Метаданни
Данни
- Серия
- Случаите на инспектор Хари Хуле (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rødstrupe, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Ева Кънева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 59 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noo (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Ю Несбьо. Червеношийката
Норвежка, първо издание
Превод: Ева Кънева
Оформление на корицата: Борис Драголов
ИК „Емас“, София, 2009
ISBN: 978-954-357-190-1
История
- — Добавяне
Сто и шеста глава
Осло, 3 август 1950 г.
… писмо с виенско клеймо в пощенската кутия. Сложих го пред себе си на кухненската маса и само го гледах. Името и адресът й бях написани на обратната страна. Бях изпратил писмо до болницата „Рудолф II“ през май с надеждата някой да знае къде се намира Хелена сега и да й го препрати. Не бях написал нищо, което би ни застрашало, и, естествено, не използвах истинското си име, заради вероятността писмото да попадне в неподходящи ръце. Все пак не смеех да се надявам на отговор. Та аз дори не знам дали съм искал да получа отговор, не и такъв, какъвто можеше да се очаква: омъжена съм с деца. Не, не исках такова писмо. Макар че точно това й пожелах, точно това исках да й се случи.
Боже мой, бяхме толкова млади, тя беше само на деветнадесет! А сега, като държах писмото в ръце, изведнъж всичко ми се стори толкова нереално, сякаш грижливият почерк, надписал плика, не можеше да има нищо общо с онази Хелена, за която мечтаех от шест години. Отворих писмото с треперещи пръсти, в очакване на най-лошото. Писмото бе дълго и го прочетох само преди няколко часа, но вече го знам наизуст.
Скъпи Урия,
Обичам те. Ще те обичам до края на живота си, напълно съм сигурна, но странното е усещането ми, че съм те обичала цял живот. Като получих писмото ти, плаках от радост, беше…
Хари отиде в кухнята с листовете в ръка, намери кафе в шкафа над мивката и сложи кафеварката на котлона, без да спира да чете. За щастливото им, но и болезнено, и горчиво събиране в един хотел в Париж. На следващия ден се сгодили.
Оттук нататък Гюдбран пишеше все по-рядко за Даниел и накрая сякаш Даниел съвсем изчезна.
Вместо това разказваше за влюбена двойка, която заради убийството на Кристофър Брокхард все още усеща как преследвачите дишат във врата й. Срещат се тайно в Копенхаген, Амстердам и Хамбург. Хелена знае за новата идентичност на Гюдбран, но дали е знаела и цялата истина за убийството на фронта, за ликвидацията на членовете на семейството на Фауке? Изглежда, не е било точно така.
След изтеглянето на съюзническите войски се сгодяват, а през 1955 година тя напуска Австрия. Сигурна е, че страната пак ще се напълни с „военнопрестъпници, антисемити и фанатици, които не са се поучили от грешките си“. Установяват се в Осло, където Гюдбран, все още под името Синдре Фауке, продължава да управлява малкото предприятие. През същата година ги венчава католически свещеник на скромна церемония в градината на Холменколен, където си купили голяма къща с парите, които Хелена взела от продажбата на шивашкия цех във Виена. Гюдбран пишеше, че са щастливи. Хари чу как водата свири и с изумление погледна изкипялото кафе.