Барбара Тейлър Брадфорд
Да задържиш мечтата (2)

Втора глава

— Такова нелепо предложение никой на света, освен Ема Харт, не може да направи — възмутено извика Себастиян Крос и лицето му пламна от възмущение.

— Не го е направила тя, аз го направих — отвърна Пола с най-хладния си възможен глас и на гневния му поглед отвърна с твърдо немигащи очи.

— Нечувано! Това са приказки на баба ви, а не ваши!

Пола усети как се стяга на стола и потисна отрицанието, което се зароди на устните й. В бизнеса основното е самоконтролът, особено пък с този противен тип. Нямаше да му позволи да я надиграе, нито да я парира с намека, че баба й отдалече манипулира тези преговори.

— Мислете каквото искате — каза тя, — но независимо от това кой е формулирал сделката, тя е такава, каквато ви я разясних. Положението се свежда до „да“ или „не“.

— Тогава ние казваме „не“ и много ви благодарим — изстреля Себастиян, изпълнен с дива омраза към нея, към странната й задължаваща красота, към парите й, властта й. Тъмните му очи пламнаха. — Кой, по дяволите, има нужда от вас и от баба ви?

— Почакай, Себастиян, не бъди толкова припрян — примиряващо се намеси Джон Крос. — И те моля, успокой се. — Погледна сина си под вежди и се обърна неочаквано вежливо към Пола: — Трябва да простите на сина ми. Естествено е, че е разстроен. В края на краищата вашето предложение за него идва като шок. Както и аз, той е твърде привързан към „Еър Комюникейшънс“ и няма желание да напуска компанията. Аз също. Накратко, и двамата очакваме да останем на сегашните си постове. Аз като председател на съвета и Себастиян като управителен директор. Компанията „Харт“ трябва да приеме това.

— Не вярвам, че това е възможно, г-н Крос — рече Пола.

— Остави, татко — едва не извика Себастиян, — от друго място ще вземем пари.

— Няма къде другаде да отидете — смразяващо каза Пола, изправи се и решително добави: — След като, изглежда, сме стигнали до задънена улица, очевидно няма какво повече да се каже. Най-добре да тръгвам.

Джо Крос скочи на крака и я хвана за ръката.

— Моля ви, седнете — тихо каза той. — Да поговорим още по въпроса.

Пола се поколеба. По време на сравнително кратката й среща, докато синът му се зъбеше, Джон Крос бе възприел позата на непоколебимост, бе показал твърдата си решимост да сключи сделката при свои условия, независимо от първоначалното им съгласие. Сега за първи път тя долови у него признаци на колебание. Дали той го осъзнаваше, или не, предишните месеци на напрежение си бяха казали думата. Проблемите на компанията му не можеха да се скрият — бяха се отпечатали на сухото му лице и зад зачервените му очи се долавяше примирено отчаяние, граничещо с паника. „Той знае, че за всичко съм права — рече си тя, грижливо преценявайки го наново, — но няма да си го признае. Глупак.“ Но веднага се коригира. Човекът пред нея бе изградил „Еър Комюникейшънс“ от нищо, така че едва ли заслужаваше да го наречеш „глупак“. Заблуден, да. А и страдаше от сериозното заболяване бащинско заслепение. Дълго време бе приписвал на Себастиян качества, каквито нито притежаваше, нито пък щеше да придобие. Там се коренеше и падението му.

— Добре — каза тя и приседна на ръба на стола. — Ще остана още малко, да чуя какво ще ми кажете. Но откровено казано, като казах, че сме в задънена улица, не се шегувах.

— По мое мнение, това не е съвсем вярно — отвърна той, едва-едва се усмихна и прикри облекчението си от нейното оставане, като запали цигара. — Знаете, предложението ви е малко абсурдно. Ние искаме ново финансиране. Не желаем да бъдем изхвърлени от собствената си компания. Но не това имахме предвид, когато се обърнахме към вас.

Пола го изгледа с удивление и загадъчно му се усмихна.

— Вие току-що улучихте същността на въпроса. Тъкмо вие се обърнахте към нас, не забравяйте. Ние не сме ви търсили. И положително знаете достатъчно за компанията „Харт“ и как тя действа, за да разберете, че никога не инвестираме в предприятия, които са в беда. Ние просто ги поглъщаме, реорганизираме и ги поставяме под ново ръководство. Наше ръководство. С други думи, пускаме ги да работят гладко, ефективно и с печалба. Нямаме никакъв интерес да финансираме последователните провали на други хора. От това не се печели.

Джон Крос се сви пред тази непогрешима логика, но реши да не противоречи. Вместо това каза:

— Точно така, точно така. И аз си мислех… Може би ще стигнем до някакъв приемлив компромис…

— Татко, недей! — викна раздразнено Себастиян.

Баща му вдигна ръка и му се намръщи.

— Изслушай ме, Себастиян. Вижте, Пола, ето какво можем да направим и да се разберем. Компания „Харт“ може да изкупи 52 на сто от акциите на „Еър Комюникейшънс“. С това получавате контрола, за който настоявате. Сложете свое управление, реорганизирайте каквото искате, но ни оставете да бъдем и ние…

— Татко! Какви ги приказваш? Да не си полудял? — Изчервеното лице на Себастиян съвсем помръкна. — В каква позиция ще се озовем? Ще ти кажа в каква: вън, на студа. Бог да ни е на помощ!

— Себастиян, моля те! — отвърна му с вик Джон Крос. — Остави ме веднъж в живота си да довърша.

— Минутка, господин Крос — веднага го прекъсна Пола. — Преди да продължите, трябва отново да подчертая, че ние нямаме интерес. Или сто процента, или нищо. И ви го казах още от самото…

— Това са приказки на старата вещица, татко — намеси се с презрение Себастиян и устата му се изви в грозна черта. — Ема Харт! Господи, единственото й сърце се намира само в името й^[1]. Не се разправяй с тях, татко. И двете са вълчици. Младата добре е усвоила уроците на дъртата, вижда се. Иска да ни погълне, както е правела баба й през годините. Казах ти, нямаме нужда от тях.

Пола предпочете да не обръща внимание на тази дива и оскърбителна тирада. Съсредоточи цялото си внимание на Джон Крос. Бе ужасена от безпринципността му, но се овладя:

— Исках да ви кажа, господин Крос, че още от самото начало, много преди днешната ни среща, ви бях споменала за стопроцентово изкупуване. Трудно ми е да повярвам, че сте забравили продължителните ни разговори на тази тема. — Изгледа го твърдо и се запита дали според него тя е глупава.

Погледът й го накара да се изчерви. Той също добре си спомняше първите им разговори. Но се бе надявал да заинтересува компанията „Харт“, да изостри апетита на Ема Харт и след това да сключи сделката в своя полза. И когато разбра, че преговорите се водят от Пола, обнадежди се. Бе вярвал, че ще я манипулира в своя полза. Но планът му някак се проваляше. Може би Себастиян е прав. Да, без съмнение зад кулисите стоеше Ема Харт — всичко носеше нейния отпечатък. Обзе го неразумен гняв и разгорещено възкликна:

— Вижте какво, не сте честна!

— Честна — повтори Пола. И като се усмихна, добави: — В този случай понятията „честно“ и „нечестно“ нямат място. Изненадана съм, че от вас чувам тази дума. Още в началото на днешния ни разговор ви заявих, че компания „Харт“ е готова да ви плати два милиона лири за „Еър Комюникейшънс“. И това е повече от честно. То е направо щедро. Компанията ви се намира в страхотен безпорядък. Всеки момент може да фалира. Но, господин Крос, предполагам, че това е ваша, а не моя грижа. — Пресегна се и улови дръжките на чантата си. — Както личи, нямаме какво повече да си кажем.

— Ако, и аз казвам ако — рече старият Крос, — решим да приемем предложението ви, ще можем ли синът ми и аз да останем в компанията?

Тя поклати глава. Джон Крос напрегна мисли и стигна до неприятно, ала необходимо решение:

— Може би аз ще се оттегля, и без това съм пред пенсия. Но по отношение на Себастиян би трябвало да преоцените решението си. Никой по-добре от сина ми не познава компанията и може да ви бъде от голяма полза. Настоявам да бъде включен в новия директорски съвет и да подпише договор като консултант за пет години. Преди да продължим по-нататък, искам от вас писмена гаранция по този въпрос.

— Не — рече тя. — Ако поема компанията, в „Еър Комюникейшънс“ място за вашия син няма да има.

Старият замълча. Себастиян погледна въпросително баща си със злоба и недоволство. Джон Крос сведе поглед пред обвинителните му очи, заигра се със златната си верижка и не каза нищо. Себастиян скочи ядосано и закрачи из кабинета. Спря се пред прозореца и безмълвно прокле Пола Феърли. Тя го проследи с очи. Усети злобата му, но само по интуиция, тъй като не го виждаше в лице. Неволно потръпна и отново погледна баща му. И двамата се питаха кой трябва да направи следващия ход. Но нито един не се реши. Пред себе си тя виждаше един сивокос мъж в началото на шейсетте, който се бе изградил сам, а в процеса на това издигане бе придобил някакво изкуствено лустро по повърхността. Но беше и уплашен човек. Компанията му потъваше като улучен от торпедо боен кораб и очевидно бе готов да се хване за спасителния пояс, подхвърлен му от нея, само от любов към сина си. Син, който така лошо бе управлявал „Еър Комюникейшънс“, че я бе довел до сегашното й плачевно състояние. Забеляза, че на лицето му трепна мускулче и отклони погледа си.

От своя страна, Джон Крос се намираше пред една много елегантна млада жена в тъмновиолетов вълнен костюм, изящно скроен и ушит, очевидно скъпа покупка от висшата мода. Никакви накити, освен обикновен часовник и златна венчална гривна. Знаеше, че Пола Макгил Еймъри Феърли е само някъде към двайсет и пет, но с вродената си съсредоточеност и хладнокръвно властни маниери, правеше впечатление на много по-възрастна. Напомняше му на прочутата си баба. Но хубостта на Пола бе за него някак строга. А и чертите й не бяха така съвършени като тези на баба й в младини. Но явно бе наследила твърдостта на старата, пъргавата интелигентност и острия й поглед. С нея той никога не би могъл да спечели. След това неприятно заключение, той се реши на още една, последна възможност. Ще поиска финансиране от други източници и ще настоява сделката да включва и Себастиян. Трябваше да осигури бъдещето му в компанията, изградена нарочно за него. Това бе единственото решение. Преди всичко друго трябваше да предпази сина си. Иначе за какво бе похабил живота си? И наруши продължителното мълчание:

— Ние сме в безизходица, Пола — вдигна безпомощно ръце и сетне шумно ги спусна върху масата. — Благодаря, че ни отделихте време. И моля, предайте на баба си, че нейните условия са твърде горчиви за езика ми.

Изправяйки се, Пола леко се засмя:

— Това са мои условия, господин Крос, но както и да е. — Като възпитана млада жена, тя му протегна ръка. — Желая ви много късмет.

— Благодаря. — Гласът му беше също така любезен, но не така сигурен. — Ще ви изпратя до асансьора.

Минавайки покрай прозореца, Пола рече:

— Довиждане, Себастиян.

Той извърна тъмната си глава, кимна учтиво, но неприкритата омраза, изписана по лицето му, така я сепна, че изобщо не го чу. Беше познала един много опасен враг.