Елизабет Адлър
Завещанието (48)

Глава 48.
Дейзи

На хоризонта се събираха тъмни облаци. Заподозрените влязоха във вътрешния двор и по нищо не се различаваха от обикновени туристи в своите бели къси панталони, поли и сандали, слънчеви очила и сламени шапки. Както обикновено, Дейвис носеше фотоапарат около врата си, а Допелман — скъп и мощен бинокъл, купен, както предположих, с парите на Боб по време на плаването.

Чарли Клемънт носеше бейзболна шапка с голяма козирка, която успешно скриваше очите му. Магдалена беше оставила Бела на борда на „Синята лодка“ с нейната гувернантка и беше дошла с Розалия и Хектор, облечен както винаги в бяло сако и с така безупречно подредена коса, сякаш животът му зависеше от това.

Даян беше облечена в черно, за да поддържа образа си на вдовица, а Филомена беше великолепна и пищна като шоу момиче в къси панталони, току-що купени на остров Капри сандали и оскъдно потниче. Тя беше с Брандън, разбира се, докато Бордоле, винаги весела и добре загоряла, също в бели къси панталони и потниче, беше с Тексас, изящна както винаги в семпъл бял памучен тоалет. Вятърът разтърси клоните на дърветата и затъркаля сламената шапка на Допелман по терасата, а той се спусна бързо след нея, подобен на насекомо в късите си панталони.

Рег и Джини не спестиха възклицанията си по отношение на вилата и излязоха на терасата, за да се насладят на гледката. Рег каза, че никога в живота си не е виждал нещо подобно и благодари на Боб, на глас, че го е поканил, защото в противен случай би могъл да изживее живота си, без да знае, че съществуват и такива места. Джини разговаряше с Енрико, който предлагаше на гостите си от традиционното бяло вино или добре изстудена бира, леден чай или „Пелегрино“. Възрастният човек изглеждаше особено доволен от раздвижването и оживлението, щастлив, че вижда вилата отново да живее. Разбира се, той нямаше и представа каква е истинската причина ние всички да бъдем там.

От другата страна на залива тъмните облаци се приближаваха все повече, а в далечината се чуваха силни гръмотевици. Улових погледа на Монтана и той ми кимна. Време беше. Накарах всички да се съберат в голямата стая, подредих заподозрените на първата редица столове пред голямото абаносово бюро, където се настани Монтана, а хората, които бяхме поканили, за да отвличат вниманието, се наредиха на втората редица столове.

Като свърших работата си, отидох да седна зад бюрото, при Монтана. В този миг гръмотевици нарушиха тишината, натежала от очакване, жените се спогледаха тревожно.

Помислих си, че сцената е точно такава, каквато я беше описал Боб в писмото си до мен — къщата в провинцията, наближаващата буря, всичките заподозрени — събрани на едно място, чакащи завещанието да бъде прочетено.

Жените бяха кръстосали крака и бяха оставили чантите си на пода до тях, приглаждаха ленените си поли, подръпваха надолу късите си панталони и скръстваха длани на коленете си. Мъжете се облегнаха удобно назад и скръстиха ръце на гърди. Имаха агресивен вид, с изключение на Допелман, който потъна в прекалено големия за него стол и заприлича на Белия Заек от „Алиса в страната на чудесата“. Чарли щракна с пръсти на Енрико да му донесе още едно питие, а Дейвис гледаше право напред — в Монтана.

Чуха се няколко нервни покашляния, когато Монтана взе купа хартии и им каза, че завещанието на Боб е написано под формата на писмо — всъщност по едно писмо за всеки един от тях.

И започна да чете.