Елизабет Адлър
Завещанието (28)

Глава 28.
Дейзи

Бордоле трябваше да пристигне още предния ден. Изпратих кола на летището да я посрещне, но шофьорът ми каза, че тя не е била в самолета. И нито дума от нея оттогава. Крачех из апартамента и се питах къде ли е и какво ли става с нея. Звънна телефонът в къщата и аз бързо грабнах слушалката.

— Можеше поне да се обадиш! — извиках.

— Толкова много ли ти липсвах? — каза Монтана.

Аз въздъхнах и се извиних. Беше долу и му казах да се качи.

— Съжалявам — казах отново, когато той излезе от асансьора. — Помислих, че е Бордоле. Трябваше да пристигне още вчера, но като че ли се изгуби някъде между Чикаго и Лондон. И не отговаря на нито един от телефоните си.

— Правила ли е това преди?

Отговорих утвърдително.

— Тя е импулсивна по природа, винаги прави това, което й хрумне, което иска в момента. Ако изникне нещо по-вълнуващо, ще го приеме. Независимо от всичко.

— Мога ли да направя нещо по този въпрос?

— Тя ще дойде — казах аз с надеждата, че съм права.

Седяхме един до друг на белия диван пред високите прозорци, които гледаха към сивия парк. Беше късен следобед. Запитах Монтана дали би искал чай, кафе или питие. Той поклати глава и каза, че би искал да се заемем с работата.

— Срещнах се с Допелман — каза той и аз ококорих широко очи от изненада.

— О, ти наистина си добър в професията си — казах. — Намери го все пак.

Изслушах подробностите за срещата им.

— Но защо е избягал?

— Точно това трябва да открия. Имам среща във Вашингтон утре с човек, който твърди, че го познава добре.

— Стар приятел?

— Съмнявам се. Допелман е много затворен човек, на всеки би му било трудно да е приятел с него.

— А какво ще ми кажеш за Розалия и за хотела в Андалусия, подходящ за медени месеци?

— В живота има много по-лоши неща от това, да прекараш медения си месец там.

— Не би могло да ми се случи нищо по-лошо от това да съм обречена на нов меден месец. Първият ми меден месец беше същински ад — десет дни на Хаваите с половината население на Лос Анджелис и шумните им деца, а съпругът ми прекарваше цялото си време в разговори по мобилния си телефон и само господ знаеше на кого се обажда, може би на някоя друга двайсет и няколко годишна красавица, с която би искал да бъде. На всичкото отгоре, получих хранително отравяне от някакви миди и прекарах два дни в леглото, сама, докато той ходеше на риболов с други мъже. Или поне така ми казваше. Но сега започвам да си задавам въпроси.

— Не можеш да пазиш лошите спомени до края на живота си. Трябва да ги преодолееш, да не се връщаш към тях.

— Проблемът е в това, че все още не знам къде сгреших, какво лошо направих.

— Нищо лошо не си направила, освен че си се омъжила за неподходящ човек.

Погледнах Монтана право в очите.

— Сериозно ли мислиш, че не съм направила нищо, което да отдалечи съпруга ми от мен, че не съм виновна за това, че ме е напуснал?

— Предполагам, че просто е бил човек, неподходящ за брак. Мисля, че просто не е човек, който може дълго да остане с някого. Обзалагам се, че вече е изоставил двайсет и няколко годишната красавица и преследва следващата, а може би дори по-следващата.

— Той е негодник! — казах.

Хари се съгласи. После, за моя изненада, взе дланта ми в своите и я докосна леко с устни. По ръката ми нагоре запълзя горещина. Казах си, че това е само лека целувка по ръката и че тя нищо не означава, че между нас няма нищо общо, освен нещастието от един разбит брак и едно самотно детство.

— Ние и двамата сме дълбоко наранени — казах с треперещ глас, когато той пусна ръката ми.

— Тогава, да сключим сделка. Аз обещавам да те пазя от лошите мъже, а ти обещаваш да ми правиш компания, за да не се чувствам самотен.

— Сделката е сключена.

Ние се гледахме втренчено и сериозно известно време, после той хвана брадичката ми, наклони лицето ми към своето и този път ме целуна истински и много нежно. Изпитах порив да го притисна към себе си и да го целуна по-страстно, но успях да се съвзема и да се въздържа, сведох поглед с порозовели бузи и се отдръпнах от него. Монтана отново доби напълно делови вид.

— И така, вече знаем къде живеят всички заподозрени от списъка на Боб, а освен това имаме и мотив за всеки от тях. Поканих и хората, които ще отвличат вниманието на основните заподозрени — един познат на Боб на име Брандън ван Зелдер, прехвърлил четирийсетте, с приятен външен вид, с добри връзки, добър играч на бегамон, а и жените много го харесват. Той ще доведе със себе си млада певица. Познавам я добре. Мисля, че тя доста успешно ще отвлича вниманието и ще ни забавлява, когато настъпят достатъчно лоши моменти. А после идва и Рег Блънт.

— Рег? От „Рамс Хед“?

— Боб искаше да го покани. Каза, че му бил истински приятел и, повярвай ми, Боб нямаше много истински приятели. Искаше да покани и Джини Бън. И така, това ще бъде нашата малка група — каза той.

Преди да мога да направя някаква забележка, звънна телефонът. Беше Бордоле, която беше долу, във входа. Тя влезе бързо и леко, облечена в плътно прилепнали дънки, ботуши с висок ток и сако от туид на „Шанел“, излъчваща деликатния аромат на „Арпаж“ — парфюм, който използваше още от времето, когато и двете бяхме тийнейджърки.

— Сладка моя! — извика тя и ме прегърна здраво. Беше толкова устремена, че едва не ме събори на пода. — Липсваше ми! — добави тя, като ме задържа на една ръка разстояние и ме загледа загрижено изпод плътния си рус бретон.

— Добре съм! Не прозвучах много уверено. — Ти къде беше?

Тя ме удостои с така добре познатата ми усмивка, която озари лицето й подобно на това на елфите.

— Отскочих набързо до Париж, мила, защото срещнах интересен човек на летището. Беше млад, горещ и… — Тя сви рамене. — Е, нали знаеш, никога не съм можела да устоявам на изкушенията.

Въздъхнах.

— Бордоле, това е Хари Монтана. Казах ти за него.

Тя го огледа от главата до петите. После прошепна тихо:

— Твой или мой, милата ми, само ми кажи, за да знам.

После отиде до Монтана, който стоеше до прозореца.

Приличаше на Дарт Вейдър, облечен така в черно и с леко зловещ вид, привличащ жени като Бордоле.

— Хари — каза тя и му подаде ръка с предизвикателна усмивка.

Той пое ръката й и се поклони леко.

— Знам всичко за теб от Дейзи.

Тя ми хвърли поглед през рамо.

— Надявам се, че не всичко.

— Казах му, че ще си на плаването с нас.

Бордоле се ококори и вдигна усмихнати очи към него.

— Винаги съм искала да отида на плаване.

— Тогава, сигурен съм, че на яхтата „Синята лодка“ ще ти хареса. — Монтана ме погледна. — Вие двете имате какво да си кажете. Приятно ми беше да се запозная с теб, Бордоле.

— И на мен! Загледа с възхищение стегнатото му дупе, докато той се отдалечаваше. — Ще се видим на борда, Хари! — извика тя и се усмихна дяволито.

— Да. — Тя се усмихна лъчезарно, когато вратата се затвори след него. — Него си решила да запазиш в тайна, приятелко, нали? Има ли нещо между вас двамата, може ли да знам?

— Нищо — казах твърдо. — И съм сигурна, че дори и през ум не му е минало. Той не се интересува от мен, нито аз — от него.

— Тогава, със сигурност си изгубила своята привлекателност, мила. Ще трябва да видим какво можем да направим, за да я върнем.

— Имаме да наваксваме много неща, не сме били заедно дълго време — казах аз и я заведох в стаята си, която двете щяхме да споделим, разбира се, както винаги. — А аз искам да чуя всичко за романтичното ти пътуване до Париж.

Като си спомних какви погледи беше хвърлила на Монтана, открих, че трябва да се боря с едно неприятно чувство, което много наподобяваше ревност.