има някакви проблеми при изясняването кой какво дължи на другите, пуснете записа на охранителните камери.

— Да, сър. Госпожица Шеридън добре ли е? Скоро ще дойдат и медицинските лица.

— Ще проверя. — Шейн я погали надолу по гърба чак до пищния й ханш. — Добре ли си, Риса?

— Чудесно, като котка на припек — отвърна тя и лекичко подухна към брадата му.

Шейн се засмя, махна пръста си от копчето за задържане и каза:

— Чувства се добре.

Направо прекрасно.

А само преди малко някой се бе опитал да я убие.