Барбара Тейлър Брадфорд
Да задържиш мечтата (54)

Петдесет и четвърта глава

Пола Феърли закъсняваше. Рос Нелсън погледна за стотен път часовника върху полицата на камината в гостната си. Започваше да става нетърпелив. Когато тя му се обади по телефона в шест й половина да предупреди, че ще закъснее, той й каза да не се притеснява. Но предполагаше, че ще е дошла досега.

Той закрачи по старинния китайски килим, и се наведе към барчето, вградено в китайския бюфет от абаносово дърво с позлатена украса. Наля си още едно мартини, пусна вътре една маслина и отиде до прозореца с изглед към Парк авеню. Мислите му непрекъснато се връщаха към Пола.

Тя беше една от малкото жени, които не можеше да разбере. Нито да повали в леглото си. А я желаеше от много отдавна. Още от есента на 1969 година, когато веднага усети силната й сексуалност. Тя неизменно поддържаше връзката им на хладна делова основа. Отначало той си мислеше, че ще успее да я спечели. Жените си падаха по него. После взе да се дразни, че тя се държи равнодушно. Той обаче продължаваше да зарежда батериите си по телефона, като постоянно я канеше на вечеря и я обсипваше с цветя. И понеже беше самомнителен и се радваше на голям успех сред жените с различно обществено положение, Рос бе убеден, че един ден Пола ще бъде само негова.

След като Джим Феърли загина от лавина, Рос влезе в ролята на загрижения добър приятел при всяко нейно идване в Ню Йорк. През последните девет месеца той я виждаше по-често от обикновено, тъй като тя искаше да се лиши от някои от холдингите на Ема Харт, които бе наследила от нея. Той се надяваше да я склони да продаде акции на „Ситекс“ — и да я прелъсти също. Възпираше го скръбта й и странният й начин да се държи на разстояние. Но той съвсем не възнамеряваше да чака дълго. Вече не — не след всичко, което му разкри Скай Смит снощи. Той съсредоточи мислите си върху научените от Скай клюки за Пола и Шейн О’Нийл. Беше останал като гръмнат и поиска да узнае източника — толкова не му се вярваше. Скай само това и чакаше и продължи да му говори с подробности. Когато се разделиха, той се прибра пеша, наежен от гняв и съсипан от разочарование. През всичките тези месеци, докато й е държал ръката и я утешавал, тя е спала с Шейн О’Нийл. Беше сигурен, че Скай не лъже. В края на краищата Сара Лаудър беше тази, която го е раздрънкала.

Беше доволен, че Дейл и жена му трябваше ненадейно да се върнат в Тексас. Бяха планували да вечерят четиримата. Обзе го радостно вълнение, като разбра, че ще бъде сам с Пола тази вечер. Вече знаеше как ще действа с нея. Най-накрая! Дойде моментът, когато щеше да притежава най-загадъчната жена.

Рос седна на дивана, сложи чашата си върху китайския поднос и запали цигара, потискайки усмивката, която започна да разтегля устните му. Не беше казал на Пола, че Дейл и Джесика са се върнали в ранчото. Защо трябваше да изостря бдителността й, да й дава възможност да отложи идването си? Но освободи икономката си и телефонира в ресторанта, за да промени резервацията за десет часа. Имаше предостатъчно време да действа.

Гореща вълна обля врата му при мисълта за стройното й момчешко тяло за чувствените й гърди. Той вдигна чашата си, допи питието и отиде до барчето да си налее още. За трети път. Поколеба се. О, какво толкова! — измърмори под носа си. Аз нося на пиене. Рос се гордееше със себе си, че можеше да пие с галони и да бъде потентен любовник. Погледът му падна върху бутилката шампанско в кофичката за лед и той самоуверено се усмихна. След две-три чаши и няколко негови сладки приказки Пола ще стане много по-податлива на мъжествената му външност.

Рос Нелсън почти беше пресушил и третата си чаша, когато се позвъни. Той скочи на крака и се втурна да отвори, едва сдържайки порива си. Съобщи по домофона на портиера да приеме госпожа Феърли и зачака на вратата.

Минути по-късно той целуваше Пола по студената буза, след което я въведе през вестибюла в гостната. Тя се спря на прага и се обърна да го погледне.

— Още ли не са дошли Джесика и Дейл? — попита тя, преди да пристъпи напред.

Той я оглеждаше отзад и плъзгаше поглед по плавното движение на тялото й, изваяната форма на дългите й крака под леката коприна на бледосивата рокля за коктейл. Още малко, и лигите му щяха да потекат. Едва щеше да дочака момента, в който щеше да съблече роклята й, да свали бельото й и да се наслаждава на красивата й гола плът.

Леко нащрек, Пола се обърна с лице към него. Рос премигна бързо, влезе с енергична крачка в гостната и през нервен смях поясни:

— Наложи им се в последния момент да заминат. Някой от семейството се разболял. — Той отиде до бара и взе да отваря шампанското. — Дейл помоли да го извиня и да ти предам, че утре ще ти телефонира.

— Така ли? — рече Пола, докато се настаняваше на дивана. — Жалко, че няма да вечерят с нас. Трябваше да обсъдя някои неща с Дейл. — Тя се усмихна леко: — Няма значение.

— Да — измънка Рос и й подаде чаша шампанско, после седна в креслото срещу нея и ухилен вдигна своята: — Е, Пола, поздравления! Ти наистина направи голям удар в „Ситекс“!

— Наздраве, Рос — отвърна Пола и отпи глътка, след това някак несигурно го погледна: — Сигурно ти е станало неприятно и ми се сърдиш, че реших да задържа акциите на „Ситекс“. Но…

— Ни най-малко — любезно излъга той, като се стараеше да поддържа уютна атмосфера, която да не предразполага към никакви спорове. — Това си е твой избор. Ние с Дейл само те посъветвахме. Просто искахме да ти помогнем, Пола. Както ми каза Дейл днес следобед в банката, „Интърнешънъл Петролиум“ няма къде да избяга. Мисля, че Милт Джаксън винаги би имал интерес да те откупи.

— В това съм сигурна — отвърна тихо Пола. — И искам да ти благодаря за твоята загриженост, за помощта, която ми оказваш по отношение на „Ситекс“ и на целия ми бизнес в Америка. Много съм ти признателна.

— За мен е удоволствие.

Пола се облегна назад в дивана и кръстоса крака, стараеше се да потисне изненадата си от държането му. Беше очаквала, че Рос ще кипне, тъй като знаеше колко цени той Милт Джаксън като клиент на банката. За Дейл беше сигурна, че ще й окаже поддръжка. Рос обаче беше труден. Затова се почувства облекчена от благоразположението му. Но нима и друг път не е проявявал благоразположение? Тя въздъхна — нямаше как, трябваше да прекара следващите няколко часа насаме с него. Не виждаше начин да се измъкне от вечеря с него. Реши да се държи мило и да прекара вечерта колкото може по-добре.

Рос заговори за брат й Филип, когото срещнал миналата есен в Ню Йорк. И в продължение на половин час банкерът изля поток от думи за семейството като цяло, за баба й и за предприятията на Хартови. Междувременно непрекъснато доливаше чашата й, а той пресуши още едно мартини и палеше цигара след цигара.

В девет без десет Пола изведнъж го прекъсна:

— Няма ли да тръгваме, Рос? За ресторанта, имам предвид.

— Не още. Съжалявам, но имах проблем с резервацията за „Двайсет и едно“. Казаха ми, че не могат да запазят маса за по-рано от девет и половина — десет часа. По-добре да почакаме тук.

— О, добре — отвърна Пола, но вътрешно се подразни. Не обичаше да вечеря посред нощ.

С мисълта, че е забавен, Рос продължи да говори и да пие. В същото време оглеждаше внимателно Пола и се възхищаваше на елегантността и красотата й. Роклята й беше семпла, с набрана яка и къси ръкави. Носеше смарагдови обици и часовник — други бижута нямаше. Изглеждаше удивително и сивата коприна подчертаваше ясно всички съблазнителни форми на тялото й. В един момент той почувства, че не може повече да се държи на разстояние.

Рос стана, отиде до бара, напълни чашата си и седна до нея на дивана. Сложи ръка на облегалката й отпи глътка. Погледът му не я изпускаше и след малко, разтегляйки бавно устни в усмивка, той каза:

— Тази вечер си изключително красива, Пола.

— Благодаря ти, Рос.

Тя също го погледна и сви вежди. Имаше нещо в погледа на светлокафявите му очи, което я смути, и тя леко се отмести назад и по-близо до страничната облегалка на късия диван. Обзе я паника.

Рос остави чашата си на малката маса, с бързо движение се намери до Пола, придърпа я в прегръдките си и впи устните си в нейните. Тя започна да се съпротивлява, опитвайки се да го отблъсне, ала обръчът на ръцете му я държеше здраво. Рос провря език между устните й, насила отвори устата й и започна настървено да смуче езика и устните й. Гореща вълна обля тялото му, той се отмести леко, плъзна дясната си ръка нагоре по тялото й и сграбчи лявата й гърда. Стискаше я, пощипваше зърното й, впивайки все по-силно пръсти в нея.

Пола продължаваше да се бори, мъчейки се да се измъкне от клещите на ръцете му, ала Рос беше едър мъж и силен и тя не можеше да го надвие. Успя дори да я повали по гръб на дивана и легна върху нея, езикът му отново затърси устните й. Тя здраво стисна зъби и рязко извърна глава. Ръката му се спусна надолу по тялото й, вдигна полата й, плъзна се под нея и загали бедрото й, после се провря между чатала й.

Затисната от тежестта на Рос Нилсън, Пола изпадна в шоково състояние, но не преставаше да прави опити да се освободи от стегнатата му хватка. Той се бе нахвърлил върху нея толкова неочаквано и само миг, след като бе забелязала замъглените му от похот очи, че нямаше никакво време да се опомни. Беше ужасена и отвратена от него, но и безкрайно изплашена. Съзнаваше, че трябва да избяга от него, от този апартамент. И то бързо. Само да можеше да освободи ръцете си и да издере лицето му. Ала те бяха затиснати под тялото му. Тя бясно въртеше глава наляво-надясно в безуспешни опити да избегне допира на устата му. Ръцете му вече раздираха чорапогащника й и тя смътно дочу през бучащата си глава как се къса найлонът между краката й. О, боже! Пръстите му минаха по кожата й и влязоха в нея, потното му лице се отъркваше в нейното, устните му бяха отпуснати и олигавени. По тялото й преминаха тръпки. Усети, че започна да й се повръща. Пръстите му, които се опитваха да проникнат още по-навътре в нея, й причиняваха болка.

От очите й бликнаха сълзи — сълзи на страх, шок, погнуса и на болка от ръката му, която все по-силно я притискаше между краката. Той спря да я целува и се отдръпна, за да си поеме дъх.

Пола отвори уста и започна да крещи.

Раздразнен от опознаването на тялото й, Рос се стресна и погледна зацапаното й от сълзи лице, после бързо запуши устата й с ръка.

— Млъквай! — изсъска той. — Знаеш, че ти е хубаво, кучко такава! Не ми се прави на невинна. От месеци правиш същото с Шейн О’Нийл. Сега е ред на приятелчето Рос.

Той се изсмя гръмко и Пола разбра, че е много пиян. Тя отново се размърда яростно под него и успя да се отмести до края на дивана.

За да я избута обратно, Рос трябваше да си махне ръката от устата й. В момента, в който направи това, тя пак закрещя. Огромната му ръка отново закри лицето й, тежкият му крак обгърна тялото й и я прикова на място.

— Прекалено дълго ми играеш на скърбящата вдовица, Пола — задъхано рече той, пламналите му очи похотливо я оглеждаха. Сластта му растеше с всяка минута, разпалвана от съпротивата й. Лицето му пламна до кървавочервено. — Хайде да вървим в спалнята — рече той, заваляйки думите. — Добре знаеш, че ти се иска да ме чукаш.

Пола изчакваше удобен момент, затова се насили да кимне в знак, че приема предложението му. Тя не сваляше очи от него, като се стараеше да смекчи погледа си.

— И никакви крясъци повече — смотолеви той. — Ясно?

Тя отново кимна.

Рос свали ръката си от устата й и се наведе, сякаш да я целуне.

Пола зашепна:

— Нали искаше да вървим в спалнята?

Той изкриви лице в пиянска усмивка:

— Точно така, малката.

— Ами какво още чакаме?

Без да сваля усмивката си, Рос стана от дивана. Преди Пола да успее да направи същото, той се наведе, хвана я за ръцете и я изправи на крака.

Тя не посмя да се съпротивлява — даваше си сметка за огромната му сила. Просто трябваше да издебне удобен момент, за да избяга. Той я притегли към себе си и зарови лице в косата й.

— Сега ще ми кажеш ’сичко, к’вото ти прави приятелчето Шейн, за да те възбуди, малката. Каквото и да прави добрият Шейн, Рос го умее по-добре. И то превъзходно, малката.

Пола преглътна отвращението и страха си, събра цялата си сила и го отблъсна от себе си. С пияната си глава Рос помисли, че тя се будалка с него и от изненада загуби равновесие, спъна се назад и се строполи на дивана.

Пола грабна златната си официална чантичка от масичката и се обърна да побегне.

Рос обаче се оказа по-бърз и успя да я хване. Двамата започнаха да се боричкат насред стаята. Тя го ритна в пищяла и той изрева от болка, ръцете му се отпуснаха за момент и Пола използва случая да се измъкне от хватката му.

Рос я сграбчи за роклята. Ръката му скъса яката й.

С освирепяло лице той пристъпи крачка към Пола, но тя го ритна отново, бързо вдигна ръка и с всичка сила го удари в лицето с тежката си чантичка от чисто злато.

Той нададе вик от удара на благородния метал по бузата му, политна с препъващи се крачки назад към китайската чаена масичка точно зад него и се просна на пода.

— Кучка такава! — изрева той и затисна с ръка кървящото си лице.

Задъхана и трепереща от страх, Пола се втурна към антрето. Тя се подхлъзна на китайския килим, удари лицето си в ръба на високия бюфет, ала успя да запази равновесие. Без да обръща внимание на острата болка, полетя към външната врата, отвори я и я тръшна след себе си. Натисна бутона за асансьора и се сгърчи до стената, молейки се Рос да не я настигне.

Сълзите й рукнаха, докато се опитваше да пооправи яката на скъсаната си рокля. Успя все пак да ги спре и се опита да се съвземе. Когато вратата на асансьора се отвори, тя почти се строполи вътре, стараейки се да избегне любопитния поглед на униформения пиколо. Опря се плътно в единия ъгъл на кабината, за да остане прикрита в сянката, после отвори чантичката си и извади пудриерата си. Напудри лицето си и приглади косата си, предполагайки в какъв ужасен вид е.

След няколко секунди се озова в мраморното фоайе на сградата, прекоси го с бързи крачки и с излизането си на Парк авеню махна на едно такси.