Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Fille de Papier, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2015)

Издание:

Гийом Мюсо. Хартиеното момиче

Френска. Първо издание

Превод: Недка Капралова

Редактор: Лора Шумкова

Коректор: Христо Блажев

Компютърна обработка: Любен Козарев

Художник на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619–152–118-0

 

Формат 16/60/90 Обем 31 п.к.

Дадена за печат ноември 2012

Излязла от печат ноември 2012

Предпечат и печат: Изток-Запад

История

  1. — Добавяне

13
Бегълците

Много хора ме питат кога най-накрая ще направя филм с действителни лица. А какво е действителността?

Тим Бъртън

— Доста време Ви трябваше! — оплака се един глас.

Но това не беше гласът нито на някой ангел, нито на свети Петър.

Беше гласът на Били Донели!

Паркингът на клиниката,
обяд

След като паднах от два етажа височина, се озовах увит в перде върху тавана на стар, очукан „Додж“, паркиран точно под прозореца на кабинета на София Шнабел. Едно от ребрата ми беше хлътнало навътре, боляха ме коляното, вратът и глезенът, но не бях мъртъв.

— Не бих искала да ви карам да бързате, но ако не изчезнем оттук с най-голяма бързина, страхувам се, че този път ще ви сложат в усмирителна риза.

Отново се беше обслужила от гардероба на Орор и носеше бял потник, избелели дънки и прилепнало сако, гарнирано със сребриста дантела.

— Добре, де, нали няма все пак да прекарате Коледа на тоя таван! — настоятелно повтори тя, като размаха връзка ключове, хванати в халка с надпис „Бугати“.

— Значи вие свихте ключовете на Майло! — констатирах аз, докато слизах от Доджа.

— Казва се благодаря, нали?

Колкото и невероятно да изглежда, имах само няколко леки наранявания, но когато стъпих на земята, не можах да се сдържа и извиках от болка. Глезенът ми беше изкълчен и не можех да ходя.

— ТОЙ Е ТУК! — извика Майло, който се появи на паркинга, изпращайки по петите ми трима санитари, навлечени като ръгбисти.

Били седна на волана на бугатито, а аз се примъкнах на задната седалка.

Тя подкара бързо към изхода на паркинга в момента, когато автоматичната врата вече се спускаше. Съвършено сигурна в себе си, избуксува по чакълестата настилка.

— Ще бягаме отзад.

— ВЪРНИ СЕ, ТОМ! — умоляваше ме Керъл, докато преминавахме вихрено покрай нея.

Тримата великани се опитаха да ни препречат пътя, но с очевидно удоволствие Били превключи на нова скорост и рязко ускори.

— Признайте все пак, че сте доволен да ме видите отново! — подхвърли ми тя триумфално, докато колата трошеше бариерата и ни отнасяше към свободата.