Гийом Мюсо
Хартиеното момиче (11)

9
Татуирано рамо

Написани с кървави букви, цифрите танцуваха пред очите ми:

144

При нормални обстоятелства първата ми реакция щеше да бъде да се обадя на 911, за да предупредя службите за помощ, но нещо ме възпираше да го направя веднага. Раната кървеше обилно, но не изглеждаше фатална. Какво трябваше да означава този жест? Защо тази жена си беше нанесла такава рана?

Защото е луда…

Добре, а освен това?

Защото не й повярвах.

Каква връзка имаше между числото 144 и това, което ми беше разказала?

Тя отново заблъска силно по стъклото с дланта си и видях, че пръстът й сочеше книгата, поставена на масата.

Моят роман, историята, персонажите, фикцията…

Разбрах очевидното:

Страница 144.

Грабнах моята книга и започнах бързо да я прелиствам, за да стигна до въпросната страница. Беше началото на глава, която започваше така:

На другия ден, след като за пръв път беше правила любов с Джак, Били отиде в едно студио за татуировки в Бостън.

Иглата бягаше по рамото й, инжектирайки мастилото под кожата й, изписвайки с леки докосвания един красив надпис. Знак, използван от членовете на старо индианско племе за изразяване на същността на любовното чувство: малко от теб влезе в мен завинаги и ме зарази като отрова. Телесен епиграф, който смяташе занапред да носи като подкрепа, с която да се изправя срещу житейските болки.

Вдигнах глава към моята посетителка. Беше се свила на кълбо. Брадичката й беше на коленете и сега гледаше към мен с угаснал поглед. Грешех ли? Действително ли имаше нещо за разбиране зад този мизансцен? Приближих се несигурно до прозореца. Изведнъж погледът на младата жена зад стъклото се оживи. Тя прокара длан по врата си, за да смъкне презрамката на роклята и да оголи рамото си.

На лопатката й забелязах племенен мотив, който познавах много добре. Индиански знак, използван от яномамите за изразяване на същността на любовното чувство: малко от теб влезе в мен завинаги и ме зарази като отрова…