Ю Несбьо
Червеношийката (30)

Тридесета глава

Главно полицейско управление, 24 февруари 2000 г.

Райт ругаеше. Опита всички ключове на прожекционния апарат, за да направи снимката по-контрастна, но напразно.

Някой се изкашля:

— Изглежда снимката е некачествена, Райт. Не е от прожекционния апарат.

— Вероятно. Това е все пак Андреас Хохнер — Райт заслони очите си с ръка, за да вижда присъстващите. Стаята нямаше прозорци и сега, когато изгасиха светлината, бе тъмно като в рог. Според информацията на Райт тя беше осигурена и срещу подслушвателни устройства, каквото и да означава това.

Освен него, Андре Райт, лейтенант в разузнавателната служба на Министерството на отбраната, присъстваха само още трима: майор Бор Увесен от същата служба, Хари Хуле, новото попълнение на ПСС, и самият шеф на НСС, Кюрт Майрик. Именно Хуле му изпрати по факса името на търговеца на оръжия от Йоханесбург. И оттогава всеки ден настояваше да получи информация. Част от служителите в ПСС явно схващаха разузнавателната служба на отбраната като подотдел на ПСС, но очевидно пренебрегваха инструкцията, определяща двете служби за равнопоставени, сътрудничещи си организации. Райт обаче бе наясно. Затова накрая обясни на новия колега, че случаите без предимство изчакват. След половин час се обади самият Майрик да обясни, че случаят се ползва с предимство. Защо веднага не казаха как стои въпросът?

На неясната черно-бяла снимка на екрана, сякаш правена през прозореца на автомобил, се виждаше мъж, излизащ от ресторант. Мъжът имаше широко, грубо лице с тъмни очи, едър, безформен нос и увиснали черни гъсти мустаци.

— Андреас Хохнер, роден през 1954 година в Зимбабве в семейството на немци — прочете Райт от наличните разпечатки. — Преди е бил наемен войник в Конго и Южна Африка, вероятно се занимава с трафик на оръжие от средата на осемдесетте. На деветнадесет е един от седмина обвиняеми за убийството на чернокожо момче в Киншаса, но е оправдан поради липса на доказателства. Женил се е и се е развеждал два пъти. Работодателят му в Йоханесбург е заподозрян в организирането на незаконен внос на противовъздушни оръжия в Сирия и покупка на химически оръжия от Ирак. Говори се, че продавал специални пушки на Караджич по време на войната в Босна и е обучавал снайперисти при обсадата на Сараево, последните сведения не са потвърдени.

— Пропусни детайлите, ако обичаш — Майрик погледна часовника. Движеше се бавно, но имаше хубав надпис от Главната квартира на Отбраната от долната страна.

— Така да бъде — Райт прелисти нататък. — Да. Андреас Хохнер е един от четиримата, които са арестувани по време на полицейска хайка в дома на търговец на оръжие в Йоханесбург през декември. Във връзка със същата акция е намерен кодиран списък с поръчки, където срещу една пушка „Мерклин“ е отбелязано „Осло“. И датата, 21 декември. Това е всичко.

Настъпи мълчание, чуваше се само бръмченето на вентилатора в прожекционния апарат. Някой се изкашля в мрака, приличаше на Бор Улсен. Райт закри очи с ръка.

— Откъде знаем, че точно Хохнер е ключовата личност в случая? — попита Улсен.

В тъмнината прозвуча гласът на Хари:

— Разговарях с полицейски инспектор Есайас Бърн от полицейското управление „Хилброу“ в Йоханесбург. Той ми обясни, че след арестите са обискирали апартаментите на замесените и са открили интересен паспорт в жилището на Хохнер с негова снимка, но със съвсем различно име.

— Трафикант на оръжие с фалшив паспорт не е никаква… сензация — напомни Увесен.

— Имам предвид по-скоро откритите в него печати Oslo, Norway, 10 декември.

— Следователно е бил в Осло — заключи Майрик. — В списъка на компанията фигурира името на клиент от Норвегия, а ние открихме празни гилзи от тази супер пушка. Да тръгнем оттам, че Андреас Хохнер е бил в Норвегия и е имало сделка. Но кой е норвежецът от списъка с клиенти?

— За съжаление това не е пощенски списък на пратки с наложен платеж, където се вписват двете имена и адресът — подхвърли Хари. — Клиентът от Осло е записан като Урия, най-вероятно кодово име. А според Бърн от Йоханесбург Хохнер няма никакъв интерес да разказва каквото и да било.

— Мислех, че полицията в Йоханесбург има ефективни методи на разпит — изкоментира Увесен.

— Дори и така да е, Хохнер вероятно поема по-голям риск, ако говори, отколкото, ако си трае. Списъкът на клиентите му е дълъг…

— Чувал съм, че в Южна Африка използват ток — намеси се Райт. — По стъпалата, по зърната на гърдите и… да. Страшно болезнено. Апропо, някой би ли светнал?

Хари обобщи:

— При положение, че е замесен в покупка на химически оръжия от Саддам, командировката с пушка до Осло изглежда доста незначителна. За съжаление ми се струва, че южноафриканците пестят тока си за по-важни случаи, така да се каже. Освен това не е сигурно дали Хохнер знае кой е Урия. А докато не разберем кой е, логично е да си задаваме следния въпрос: какви планове крои — покушение или терористична атака?

— Или обир — допълни Майрик.

— С пушка „Мерклин“? — учуди се Увесен. — Все едно да стреляш по врабчета с топ.

— Може би наркоатентат — предположи Райт.

— Е — въздъхна Хари. — Един пистолет се оказа достатъчен да убие най-охранявания човек в Швеция. А убиецът на Палме не бе заловен. Така че защо му е пушка за над половин милион крони, за да застреля някого в страната?

— Какво предлагаш, Хари?

— Не изключвам целта да не е норвежец, а чужденец. Човек — постоянна мишена на терористите, но прекалено добре охраняван в родината си, за да извършат атентата там. Надяват се да го убият по-лесно в малка, спокойна страна, където очакват мерките за сигурност да не са така крути.

— Кой? — попита Улсен. — Точно сега в Норвегия няма чуждестранни гости — обект на сериозни заплахи.

— А и не се очаква да пристигнат такива — добави Майрик.

— Може да предстои след дълго време — разсъждаваше Хари.

— Но оръжието е доставено преди месец — напомни Увесен. — Няма логика чужди терористи да дойдат в Норвегия месец преди да извършат атентат.

— Защо да са чужденци, а не норвежец?

— В Норвегия никой не може да изпълни поръчката, за която говориш — намеси се Райт, търсейки опипом ключа за осветлението на стената.

— Точно така — съгласи се Хари. — В това е смисълът.

— И какъв е смисълът?

— Представете си, че известен чуждестранен терорист иска да убие човек от своята страна, и въпросният човек ще пътува за Норвегия. Службите за сигурност в неговата страна следят и най-малката му крачка, затова вместо да рискува сам да преминава границата, той се свързва със среди в Норвегия с мотиви, сходни на неговите. Хората от тези среди са аматьори, но това всъщност е предимство, понеже терористът знае, че полицията няма да ги заподозре.

— Празните гилзи наистина са своеобразно доказателство, че са аматьори — потвърди Майрик.

— Терористът и аматьорът се споразумяват терористът да финансира покупката на оръжие, а после всички връзки помежду им се прекъсват; никаква следа не насочва към терориста. Така той е организирал акцията, поемайки единствено финансов риск.

— Но какво става, ако аматьорът не се справи със задачата? — попита Увесен. — Или реши да продаде оръжието и да офейка с парите?

— Има такава опасност, разбира се, но се предполага, че терористът е преценил аматьора като силно мотивиран. Вероятно има личен мотив, който го подтиква да рискува живота си, за да изпълни поръчката.

— Забавна хипотеза — възкликна Увесен. — Как смяташ да я провериш?

— Не мога. Говоря за човек, за когото не знаем нищо, нямаме представа как разсъждава и дори не е ясно дали ще действа рационално.

— Чудесно — иронично заключи Майрик. — Имаме ли други теории защо това оръжие се е озовало в Норвегия?

— Колкото искаш — успокои го Хари. — Но тази е най-логичната.

— Да, така е въздъхна Майрик. — Работата ни е да преследваме призраци, затова трябва да се опитаме да говорим с този Хохнер. Ще звънна тук-там…

Най-сетне Райт откри ключа и стаята се окъпа в бяла, силна светлина.