Барбара Тейлър Брадфорд
Да задържиш мечтата (35)

Тридесет и пета глава

Беше една от онези вечери, които още от самото начало са предопределени да протекат идеално.

В седем без нещо Пола слезе по стълбите, като търсеше Шейн.

Беше облечена с кафтан от лек вълнен плат, който Емили й бе подарила. Дрехата бе тъмносиня, семпла, падаща свободно около тялото й. Ръкавите бяха необикновено широки, стегнати в китките. Носеше дълъг наниз от светлолилави мъниста от нефрит, също подарък от Емили, купени в Хонконг.

Пола откри Шейн в хола. Стоеше край големия прозорец и се взираше навън.

Забеляза, че е запалил множеството свещи, които бяха разпръснати из стаята по-рано, и бе подредил бара върху една от раклите.

Огънят блестеше в камината като огромен фойерверк, а малкото лампи, които бе оставил светнати, разпръскваха розова светлина. На фона на всичко това се носеше гласът на Ела Фицджералд, пееща „Кол Портър“.

Пристъпвайки напред, Пола каза:

— Явно единственото, което ми остава, е да седна и да пийна нещо.

Шейн се обърна. Очите му я обгърнаха.

Когато се приближи, той видя, че е сложила лек грим, чийто лилав цвят и цветът на роклята й подчертаваха теменужения оттенък на тайнствените й очи повече от всякога. Блестящата черна коса, сресана назад и накъдрена в прическа „паж“, обрамчваше бледото й лице, изтъквайки прозрачността на кожата й. Косата рязко се врязваше по средата на широкото й чело. Изглеждаше драматично. Тя бе драматична.

Напрежението бе изчезнало от лицето й. Шейн реши, че от години не е изглеждала толкова красива. Той каза:

— Изглеждаш добре, Пола.

— Благодаря, ти също.

Той се засмя, махвайки с ръка.

— Спомена нещо за пиене. Какво искаш да ти налея?

— Бяло вино, ако обичаш.

Пола остана край камината и наблюдаваше как отваря бутилката.

Беше облечен с тъмносиви панталони, малко по-светло поло и спортно черно сако от кашмир. Изучавайки го, тя си помисли: „Старият Шейн и все пак не съвсем. Различен е. Може би заради мустаците. Или заради мен?“. Тя моментално изби от главата си тази възможност.

Той й донесе напитката. Пола долови лекия аромат на сапун и парфюм. Беше гладко избръснат, сресан, с нов маникюр. Пола сподави усмивката си при мисълта как навикът му да се оглежда, когато преминава покрай някое огледало, бе вбесявал баба й. Ема дори бе заплашила да изнесе всички огледала от „Гнездото на чаплата“, ако той не обуздае суетата си. Тогава Шейн бе на осемнадесет и съзнаваше много добре, че изглежда смайващо благодарение на здравото си спортно телосложение. Пола подозираше, че той дори и сега долавя отлично собствената си физическа привлекателност, въпреки че вече не се оглеждаше в огледала, поне не на обществени места. Може би се бе научил да приема нормално изключителната си външност. Обърна се към огъня, за да прикрие поредната си усмивка. Той наистина бе суетен, дори в известна степен самодоволен заради качествата и успехите си и много самоуверен. Независимо от това по характер бе благ и нежен, любещ към приятелите и семейството си и много, много мил. Колко добре познаваше Шейн Дезмънд Ингам О’Нийл.

Шейн, който си сипваше уиски със сода, подвикна:

— Не се учудвай, ако Сони донесе китарата си. Обикновено го прави. Мога да му акомпанирам на пианото — да доставя удоволствие на всички ви. Може дори по-късно да попеем.

— О, боже, сенките от „Чаплата“! Вие наистина бяхте отвратителни — засмя се Пола.

— Напротив, бяхме доста добри — отвърна й той, смеейки се. — Вие, момичетата, ни завиждахте, защото ви отнехме представлението онази година и бяхме в центъра на вниманието. И заради изумителните ни облекла. Учудвам се, че не си основахте момичешки състав само за да ни конкурирате.

Пола отново се разсмя. Чукнаха се.

Тя го погледна, сниши се до него, чувстваше се като джудже в сравнение с двуметровия мъж, който се извисяваше до нея — някак си слаба, беззащитна и определено женствена. В него наистина имаше нещо неотразимо. Странните чувства, които бе породил у нея, се пробудиха отново. Побиха я тръпки, развълнува се.

Погледите им се засякоха.

Пола искаше да отклони очи, но погледът на тъмните му проницателни очи я хипнотизираше.

Шейн наруши съприкосновението, обръщайки се бързо, като се преструваше, че търси цигарите си, сподавил желанието си да я целуне. „Трябва да внимаваш“, каза си той. Почуди се дали е сгрешил, като я е поканил за уикенда. Съзнаваше, че се движи на ръба на пропаст. „Няма да я виждам повече, докато е в Щатите.“ Вътрешно се изсмя. Знаеше, че ще я види отново.

Отвън се чуха весели възгласи. За негово голямо облекчение в къщата влязоха Сони и Елен.

Шейн бързо прекоси стаята, за да ги посрещне, усмихнат радушно. Радваше се, че ги е поканил. Напрежението намаля.

След като опря калъфа на китарата си на най-близкия стол, Сони сграбчи ръката му, прегърна го и каза:

— Коняк… за след вечеря.

Подаде му бутилка, увита в скъпа хартия. Елен тикна в ръцете му някаква кошница.

— Ето и малко топъл хляб, който съм приготвила за закуската ви — възкликна тя, докато Шейн се навеждаше, за да я целуне по бузата.

Шейн им благодари, остави подаръците на раклата и поведе семейство Викърс към Пола, за да ги представи.

В мига, в който ги срещна, Пола разбра, че те ще й харесат. Сони бе висок, строен, с руса брада и засмени кафяви очи. Елен — фина, хубавичка и женствена, бе една от онези жени, чиято вродена изисканост се разпознаваше моментално. Имаше открито, приветливо лице, ослепително сини очи, а късата й къдрава коса бе придобила преждевременно сребрист оттенък.

Тримата седнаха, а Шейн отиде да приготви напитките за гостите. Пола се радваше, че бе избрала кафтана, въпреки че Шейн й бе казал да се облече небрежно. Елен беше облечена с черен панталон от кадифе, китайско сако от син брокат и изглеждаше елегантна въпреки скромността на облеклото си.

Елен й каза усмихната:

— Шейн ни каза, че сте внучка на Ема Харт и че в момента ръководите търговските й предприятия. Обожавам магазина ви в Лондон. Мога да прекарам там цял ден…

— И не се шегува — прекъсна я Сони, ухилвайки се на Пола. — Моята жена и вашият магазин ще ме докарат до фалит някой ден.

— О, не обръщайте внимание на съпруга ми — той се шегува — каза Елен и продължи да говори запалено за магазина „Харт“ в Найтсбридж.

Но когато Шейн се върна с чашите вино за Сони и Елен, разговорът се завъртя около провинциални въпроси и местните клюки. Пола се облегна назад, слушаше безмълвно и отпиваше от чашата си. Докато си разменяха реплики, тя осъзна колко харесва своите приятели Шейн и колко отпуснат се чувства в тяхната компания. Но тя също се чувстваше така. С тях бе приятно, бяха сърдечни, общителни, много естествени и земни хора. Умът на Сони бе така бърз, както този на Шейн, макар и не така блестящ и суров и скоро двамата мъже започнаха да си подмятат шеговити забележки. Атмосферата бе изпълнена със смях и веселие, всички бяха обзети от празнично настроение.

След първия половин час Пола се почувства така, сякаш познаваше тази обаятелна двойка от години. Всеки от тях поотделно я предразполагаше, насърчаваше я да говори за работата си, за магазините, особено се интересуваха от нейната прочута баба. А тя, която, обикновено се държеше сдържано с непознати, установи, че води с тях съвсем непринуден разговор. Със Сони говори за музика и за неговото творчество и откри, че е написал множество мюзикли за Бродуей, както и музиката към голям брой холивудски филми. Елен от своя страна говори за писателската си кариера и за книгите си. Правеше го не само информативно, но по един забавен начин, особено когато разказваше смешни случки от обиколките за подпомагане продажбата на книгите. Умееше да разказва, и то занимателно и между четиримата цареше смях и сърдечност.

От време на време Пола хвърляше скришом погледи на Шейн. Той бе чудесен домакин, постоянно обикаляше, грижеше се за напитките, сменяше касетките, хвърляше цепеници в огъня и обръщаше разговора на различни теми, карайки ги да общуват помежду си. И явно му бе доставил удоволствие начинът, по който семейство Викърс я бяха приели. Усмихваше й се през цялото време, кимаше й одобрително, а на два пъти, докато минаваше покрай стола й, нежно я бе стиснал по рамото.

Пола вече бе проверила веднъж дали храната е готова, но когато стана втория път, Елен също се изправи.

— Оставям те да вършиш цялата работа — каза Елен, — а това не е честно. Идвам да ти помогна.

— Всичко е наред — запротестира Пола.

— Не, не, настоявам. — Елен последва Пола към кухнята и докато влизаше, възкликна: — Мирише така вкусно — почнаха да ми текат лигите. — Сега какво мога да свърша аз?

— Всъщност нищо. — Пола се усмихна, наведе се да извади месото от печката и го постави на дъската. — Е, има само едно нещо. Би ли покрила това с фолио?

— Смятай, че е свършено — каза Елен, откъсна голямо парче от фолиото и загъна агнешкото бутче. Тя наблюдава Пола известно време и след миг каза:

— Вечерта е чудесна. Толкова се радвам, че сте тук. Наистина развеселявате Шейн.

— Наистина ли? — Пола се обърна с лице към Елен и я погледна объркано, с любопитство. — Говорите така, сякаш е бил умърлушен.

— Мислим, че е така. Сони и аз много се тревожим за него. Той е толкова добър, щедър, много обаятелен, приятен и чаровен. И все пак… — Тя повдигна рамене. — Честно казано, той винаги идва тук сам, никога не води… приятели и има моменти, в които изглежда унил, меланхоличен. — Тя отново вдигна рамене. — Разбира се, Англия е толкова далеч…

— Да, мисля, че от време на време тъгува за родината — отзова се Пола, като насочи отново вниманието си към печката.

Елен се втренчи в гърба на Пола и смръщи чело.

— Но аз нямах предвид това… — Тя рязко прекъсна изречението си, тъй като Шейн влезе в кухнята с тирбушон в ръка.

Той каза:

— Мисля, че ще е по-добре да отворя виното, да го оставя малко да подиша. — Той се захвана с това и се обърна към Пола: — Предполагам, че месото трябва да престои около петнадесет минути, докато изтече кръвта, преди да го нарежа. Така че мога да се навъртам наоколо и да ви правя компания.

Елен безшумно се измъкна и ги остави насаме.

 

 

— Вечерята беше чудесна — каза Елен, остави виличката и лъжичката за десерта и погледна през масата към Пола. — Бих искала да ми дадеш рецептата за тази плодова салата с бишкоти и крем. Беше страхотна.

— И рецептата за йоркширския пудинг — предложи Сони. Подари на жена си една лукава, но изпълнена с обич усмивка и добави: — А зная, че Елен няма да се разсърди, ако кажа, че нейният пудинг прилича на буца вкиснато тесто.

Всички се засмяха.

Пола рече:

— Ще ти ги напиша утре. — Устните й се разтегнаха в доволна усмивка. — И двамата действате много добре на моето его. Никога не съм получавала толкова комплименти за това как готвя.

— Не е вярно — възкликна Шейн. — От години те възхвалявам. Никога не обръщаш внимание на това, което ти казвам — това е проблемът — промърмори той, но по изражението му личеше, че всеки момент ще избухне в смях.

— Напротив — моментално отвърна Пола, — винаги ти обръщам внимание.

Подсмихвайки се, Шейн отмести стола си назад.

— По-добре да се оттегля в кухнята и да направя кафето.

— Ще ти помогна — каза Сони, скочи и тръгна след него.

Елен се облегна на стола, изучавайки Пола. Колко обаятелна и необикновена бе външността й. Зачуди се на колко е години. Малко по-рано Елен бе решила, че Пола е някъде към двадесет и седем-осем, може би дори тридесет. Но сега на меката светлина на свещите тя изглеждаше много по-млада, лицето й излъчваше уязвимост на малко момиченце и тя бе наистина прелестна. Осъзнала, че се е вторачила в нея неприлично, Елен каза:

— Ти си много красива жена, Пола, и наистина завършена личност. Не се учудвам, че по-голямата част от времето е потиснат.

Пола моментално се втрещи и остави чашата си с трепереща ръка.

— Страхувам се, че не зная за какво говориш.

Елен изтърси:

— Шейн… той е луд по теб! Изписано е на лицето му и проличава във всичко, което казва. Толкова жалко, че си така далеч оттук, в Англия. Това се опитвах да разясня по-рано, докато бяхме в кухнята.

Пола бе потресена. Тя успя да продължи:

— О, Елен, та ние сме само стари приятели, приятели от детинство.

За секунда Елен си помисли, че Пола се шегува, продължавайки със закачки, които бяха съставлявали голяма част от увлекателния разговор през цялата вечер. Но след това съзря ужасеното изражение на Пола.

— О, господи! Явно сбърках. Така съжалявам. Просто предположих, че вие двамата с Шейн сте в… — Гласът и заглъхна напълно.

Пола преодоля чувството си на ужас.

— Моля те, не изглеждай така потресена, Елен. Всичко е наред, наистина. Разбирам. Просто си преценила погрешно братската привързаност на Шейн към мен, възприела си я като нещо друго, нещо съвсем различно. Всеки би могъл да направи тази грешка.

Настъпи неловко мълчание, докато двете жени взаимно се наблюдаваха. И двете бяха загубили дар слово.

Елен се покашля.

— Ето, сега се издъних и провалих една наистина чудесна вечер. Аз с голямата си уста. — На лицето й бе изписано огорчение, съжаление. — Сони твърди, че прекалено много дърдоря и че винаги успявам да издрънкам някоя глупост. Прав е.

Стремейки се да я измъкне от неудобното положение, Пола тихо промълви:

— О, моля те, Елен, не се чувствай неловко. Аз самата не се чувствам така. Харесваш ми и бих искала да станем приятелки. А защо да не си направиш подобен извод? В края на краищата аз съм дошла тук с него, живеем под един покрив и в отношенията си сме доста свободни и отпуснати. Но ние наистина сме израснали заедно и сме били един до друг през по-голямата част от живота си. И двамата се държим естествено и това поведение може много лесно да бъде изтълкувано погрешно. Но връзката ни не е такава, каквато ти си мислиш. — Пола се опита да се разсмее, сведе очи към ръцете си. — Току-що се сетих, че тази вечер не съм си сложила пръстените, а тъй като не сме обсъждали личния ми живот, нямаше откъде да разбереш, че съм омъжена.

— Та това обяснява всичко! — извика Елен, изчервявайки се веднага. Тя поклати глава. — Ето пак… Прости ми, Пола. Поднасям ти извиненията си. Тази вечер греша във всичко, което казвам. Вероятно съм пила повече, отколкото трябваше.

Пола успя с последни усилия на волята отново да се изсмее безгрижно.

— Мисля, че трябва да преминем на друга тема. Не си ли съгласна? Шейн и Сони ще се върнат всеки момент.

— Разбрано. И, моля те, не казвай нищо на Шейн за това, което предположих. Ще помисли, че съм истинско „шило“.

— Разбира се, че нищо няма да му кажа — увери я Пола. Изправи се. — Хайде да се преместим до камината.

Докато двамата мъже влизаха в стаята, Пола общително я хвана под ръка и тихо каза:

— Опитай се да не изглеждаш така разтревожена и притеснена. Шейн моментално ще го забележи. Има страшна интуиция. Предполагам, че се дължи на келтския му произход. Когато бях малка, наистина смятах, че може да чете мислите ми… Винаги успяваше да предвиди всичките ми действия, което ме подлудяваше.

Елен само се усмихна при тази забележка, настанявайки се на един стол. Въпреки че донякъде бе възвърнала самообладанието си, тя се проклинаше под носа си. Колко бе глупаво от нейна страна да предположи, че са в интимни взаимоотношения. Но кой не би си помислил същото… между тях съществуваше интимност, някаква връзка, а Шейн поглъщаше Пола о очи, вслушваше се във всяка нейна дума. Беше ясно като бял ден, че е влюбен в нея, независимо какво си мислеше Пола. А тя кого се опитваше да метне? Само себе си. „Е, самозалъгването е чисто човешка черта — мислеше си Елен и скришом хвърли един поглед на Пола, която седеше на стола срещу нея. — Независимо дали го съзнава, или не, тя го обожава. И то не само като стара негова приятелка. Има нещо много повече, по-сложно и по-дълбоко. И все пак може би тя не е наясно със степента на чувствата си към него. А аз наистина не трябваше да казвам каквото и да било“, порица се отново Елен.

Но няколко секунди по-късно, когато Шейн се върна с подноса и го донесе до камината, Елен забеляза как погледът на Пола се стрелна в неговата посока, долови в очите й любопитство, нов, ненаситен интерес да проблясва в тях. Тя си помисли: „Кой знае, може би не съм постъпила чак толкова глупаво — може би съм им направила голяма услуга с това, че говорих открито“.

Шейн сервира кафето. Сони наля коняка и след десетина минути донесе китарата си и започна да свири. Свиреше класическа музика, бе изключително надарен. Останалите се отпуснаха на столовете, запленени от музиката и изпълнението, омаяни от вълшебството, което той сътворяваше за тях.

Пола слушаше с половин ухо. Беше благодарна, че не е необходимо да води някакъв разговор. Мислите й бяха напълно объркани. Елен я бе смутила много повече, отколкото си бе позволила да покаже наяве. Но душевният потрес бе преминал и тя се опита да въведе ред в тревожните си мисли.

Беше напълно убедена, че Елен е изтълкувала неправилно отношението на Шейн и неговото поведение спрямо нея. От друга страна, какво щеше да стане, ако Елен беше права? Тя бе заявила, че женитбата на Пола обяснява всичко — имайки предвид, разбира се, нещастието на Шейн, което те очевидно бяха доловили. Пола неочаквано си спомни смътната мисъл, която бе преминала през ума й, докато заспиваше на дивана. Беше размишлявала върху последните няколко дни, реши, че Шейн отново се държи както преди — така естествено, както преди тя да се омъжи. Нещо бе преминало през ума й, но в този момент бе заспала. Сега тази мисъл изникна отново — цялостна и напълно формулирана. Шейн я бе изоставил, бе се променил в мига, в който бе обявен нейният годеж с Джим. Защо? Защото я ревнуваше. Това бе явното обяснение. Колко глупаво от нейна страна да се досети за това чак тази вечер. Но защо Шейн не й бе показал, че се интересува от нея, докато беше още свободна? Може би не е осъзнавал чувствата си до момента, в който е било вече късно. Неочаквано всичко това доби смисъл.

Пола се облегна на стола си, потресена от собствените си заключения. Притвори очи, оставяйки музиката да я залива. Замисли се за Шейн. Седеше само на няколко метра от нея. Какво ли мислеше и чувстваше в момента? Наистина ли беше влюбен в нея? Луд по нея — така бе казала Елен. Сърцето на Пола се сви. А аз? Какво изпитвам аз към Шейн? Дали несъзнателно откликвам на вълните, които се излъчват от него? Или съм влюбена? Винаги ли съм била влюбена, без да го съзнавам? Опита се да вникне възможно най-дълбоко в чувствата си, да им придаде някакво значение. Обърка се.

Тръгнаха си в единадесет и четиридесет и пет.

Шейн ги изпрати.

Пола знаеше какво ще направи.

Изправи се, отиде до раклата, взе бутилката коняк и я занесе край огъня. Напълни отново чашите, постави бутилката в центъра на малката масичка и хвърли няколко цепеници в огъня.

След това седна на дивана, за да го изчака.

След няколко минути чу стъпките му и му хвърли един поглед, докато влизаше. Усмихна му се отдалече.

Шейн се поколеба, изненадан от това, че тя седи там, държейки нова чаша. Той се намръщи.

— Да не възнамеряваш да седиш цяла нощ? Мислех, че досега ще си полумъртва. Беше дълъг ден, доста се потруди в кухнята, не трябва ли да си…

— Хрумна ми нещо друго! — извика тя, като го прекъсна, преди той да може да предложи да си легнат. — Ще пийна още едно. Сипах ти и на теб. Няма ли да се присъединиш към мен? — След като не й отговори, тя весело се разсмя. — Хайде, не ми разваляй удоволствието, Шейн.

Той се поколеба за секунда. Страхуваше се да остане насаме с нея. Твърде силно бе усещал близостта й тази вечер. Страстта му към нея се бе възпламенявала отново и отново. Чувствата му бяха близо до повърхността. Беше изпил доста алкохол. Внезапно загуби увереността си, че ще може да се овладее в нейно присъствие. Тази мисъл моментално го раздразни. Не беше някой неоперен младеж, който отива на първата си среща, изпитвайки нужда да завладява. Беше голям мъж. И беше с момиче, което бе познавал цял живот. Да, обичаше я. Но тя му имаше доверие. Той беше джентълмен. Можеше да се овладее. „И все пак, трябва да сложа край на вечерта сега“, помисли си той. На глас каза:

— Е, добре. Може едно за из път. Бях планирал утре да отидем на езда — рано-рано.

Придвижи се към камината, опитваше се да изглежда небрежно. Пресегна се към чашата, която тя бе напълнила, и отстъпи назад към малката масичка, възнамерявайки да седне на стола край огъня.

Пола потупа дивана.

— Не, седни тук, Шейн, до мен. Искам да поговоря с теб.

Нервите му се обтегнаха, той я погледна бдително, изучавайки лицето й. Изражението й бе непроницаемо, дори умиротворяващо. Смая го. Обикновено беше много по-оживена.

— Добре.

Седна възможно най-далеч от нея, сместен в противоположния ъгъл на дивана.

— Наздраве — каза Пола, наведе се и докосна чашата му.

— Наздраве. — Ръцете им случайно се допряха, докато вдигаха чашите. Допирът подейства на Шейн подобно на електрическа искра. Той се отдръпна още по-далеч, кръстоса крака.

— За какво искаш да говориш с мен?

— Искам да ти задам един въпрос.

— Давай…

— Ще ми кажеш ли истината?

Той я изгледа и изведнъж застана нащрек.

— Зависи от въпроса. Ако не ми хареса, отговорът ми може да бъде уклончив.

Тя го погледна странно.

— Когато бяхме деца, винаги си казвахме истината. Никога не сме се лъгали… Искам отношенията ни да останат такива.

— Но те са такива.

— Не, в действителност не са, Шейн. — Тя забеляза учудения му поглед. — О, да — добави Пола, — тази седмица бе както в добрите стари времена, признавам, но между нас съществуваше отчуждение в продължение на две години. Моля те, не се опитвай да отричаш. — Ето най-сетне го бе казала. — Всъщност — продължи тя бързо — от доста време се държиш хладно и на разстояние от мен. Когато преди година те запитах за твоето отчуждение, за отсъствието ти от живота ми, ти се измъкна с глупави извинения. Напрежението от работата, пътуванията, каза ми тогава. — Пола остави чашата си на масата и се втренчи в него. — Всъщност дълбоко в себе си никога не ти повярвах. А това ме кара и да ти задам моя въпрос — тя замлъкна, очите й останаха приковани върху лицето му, — а той е следният: Какво ужасно нещо ти сторих, за да те накарам да се оттеглиш от живота ми? Теб — най-стария ми и най-скъп приятел.

Той отвърна на погледа й, без да може да отговори каквото и да било. Ако й кажеше истината, щеше да се издаде, да разкрие истинските си чувства. Ако излъжеше, щеше да се мрази за това, че го е направил. Освен това тя беше умна. Веднага щеше да усети лъжата. Преглътна, остави чашата си и се загледа в огъня, а на лицето му бе изписано замислено изражение. По-добре да мълчи.

За известно време никой от тях не проговори.

Пола, която бе приковала поглед върху него, внезапно осъзна пред каква ужасна дилема бе изправен Шейн. „О, скъпи, открий сърцето си — помисли си тя, — кажи ми всичко.“ Любовта й към Шейн я завладя напълно, помитайки всичко друго. Затаи дъх от удивление, най-сетне признала чувствата си. Искаше да го вземе в обятията си, да заличи тъгата от лицето му със своите целувки.

Мълчанието се проточи.

Пола нежно каза:

— Разбирам колко ти е трудно да отговориш на въпроса ми. — Тя се поколеба само за секунда, преди да продължи: — Така че ще отговоря аз. Ти ме изостави, защото се сгодих с Джим и малко след това се омъжих за него.

Но той все още не смееше да отвори уста, страхуваше се да не се издаде. Значи все пак е познала. Премигна, продължавайки да се взира в танцуващите пламъци. Но колко точно е познала. Знаеше, че не бива да й позволи да види лицето му, докато не изтриеше от него всички чувства.

Най-сетне се обърна към нея и каза бавно, с необикновено пресипнал глас:

— Да, това е причината, поради която се държах на разстояние, Пола. Може би сгреших. Но… виж… мислех… че Джим ще изпитва неприязън към мен, да, и ти също. В края на краищата защо ли ви е старо приятелче като мен да се мотае на прага ви… — Шейн не довърши изречението си.

— Шейн… не ми казваш истината… знаеш, че е така, знам го и аз.

Именно интонацията й привлече вниманието му, накара го да обърне глава към нея. На ярката светлина на огъня иначе бледото й лице сияеше с бисерен блясък. Теменужените очи бяха потъмнели, изгаряха го с непознат за него поглед, който той не можеше да проумее. Видя как вените на врата й започнаха да пулсират бързо. Тя разтвори устни да каже нещо, но не проговори. Изражението на очите й. То го порази с необикновена сила. Страстта му към нея отново избухна. Сърцето му затуптя, Шейн се разтрепери вътрешно. Изискваше се цялото му хладнокръвие, за да остане седнал настрана от нея. И тогава осъзна какво трябва да направи — трябваше да стане, да излезе и да я остави. Но не можеше да помръдне.

Гледаха се втренчено.

Пола видя любовта, вече неприкрита, която се излъчваше от блестящите му черни очи. Шейн моментално съзря нейната любов, напълно разбудена, съзря копнежа, изписан на лицето й, жаждата и желанието, които до този момент само той бе трябвало да прикрива, да овладява.

Душевният потрес, който го завладя, когато разпозна чувствата й, го прикова на място.

И тогава със сигурност, напълно убедени, те се раздвижиха в един и същи момент.

Паднаха в обятията си. Устните им се срещнаха. Нейните бяха топли и меки, разтвориха се леко, посрещнаха го. Езиците им се срещаха, галеха, оставаха неподвижни. Той я положи на купчината възглавници, лявата му ръка обхвана задната част на врата й, а с дясната отмахна косата на лицето й, погали бузата, дългата й шия. Ръцете й се вкопчиха в раменете му, плъзнаха се към косата му, силно притискайки главата му. Започна да я целува така, както бе копнял да я целува от години — страстно и силно, смазвайки устните й, настоятелно и ненаситно. Езикът му проникваше все по-дълбоко, дъхът им се сливаше. Но внезапно целувките му станаха нежни, гальовни, докато придвижваше ръката си към гърдата й. Хвана я здраво, след това бавно я погали, докато зърното наедря от допира на пръстите му. Сърцето му биеше срещу нейното.

Най-накрая те се отскубнаха, дишайки учестено. Той се взря в лицето й. Очите му я пронизаха. Тя се пресегна, докосна лицето му, прокара пръстите си по горната му устна, под мустаците.

Шейн се изправи, съблече се бързо, захвърляйки дрехите си на един стол. Пола стори същото и те се сляха на дивана, водени от неотложната нужда, която изпитваха, стискайки ръцете си. Той я взе в обятията си и я притисна към гърдите си, целуваше лицето, косата, раменете й. После се изправи на лакът и се надвеси над нея. Колко добре познаваше това тяло. Наблюдавал бе как се превръща от дете в девойка, в млада жена. Но никога не го бе виждал така — напълно изложено, голо, очаквайки го. Остави ръката си да се плъзне по високите й стегнати гърди, плоския й стомах, по външната част на бедрото й, а след това отвътре — гладейки, галейки, докосвайки всяка част от нея, докато достигна до мекото, черно хълмче коса, което прикриваше същината на нейната женственост. Покри го с цялата си ръка, премести тялото си така, че да облегне лице на бедрото й. Пръстите му сякаш се движеха сами, гальовно търсейки, прониквайки, изучавайки я. И най-накрая той сведе устните си, присъединявайки ги към пръстите си в тяхното нежно проучване.

Шейн усети как тя моментално се стегна. Спря, повдигна глава, взря се през дългото разтеглено тяло, срещна погледа на широко отворените й очи. Тя го наблюдаваше съсредоточено, а на лицето й бе изписано смаяно, тревожно изражение. Той се усмихна. Начинът, по който я любеше, й доставяше удоволствие, бе нов и това пролича ясно. Неочакваното прозрение, мисълта за нейната неопитност го зарадва и го възбуди. Поне никой друг мъж не я бе докосвал така.

Напрежението й нарасна. Тя се опита да се изправи на лакти, отвори уста да проговори.

Той промълви:

— Не мърдай, позволи ми да те любя.

— А ти? — прошепна тя.

— Какво са още няколко минути след всички тези години, през които съм те чакал.

Пола се отпусна пак на възглавниците, въздишайки леко. Притвори очи, отпусна тялото си, разреши му да прави с нея каквото пожелае. Зави й се свят не само от внезапността на неговото обладаване, но и от неговата страст и чувственост. Начинът, по който Шейн целуваше и докосваше всяка част от нея, бе непознат, еротичен. При неговите знания, опитност и чувствителност той успяваше напълно да я възбуди. Възбуждаше я така, както никога не е била възбуждана преди, и се разтвори за него без всякакви задръжки. Трепет след трепет преминаваха през тялото й, докато устните и пръстите му я любеха нежно, след това пламенно, но винаги съвършено умело. Те сякаш предаваха някаква изгаряща топлина, проникваха до глъбините на нейното същество посредством прекрасното усещане, за което до този миг тя не знаеше, че съществува. Топлината се разпространяваше и възпламеняваше тялото й.

— О, Шейн, Шейн, моля те, не спирай — изпъшка тя, без да осъзнава, че е проговорила.

Той не можеше да отговори, без да спре, а вече не можеше да го стори. Завладяваше го нейната нарастваща възбуда. По сила тя бе равна на неговата. Бе възбуден, както никога преди, а нейното желание го вълнуваше, действаше му като възбудително средство. Той се съсредоточи върху нея, вкусваше с наслада топлината й, довеждайки я до апогея на екстаза. Знаеше, че всеки момент, ще я обхванат конвулсии. Когато това стана, той се вдигна върху нея и я облада с такава сила и мощ, че и двамата извикаха. Смаза устните й със своите. Тя се вкопчи в него, изкрещявайки името му. Започнаха да се движат заедно, в хармония един с друг, а страстта им нарастваше.

Шейн отвори очи. Стаята бе изпълнена с ослепителна светлина. И той, който досега бе копнял за тъмнина, сега желаеше светлината… ярката, блестяща светлина. Искаше да види лицето й, да долови всеки оттенък на чувство, което преминава през него, изпитваше нужда да се убеди, че наистина е любил нея. Изправи се, постави ръцете си от двете й страни, а тя отвори клепачи, взирайки се в лицето му. Той отвърна на погледа й. Започна да се движи отново, бързо, а тя последва предводителството му, като нито за миг търсещите му очи не се откъснаха от нейните. Внезапно той забави ритъма в стремежа си да удължи съвкуплението им.

Неочаквано осъзна, че това бе нещо много, много по-дълбоко от обикновено сексуално притежание. Притежаваше душата й, сърцето й, съзнанието й, така как то тя притежаваше неговите. Тя бе мечтаното дете от детските му мечти… най-сетне в обятията му. Най-сетне наистина негова. Сега му принадлежеше. Държеше в обятията си целия свят. Болката, с която беше живял, рязко се пресече. Старият му живот изчезна… надолу, надолу… в тъмната бездна… Започваше нов живот… той бе нещо съвсем различно. Вече бе цялостна личност… ставайки едно цяло, докато се извисяваше високо в ослепителната, ослепителна светлина, където в центъра на сиянието се намираше тя.

Бяха хипнотизирани един от друг. Погледите им се засякоха, очите им се разшириха от стремежа им да вникнат един в друг. Вглеждаха се все по-дълбоко и по-дълбоко, опитвайки се да предадат обхвата на силата на чувствата си. И се взряха в безкрайността, видяха собствените си души и душата на другия. И всичко бе ясно.

„Тя е моят живот — помисли си той. — Най-сетне покой.“

„Съществува само Шейн — помисли си тя. — Винаги е съществувал само Шейн.“

Той започна да се движи срещу нея, в началото бавно, а след това все по-настоятелно, без задръжки. Тя му подхождаше, бе толкова невъздържана, колкото и самият той. Телата им се преплетоха. Устните им се срещнаха. Станаха едно цяло.

Чувствайки как жизнените му сокове се преливат от него в нея, той извика:

— Обичам те, винаги съм те обичал, ще те обичам до деня, в който умра.

 

 

Спалнята на Шейн бе много по-голяма и просторна от тази, която й беше дал, но бе топла, защото в целия „хамбар“ имаше парно.

Подобно на нейната стая, и тук голямо месингово легло заемаше центъра на пространството. Пола в момента лежеше облегната на купчина снежнобели възглавници, загърната с дебело, подплатено одеяло. Отрити бяха само раменете й. Тя въздъхна, изпълнена със задоволство и необикновено чувство на вътрешен мир и цялост. Физическото освобождаване, което бе изпитала с Шейн, й бе напълно непознато. Никога преди тя не бе достигала до пълно удовлетворение и се дивеше на него, на себе си, на любенето им. Колко нежен и всеотдаен беше, а как бе откликнала тя на чувството му, на копнежа и страстта му към нея. И поради това, че наистина я разбираше, заради грижите, които бе положил, любенето им бе преминало естествено, без задръжки, изпълнено с радост и ликуване, истинско свързване във всяко едно отношение.

Когато най-сетне изгасиха светлините в хола и се качиха на горния етаж, носейки дрехите си, тя бе повярвала, че страстите им са напълно изчерпани. Изтощени, те лежаха в голямото легло, докосваха телата си, хванали се за ръка под чаршафа, без да спират да разговарят. И тогава съвсем неочаквано желанието им един за друг отново се бе възпламенило и те се бяха любили за втори път, също така пламенно и задъхано.

Шейн бе светнал лампата, отметнал завивките, каза й, че трябва да я гледа, да знае, че това наистина е тя, да бъде свидетел на чувствата, които предизвиква в нея. Целуването, докосването бяха протекли бавно, сладострастно и той отново я бе довел до блаженото състояние на удовлетворение, преди да я придърпа към себе си, да я въведе в нови области, докато мълвеше какво желае в момента, показвайки й как да го възбуди още повече, да го обича така, както я бе обичал той. И тя бе сторила всичко това предано, охотно, изпитвайки удоволствие от удоволствието, което му доставяше. Но той я бе спрял на границата, бе я издърпал върху себе си, изтласквайки тялото си нагоре, за да се слее с нея. И заедно бяха изпитали още по-голямо блаженство, отколкото първия път.

Най-накрая Шейн бе загасил лампата и прегърнати, те се бяха опитали да заспят, но сънят им бягаше. Бяха твърде възбудени, усещаха силно взаимното си присъствие и изпитваха нужда да задълбочат новооткритата си интимност. И бяха започнали да разговарят на тъмно, а няколко минути по-късно Шейн бе слязъл на долния етаж, за да приготви чай за двамата.

Пола се наведе и погледна часовника върху малката нощна масичка от неговата страна на леглото. Беше почти четири. „Правихме любов безкрайно — помисли си тя, — но не безразсъдно. О, в никакъв случай не бе безразсъдно.“ До тази вечер тя не бе осъзнавала колко красиво можеше да бъде сексуалното единение между мъжа и жената. Всъщност винаги бе смятала, че сексът не трябва да бъде превъзнасян. Колко бе сгрешила. „Но трябваше да бъдат подходящият мъж и подходящата жена“, каза тя под носа си. Тя се изтегна на възглавниците, неволно въздъхвайки отново, докато чакаше Шейн да се завърне.

Той се появи няколко секунди по-късно, носеше пълен поднос и пееше с все сила.

— За какъв се мислиш? За поп звезда? — извика тя, докато сядаше в леглото и се хилеше.

Вместо да отговори, той поклати тялото си няколко пъти и престорено се усмихна похотливо.

Донесе чашата с чай и чинията с джинджифилови бисквити, които бе поискала, и остави своя чай и шоколадови бисквити на нощната масичка. Продължавайки да си тананика, съблече халата и го хвърли на близкия стол.

Тя погледна широкоплещестия му гръб и рамена, силните ръце, изпълнена с възхищение. Той бе едър, добре сложен мъж и тя още преди години го бе виждала по бански. Защо тогава неговата поразителна физика я смайваше така тази вечер? Защото сега наистина го познаваше? Защото бе познала тялото му, така както той нейното, и то по най-интимния начин?

Обръщайки се, той забеляза, че тя се е втренчила в него.

— Какво има? — попита той.

— Нищо, просто си мислех, че никога не съм те виждала така почернял — изкикоти се тя. — Но задните ти части са бели.

— А вие, госпожо, също ще имате почернял гръб и бели задни части по това време следващата седмица. — Той се запъти към леглото, без ни най-малко да се стеснява от голотата си, и легна до нея, целувайки я по бузата. — Ако зависи от мен, разбира се.

— О — каза тя, взирайки се в него.

— Да, трябва да отида до Барбадос във вторник. Ела с мен, Пола.

В очите му се четеше молба.

— О, Шейн, каква чудесна идея. Разбира се, че ще дойда с теб. — Лицето й моментално се помрачи. — Но не мога да замина до сряда.

— Няма значение. — Той се обърна, за да вземе чашата си с чай и отпи. — Това ще ми даде възможност да свърша част от работата си. Всъщност ще трябва всяка сутрин да прекарвам времето си в канцелариите. Но ще имаме на разположение следобедите и всички тези прекрасни нощи. — Усмивката му беше двусмислена, черните му подвижни очи дяволито се спряха на нея.

Усмихвайки се леко, тя каза:

— Умирам да отида в Барбадос, да видя бутика „Харт“ там.

Той повдигна вежди.

— А, ето защо се съгласи, и при това толкова охотно. А аз си мислех, че пак ме преследваш заради тялото ми.

Пола закачливо го удари по ръката.

— О, ти лък!

Тя отпи от чая си. Беше вкусен, топъл и освежаващ. А и тя се чувстваше добре. Не, чудесно. И изпълнена с удивление. Пресегна се и взе от чинията на скута му шоколадова бисквита, сдъвка я и взе друга.

— Чудя се какво би било мнението на някой психиатър за това.

— За кое? — попита Пола.

— Това твое постоянно желание да ядеш от чинията ми. Постъпвала си така през целия си живот и се чудя дали това няма някакъв скрит сексуален подтекст. Мислиш ли, че е някакъв вид орално задоволяване, свързано по някакъв начин с мен и с чувствата ти към мен?

Тя отметна глава и се засмя, наслаждаваше му се, радваше се на присъствието му.

— Не зная. Ще се опитам да не го правя, но е трудно да се отучиш от навиците си от детството. Всъщност, съвсем сериозно, трябва да обуздая апетита си. Не съм спряла да ям, откак съм с теб. Човек би си помислил, че съм била на гладна диета.

Шейн само се усмихна, но си помисли: „Наистина си била на диета, скъпа, в много повече отношения, от колкото предполагаш“.

Те приключиха с чая и бисквитите и продължиха да си бъбрят за пътуването до Барбадос. Шейн излита удоволствие от това, че тя бе толкова очевидно развълнувана от перспективата да прекара пет дни на слънце с него. По едно време Шейн стана от леглото, намери цигарите си и отвори прозореца.

— Нямаш нищо против, че ще пуша, нали? — попита той, като легна обратно.

— Не, въобще. — Пола се сгуши до него така, че да се докосват краката и раменете им, за да усети близостта му.

— Щастлива ли си, скъпа? — попита той, поглеждайки я с периферното си зрение.

— Много щастлива. А ти?

— Както никога досега.

Настъпи кратко мълчание, след което Пола си призна:

— Досега никога не съм се любила така.

— Знам, че не си.

— Толкова ли е очевидна… моята неопитност?

Той се подсмихна, стисна ръката й, без да казва нищо.

Тя промълви:

— Но ти си много опитен, Шейн — погледна го скришом. Обзе я непознато досега чувство на ревност. — Имал си много жени.

Шейн не бе сигурен дали последната забележка бе въпрос, или заявление.

— Чула си всички клюки за мен и романтичните ми приключения през изминалите години.

— Значи всички тези истории са истина.

— Да.

— Защо не с мен, Шейн?

— Това е достатъчно очевидно и разбираемо. Заради Ема и Блеки и тяхната връзка, близостта и приятелските връзки между двете семейства. Но дори и да бях разбрал истинските си чувства към теб, Пола, аз не бих посмял да се приближа до теб, да се опитам да те любя. Щях да бъда одран жив и ти самата знаеш, че това е истина.

Той си спомни за думите на Доротея Малет. Добави:

— Преди да сключиш брак, ти беше нещо като… коронованата принцеса на трите клана. Следователно неопетнена. Един мъж не спи с жена като теб, не завързва интимни отношения с нея. Той предлага женитба. За съжаление, колкото и да е тъжно, аз не знаех, че отчаяно се нуждая от теб, какви чувства изпитвах, докато ти беше свободна, необвързана. Предполагам, че съм бил прекалено близо до теб.

— Разбирам. — Тя се вгледа в лицето му. Обзе я чувство за притежание, а ревността й се засили. Тя тихо попита: — Тези други жени… и с тях ли си се любил така, както се люби с мен тази вечер?

Шейн за миг се стресна от въпроса. За малко щеше да излъже, за да не я нарани или ядоса, но след това осъзна, че трябва да бъде честен.

— Да, понякога, но невинаги, не с всички. Ти и аз се любихме по най-съкровения и интимен начин, който съществува, Пола. Повече от предишните ми приятелки не са събуждали такова желание в мен, такава нужда като теб. Оралният секс е нещо… ами, изключително интимно, както казах преди малко. Трябва да съм много емоционално обвързан, за да искам такова нещо. — Той леко се усмихна. — Това е нещо, което никога не съм можел да правя безразборно, Пола.

Тя кимна.

— Мисля, че това е следствие от нуждата, желанието и непреодолимия импулс напълно да притежаваш другия.

— О, да, наистина — погледна я проницателно той.

— Откак си в Ню Йорк… — Тя замлъкна, мразейки се за това, че любопитства, но не можа да се овладее. Покашля се. — Имал ли си много връзки?

— Не.

— Защо?

— Заради теб. — Шейн дръпна от цигарата си и издиша. — Креватните ми връзки започнаха да се провалят безславно, откакто разбрах, че съм влюбен в теб. — Обърна глава и се взря дълбоко в очите й. — Всъщност имах доста проблеми в това отношение… Бях импотентен.

Той видя учудването и смущението, които се изписаха на лицето й. Тялото й настръхна, но тя не каза нито дума.

Шейн продължи:

— От време на време успявах, ако в стаята бе тъмно и ако партньорката ми не разбиеше крехката ми илюзия… илюзията, че съм с теб. Ако можех да задържа образа ти в съзнанието си, всичко беше наред. Но в повечето от случаите бе дяволски трудно.

Без да споменава имена, той сподели с нея преживяванията си в Харогейт следобеда след кръщенето и й преразказа останалите ужасни случки. Не изпитваше нито срам, нито притеснение от това да говори с Пола по този открит начин. Радваше се, че може да се отърве от бремето си, и докато продължаваше да говори, си призна, че просто следва стария си навик да й се доверява, да споделя тайните си с нея, както когато бяха деца.

След като свърши, Пола се пресегна, сложи ръце зад врата му и го притисна близо до себе си.

— О, Шейн, Шейн, скъпи. Толкова съжалявам, че съм ти причинила такава болка и страдание.

Той я погали по главата, притисна я към рамото си с една ръка.

— Вината едва ли е твоя. — След това тихо я попита: — Кога откри какво изпитваш към мен?

— Силно започнах да усещам присъствието ти, откакто дойдох в Ню Йорк. Миналата вечер и тази в мен се пробудиха много странни чувства. Осъзнах, че те желая физически, че искам да ме любиш и аз да те любя. Внезапно — докато говорехме, след като Сони и Елен си тръгнаха — ме осени прозрението, че съм влюбена в теб.

Няколко секунди той не проговори, а след това рече:

— Не съм те довел тук, за да те съблазня, По…

— Знам това!

— Просто исках да съм с теб, да прекараме известно време заедно. Липсваше ми толкова много. — Настъпи кратко мълчание. — От години имам златно правило — никакви омъжени жени. Никога не съм искал да притежавам нещо, което принадлежи на друг мъж.

— Мисля, че принадлежа на себе си — каза Пола.

Шейн остана безмълвен. Гризеше го любопитство относно брака й и ревността му към Джим нарасна, но изпитваше неохота да се захваща с този въпрос, страхувайки се да не развали настроението им в момента.

Пола спокойно отбеляза:

— Навярно знаеш, че ако бракът ми беше щастлив, Шейн, аз нямаше да съм тук с теб тази вечер.

— Господи, Пола, разбира се, че го знам. Ти не завързваш безразборни връзки. Зная, че никога не би флиртувала просто така — нахока я той и внимателно се взря в нея през полуотворените си клепачи. — Значи не върви?

— Не. Опитах се, Шейн. Господ ми е свидетел, че опитах. Не обвинявам Джим. Смятам, че и двете страни обикновено имат вина. Не го мразя, той не е лош човек. Не си подхождаме, това е всичко. Несъвместими сме във всяко едно отношение. — Тя прехапа устни. — Бих искала да спрем дотук, поне за тази вечер. Изведнъж не ми се говори за брака ми.

— Зная, скъпа, зная.

За известно време и двамата мълчаха, отдадени на собствените си размисли. Най-накрая Пола промълви:

— О, Шейн, каква каша забърках. Само ако можехме да върнем времето назад.

— Да, обаче това е невъзможно, а времето не е чак толкова важно. И не трябва да мислиш за вчера или за утре, само за днес. Във всеки случай времето не е разделено на порции и затворено в капсули. Времето е като река. Миналото, настоящето и бъдещето текат заедно, за да се превърнат в един непрекъснат, вечен поток. Миналото ни отеква в нас през всеки ден от живота ни. Виждаме картини от бъдещето, докато живеем в настоящето. Отминалото време и това, което ще дойде, е навсякъде около нас, Пола, а самото време е също измерение.

Тя се взря в познатото му възлюбено лице и наум видя мъжа така, както бе изглеждал като момче, припомни си това, което най-много го бе занимавало — келтското начало в него, келтските му прадеди, келтската легенда. Познатото старо замечтано изражение се появи в очите му, породено от собствения му мистицизъм. По лицето му пролича, че отново се е отдал на самонаблюдение, и тя осъзна, че той бе някъде в далечното, далечно минало. А след това премигна, разтегнал устни в онази смешна, леко изкривена усмивка, която тя познаваше така добре. Мъжът моментално се превърна в онова малко момче от „Гнездото на чаплата“ и детството им ги заобиколи от всички страни, обгради ги, изпълни стаята. И тя разбра, че Шейн е бил прав, като сравни времето с течаща река, пресегна се, докосна ръката му и му го каза.

Той рече бавно, замислено:

— Има още нещо, Пола. Животът има свое собствено сложно устройство… Наистина съществува един огромен замисъл. Това, което вече се е случило в живота ни, е било писано да се случи. Може би, за да ни открие пътя, да ни доведе един до друг. А бъдещето е вече тук с нас, сега, точно в този миг, независимо дали го осъзнаваме, или не. — Той постави ръка под брадичката й, повдигна лицето й и се вгледа дълбоко в очите й. — И ние няма да мислим за нищо друго, освен за този уикенд. По-нататък ще действаме според обстоятелствата. — Надвеси се над нея, целуна я леко и се отдръпна. — Не бъди толкова сериозна. Нещата в живота се подреждат сами, а аз предчувствам, че двамата с теб ще се справим идеално.

На гърлото й заседна буца. Тя се вкопчи в него и прошепна:

— Толкова те обичам, Шейн. Как може никога да не съм знаела!

— Но сега го знаеш и това е всичко, което има значение, нали?