Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (56)

Глава 55

Лас Вегас

5 ноември, рано сутринта

Шейн караше към „Уотър Стоп“ и с едно око следеше движението по пътя, с другото наблюдаваше огледалата за странично и обратно виждане, а в ушите му още звучеше надигащият се гняв на Риса. Не завиждаше на Иън за следващите час-два. Дамата бе страстна не само в сексуалния смисъл на думата.

Когато бе на две преки от „Уотър Стоп“, все още не бе открил някой да го следи. Изглежда, никой не се интересуваше от него. Нийл бе поел по различен маршрут и вече бе заел позиция. След последна проверка в огледалата, Шейн взе мобилния си телефон и натисна копчето за избиране на последния записан номер, докато чака на светофара.

Нийл веднага му отговори.

— На паркинга са около трийсетина коли. В няколко има хора, но само в една е жена. Тя вече отпрати трима мъже, които се приближиха до нея по различно време.

— Каква кола?

— Стар бронко. Не мога да видя номера.

— Звучи добре. — Докато го казваше, на Шейн му се дощя и инстинктите му да твърдяха същото. Но не бе така. Вместо това бяха нащрек и го предупреждаваха за опасност. — Тя кара бронко.

— Оттук обаче не ми прилича на блондинка с хубави гърди.

— Шерил обича да се дегизира.

Нийл изсумтя.

— Това не ми харесва, момко. Аз съм от другата страна на улицата. Ти ще бъдеш на открито с двеста хиляди в брой. На паркинга има няколко мини вана и каравани. Някой може да изскочи иззад тях и да те гръмне, преди да мога да направя и крачка.

И на Шейн не му харесваше, но не виждаше какво може да направи, освен да се откаже от златото. Не искаше да става така. Ако предметите приличаха поне отчасти на онези, които бе купил от Смит-Уайт, буквално можеха да се нарекат безценни. Това бяха свидетелства от злато за едно отдавна отминало време и за култура, която никога повече нямаше да се възроди.

Струваше си да се изложи на риск, за да ги запази.

— И по-големи рискове съм поемал — каза Шейн. — Освен това нося бронежилетката, която ми даде.

— Тя няма да ти помогне, ако те застрелят в главата.

— Голяма утеха си ми, няма що.

— И Дейна непрекъснато ми го казва.

— На една пресечка от мястото съм — уведоми го Шейн. — Кажи ми, когато ме забележиш.

Десет секунди изминаха в тишина.

— Виждам те — обади се Нийл. — Ти виждаш ли нейния бронко?

— Да. Но не виждам теб.

— Точно такава е и целта ми. Запомни — ако всичко се обърка, първо се погрижи за себе си. Аз ще се погрижа за останалото.

— Не мисля, че е капан.

— Надявам се да си прав. Как е вратът ти?

— Настръхнал — призна Шейн. — Но не защото се притеснявам, че ще ме ограбят.

— Какво тогава?

— Не знам.

— Да го вземат мътните! — ядно каза Нийл. — С Ерик Норт сте страхотна двойка. У двама ви няма и грам полезно предчувствие за онова, което ще се случи.

Шейн все още се усмихваше, когато стигна до мястото на срещата. Не му отне много време да намери стария бронко, но мина покрай него, като бавно обиколи целия паркинг. Освен дето вратът му бе настръхнал, нищо друго не се случи. Дори се почувства донякъде по-добре. Заради проститутките и момичетата, обслужващи клиентите си на задната седалка в колите, както и заради постоянния поток от похотливи клиенти на клуба, които излизаха и търсеха малко забавления на паркинга, имаше прекалено много свидетели, които биха притеснили евентуалния нападател при въоръжен грабеж.

Освен ако нападателят не бе глупак като Сокс. Но съобщението не бе от него. А от Шерил Фокнър.

Когато спря колата до стария бронко, Шейн все пак се запита дали онзи бандит не е с нея. Но отхвърли мисълта още щом му хрумна. От думите на Сокс към Шерил, чути от Риса, явно личеше, че не са близки приятели.

Веднага щом Шейн слезе от колата с малкото куфарче в ръка, вратата на бронкото се отвори и от него слезе една жена.

Не беше Шерил Фокнър.