Ю Несбьо
Червеношийката (6)

Шеста глава

Главно полицейското управление, 9 октомври 1999 г.

Елен Йелтен вдигна очи към мъжа, втурнал се светкавично в кабинета.

— Добро утро, Хари.

— Мамка му!

Хари ритна кошчето за смет до бюрото си, то се удари в стената до мястото на Елен и се прекатури, а съдържанието му се пръсна на линолеума: бракувани опити за доклади (убийството в Екеберг), празна кутия цигари („Кемъл“, от онези без акциз), зелена кофичка с кисело мляко, вестник „Дагсависен“, използван билет за кино (Кинотеатъра, „Fear & Loathing in Las Vegas“), празен фиш за тото, обелка от банан, музикално списание („Моджо“, брой 69, февруари 1999, със снимка на „Куин“ на корицата), бутилка кока-кола (пластмасова, от половин литър) и жълт флаер с телефонен номер, който Хари даже бе обмислял да набере.

Елен вдигна поглед от компютъра и започна да изучава предметите на пода.

— Изхвърляш ли „Моджо“, Хари? — попита тя.

— Мамка му! — повтори той, ядосано съблече тясното си яке и го хвърля напряко през кабинета с площ двадесет квадратни метра, който делеше с полицай Елен Йелтен. Якето улучи закачалката, но се свлече на пода.

— Какво се е случило? — попита Елен и протегна ръка, за да хване политащата закачалка.

— Намерих това в пощата си.

Хари размаха някакъв документ.

— Изглежда като обявяване на присъда.

— Точно така.

— Случаят с „Дюнерите на Денис“?

— Да.

— И?

— Дават на Свере Улсен максимална присъда. Три години и половина.

— Я виж ти. Защо тогава не си в отлично настроение?

— Бях в продължение на една минута. После прочетох това.

Хари й показа факс.

— Какво пише тук?

— Когато Крун е получил копие от присъдата тази сутрин, ни заплаши в отговор, че ще се позове на процедурни грешки.

Физиономията на Елен се изкриви, сякаш е лапнала нещо развалено.

— Уф, че гадно.

— Иска да отмени цялата присъда. Няма да повярваш, но този негодник Крун ни е нарочил за полагането на клетвата.

— И как точно ви е нарочил?

Хари застана пред прозореца.

— При участие в съдебен процес съдебните заседатели полагат клетва само първия път и това става в съдебната зала преди началото на процеса. Крун забелязал, че единият заседател е нов, а съдията не я е накарал да положи клетва в съдебната зала.

— Нарича се клетвена декларация.

— Точно така. Сега от обявяването на присъдата става ясно, че съдията е извършил процедурата в стаята зад съдебната зала непосредствено преди началото на процеса. Той се оправда с липсата на време и новите правила.

Хари смачка факса и го запрати към кошчето на Елен. Хартиеното топче описа дълга крива и падна на половин метър от целта.

— И какъв е резултатът? — попита Елен и ритна факса към половината на Хари.

— Цялата присъда ще бъде обявена за невалидна и Свере Улсен ще бъде свободен човек поне година и половина, преди да се захванат отново със случая. И проблемът е, че наказанието ще бъде много по-леко заради стреса, който чакането причинява на обвиняемия, дрън-дрън-дрън. Много неща подсказват, че след шест месеца, прекарани в ареста, Свере Улсен вече ще е свободен човек.

Хари не говореше на Елен, тя познаваше случая в подробности. Разговаряше със собственото си отражение в прозореца, произнасяше думите на висок глас, за да провери дали така имат повече смисъл. Прокара ръце по голото си, потно теме, където доскоро стърчеше светла коса. Имаше съвсем конкретна причина да обръсне остатъците: предишната седмица пак го бяха припознали. Младеж с черна плетена шапка, маратонки „Найк“ и хлапашки панталони с дъно до коленете го доближи, докато приятелите му се кикотеха зад него, и попита дали Хари е „оня пич Брус Уилис в Австралия“. Бяха изминали цели три години, откакто той красеше страниците на вестниците и се излагаше в телевизионните шоута с разказите си за серийния убиец, когото застрелял в Сидни. Хари веднага си обръсна главата. Елен дори му предложи да си пусне мустак.

— Най-лошото е — готов съм да се закълна — проклетникът е знаел за пропуска, преди да обявят присъдата, и нищо не му е пречело да съобщи, та процедурата да се извърши навреме. Но той просто е седял там, потривал е доволно ръце и е чакал.

Елен повдигна рамене.

— Такива неща се случват. Добра работа е свършил този адвокат. Все нещо трябва да се пожертва на олтара на правната сигурност. Вземи се в ръце, Хари.

Каза го със смесица от сарказъм и трезва констатация.

Хари допря чело до хладното стъкло. Още един неочаквано топъл октомврийски ден. Чудеше се как Елен, новоизлюпената полицайка с бледо, кукленски сладко личице, малка уста и кръгли очи се е научила да понася несгодите толкова мъжки. Бе израснала в буржоазен дом, според думите й била разглезено единствено дете, даже посещавала девическо кулинарно училище в Швейцария.

Кой знае, може пък животът й да не е бил лесен.

Хари отпусна глава назад и въздъхна. После разкопча едно копче на ризата си.

— Още, още — прошепна Елен, преструвайки се, че пляска екзалтирано.

— В средите на неонацистите го наричат Батман.

— Разбираемо е. Бейзболна палка на английски е bat.

— Не нациста, адвоката.

— Добре де. Интересно. Това значи ли, че е красив, богат, малко побъркан, има плочки на корема и готина кола?

Хари се засмя.

— Направѝ си собствено телевизионно шоу, Елен. Причината е, че побеждава всеки път, когато се заеме с дело на някой от тях. Освен това е женен.

— Това ли е единственият минус?

— Това. И способността му да ни прецаква всеки път. — Хари си наля чаша от домашно смесеното кафе, което Елен носеше, откакто преди близо две години се нанесе в кабинета. Недостатъкът беше, че небцето на Хари вече не понасяше обикновената помия.

— И ще стане съдия във Върховния апелативен съд? — попита тя.

— Преди да е навършил четиридесет.

— Хиляда крони?

— Дадено.

Те се засмяха и пиха наздравица с пластмасови чашки.

— Тогава позволяваш ли да взема списанието „Моджо“? — попита тя.

— В средата са най-лошите снимки на Фреди Меркюри. Гол до кръста, с ръце на хълбоците и с изпъкналите си зъби на показ. Пълна програма. Заповядай.

— Аз харесвам Фреди Меркюри. Харесвах, де.

— Не съм казал, че не го харесвам.

Синият канцеларски стол с напукана тапицерия, отдавна застинал на най-ниското си положение, недоволно изскърца, когато Хари замислено се облегна назад. Той отлепи от телефона пред себе си бележка с почерка на Елен.

— Какво е това?

— Нали уж можеш да четеш? Мьолер те търси.

Хари тръгна лениво по коридора и вече си представяше присвитите устни и двете дълбоки бръчки между очите на шефа си, когато чуе за освобождаването на Свере Улсен.

До копирната машина младо момиче със зачервени бузи бързо вдигна очи и се усмихна на Хари. Той даже не успя да й отговори. Вероятно някоя от новите служителки. Парфюмът й, сладникав и тежък, го подразни. Погледна секундарната стрелка на часовника си.

Значи вече и мирисът на парфюм го дразни. Какво всъщност става с него? Според Елен му липсва естествен стимул, онова, което кара хората да се съвземат от депресията. След като се прибра от Банкок, се озова на дъното за ужасно дълго време; почти се примири, че никога няма да изплува. Всичко изглеждаше студено и мрачно, всички впечатления — някак притъпени. Сякаш се намираше под вода. Цареше благословена тишина. Хората му говореха, но думите им приличаха на въздушни мехурчета; излизаха от устите им, бързо се издигаха нагоре и изчезваха. Сигурно изпитваш такова чувство, когато се давиш, мислеше си той и чакаше. Но не се случи нищо. Само дето бе във вакуум. И това мина. Той се справи.

Благодарение на Елен.

Тя го покриваше през първите седмици след завръщането му, защото се видя принуден да развее бялото знаме и да си отиде вкъщи. Не му позволяваше да ходи в бара, нареждаше му да й дъха, ако закъснее за работа и го обявяваше за годен или негоден да върши задълженията си. Няколко пъти го изпрати вкъщи, ала иначе си мълчеше. Отне известно време, но Хари не бързаше за никъде. И кимна доволно първия петък, след като се оказа, че Хари цяла седмица е идвал трезвен на работа.

Накрая той я попита директно защо момиче като нея, завършило висше полицейско училище и следвало право, с хиляди възможности пред себе си, доброволно си е вкарало такъв таралеж в гащите. Нима тя не разбира, че той няма с какво да подпомогне кариерата й? Трудно ли й е да си намери нормални приятели, успели в живота?

Погледна го сериозно и отговори, че просто иска да се възползва от опита му, защото той е най-способният разследващ полицай в Отдела за борба с насилието. Празни приказки, разбира се, но в се пак се почувства поласкан, задето тя не си спести ласкателствата. Освен това Елен бе толкова ентусиазиран и амбициран разследващ полицай, че нямаше начин да не се заразиш от енергията й. През последните шест месеца Хари отново вършеше добра работа. Понякога дори адски добра. Като в случая със Свере Улсен.

Стигна до врата на Мьолер. Мимоходом Хари кимна на униформен служител, престорил се, че не го вижда.

Хари се замисли. Ако беше участник в „Експедиция «Робинзон»“, само след ден всички щяха да забележат лошата му карма и да го изпратят вкъщи след първия племенен съвет. Племенен съвет ли? Боже мой, вече използваше терминологията на идиотските програми по „ТВ 3“. Така става, щом вечер прекарваш по пет часа пред телевизора. Все пак по-добре да кисне пред екрана в дома си, вместо да седи в ресторант „Скрьодер“.

Хари почука два пъти точно под табелката с надпис „Бярне Мьолер, началник полицейски отдел“.

— Влез!

Хари погледна часовника. Седемдесет и пет секунди.