Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
he War of the Roses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Уорън Адлър. Войната на семейство Роуз

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2006

Редактор: Весела Прошкова

ISBN: 978-954-409-247-4

История

  1. — Добавяне

Тринайсета глава

Миризмата на изгоряло рязко го извади от мечтите му. Първото, което му хрумна, беше „Пожар!“ Спомни си младините като бой скаут, когато лагерният огън беше изгорил една хижа. Мигновено скочи на крака и бос изтича надолу по стълбите. Клоните тлееха и езиците на пламъците тъкмо започваха да се разрастват като оранжеви игли по дървото. Пожарогасителят беше в килера под стълбището. Той го грабна и тичешком се върна в библиотеката. Пламъците вече обхващаха хартиените опаковки на подаръците. Оливър разклати пожарогасителя и насочи пяната към елхата.

— Татко! — Зад него беше застанала Ив и още малко щеше да закрещи.

— Не се приближавай! — извика той. Пламъците бързо бяха овладени. Но неприятната миризма на опушено се просмука в цялата стая, докато той продължаваше да пръска с пожарогасителя. Накрая и последната искра беше угасена.

— Проклетите лампички! — изпъшка. — Трябваше да ги поправя.

— Всичко съсипа! — Беше гласът на Барбара, пълен с гняв.

— Какво друго ми оставаше да направя? Да оставя цялата къща да изгори ли?

— Знаеше, че не работеха добре. Знаеше, че са опасни.

Той остави пожарогасителя на пода и я изгледа сърдито.

— Значи ме обвиняваш, че съм развалил Коледата на всички.

Ив и Джош се заеха да ровят из останките. Повечето от подаръците бяха овъглени или напълно унищожени от огъня. Оливър беше купил на Джош бинокъл, но високата температура го беше разтопила.

— Е, много добре си се сетил, тате — каза Джош, държейки обезформения предмет.

— Ще ти купя нов — отвърна Оливър.

— А на мен какво си ми донесъл, татко? — попита тихо Ив, бършейки очернените си ръце в халата.

— Според майка ти — една нещастна Коледа. — Оливър погледна Барбара, която гневно се извърна. „Спасих им живота, да му се не види!“ — каза си той. Очите му блеснаха, когато забелязаха одобрението в погледа на Ан. Тя току-що беше влязла в стаята.

— Не е ли ужасно, Ан? — промърмори Ив.

— Честита Коледа на всички. — Джош вдигна разтопения бинокъл и се усмихна на овъглената елха. Оранжевите лъчи на изгряващото слънце проникваха през прозорците.

— Май не ни остава нищо друго, освен да почистим — измънка Барбара и се зае с овъглените останки. Персийският килим беше покрит със сажди, но не беше изгорял. Децата го навиха и го прибраха.

— Дано не си отказал и застраховката срещу пожар — промърмори Барбара, докато той неловко се въртеше около нея.

— Коледа да върви по дяволите! — сърдито отвърна Оливър и с големи крачки излезе от библиотеката. Мразеше непрекъснатите й опити да го накара да се чувства виновен.

* * *

Проснал се беше на леглото в стаята си и се опитваше да пребори дълбоката депресия. Сякаш всичките му досегашни ценности бяха придобили нови форми и очертания. Беше им направило впечатление само разрушеното, не и бащинската му загриженост. Готов беше да поеме вината. Наистина беше забравил да поправи лампичките, но нали Ан обеща да му напомни? Ан. Споменът за нея и плътските желания завладяха ума му. Тялото му реагира, той докосна възбудения си член. „Вече няма да отказвам на никоя жена, която се озове близо до мен“ — помисли си и веднага изключи възможността за романтика и искрени чувства. Това ще е фатално, беше го предупредил Голдстийн. „Не се забърквай с друга жена. Още не — беше му казал той. — По-сигурно е да прибягваш до петте пръста на ръката.“ Изненадан беше от цинизма на Голдстийн. А пък и Ан беше прекалено млада. Но той се нуждаеше от жена. Която и да е.

Спомни си реакцията на Ан, когато я притисна до себе си. „Няма да се лишавам напълно от секс“ — реши той, като затворник в тъмна килия, за който всеки лъч светлина беше пратен от небесата.

Вгледа се във възбудения си член, корав и пулсиращ, сякаш имаше собствен разум. Затвори очи и си представи Ан гола, с разтворени бедра и втвърдени зърна, чакаща. И той вкарваше коравия си пенис в нея, дълбоко, неудържимо и рязко. Протегна ръка към него и усети как удоволствието започна. Ала бързо секна. Нещо беше нахълтало в неговата фантазия. Опита се да го прогони, но без успех. Тялото му реагира. Потокът от кръв се успокои. Видя лицето на Барбара, която му се караше: „Ти знаеше, че са опасни.“ Наистина ли беше така?

„Остави ме на мира — примоли се. — Остави ме сам.“

Но той не искаше да го оставят сам.

Не и сега.

Остана в леглото почти през целия ден. Макар че и Ив, и Джош дойдоха да го утешават и да му съчувстват. Бяха отворили прозорците, за да проветрят къщата. Оливър им каза, че няма да се сърди, ако отидат на вечеря с Барбара и Ан. Знаеше, че им е криво, задето няма да е с тях, но те бяха постъпили мъдро, като не настояха да дойде. Когато си тръгнаха, Бени скочи на леглото и отпусна глава на гърдите му. Обаче кучето миришеше толкова лошо, че накрая Оливър беше принуден да го прогони. Все пак това означаваше, че ще може да осмисли деня си.

Облече се и слезе на долния етаж. Първо надникна в парника да разгледа орхидеите. За негово разочарование върховете на листенцата им бяха покафенели — зловещ признак. Изненада се, защото вчера те бяха в добро състояние.

— Не ми се присмивайте — каза им, горд с красотата им, особено сравнени с по-тривиалните растения на Барбара. Поля ги и им прошепна няколко думи, за да ги „окуражи“, след което отиде в работилницата си. Вдигна треперещия Бени и го постави в голямата метална мивка, напълнена с хладка вода.

— Само ние с теб останахме, хлапе. Весела Коледа — каза той на уплашеното куче, чиито кафяви очи го умоляваха да го пусне. Докато го търкаше със сапун, Оливър си спомни как веднъж с Барбара си бяха обещали да си подарят нещо нематериално за Коледа. Той беше последна година студент по право в Харвард и двамата бяха притеснени с парите. Едвам свързваха двата края благодарение на това, че тя правеше демонстрации на кухненски уреди в един магазин. Съдбата му се усмихна и той получи предложение за работа във Федералната комисия по търговията във Вашингтон. Разбира се, трябваше първо да издържи държавните изпити. Запази новината в тайна от нея почти цяла седмица, за да може да й я съобщи на Коледа. Любопитно му беше какво му е подготвила. Беше сигурен, че каквото и да е, неговата новина ще е по-впечатляваща.

— Бременна съм — обяви тя, след като той й съобщи новината.

Това му дойде като гръм от ясно небе. Как беше успяла да го скрие от него? Така или иначе запази самообладание и не издаде объркването си и обзелото го недоволство. Защо беше постъпила така, защо усложняваше живота и на двамата? „Целта е да контролираме живота си, не да го оставим да контролира нас“ — беше й казал той и тя се съгласи с него. Само че после добави:

— Но децата носят щастие и късмет. Те са извор на вдъхновение. — После седна на скута му и го обсипа с целувки. — Тревожех се да не започнеш да ми се караш. А ти взе, че ми съобщи за новата работа. По-подходящо време не би могъл да намериш.

— Дар от боговете — отвърна той и я прегърна. — Едно малко красиво дете.

Чувството на несигурност бързо беше преминало и до края на коледния ден двамата бяха неимоверно щастливи. Съвместното им бъдеще беше започнало.

Той избърса кучето с хавлиена кърпа и включи сауната. Остави Бени в работилницата и се качи да си вземе хавлията. Сауната го отпусна, с потенето изчезнаха страховете му. Сухата топлина и студеният душ го размекнаха напълно. Докато минаваше край оранжерията, забеляза, че листата на орхидеите са станали още по-кафяви, а стъблата им са се превили. Приближи се и ги огледа, после опипа почвата. Миризмата от пръстите му беше смътно позната. Като на пяната от пожарогасителя. Не можеше да бъде. Но поредното подушване потвърди подозренията му. Не и Барбара. Та нали тя обожаваше неговите орхидеи? Особено цимбидиума — той беше един от малкото видове, които вирееха в домашни условия. Отглеждането им беше голямо предизвикателство, свързано с много грижи и старание. Не и Барбара. Способна ли беше на подобно деяние? Отново помириса пръстите си. Колебанията му окончателно изчезнаха. Това бяха неговите орхидеи. Неговите. Да търпи нейния гняв беше едно, но да си го изкарва тя върху беззащитната орхидея беше чисто престъпление. „Убийца! — помисли си гневно. — Убийците трябва да се наказват.“

Той се втурна в къщата, жаден за мъст, търсещ подобаващо наказание за пъкленото деяние на Барбара. Отиде в кухнята. Нейното царство. Заотваря шкафчетата, заоглежда различните видове прибори и храни. Търсеше нещо подходящо, но не намираше.

Отвори хладилника и видя нещо като тухлички, увити във фолио. Извади една, разви я и надуши месото. „О, сега ще й го върна тъпкано!“ — помисли си злорадо. Разгледа рафтовете с подправки и извади кутиите с джоджен, къри и сол. Изсипа огромни количества от тях върху тестото, намачка ги, за да придобият формата на фолиото. Повтори процедурата и с останалите шест пакета. Използва различни подправки, смени захарта със сол. Усмихна се ехидно, като си представи в какво объркване и смут ще изпадне Барбара, след като клиентите й вкусят от „специалитетите“.

В сауната си поплака за орхидеите, но мисълта за сладкото отмъщение беше повече от достатъчна, за да го утеши. Легна по гръб върху дървената пейка и остави блажената горещина да пропие плътта му. Дори депресията му премина, толкова се радваше на блестящото си хрумване.