Ю Несбьо
Червеношийката (77)

Седемдесет и седма глава

Старият кабинет, 12 май 2000 г.

На Хари му трябваха двадесет минути, за да се премести в стария си кабинет. Необходимите му вещи се събраха в найлонов плик от „7-Илевън“. Първо изряза снимката на Бернт Бранхауг от „Дагбладе“. После я закачи на дъската до архивните снимки на Елен, Свере Улсен и Халгрим Дале. Четири момента. Изпрати Халвуршен в Министерството на външните работи, за да разпита и да се опита да разбере коя би могла да бъде жената от „Континентал“. Четирима души. Четири живота. Четири истории. Седна на разнебитения стол и ги заразглежда, но погледите им бяха втренчени безизразно в нищото.

Обади се на Сьос. Много й се искало да задържи Хелге поне още малко. Станали добри приятели, увери го тя. Хари й позволи, ако не забравя да храни синигерчето.

— То е женско — каза Сьос.

— Така ли, откъде знаеш?

— Проверихме с Хенрик.

Тъкмо щеш да попита как са го проверили, но си помисли, че предпочита да не разбира.

— Говорила ли си с татко?

Сьос отговори утвърдително, после попита Хари дали ще се вижда пак с онова момиче.

— С кое момиче?

— С онази, дето май бяхте ходили заедно на разходка. Дето има момченце.

— А, с нея ли. Не, едва ли ще се видим.

— Ама че гадно.

— Гадно ли? Та ти не я познаваш, Сьос.

— Гадно е, понеже ти си влюбен в нея.

Понякога Сьос казваше неща, които караха Хари да се чуди какво да й отговори. Уговориха се да отидат на кино някой ден. Хари попита дали е редно да поканят и Хенрик с тях. Май щяло да се наложи, понеже така стояли нещата, когато човек е обвързан, обясни Сьос. Казаха си „чао“ и Хари се замисли. Още не беше срещнал Ракел из коридорите на службата, но знаеше къде е кабинетът й. Взе решение и се изправи — трябва да поговори с нея веднага, не може да чака повече.

Линда му се усмихна, когато той влезе в ПСС.

— Вече се връщаш, сладур такъв?

— Само отивам за малко при Ракел.

— За малко, а, Хари? Ами нали ви видях на партито на отдела.

Хари усети с раздразнение как ушите му пламнаха заради дяволитата й усмивка, а сухият му, пресилен смях някак не прозвуча на място.

— По-добре да си спестиш разходката, Хари. Днес Ракел си е у дома. Болна. Момент, Хари — вдигна слушалката тя. — ПСС, мога ли да ви помогна?

Хари тъкмо излизаше, но Линда го повика.

— За теб е. Искаш ли да говориш? — подаде му слушалката тя.

— Хари Хуле ли е? — попита женски глас. Звучеше задъхана. Или изплашена.

— Да, аз съм.

— Обажда се Сигне Юл. Помогнете ми, Хуле. Той ще ме убие.

Зад жената Хари чу кучешки лай.

— Кой ще ви убие, госпожо Юл?

— Той е на път към дома ми. Знам, че е той. Той… той…

— Опитайте се да се успокоите, госпожо Юл. За какво говорите?

— Преправя си гласа, но този път го разпознах. Той знаеше, че погалих Улаф Линдвиг по косата в лазарета. Тогава разбрах. Боже мой, какво да правя?

— Сама ли сте?

— Да. Сама съм. Сам-самичка съм, разбирате ли?

Кучето до нея вече лаеше ожесточено.

— Можете ли да изтичате до съседите и да ни изчакате там, госпожо Юл? Кой е…

— Той ще ме намери! Ще ме намери навсякъде!

Тя изпадна в истерия. Хари закри слушалката с ръка и помоли Линда да се обади на централата, за да изпратят най-близката патрулка до къщата на семейство Юл. После заговори на Сигне Юл с надеждата тя да не забележи тревогата му:

— Ако не излезете, все пак заключете вратата, госпожо Юл. Кой…

— Не разбирате — настояваше тя. — Той… той… — Чу се сигнал. Заета линия. Връзката бе прекъснала.

— Мамка му! Извини ме, Линда. Кажи да побързат с колата. И да внимават, може да е влязъл човек с огнестрелно оръжие.

Хари се обади на информационната служба, взе номера на Юл и го набра. Все още даваше „заето“. Хари хвърли слушалката към Линда.

— Ако Майрик пита за мен, кажи, че съм тръгнал към къщата на Евен Юл.