Гийом Мюсо
Хартиеното момиче (9)

7
Били на лунна светлина

Музите са призраци; понякога идват неканени.

Стивън Кинг

Дъждът продължаваше да плющи с пълна сила и очертаваше по стъклата широки резки като удари от сабя, които трептяха под яростните пристъпи на вятъра. Токът се беше върнал в стаята, макар че лампите на моменти още пращяха.

„Малибу Колъни“

4 часа

Увит в одеяло, Том беше заспал дълбоко на канапето.

„Били“ беше пуснала радиаторите и беше навлякла пеньоар, твърде голям за нея. С кърпа, увита около главата, и с чаша чай в ръка, тя се разхождаше из къщата, отваряше шкафовете и чекмеджетата, отдадена на подробно инспектиране: като се започне от съдържанието на гардеробите и се стигне до това на хладилника.

Въпреки безредието, което цареше в салона и в кухнята, на нея й харесваше бохемския и рокендролски дух на обзавеждането: дъската за сърф от лакирано дърво, увесена на тавана, кораловата лампа, далекогледът от никелиран месинг, старовремският джубокс…

Прекара половин час в ровене из рафтовете на библиотеката, като вадеше една или друга книга, водена от вдъхновението си. Лаптопът на Том беше на бюрото. Тя го пусна без никакво притеснение, но се оказа спряна от паролата. Опита няколко неща, взети от света на автора, но нито един от опитите не й позволи да проникне в тайните на машината.

В чекмеджетата намери десетки писма от читатели, изпратени на Том от цял свят. В някои пликове имаше рисунки, в други снимки, изсушени цветя, талисмани, медальони за щастие… Повече от час ги чете внимателно и изненадано установи, че в повечето се говореше за нея.

Върху работната маса се издигаха купчини с други послания, които Том дори не си беше направил труда да отвори: фактури, банкови извлечения, покани за премиери, копия на статии от вестници, изпратени от пресслужбата на „Дабълдей“. Без много колебания разпечата повечето пликове, подробно разгледа списъка с разходите на писателя и се потопи в преразказа, който бяха направили вестниците за неговото скъсване с Орор.

Докато четеше, поглеждаше от време на време към канапето, за да се увери, че Том продължава да спи. На два пъти стана да го завие по-добре, както би направила, ако бдеше над болно дете.

Дълго гледа серията снимки на Орор в електронната рамка, поставена върху камината. От пианистката се излъчваше необикновена лекота и грация. Нещо наситено и чисто. Пред тези снимки „Били“ не можа да не си зададе въпроса защо някои жени получаваха толкова много още с раждането си — красота, възпитание, богатство, дарби, — а други толкова малко.

После застана на един прозорец и дълго гледа дъжда, който се лееше по стъклата. Виждаше отражението си и не харесваше образа, който то й връщаше. Що се отнася до физиката й, тя я намираше ъгловата, а челото й се струваше прекалено широко. С това отпуснато тяло приличаше на скакалец. Не, не мислеше, че е хубава с дискретните си гърди, с тесния си ханш, с непохватната си походка на високо, слабо момиче и с тези лунички, които ненавиждаше. Е, разбира се, краката й бяха дълги до безкрайност… Нейното „фатално оръжие в играта на съблазняването“, ако се използваше един израз от романите на Том. Крака, които подлудяваха много мъже, но не винаги най-големите джентълмени сред тях. Тя прогони тези мисли от ума си и бягайки от „врага в огледалото“, напусна наблюдателния си пост, за да разгледа етажа.

Откри, че едно от крилата на гардероба в стаята за гости е подредено безупречно. Несъмнено дрехи на Орор, свидетелство за внезапното й скъсване с Том. Тя разгледа тази пещера на Али Баба с блесналите очи на малко момиченце. Пещерата съдържаше някои неизбежни модни атрибути — сако на Балмен, бежов шлифер „Бърбери“, чанта „Бъркин“ — истинска! — дънки „Нотифай“…

В чекмеджето за обувки намери Свещения Граал: чифт скарпини, подписани от Кристиан Лубутен. Чудо: бяха й по мярка. Застанала пред огледалото, тя не можа да се въздържи да не ги премери заедно със светли джинси и сатенена блузка, подарявайки си четвърт час като Пепеляшка.

Завърши обиколката на къщата, като влезе в стаята на Том. С изненада установи, че тя е окъпана в синя светлина, а нито една лампа не свети. Обърна се към платното, окачено на стената, и очарована загледа спокойната прегръдка на влюбените.

Пронизвайки мрака, картината на Шагал изглеждаше нереално и сякаш фосфоресцираше в мрака.