Метаданни
Данни
- Серия
- Реъритис Ънлимитид (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Running scared, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илвана Гарабедян, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 45 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Лоуел. Да бягаш от страх
ИК „Хермес“, Пловдив, 2005
Американска. Първо издание
Стилов редактор: Ивелина Йонова
Коректор: Ивелина Йонова
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов
ISBN: 954-26-0140-9
История
- — Добавяне
Глава 64
Лас Вегас
5 ноември, вечерта
Гейл Силвърадо, Рич Морисън и Карл Фирензе вече не седяха около масата, която бе подредена за вечеря в кабинета на Гейл. Остатъците от патица, пържола и скариди полека изсъхваха в изоставените чинии. Само Карл бе имал достатъчно апетит, за да изяде всичко, което си бе поръчал. Гейл и без друго не ядеше много. Рич бе изял половината от сервираната му патица, допи виното си и наблюдаваше телефона.
Сега всички пиеха кафе в приемната към кабинета на Гейл. В напитката на Рич имаше и специална добавка. Гейл и Карл разчитаха само на кофеина, без алкохол за вкус. Никой от двамата не би искал да е със забавени реакции или притъпени усещания, докато носи един милион долара в брой.
Никой не говореше много. Парите бяха преброени и прибрани в два куфара, които лесно биха се побрали в багажното отделение над седалките на всеки от големите пътнически самолети.
Всички очакваха позвъняване от рецепцията, което да прехвърли разговора на личния телефон на Гейл.
— Госпожице Силвърадо — обади се Карл, като остави настрани кафето си — сигурна ли сте, че не мога да ви разубедя да правите това?
Тя трепна, рязко откъсната от мислите си. После въздъхна и си призна:
— Обмислям и тази възможност.
— Помисли много добре — обади се и Рич. — Аз вече го направих. И никак не ми харесва цялата история.
— Какво говориш? — попита Гейл. — Нали именно ти толкова настояваше да…
— Промених мнението си. Да, би било хубаво ти да свидетелстваш срещу Танънхил като очевидец на незаконно действие. Това би било като последната черешка на тортата. — Рич сви рамене. — Но пък на кого му е притрябвала глупавата черешка? И без това здраво сме го притиснали. Няма смисъл да си насилваме късмета.
Преди Гейл да успее да отговори, телефонът звънна. Тя посегна към слушалката с трепереща ръка.
— Да?
— Ето какво бих искала да чуя — каза Шерил. — Готова ли си да си купиш малко златни играчки?
Гейл погледна към двамата мъже. Карл вече бе на крака и автоматично наместваше кобура на пистолета си през рамо.
— Да — каза Гейл.
— Мотел „Мидас“. Знаеш ли къде е?
Гейл се поколеба, преглътна и отвърна:
— Да.
— Стая 121. След двадесет минути.
Връзката прекъсна.
Гейл остави слушалката и се замисли как трябва да излезе в нощта с един милион долара в безлични банкноти.
— Е? — подкани я Рич.
— Мотел „Мидас“, стая 121 — отвърна му и погледна ръцете си. — Мисля, че все пак ще ми трябва едно питие.