Ю Несбьо
Червеношийката (44)

Четиридесет и четвърта глава

Офисът на Хари, 6 февруари 2000 г.

Хари пристигна на работа в осем и тридесет според часовника на рецепцията. Не беше същинска рецепция, а по-скоро входна кабинка и функционираше като шлюз. А шефът на шлюза се казваше Линда. Тя вдигна очи от компютъра и бодро го поздрави с добро утро. Линда бе прекарала в ПСС повече от когото и да било другиго и, строго погледнато, на Хари му се налагаше да общува единствено с нея от службата, за да си върши работата. Освен като „шеф на шлюза“ тази бъбрива, дребничка петдесет годишна жена работеше едновременно като секретарка, рецепционистка и момиче за всичко. Хари на няколко пъти си бе помислял, че ако е шпионин на чужда държава и иска да източи информация от някого в ПСС, би избрал Линда. Освен това, с изключение на Майрик само тя знаеше какво работи Хари в ПСС. Той нямаше представа какво си мислят другите. Няколкото пъти, когато посети столовата, за да си купи кисело мляко или цигари (оказа се, че не продават), забеляза погледите от масите. Без да се опитва да ги тълкува, побърза да се върне в офиса си.

— Търсиха те по телефона — посрещна го Линда. — На английски. Да видим…

Отлепи от ръба на екрана жълта бележка.

— Хохнер.

— Хохнер ли? — възкликна Хари.

Линда погледна бележката малко колебливо.

— Да, такова й беше името.

— Нейното ли? Имаш предвид неговото?

— Не, беше жена. Обеща да се обади пак…

Линда се обърна и погледна стенния часовник зад гърба си.

— … точно в този момент. Звучеше доста заинтересована да те открие, Хари. Така и така си тук, Хари — още ли не си обиколил да се запознаеш с колегите?

— Не ми е останало време. Другата седмица, Линда.

— Тук си от цял месец. Вчера Стефенсен ме попита кой е високият рус мъж, когото срещнал в тоалетната.

— Така ли? И какво му отговори?

— Че действаме на принципа „нужно е да разберем“ — усмихна се тя. — А ти трябва да дойдеш на партито на отдела в събота.

— Вече разбрах — промърмори той и взе два листа от рафта с пощата си: единият — напомняне за партито, другият — вътрешна бележка за новата наредба за доверените лица. И двата листа литнаха към кошчето за смет щом затвори вратата на офиса зад гърба си.

Седна, натисна бутоните REC и PAUSE на телефонния секретар и зачака. След около тридесет секунди телефонът иззвъня.

— Harry Hole speaking.^[1]

— Harry? Speaking? — Обаждаше се Елен.

— Sorry. Взех те за друг.

— Той е като животно — избълва тя, преди той да успее да обясни. — Направо шиба невероятно.

— Ако говориш за онова, което си мисля, предпочитам да спреш дотук, Елен.

— Убитак такъв. От кого чакаш обаждане впрочем?

— От една жена.

— Най-после!

— Забравѝ, най-вероятно е роднина или съпруга на един, когото разпитвах.

Тя въздъхна.

— Кога и ти ще срещнеш някого, Хари?

— Май си влюбена, а?

— Познай! Ти не си ли?

— Аз ли?

Радостният пронизителен вик на Елен избуча в ухото му.

— Не ми отговори! Май си прясно влюбен, Хари Хуле! В кого, в кого?

— Престани, Елен.

— Кажи, че съм права!

— Никого не съм срещнал, Елен.

— Не лъжи мама.

Хари се засмя:

— По-добре ми разкажи за Халгрим Дале. Докъде е стигнало разследването?

— Не знам. Говори с КРИПОС.

— Добре, но какво ти подсказва интуицията за убиеца?

— Професионалист е, а не маниак. Добре, споменах, че убийството изглежда чисто, но едва ли е било планирано внимателно предварително.

— Така ли?

— Извършено е бързо и точно и не са оставени следи. Но местопрестъплението не е добре подбрано, имало е вероятност да го видят от улицата или от задния двор.

— Търсят ме на другата линия, ще ти звънна по-късно.

Хари натисна копчето REC на телефонния секретар и провери дали магнетофонът е тръгнал, преди да се свърже с другата линия.

— Да, моля.

— Hello, ту name is Constance Hochner.

— How do you do, Ms. Hochner?^[2]

— Аз съм сестра на Андреас Хохнер.

— Разбирам.

Въпреки лошата връзка той чуваше колко е нервна. Все пак тя започна без заобикалки:

— Сключихте сделка с брат ми, мистър Хуле. И не сте изпълнили вашата част.

Говореше със странен акцент, същия като Андреас Хохнер. Хари се опита да си я представи, навик на разследващ полицай, с какъвто се бе сдобил като млад.

— Ами, мисис Хохнер, не мога да направя нищо за брат ви, преди да съм уточнил дадените от него сведения. Засега не сме открили нищо, което да потвърди думите му.

— Но защо му е да лъже, господин Хуле? Още повече, като се има предвид в какво положение се намира?

— Точно затова, госпожице Хохнер. Ако не разполага с информация, може да е достатъчно отчаян, за да се престори, че знае нещо.

Настъпи мълчание по пращящата линия от… къде? От Йоханесбург?

Констанс Хохнер поде отново:

— Андреас ме предупреждаваше, че ще ми кажете нещо подобно. Затова ви се обаждам да ви съобщя, че разполагам с още интересна за вас информация от брат ми.

— Така ли?

— Но няма да я получите, преди вашето правителство да предприеме нещо по случая на брат ми.

— Ще направим, каквото можем.

— Ще се свържа с вас отново, щом разберем, че ни помагате.

— Както се досещате, нещата не стават така, госпожице Хохнер. Първо трябва да видим резултатите от получената информация и едва тогава можем да му помогнем.

— Брат ми има нужда от гаранции. Процесът срещу него започва след две седмици.

Гласът й изневери някъде по средата на изречението и Хари разбра, че е готова да се разплаче.

— Мога да ви дам единствено моята дума, че ще сторя всичко по силите си, госпожо Хохнер.

— Не ви познавам. Не разбирате. Възнамеряват да осъдят Андреас на смърт. Те…

— И въпреки това мога да ви предложа само това.

Тя се разплака. Хари зачака. След малко хлипането й утихна.

— Имате ли деца, госпожо Хохнер?

— Да — подсмръкна тя.

— И знаете за какво съдят брат ви?

— Разбира се.

— Тогава разбирате, че той се нуждае от цялото възможно опрощение на греховете си. Ако чрез вас ни помогне да спрем атентатор, ще направи нещо добро. И вие също, госпожо Хохнер.

Тя дишаше тежко в слушалката. За миг Хари си помисли, че пак ще заридае.

— Обещавате ли да направите всичко по силите си, господин Хуле? Брат ми не е извършил всички неща, за които го обвиняват.

— Обещавам.

Хари се заслуша в собствения си глас. Спокоен и непоклатим. Същевременно обаче стискаше силно слушалката.

— Окей — прошепна тихо Констанс Хохнер. — Андреас казва, че човекът, който взел от него оръжието и му платил на пристанището онази нощ, не бил същият, който го поръчал. Онзи бил почти редовен клиент, млад мъж. Говорел добре английски със скандинавски акцент. И настоявал Андреас да го нарича с кодовото име Принца. Андреас смята, че трябва да се разтърсите из средите, където използват оръжия.

— Това ли е всичко?

— Андреас никога не го е виждал, но е сигурен, че веднага ще разпознае гласа му, ако му изпратите запис.

— Добре — Хари се надяваше тя да не долови разочарованието му. Механично изправи рамене, сякаш за да звучи по-твърдо, когато й сервира лъжата:

— Ако открием нещо, ще задействам нещата оттук. — Думите пареха в устата му като сода каустик.

— Благодаря ви, господин Хуле.

— Няма защо, госпожо Хохнер.

Повтори си наум два пъти последното изречение, като тя затвори.

 

 

— Това е ужасно — въздъхна Елен, след като чу историята за семейство Хохнер.

— Виж дали умът ти е в състояние да забрави за секунда, че е влюбен, и да направи някой от триковете си — подкани я Хари. — Досега все пак си имала прозрения.

— Незаконен внос на оръжие, редовен клиент, Принца, среди на притежатели на оръжие.

— Четири са.

— Само с толкова разполагам.

— Защо ли се съгласявам на всичко това?

— Защото ме обичаш. Сега трябва да бягам.

— Почакай. Разкажи ми за онази жена, с която…

— Надявам се интуицията ти да е по-добра по криминалните въпроси, Елен. Чао.

 

 

Хари набра номера в Драмен, който откри в базата данни.

— Да, моля — прозвуча сериозен глас.

— Търся Едвард Мускен.

— Аз съм. С кого разговарям?

— Старши инспектор Хуле от службата за сигурност. Имам няколко въпроса.

Хрумна му, че за пръв път се представи като старши полицейски инспектор. По една или друга причина му звучеше като лъжа.

— Да не се касае за сина ми?

— Не. Удобно ли е да ви посетя утре в дванадесет часа, Мускен?

— Пенсионер съм. И живея сам. Едва ли има време, когато да не е удобно, инспектор Хуле.

Хари се обади на Евен Юл и го осведоми за последните новини.

На път към столовата, за да си купи кисело мляко Хари се замисли за думите на Елен относно убийството на Халгрим Дале. Щеше да звъни на КРИПОС, за да получи най-новата информация, но имаше силното усещане, че Елен вече му е казала всичко съществено по случая. И все пак. Статистическата вероятност да бъдеш убит в Норвегия е нула цяло и десет промила. Ако човек, който издирваш, се появява като труп от убийство преди четири месеца, е трудно да си помислиш, че това е случайно. Възможно ли е убийството да се свърже по някакъв начин с покупката на пушката „Мерклин“? Часът бе едва девет, а Хари вече имаше главоболие. Надяваше се Елен да успее да се сети нещо за Принца. Каквото и да е. Ако не друго, то поне щеше да има отправна точка.