Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (25)

Глава 24

Лас Вегас

3 ноември, преди обяд

На екрана на компютъра на Шейн бе информацията за печалбата от масите за бакара от последната седмица и седмиците преди това. Намръщен, той отново погледна графиките. Също като автоматите, и масите за бакара, изглежда, печелеха необичайно много напоследък. Увеличението бе под десет процента, но все пак го имаше. И се получаваха милиони долари допълнителна печалба. Няколко милиона можеше да приеме, че се дължат на японските „китове“, но дори и те не биха могли да донесат допълнителните седем милиона.

Тъкмо се бе приготвил да започне проверка на верността на данните от масите за бакара, когато звънна личният му телефон. Изключително личният му телефон. Опита се да усети някаква тревога. Не успя. Всеки път, когато преглеждаше данните от „Златното руно“, осъзнаваше колко малко се наслаждава на онова, което преди бе като въздуха и водата за него.

Вдигна слушалката.

— Да?

Нийл попита:

— Записваш ли?

— Просто запиши информацията в моя файл в „Реъритис“, а основното ми кажи сега.

— Не ми харесва да се мотаеш из компютъра ми, момко.

— По-добре свиквай. Както аз съм свикнал с мисълта, че Фактоид използва всяка своя свободна минутка, за да се промъкне в моя. Благодаря на бога, че намираш достатъчно работа за това момче.

От другата страна на линията прозвуча смях. Гениалните компютърни умения на Шейн адски дразнеха чувствителния на тема сигурност Нийл, но той много го харесваше. Вероятно защото вярваше, че той няма да използва таланта си срещу „Реъритис“.

— Искаш само сметаната от тортата — каза Нийл и намигна на Дейна, която влизаше в кабинета му.

Бяха сами в стаята, с изключение на стената от монитори, които следяха всичко, което става в „Реъритис Ънлимитид“, също както „очите“ на Шейн следяха дейността в „Златното руно“. Тя заключи вратата зад себе си, приближи се, разроши косата на Нийл и духна лекичко в ухото му. После нежно го ухапа.

Концентрацията на Нийл се разпадна.

— Искам и малко факти със сметаната или каквото там си ми приготвил — каза Шейн. — Забрави за възрастта, цвета на косата, теглото и подобни неща, освен ако не противоречат на написаното от Риса в документите й.

Нийл протегна дясната си ръка и привлече Дейна в скута си. Столът пред бюрото му леко се олюля, но издържа.

— Като деца Шерил и Риса са живели в съседни каравани в Джонсън Крийк, Арканзас — започна Нийл, докато дясната му ръка се плъзгаше по стегнатото бедро на Дейна.

Тя го плесна през пръстите.

Той не й обърна внимание. Тя знаеше правилата — щом ухапе ухото му, ще трябва да си понесе последствията, независимо кога и къде.

Сега например. Точно тук.

— Мястото е долнопробна дупка, както се и очаква — продължи Нийл. — Шерил е с две или с четири години по-голяма от Риса, зависи на кои документи за осиновяване вярваш. — Ръката му погали Дейна по корема и нагоре към гърдите. — И двете момичета са показали високи резултати на ранните тестове за интелигентност, но Риса направо ги е разбила. Тя е една изключително интелигентна жена.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Опитвам се. — Нийл разпери пръсти и докосна с палеца и малкия си пръст двете зърна на Дейна. Погали ги с кръгови движения. Накъсаното й дишане го накара да се ухили широко като пират. — Шерил е взела Риса под крилото си.

— Мамчето и бебчето.

— Да. — Нийл разкопча леката блуза на Дейна и пъхна показалеца си под презрамката на сутиена й. Бързо дръпване и едната й гърда бе оголена. Без да разбере, той облиза устни. Зърното се втвърди, сякаш го бе погалил. Затвори очи, но задържа ръката си, галеше я и я дразнеше, като я караше да извива гръб и бавно да поклаща ханша си в скута му. — Както и да е, били са неразделни дружки. И съучастнички. Шерил е била задържана няколко пъти за кражби, но винаги се отървавала с пошляпване през пръстите. Риса е била задържана само веднъж.

— На колко години?

— На единадесет.

— Мислех, че досиетата на малолетните са строго секретни.

— Също както и информацията в компютъра на „Реъритис“ е строго секретна, момко, докато не се появи някой хитрец.

Шейн се замисли и не каза нищо.

Нийл смъкна и другата презрамка на сутиена.

Дейна се опита да успокои дишането си.

— Чак докато Шерил не заминала с някакъв тип, двете с Риса бягали от училище, крадели вафли и шоколад, драскали разни неща по стените, обичайните хлапашки номера. След заминаването на Шерил, когато Риса била на шестнадесет, досието й е безукорно — отбеляза Нийл. И погали настръхналите гърди на Дейна. — Укротила се под влиянието на някаква учителка стара мома и под нейно ръководство наваксала с ученето, че и отгоре. Завършила с отличие. Не е зле за дете, чиято осиновителка починала, когато е било на пет. Била е отгледана в дома на заварената сестра на осиновителката си, която я приела, но пет пари не давала за нея.

Нийл превключи телефона на конферентна връзка и пъхна новоосвободената си ръка под полата на Дейна. Тя му хвърли поглед, който казваше, че ще му го върне тъпкано, когато най-малко очаква.

Той се усмихна.

— Риса се записала в Калифорнийския университет в Лос Анджелис — продължи Нийл. — Явила се на изпити по повечето от изучаваните предмети още в края на първата година и ги издържала успешно. Само за две години получила бакалавърска степен. — Пръстите му очертаваха лениви кръгчета нагоре по бедрата на Дейна. — Само още няколко й трябвали, за да защити едновременно магистърска и докторска степен. Завършила с най-висок резултат в курса. Работила като стажант в Държавния музей в Лос Анджелис…

— И хората в музея я обожаваха като рядко цвете, направиха и невъзможното да я вземат при себе си и проляха реки от сълзи, когато им я отмъкнах — прекъсна го Шейн. — Кажи ми още нещо, което не знам.

Пръстите на Нийл се плъзнаха под ефирното бельо, откриха очакващата ги влажна топлина и той едва успя да сподави дрезгав стон на удоволствие.

— Само това е, момко. Щом Шерил се изпарила от града, няма нещо за Риса, което да не знаеш. След като е навършила осемнадесет години, всичко, което ние открихме, и онова, което Риса сама е написала в биографията си за постъпване на работа, съвпада. Изглежда, е имала противоречиво детство и абсолютно праволинейно поведение след това. Измъкнала се е от крайната бедност благодарение на ума си и на силната си воля.

— Добре. Ами очарователната госпожица Шерил?

— О, да. — Нийл плъзна пръст навътре под дантеленото бельо, усети безпомощното свиване на Дейна в отговор, придърпа я по-близо, по-здраво, потъна по-дълбоко, оттегли се, после отново навътре и се усмихна, когато тя се изви, за да го усети още по-дълбоко в себе си. Искаше членът му да е на мястото на пръстите, но искаше да я поизмъчи още малко.

— Нийл? — подкани го Шейн.

— Само проверявах нещо.

Дейна сподави стона си и се опита да се измъкне от скута му. Той не й позволи. Просто я държеше приклещена към гърдите си и й доставяше удоволствие с ръце.

— След като напуснала Арканзас — продължи Нийл, — Шерил е била задържана за скитничество, дребни кражби от магазините, проституция, употреба на алкохол като малолетна, дребни измами и подобни обвинения.

— Наркотици?

— Не е отбелязвано. Мъкнела се с няколко мъже, в повечето случаи не едновременно и…

— Сводници ли?

— Неизвестни. — Умелите му пръсти галеха, проникваха, дразнеха я, докато Дейна се отказа от опитите си да се измъкне и се настани така, че да довърши започнатото от самата нея. — Предполагам, че не. Шерил е била арестувана за проституция само веднъж. Ако е била професионалистка, щяла е да попада зад решетките по-често.

— Какво прави във Вегас?

— Питай Риса.

— Ти какво смяташ, че прави Шерил във Вегас?

С едната ръка Нийл повдигна Дейна от скута си, за да разкопчее ципа на панталоните си.

— В най-добрия случай — дошла е да вземе пари назаем от старата си приятелка.

— В най-лошия? — попита Шейн.

— Тя е крадла, измамница и от време на време проститутка. Сам си прави сметката.

— Риса изглежда много близка с нея — безизразно изрече Шейн.

— Въпросът е колко близка?

„Направо идеално“, помисли си Нийл, докато изпълваше Дейна.

— Като с приятел, на когото си готов да свършиш услуга ли? — попита Шейн.

С крайно усилие Нийл се сдържаше да не помръдне, задържаше и Дейна неподвижна и усещаше как пулсът и на двамата отеква гръмко.

— Да не би да казваш, че не вярваш на Риса?

— Казвам, че Риса може да се колебае между дълга към приятелката си от детинство и отговорностите си като възрастен.

— Бих заложил, че възрастният човек ще спечели тази битка.

— Аз също — отвърна Шейн. — Но едно дете винаги може да ти изиграе номер. Запиши данните в моя файл.

— Готово.

Шейн прекъсна връзката.

Нийл не забеляза. Започна да се движи и да прониква в жената на скута си, докато и двамата се разгорещиха, отдадоха се на страстта и достигнаха върха в някаква неземна тишина, изпълнена с ехтенето от ударите на сърцата им.

— Господи — успя да каже Нийл, заровил устни в шията й, когато най-сетне си върна гласа, — какво те прихвана?

— Освен теб ли?

Той понечи да се засмее, после изстена, когато тя се сви около него, после се отпусна и въздъхна с последната тръпка от изпитания оргазъм.

— Фигурките от слонова кост, илюстриращи „Кама Сутра“, пристигнаха — каза тя и потръпна отново. — Великолепни са. Просто великолепни. Веднага щом свърших с включването им в каталога, знаех, че трябва да… ти кажа за тях.

— Целият съм в слух.

— Не съвсем — отбеляза тя и отново се сви около него.

Дишането му се накъса.

— Научи ли нещо ново?

— Споменах ли, че всяка поза е демонстрирана не просто от отделни фигури на мъж и жена, а по-скоро от преплетени фигури?

— Преплетени ли? — Той леко се усмихна. — Как?

— Познай.

Той помръдна.

— Добър опит — каза тя. — Сега нека ти покажа интересен вариант на тази поза. Първо се обръщам ето така.

— Чакай, нека ти помогна. — Той я повдигна леко, за да може тя да се извърти.

— Идеално — съгласи се Дейна, полуобърната с лице към него. — Сега този крак отива тук, а този ето там горе, после повдигам твоя крак и се навеждам ето така и…

Заля я вълна от усещания направо от сърцевината на тялото й и я доведе до ръба на оргазма в един-единствен миг.

Той си пое дъх на пресекулки заради изгарящата страст, която експлодираше в него.

— Господи, толкова е хубаво. Колко фигурки има?

— Достатъчно, за да ни довършат.

Очите му блеснаха.

— Какво чакаме тогава?