Барбара Тейлър Брадфорд
Да задържиш мечтата (26)

Двадесет и шеста глава

Емили беше като замаяна.

— Погледни само тази вечерна рокля. Тя е просто изящна — каза тя с притихнал глас, изваждайки дрехата от голямата кутия, постлана с пластове и пластове копринена хартия.

Александър, излегнал се на леглото в една от стаите за гости в апартамента на Ема в „Белгрейв Скуеър“, кимаше в знак на съгласие.

— Изглежда също, като че ли е в прекрасно състояние. — По сериозното му лице играеше любеща усмивка, докато Емили се плъзна по средата на стаята и я постави внимателно пред себе си.

Роклята беше дълга с деликатна гарнитура от тюркоазна коприна, изцяло инкрустирана с хиляди малки мънистени синци в окраски от бледосиньо и смарагденозелено. Емили се придвижи леко. Роклята правеше леки вълни, а мънистата смениха цветовете си при движението й. Ефектът беше смайваш.

Наклонил глава на една страна, продължавайки да гледа съсредоточено сестра си, Александър каза:

— Знаеш ли, тя притежава всички цветове на лятното море на Южна Франция и, разбира се, подхожда на очите ти. Колко жалко, че не можеш да я задържиш за себе си. Не е никак старомодна.

— О, знам и бих искала, но тя наистина е много скъпа. Във всеки случай не бих могла да направя това на Пола. Тя има нужда от рокля за модното изложение следващия януари.

— Решила ли е как ще го нарече?

— Смята да го нарече „Модна фантазия“ с под заглавие „Петдесет години елегантност и стил“. Аз много го харесвам, а ти?

— И аз го харесвам. — Той наблюдаваше как Емили сръчно сгъва роклята в кутията и я покрива с хартията. — Представяш ли си — баба е държала вечерната рокля всичките тези години. Тя е почти четиридесет и пет годишна и е пропита с нафталин. — Изкриви нос в израз на отвращение и прибави: — Но се обзалагам, че нашата баба е изглеждала съкрушително в нея с червено-златистата си коса и зелени очи.

Емили вдигна русата си глава.

— Това е най-меко казано. И ти си прав относно нейната възраст. Точно преди да отпътува, баба каза, че ще я намерим в един от нейните кедрови шкафове на най-горния етаж заедно с другите дрехи. Баба ни каза, че за пръв път я е носила на танца на вечерята, която е дала на чичо Франк и леля Натали, когато са се сгодявали. — Емили постави капака на кутията, потупа я и погледна към брат си.

— Знаеш ли, има даже чифт смарагдови сатенени пантофи от Пине, които й подхождат. И те са в отлично състояние. Изглеждат така, сякаш са носени само един или два пъти.

— Да, всичко е грижливо запазено — отбеляза Александър, мислейки за легендарното чувство за пестеливост на опитната си баба. Провесил крака от леглото, той бавно местеше погледа си по дългия метален рафт с дрехи, разположен близо до прозореца. Взирайки се в етикетите по костюмите, дрехите и вечерните рокли, той прочете на глас.

— Шанел, Вайънет, Баленсиага, Молиньо… тези са като нови, Емили. И те трябва да са от двадесетте или тридесетте години.

— Да, и за това са от съществено значение за изложението. Няколко други жени, известни с тяхната елегантност — от списъка на най-елегантно облечените дами — са заели подобни специално проектирани дрехи на Пола и всички са приели поканата й да присъстват на коктейла, устройван вечерта при откриване на изложението за публика.

Емили се отправи към тоалетната масичка, взе един написан на машина списък, направи някакви бележки, пъхна обратно листа в папката и каза:

— Благодаря ти за компанията, Сенди. Хайде сега да слезем на долния етаж. Това е всичко, което имах време да направя тази вечер. Обещах да помогна на Пола по подреждането на останалата част от дрехите този уикенд, тъй като в момента тя е затрупана с работа.

— Впрочем къде е тя? — попита Александър, следвайки Емили от стаята за гости към площадката за втория етаж. — Не ми казвай, че е в склада.

— О, не, тя е тук — каза през рамо Емили, като слизаше леко надолу по стълбите. — След като разопаковахме дрехите и ги окачихме, за да бъдат проверени за най-малка поправка, тя отиде да си смени роклята. Може би се е отбила в старата детска стая.

Александър блъсна вратата и влезе след Емили.

— И деца ли има тук? — попита изненадано той.

— Да, и Нора. Пола ги доведе в града със себе си в понеделник сутринта. О, Сенди, виж, старата добра Паркър е извадила за нас бутилка бяло вино. Да изпием ли по една чаша? — Тя побърза към масичката.

— Защо не? Благодаря, Емили. — Седна на един стол до огнището, кръстоса дългите си крака, изучавайки сестра си, докато тя наливаше виното. Макар че беше средна на ръст, той обикновено я намираше ниска, може би защото беше с деликатна структура и изящни пропорции. Поклати глава. В последните няколко години Емили се беше превърнала в много красива млада жена. Колко лоши са били неговите братовчеди момчета към Емили, когато бяха деца, като я дразнеха заради огромния й апетит и съвършено кръглото й тяло, наричайки я Печена ябълчица. Сега тя съвсем не беше вече като ябълка. Тази вечер приличаше на бъбрива китайска кукла в изящната си розова вълнена рокля. „Като някоя китайска кукла“, добави той тихо, като разсъждаваше върху страхотната й физическа и умствена енергия и се чудеше, както често правеше, откъде идваше тя. От тяхната баба? Безспорно тя не беше наследена от родителите им. Майка им беше една отпусната, отегчена, разглезена жена от хайлайфа без сериозни мисли в главата. Баща им беше минала слава, която никога не се реализира. Това на първо място — във всичко провал. Бедният татко, си помисли Александър, той беше без съмнение най-милият, най-добрият човек, когото познавам. Това му напомни, че трябва да телефонира на баща си утре, за да уреди среща за обяд или вечеря. Напоследък те не бяха се виждали много често.

— Боже мой, Сенди, не бях забелязала красивия ти тен, когато бяхме на горния етаж — забеляза Емили, докато му подаваше чашата с вино и го разглеждаше внимателно. Чукна на дърво на стола пред нея. — Наистина изглеждаш супер. Трябва по-често да стоиш на слънце.

— Какво? И да оставя предприятията „Харт“ да се провалят и да пропаднат? В никакъв случай. — Вдигна чашата си. — Santé!

— Наздраве! — каза Емили. След като отпи една глътка, попита: — Къде е Мег?

— Отиде тази заран в Шотландия, за да види едно ловно стопанство, което ще се обяви за продажба. Собственикът иска фирмата по недвижимите имоти, за която тя работи, да се заеме с въпроса, така че Меги ще трябва да направи голяма обиколка. Ако го хареса, ще го впише в техните книги. Бог знае обаче кой ще го купи. Кой, по дяволите, питам аз, иска ловно стопанство в тези дни?

— Един богат американец — намекна Емили. — Определил ли си дата на сватбата си.

— Юни… вероятно.

— Това не е честно — простена Емили със святкащи очи. — Знаеш, че Уинстън и аз се женим през юни. Щеше да бъде по-добре Меги да ме попита, преди да определиш твърда дата.

— Можем да направим двойна женитба — каза той и прихна да се смее при вида й. — Защо ме гледаш така?

— Ако ти не знаеш, тогава аз няма да ти кажа — отвърна тя сърдито. — От друга страна, може би трябва.

— Забрави, че съм го казал. Впрочем не съм го казал на сериозно.

— Напротив, каза го и аз ще ти кажа защо — заяви Емили. — Има три сериозни причини. Първо: Всяка младоженка иска да бъде център на внимание в нейния тържествен ден, а, разбира се, тя не може да бъде, ако има друга младоженка, която се върти насам-натам. Второ: Баба ще получи припадък, защото ще го сметне за нередно, за проява на лош вкус. Трето: Можем да разочароваме нашата баба, която очаква да даде две свръх супер екстра специални брачни тържества с всичките му там украси следващото лято.

— Убеди ме, Емили — двойна женитба е изключена — отвърна той с раздразнение. Стана почти веднага сериозен, смукна от цигарата си и бързо я угаси. Движенията му станаха нервни.

Емили, винаги наблюдателна, извика:

— Нещо не е наред ли?

— Пола може да е успяла да предотврати скандала в зародиш в Ирландия, но се страхувам, че тук имаме друг, всеки момент да експлодира.

— Скандал — повтори спокойно думата Пола, влизайки в стаята. Тя затвори вратата след себе си и застана неподвижна, гледайки втренчено Александър и Емили със загрижен поглед.

— Пола — каза Александър, като стана и тръгна бързо към нея, за да я поздрави нежно. — Позволи ми да ти предложа чаша вино, а след това да направим малка разправия, преди да отидем в „Белият слон“.

Пола седна на канапето, като погледът й се движеше от единия към другия. Попита ги намръщено:

— Какъв скандал, Сенди?

Той й подаде чашата и седна на стола си.

— Отново за мама. Съжалявам, че трябва да ви кажа и на двете. — Загриженият му поглед шареше от Пола към Емили. — Тя ми телефонира тази сутрин от Париж. Гласът й звучеше доста истерично. Очевидно Джани Равиоли…

— Не ставай злъчен — запротестира Емили. — Колко пъти трябва да ти казвам, че името му е Равелло, а Джани е много приятен човек.

— … е започнал дело за развод — продължи Александър с още по-остър тон, след като хвърли заплашителен поглед към Емили, — а тя е на границата на нервен колапс, или поне така казва…

— Какво, по дяволите, очаква тя? — избухна отново Емили. — Тя е тази, която хукна с отвратителния Фрог.

— Ако продължаваш да ме прекъсваш, няма да можем никога да отидем на вечеря — забеляза Александър, строго клатейки пръст на сестра си. — Във всеки случай мама е разтревожена поради нетактичността на Джани. Видите ли, въпреки че тя му е дала показанията, той отказва да посочи Марк Дебоан.

— Защо — попита Емили с нарастващо любопитство.

Пола попита:

— Кого посочва той? Очевидно това е в основата на тревогата на майка ви.

Александър я погледна остро.

— Умно момиче. Точно там е работата. — Настъпи кратка пауза, преди той да продължи с олимпийско спокойствие. — Изглежда, че ще повика да се явят в съда няколко… министри на Короната като прелюбодейци. Милата наша майка ще трябва да е минала през Кабинета като подправка.

— Ти се шегуваш — извика Пола, гледайки учудено и тревожно.

— Де да беше така — каза Александър унило, като си помисли за последиците от прелюбодеянието на майка му, за объркването в семейството и особено на баба му. Тя би била покрусена.

Емили беше цялата настръхнала. Очите й се разшириха и тя извика.

— Старите приятели на чичо Робин. Обзалагам се! — Вайкайки се театрално, тя въртеше очи към тавана. — Като че виждам гръмогласните заглавия на „Дейли Мирър“: „Италиански граф призовава като свидетел цялото британско правителство в хайлайфен развод“ или, какво ще кажеш за това в „Нюз оф дъ Уърлд“: „Персона от висшето общество снася всичките си яйца в правителствена кошница“. Вестниците ще имат голям ден. — Изгледа ги злобно.

Устата на Пола неволно потрепна. Тя не можа да се сдържи да не се засмее въпреки яда към леля си и сериозността на положението.

— Спри, Емили, ти си невъзможна. — Пола се опита да потисне надигащия се в нея смях, който избликна отчасти и поради нервността й тази вечер.

Александър, на когото тази история не беше забавна, изгледа и двете.

— Знаете ли, че никак не е смешно… — Той избухна, клатейки глава, загубил внезапно способност да говори. Просто кипеше от яд непрекъснато, откакто майка му му беше телефонирала онази сутрин. Както Ема, той беше непрекъснато бесен от ужасното й държане и тъй като беше скромен, нейната безнравственост му беше обидна.

Емили попита нетърпеливо:

— Много ми се иска да зная кои са били мамините любовници. — По лицето й премина израз на смущение и тя сбърчи нос. — Не, не мога да си представя прелестната Елизабет в леглото с Дебелия Дабз.

— Дебелият Дабз? — повтори като ехо смаяната Пола.

— Наистина, Емили! — експлодира Александър.

Без да се изплаши от смъмрянето на Александър, възприела пресилен, йоркширски акцент, Емили обясни на Пола:

— Да, Дебелият Дабз, така момчетата в Гарнет наричат нашия Аролд от Хъдърсфийлд. — В момента на Емили й дойде внезапно друга мисъл и като се върна към нормалния си, културен тон, продължи: — Робин ще получи удар. Нека не забравяме, че нашият чаровен чичо, член на Парламента на Югоизточен Лийдс, е също един от министрите в кабинета на Харолд Уилсън. Очаква се той да бъде назначен за канцлер на Ексчекър, ако либералите влязат отново при следващите набори. Да, Сенди, ти си прав, наистина ще бъде голям скандал… Нюанси на парфюм, не мислиш ли? Това няма никога да го избегнем в зародиш.

— Аз лично нямам намерение да се безпокоя за скъпоценната кариера на чичо Робин — отвърна сприхаво Александър. — О, не, съвсем не. Но той е такъв опортюнист, че ще намери начин да се възползва от това. Във всеки случай грешката е само негова. Ти си слагаш пръста ненужно, Емили, сигурен съм, че мама се запозна с въпросния господин чрез него. Тя непрекъснато се подвизаваше на неговите приеми в Итън Скуеър. — Хвърли на Пола загрижен поглед. — След като веднъж документите по развода бъдат попълнени в съдилищата, пресата ще разбере за нула време и Емили съвсем не е далеч от истината относно тези изключително гръмки заглавия.

Пола седеше, размишлявайки. Най-накрая каза:

— Колко? За да го купим?

— Не е сигурно — отговори Александър.

Емили извика:

— О, не мисля, че той ще иска нещо.

Пола прониза братовчедката си със студения си многозначителен поглед.

— Изненадана съм от наивността ти, Емили. Ние сме отгледани от жена, която непрекъснато ни е казвала, че всичко има цена, въпросът е само каква. Разбира се, че иска пари. Тогава той ще направи джентълменския жест и ще посочи Марк Дебоан.

Емили запротестира ожесточено:

— Познавам го по-добре от когото и да било от вас и не мисля, че е такъв.

— Баба много обича да казва също, че цената не се изразява непременно в пари — бързо им напомни Александър. — И сега, като размишлявам върху това, съм склонен да се съглася с теб, Емили. Аз, честно казано, не вярвам той да иска пари, но иска нещо. Отмъщение. Сигурен съм, че още обича майка ни, Бог знае защо, като се има предвид как тя се отнася към него… а той е много силно наранен. Така че той има нужда да отвърне на удара с удар и да я нарани на свой ред и единственият начин, по който той знае как, е да я злепостави публично.

— Може би — допусна Пола, виждайки логика в теорията на Александър. — Очевидно той има всички доказателства, които са му нужни? — Пола каза това като въпрос.

— О, да — отвърна Александър. — Мама беше съвсем наясно, че има уличаващи сведения срещу нея. Той не отправя празни заплахи.

— Сигурен ли си, че ти е казала кои са били министрите? — опипа почвата Емили със свойственото си любопитство.

Александър я погледна със съжаление.

— Хайде, тя може да е глупава, заблудена жена, но дълбоко в себе си е доста хитра. Разбира се, че не е казала доброволно никакви имена.

Пола попита:

— Сенди, каза ли майка ти какво иска от теб да направиш?

— Да. Иска да отида да се срещна с Джани и да го убедя да посочи на делото Марк Дебоан. Тя, изглежда, вярва, че мога да му въздействам, но страшно се заблуждава. Аз не го познавам толкова добре, но така или иначе той е най-разположен към Емили.

— О, не — изписка Емили, — без мен!

Александър и Пола си размениха заговорнически погледи. Пола каза:

— Ти би могла да бъдеш най-подходящият човек за разговор с него, мила.

Емили простена и падна назад на стола си.

Идеята да говори с Джани за изневярата на майка си й се стори съвсем отблъскваща. От друга страна, тя харесваше Джани, а Александър би могъл да бъде нетактичен с него. Изправяйки се, тя каза твърдо:

— Аз просто отказвам да предложа на Джани пари, това е банално.

— Как ще подходиш? — попита Александър, изпълнен с дълбоко облекчение от факта, че тя очевидно се е съгласила да приеме тази неприятна задача.

— Ще… — Емили се замисли дълбоко и лицето й просветна. Тя продължи: — Ами ще апелирам към благородната му природа, ще му обясня, че ще нарани повече Аманда и Франческа, отколкото мама. А той е много привързан към момичетата. Не би желал те да страдат.

Пола каза с известно колебание:

— Много добре. Гледай да действаш в тази насока. Но все пак трябва да имаш някакъв резервен вариант, в случай че добрата му природа му изневери.

— Понякога наистина звучиш цинично — заяви Емили и сви осъдително устни. — Нямам намерение да обиждам бедния измамен човек, като му предлагам пари.

Без да обръща внимание на ядосания вид на Емили, Пола сви рамене и каза:

— Можеш винаги да му предложиш работа, ако той е непреклонен, ако настоява да изброи половината от проклетото правителство.

— Работа? Къде? При кого?

— При „Харт“, Емили. Аз търся човек, който да ръководи „Трейд Уингс“, новия магазин за антики, който възнамерявам да отворя много скоро. Тъй като Джани е експерт в тази област, може би ще предпочете да работи за семейството, отколкото за онази компания, изнасяща антики, където работи понастоящем. В известен смисъл ще убием с един куршум два заека, като осигурим той да бъде поне на наша страна, ако не специално на страната на майка ви, а и всъщност няма да бъде под наше влияние, тъй като ще трябва да пътува много. Освен това мога да имам добър човек за „Трейд Уингс“. А и той сигурно ще печели повече при Хартови.

— Какво прекрасно решение! — извика Александър, като веднага си подобри настроението и се отпусна на стола си.

Емили започна да хапе устната си.

— Аз само ще му спомена за работа при Хартови, ако се окаже труден — предупреди тя, убедена, че Джани не беше опортюнист. И прибави бързо: — Знам, че няма да стане нужда, знам, че ще постъпи както трябва. Просто знам.

— Ще видим — измърмори Пола.

Александър стана и се заразхожда из стаята.

— А сега, след като се занимахме с любовния живот на мама, има още един въпрос, който искам да обсъдим. — Застана до вратата. — Само за минута… оставих куфарчето си в хола, когато дойдох.

В негово отсъствие Емили се наведе към Пола и сподели:

— Джани наистина е чудесен човек. Ти просто не го познаваш добре.

— Сигурна съм, че е при нормални обстоятелства. Но е по-разумно човек да се подготви за най-лошото.

Емили не каза нищо. Минута по-късно Александър се върна, седна и извади една папка от куфарчето си. Подаде я на Пола.

— Какво е това? — попита тя, като я пое от него.

— Отчет от г-н Грейвз и Сондерсън. Но няма нужда да го четеш сега.

— За Джонатан ли е? — попита Пола, обърна папката и я прелисти. Някакво мрачно настроение караше дъха й да спира в гърлото.

— Не, отчетът се отнася за Себастиян Крос.

— О! — Пола сложи ръка на устата си, като си спомни за онзи ден в заседателната зала в „Ейре“, чудейки се защо я обхвана внезапно лошо предчувствие.

Александър обясни:

— Мисля, че ще стане по-бързо, ако ви обясня с няколко кратки изречения. Отчетът е доста дълъг, на места скучен, поради което ви предлагам да го разгледате внимателно, когато имате свободно време.

— Побързай тогава. Казвай, Сенди — нареди Емили. — След малко ще трябва да тръгнем за вечерята. Умирам от глад.

— Г-н Грейвз рови вече цели месеци, търсейки нещо за Себастиян, както и двете знаете — започна Александър. — Отначало проверките му бяха в кръга на службата му, тъй като следваше нарежданията на баба. Когато отново се оказа с празни ръце от проверката, той реши да провери личния живот на Себастиян. След поредица лъжливи указания и интервюта с различни хора от Лондон той отиде в Йоркшир. Там попаднал на някаква информация, която не е много приятна и аз нямам нищо против да ви я кажа. Знаейки, че много от момчетата от „Ейре Комюникейшън“ се събират в бара на Поли в Лийдс, той започнал да се навърта там. По време на един обяд започнал случаен разговор с младеж, който някога работел в „Ейре“. Грейвз и младежът накрая станали твърде близки, започнали редовно да се срещат на чашка в продължение на три седмици. Една вечер Томи Чарууд — така се казвал младежът — казал на Грейвз, че Себастиян бил интригант и че иска да го заведе една нощ в някоя тъмна алея и да му удари един хубав пердах. — Александър спря, за да си запали цигара, и продължи: — Когато Грейвз попитал за причината, Томи Чарууд му казал, че той бил флиртувал с някакво момиче, което също работело в „Ейре“, и че Себастиян му я отнел. Изглежда, че момичето, Алис Пийл…

— Аз съм се запознавала с Алис — прекъсна го бързо Пола с нарастващ интерес. — Тя работи в рекламната служба. Идвала е веднъж при мен да търси работа в „Харт“.

— Как изглежда? — попита заинтригуван Александър.

— Талантлива в нейната специалност, доста приятна. Спомням си я съвсем ясно, защото беше изискана и твърде впечатляваща. Висока, мургава, с необикновено хубаво лице.

Александър се покашля и прикова мрачен поглед в Пола.

— Не съм много сигурен колко красива е тя сега. Според Томи Чарууд Себастиян Крос я е бил няколко пъти. И то толкова лошо последния път, че Алис Пийл е трябвало да търси пластичен хирург. Чарууд казал на Грейвз, че щяла да бъде обезобразена за цял живот без спешното лечение, оказано й в главната болница в Лийдс. Видите ли, Крос я е бил с такава мъст, че челюстта й била счупена, както и кост на бузата, а лицето й било кървава безформена маса.

— О, боже! — извика Пола. — Да й се случи такова страшно нещо.

Емили също беше пребледняла. Изтръпнала от ужас, тя погледна Пола, а след това прошепна:

— Твоите предчувствия за Себастиян Крос са били верни. — Емили преглътна и се обърна към брат си: — Не е ли предявило иск момичето? Да отиде в полицията? Да заведе дело?

— Не, както изглежда, не. Чарууд казал на Грейвз, че тя била смъртно уплашена от Крос. Баща й искал да се обади в полицията, но Алис го молела да не отива с настояването, че това ще донесе още повече беди. Г-н Пийл доверил това на Томи, когато двамата се сприятелили. Томи се опитвал да убеди Пийл да отиде в полицейския департамент в Лийдс, където Томи познавал добри детективи, но Пийл продължавал да се колебае. В края на краищата решил да не прави нищо. Около един месец след този последен ужасен побой Крос посетил семейство Пийл и предложил на г-н Пийл пари. Пийл, който бил добър човек, хвърлил парите в лицето на Крос. Веднага след като Алис се възстановила, той я изпратил да живее при женения й брат в Гибралтар. Брат й е в Кралския флот, на хеликоптери мисля, и е на постоянно място в Гибралтар. Томи Чарууд мисли, че тя е още там.

— Каква ужасна история! — каза Пола, продължавайки да трепери. — Не съм изненадана от факта, че Алис Пийл е тероризирана от Крос — заекна тя и се извърна, изпълнена с отвращение и мъка.

Емили се задъха:

— Той сигурно е някакъв маниак! Семейството на това момиче трябваше да го преследва без оглед на това какво казва тя.

Александър кимна, а изразът му, отразяващ този от лицето на Пола, показваше безкрайно отвращение. Той каза рязко:

— И това не е всичко… Чарууд дал на Грейвз допълнителна информация, след като нашето хитро око спечелило по-нататък доверието му. Чарууд се кълне, че Себастиян употребява наркотици, че е голям пияница и комарджия и е претърпял големи загуби на игралните маси в Крофърд и бог знае къде другаде.

— И това е човекът, който е най-добрият приятел на Джонатан Ейнсли — каза Пола. — Просто ужасно.

— Да, ужасно е — съгласи се Александър. И докато информацията за Крос никак не ни е от полза, тя рефлектира много зле върху Джонатан с това, че той е най-близък приятел на Крос. Не бихте ли казали?

Пола кимна с глава.

Емили погледна Пола и брат си.

— Мислите ли, че Джонатан също взема наркотици? И че играе комар?

— Той по-добре да не употребява наркотици — отговори грубо Александър, — ако иска да продължава да управлява отдела за недвижими имоти на предприятията „Харт“. Нека не забравяме, че борави с много пари и че понякога трябва да взема много важни решения. — Александър стана, отиде до полицата на камината, наля си чаша вино и измърмори: — От сега нататък трябва да го следя във всичко, което прави — да го наблюдавам по-отблизо. Не мога да си позволя да му разреша да направи каквато и да е грешка. А що се отнася до комара — Александър сви рамене и поклати глава, — не мога да се наема да правя предположения за това. Но той може да играе на карти и това е още една причина да обърна по-голямо внимание на отдела за недвижими имоти. Както казах, през тази компания преминават страшно много налични пари.

— Предполагам, че си инструктирал г-н Грейвз да се занимае с това, Сенди? Да рови по-дълбоко — каза Пола.

— Естествено.

— Ужасно — продължи Пола замислено. — Крос звъня в склада днес. Искаше среща.

— Ще го видиш ли? — попита Александър, връщайки се на стола си.

— Не зная — вероятно не. Гей се опита да се свърже с него в хотела му късно днес следобед, но той бил излязъл! Очаквам тя да му звънне отново сутринта.

— От една страна, бих бил любопитен да зная какво има да каже. Той по всяка вероятност не може и да си представи, че бихме се интересували от „Ейре“. Не сега, след като е продал сградата, която беше най-важният актив на компанията.

Пола сви рамене и веднага смени темата.

— Сара дойде да ме види тази заран. — Пола започна да преразказва срещата, без да пропусне и най-малката подробност. Когато привърши, седна и зачака реакцията им.

По време на целия рецитал на Пола Емили се беше превърнала цялата в слух и зрение. Тя извика.

— Много ми се иска да чуя версията на Миранда за уикенда, да не говорим за всичките десет дни, които Сара прекара в Барбадос. Имам чувството, че техните разкази ще се различават значително. Сара е била винаги много добра в приписване на заслуги, които не са нейни.

— Да, зная. — Пола веднага си помисли за дните на тяхното детство в „Гнездото на чаплата“. Още оттогава тя и Емили бяха запомнили лукавството на Сара. Братовчедка им винаги се опитваше да се издокара пред баба си, като се представяше в най-благоприятна светлина, често за тяхна сметка.

Александър се обади:

— Сара не е глупава. Тя знае, че вие не можете да продадете бутиците, не преди първо да се отнесете до управителния съвет. Тя също има ясна представа, че не може да разходва парите на модния отдел току-така, докато не получи моето разрешение. Следователно е сметнала, че може да ни прескочи и да успее в намерението си, както заплашваше, че ще направи.

— Аз също — промърмори Емили, като осъждаше Сара дълбоко в душата си. Пола имаше твърде много грижи и тревоги, с които да се справя в момента, та й оставаха още и трудностите, които Сара й създаваше.

Пола се усмихна леко:

— Няма да споря с когото и да било от вас. Обаче мога да ви уверя, че телексът ще отиде направо в кошчето за боклук. Това, което Сара не знае, е, че баба започна да вярва в бутиците още преди да замине през май. В последния момент тя изведнъж видя в тях един умен начин да се разраснем, и то относително леко за организацията ни. Тя е убедена, че бутиците ще увеличат стойността на дяловете на „Харт“, и наистина ще я увеличат. Така че едва ли има намерение да продава бутиците.

— Да, но ти току-що каза, че Сара не разбира това — спокойно отбеляза Емили, — и във всеки случай аз винаги съм си мислила, че тя беше вбесена от факта, че ти взе веригата „Харт“, а не тя. В края на краищата тя е най-възрастната внучка и има доста високо мнение за себе си като бизнес дама.

— Емили ми взе думата — каза Александър, обръщайки се бързо към Пола. — Посещението на Сара този следобед може да е било едно неприятно упражнение, посещение със специална цел и с намерението да те разтревожи, Пола, да те обезкуражи, да те извади от равновесие. — Докато говореше, му дойде наум друга мисъл. — Мисля си, не е ли това началото на война, за която говорехме и която предвиждахме.

— Това ми мина през ума и по-рано — отвърна Пола.

— Ако е така, какво се надява да спечели Сара, Сенди? — попита Емили.

— Удовлетворението да знае, че Пола е вбесена, че е под допълнително напрежение. А лице, което е извадено от равновесие, невинаги мисли трезво и ясно. — Александър погледна и двете многозначително. — Сара е както ръка и ръкавица с Джонатан от доста дълго време. Тя трябва да бъде наблюдавана толкова отблизо, колкото и той.

Пола стана.

— Стига сте се занимавали с тях, поне за тази вечер. Хайде да вървим да вечеряме — предложи тя, желаейки да се сложи край на този разговор. — Това беше един труден ден, а и ужасна седмица до този момент. — Въздъхна отегчено. — Нямам намерение да досаждам на когото и да било от вас с моите проблеми със „Ситекс Ойл“, но и днес имах такива, с които трябваше да се справям. Мисля, че току-що съм се избавила от нуждата да бъда под пара. Искам малко отдих, като например една приятна вечеря в „Белият слон“.

— Сериозни ли са проблемите? — попита Александър, докато тримата се отправяха към входното фоайе, за да вземат палтата си. Стисна приятелски Пола за рамото. — Мога ли да ти бъда в помощ?

Пола му се усмихна с благодарност.

— Благодаря ти, Сенди. Много е мило от твоя страна, че ми предлагаш услугите си. Но засега нещата са под контрол… — Поколеба се, преди да добави: — Дейл Стивънс беше решен да се оттегли като президент днес следобед. Употребих над един час в разговор по телефона с него, за да го убедя да остане. Той има доста неприятности в управителния съвет, неуморими създатели на неприятности, които се мъчат да му връзват ръцете винаги, когато могат. — Разтърси печално глава. — Но трябва да ти кажа, че той се съгласи да остане като президент до края на годината. Всичко, което всъщност успях да направя, беше да си купя малко време.