Барбара Тейлър Брадфорд
Да задържиш мечтата (47)

Четиридесет и седма глава

Джонатан имаше жизнерадостен вид, когато влезе в кабинета на Александър в „Харт Ентърпрайс“.

Бидейки егоцентрик, убеден, че е по-умен и по-хитър от всеки друг, никога не му минаваше през ума, че двойната му игра би могла да бъде разкрита.

— Здравей, Александър. — Джонатан безгрижно прекоси стаята и се ръкува с братовчед си. — Сара ми каза, че също е била помолена да дойде на това събрание. За какво става дума всъщност?

Александър седна на стола зад бюрото си и каза:

— Има някои важни въпроси, които трябва да обсъдим. Няма да отнеме много време.

Ясните сини очи на Александър, толкова интелигентни и честни, се спряха на Джонатан за момент. Размести документите върху бюрото си.

Джонатан седна, запали цигара и се облегна на кожените възглавници. Когато Емили влезе, й се усмихна топло. Това бе пълен фалш, защото не обичаше Емили. Но това чувство в никакъв случай не можеше да се сравни със злостната омраза, която изпитваше към Пола, и тази омраза проблесна, когато тя се появи след секунда и застана на прага.

Стана и поздрави Емили с известна сърдечност, а гласът му стана с една степен по-студен, когато каза на Пола:

— Ти не си свързана с ежедневното управление на „Харт Ентърпрайс“, така че какво правиш тук?

— Александър ме покани, тъй като имаме да обсъждаме семеен въпрос.

— О, да, изглежда, семейните въпроси те занимават твърде много напоследък, нали, Пола? — саркастично каза той. Отпусна се в един стол, мърморейки: — Надявам се, че не е за завещанието.

— Не, не е това — отговори Пола със спокоен глас, който не издаваше нищо. Последва Емили до дивана и седна.

Още от избухването си при четенето на завещанието Джонатан бе захвърлил всякакви преструвки спрямо нея. Не си правеше труда да прикрива враждебността си и преди минута тя бе видяла да проблясва откровената му антипатия. Забеляза също, че зад сервилната му фасада, която се опитваше да запази, изби неясна тревога.

Пола сведе поглед към ръцете си, усмихвайки се вътрешно. Присъствието й го бе изнервило, колкото и да се опитваше да го скрие. След секунда или две повдигна глава, разгледа го скришом с обективен поглед. Колко привлекателен беше. Рус и с фини черти.

Имаше моменти като този, когато изглеждаше като невинно момче от хор. И все пак тя знаеше, че е интригант, който не би се спрял пред нищо, за да постигне собствените си цели.

Сара профуча високомерно, разгледа стаята.

— Здравейте всички — промърмори хладно и после се обърна директно към Александър: — Много бързам. Имам среща за обяд с един много важен купувач. Надявам се, че няма да ми отнемете много време.

— Не, няма — каза Александър. — Имам намерение да направя събранието ни колкото е възможно по-кратко.

— О, добре. — Сара се завъртя около бюрото, погледна Емили и Пола и целенасочено избра стол до Джонатан. Облягайки се, се усмихна сладко на Александър.

Той я гледаше втренчено. Дори окото й не мигна. Изведнъж изражението му стана студено и непреклонно. Усмивката на Сара изчезна. Тя се намръщи, очевидно изненадана от маниерите му.

— Изглежда ми странно — започна Александър, — че „Стоунуол Пропъртис“ имат толкова сериозни финансови проблеми. — Погледът му се спря на Джонатан. — Лошо ръководство, как мислите?

Джонатан почувства как мускулите на стомаха му се свиват. Всичките му сетива предусещаха заплаха. Сигурен, че не може да бъде открита връзката му със „Стоунуол“, той успя да запази присъствие на духа. Повдигна рамене.

— Как мога да знам? И не казвай, че ни домъкна тук, за да обсъждаме друга компания?

— Защо не, това е една от причините. — Александър се наклони напред, гледайки Сара. — Знаехте ли, че „Стоунуол Пропъртис“ е на път да се преобърне в близко бъдеще?

Сара отвори уста и я затвори бързо. Обезпокояващата информация за тайната компания, в която бе вложила толкова много пари, я стъписа. Не се съмняваше в нейната достоверност, тъй като идваше от Александър, на когото можеше да се разчита. Искаше да говори с Джонатан насаме, но се страхуваше.

Понякога бе толкова труден и сега страх от гнева му я накара да си държи езика.

Александър продължи да я гледа твърдо. Тя пребледня и в очите й внезапно се появи паника. Той знаеше, че Сара ще се пречупи, ако увеличи натиска.

Но той се обърна към аудиторията:

— Това, което всъщност ме изненадва в случая, е как са успели да се докарат до това състояние. „Стоунуол“ са сключили учудващо голям брой наистина добри сделки. Не мога да си представя защо пропадат така лошо. Освен ако, разбира се, някой не е бъркал в меда.

Стресната от тази забележка, Сара извика:

— Мислиш ли, че това е възможно, и ако…

Джонатан се намеси категорично:

— Виж какво, Александър, нека оставим проблемите на „Стоунуол“ и да се занимаем с нашата собствена работа.

— О, но „Стоунуол“ е наша работа — каза Александър с убийствено спокоен глас. — И ти го знаеш, тъй като „Стоунуол Пропъртис“ е твоя компания, Джонатан.

Сара неволно ахна и се сви на стола си.

Джонатан се изсмя с пренебрежение и хвърли на Александър поглед, който бе едновременно предизвикателен и заплашителен.

— Какви глупости говориш. Никога не съм чувал нещо по-безсмислено.

— Джонатан, знам всичко, което е необходимо, за „Стоунуол“. Компанията е съвместно притежание на теб и Себастиян Крос и Сара е вложила голяма сума пари в нея. Управлява се от Крос и Станли Джарвис, заедно с известен брой подставени лица, поставени там от теб. Крос и ти сте основали компанията през 1968. Ти си направлявал сделки с недвижима собственост, предназначени за „Харт Ентърпрайс“. Причина си да загубим голям бизнес, важен и много доходен бизнес, Джонатан, и ти подля вода на баба, когато преговаряше с „Еър Комюникейшънс“. Ужасен съм. Бил си нелоялен и предател към тази компания. Предал си доверието на баба към теб, така че нямам алтернатива, освен…

— Само се опитай да го докажеш! — извика Джонатан гневно, скачайки на крака. Стовари юмруци върху бюрото на Александър и се наведе над него. — Ще ти бъде много трудно да го направиш. Нямаш и най-малкото доказателство да подкрепиш или да конкретизираш тези смешни обвинения.

— Абсолютно грешиш. Имам всичките доказателства, които са ми необходими — спокойно изстреля отговора си Александър. Тонът му бе леден, а погледът — осъдителен. Потупа папките на бюрото си, които всъщност нямаха нищо общо със „Стоунуол“, и каза с тънка усмивка: — Всичко е тук, Джонатан. И, разбира се, тук е партньорът ти — Александър сви рамене — в, как да кажа, престъплението, поради липса на по-подходяща дума. Да, тя седи тук, мълчейки стъписано… Сара Лаудър.

— Сега се опитваш да въвлечеш горката Сара в този твой заговор — извика Джонатан. — Да, ето какво е това — заговор за дискредитиране на двама ни. Винаги си бил срещу мен, Александър Баркстоун, даже когато бяхме деца. И срещу Сара също. Но няма да ти се размине. Първо ще те видя в ада. Ще се боря за правата си и за тези на Сара. Така че внимавай — заплаши той.

Александър се облегна на стола си и сините му очи, толкова студени и твърди преди секунда, внезапно се промениха, когато погледна Сара със съжаление.

— Да, горката Сара, наистина — отбеляза меко. — Опасявам се, че си измамена. Парите ти отидоха по дяволите, Сара. Жалко за теб наистина, но нищо повече не може да се направи.

— А-Алексадър. — Сара започна да заеква. — Аз-аз не…

— Спокойно и ме остави аз да говоря, скъпа Сара. Той е опасен. Ще те накара да кажеш нещо неподходящо. — Джонатан пренесе горящия си поглед върху Александър. — Ти си най-гадното копеле на този свят!

— Добре, достатъчно! — Александър скочи иззад бюрото си. — Не смей да ме наричаш копеле.

— Намерих ти слабото място, нали? — злобно се изсмя Джонатан. — Но такъв си несъмнено, както и тази твоя сестра. Трябва да си спомниш, че вашата майка е тази, която спи с всеки срещнат, не моята.

— Ти си уволнен! — възкликна Александър и гневът му прерасна в чиста ярост.

— Не можеш да ме уволниш. — Джонатан отхвърли назад глава и се изкикоти. — Акционер съм в тази компания и…

— Вложенията ти в тази компания значително са намалели. — Александър го прекъсна с по-спокоен тон, контролирайки се напълно. — Точно със седем процента. — Вдигна горната папка, извади акционерните документи и ги размаха под носа на Джонатан.

— Току-що ги получих обратно… миналия петък четири милиона лири трябваха на „Харт Ентърпрайс“, за да изплати твоя заем към финансовата компания, от която си заел пари, но бях щастлив да го направя, за да получа обратно тези акции.

Джонатан пребледня. Стоеше срещу Александър с отворена уста, в пълно изумление. За първи път в живота си не знаеше какво да каже. За момент помисли, че с него е свършено, после възкликна с презрителна усмивка:

— Все още притежавам девет процента от тази компания. Освен това няма начин да ме уволниш. Според законите на компанията един акционер не може да бъде уволнен.

— Баба създаде онзи закон в 1968, когато написа завещанието си и раздели стоте си процента между нас четиримата. Въпреки това все още притежаваше стоте си процента, докато почина, и по този начин притежаваше компанията изцяло. И като единствен собственик на „Харт Ентърпрайс“, Ема Харт можеше да прави каквото поиска, както добре знаеш. И така, точно преди да замине за Австралия, баба промени всички закони на компанията. В действителност това, което направи, бе да реконструира компанията и да поиска нови параграфи на корпорацията да бъдат формулирани. Според новите закони на компанията аз като управителен директор, председател на съвета и акционер с най-много акции мога практически да правя всичко, което пожелая. Имам изключителни пълномощия. Мога да откупя акциите на акционер, ако той е съгласен, мога да назначавам, мога да уволнявам.

Александър се наведе над бюрото и прониза с поглед Джонатан.

— И така, уволнявам те. — Погледът му го отмина и се закова върху Сара. — Ти също си уволнена, Сара. Поведението ти бе също така неискрено, както и на Джонатан.

Сара сякаш онемя. Като че ли се бе превърнала в камък на стола си.

— Ще видим каква е цялата тази дяволска глупост — ругаеше Джонатан. — Ще посетя Джон Крофорд веднага след като си отида оттук и взимам Сара с мен. Има…

— Непременно иди и го виж — намеси се Александър, тупайки с акционерните документи върху бюрото. После пъхна ръце в джобовете на панталоните си и започна да се поклаща напред-назад. — Той ще бъде напълно доволен да потвърди това, което току-що ти казах. Фактически иска да ти каже една-две думи между другото. Беше с мен на двете срещи, които имах с „Файненшъл Инвестмънт енд Лоун“, и Джон бе малко разтревожен от лихвата, която им дължиш. Те са тъмна група, Джонатан. По-добре е да платиш. И умната!

Джонатан отвори уста и я затвори, гледайки втренчено братовчед си.

Сара, която едва бе дошла на себе си, бързо се приближи до бюрото. Просълзена, тя се замоли на Александър:

— Не съм направила нищо с акциите си… Не съм направила нищо лошо. Защо ме уволняваш?

— Защото си направила нещо лошо, Сара. Инвестирала си в компания, която е в пряка конкуренция с отдела за недвижима собственост на „Харт Ентърпрайс“. Била си нелоялна, предател като Джонатан. Съжалявам, но както ти казах, не мога да намеря извинение за твоето поведение.

— Но аз обичам „Лейди Хамилтън Клоудс“ — пое си дъх тя и започна да хълца.

— Трябваше да помислиш за това, когато свърза съдбата си с твоя безразсъден братовчед — отговори Александър спокойно, без да се трогне от сълзите й. — И само бог на небето знае защо го направи.

Джонатан извика яростно:

— Имам намерение да отнеса този въпрос към друг адвокат. Не съм убеден, че онези документи, които баба е съставила, са толкова законни, колкото, изглежда, смяташ.

— Мога да те уверя, че са напълно законни. Джон Крофорд и Хенри Роситър като директори на „Харт Ентърпрайс“ ги одобриха. Не се опитвай да се противопоставяш на нещо, което Ема Харт е направила, защото, повярвай ми, няма да стигнеш доникъде. Ще те надхитри.

Джонатан обезумя и закрещя:

— Ще ти върна за това, ти, проклет хомосексуалист! — Завъртя се на пети и се закани с юмрук на Пола. — На теб също, кучко!

— Махай се! — Александър пристъпи към Джонатан. — Преди лично да съм те хванал за врата и да съм те изхвърлил.

Пола скочи на крака и изтича към Александър, задържа го, като сложи ръка на рамото му.

Погледна втренчено Джонатан и Сара, потискайки отвращението и презрението си. Каза много спокойно:

— Как можахте? Как можахте да погазите волята й? Тя, която ви даде толкова много, която бе толкова справедлива и великодушна. Подозираше те, Джонатан, дълго преди да умре, както и теб, Сара. И все пак ви облагодетелства въпреки съмнението, защото нямаше реални доказателства. Не анулира тръстовите ви фондове, нито пък си взе обратно акциите в „Харт Ентърпрайс“, които така щедро ви даде. — Пола поклати тъжно глава. — Вие двамата олицетворявате всичко, което баба мразеше и презираше… вероломни, непочтени, нечестни и лъжци, измамници като допълнение.

Никой от тях не проговори. Лицето на Джонатан изразяваше омраза, а Сара изглеждаше, като че ли всеки момент ще припадне.

В гласа на Пола прозвуча нова нотка, нотка на спокойна решителност, когато каза:

— Страхувам се, че не съм толкова милостива като Ема Харт. Тя толерираше бащите ви дълго след вероломното им отношение към нея. Но аз няма да толерирам никой от вас. Имам само това да добавя… в бъдеще никой от вас не е желан на семейни събирания. Моля, запомнете това.

Сара, все още бледа и трепереща, изпадна в истерия при думите на Пола, които я осъждаха на изгнание. Нахвърли се върху Джонатан с обвинения:

— Ти си виновен за всичко. Не трябваше да те слушам. Не само загубих парите си, но „Лейди Хамилтън Клоудс“ и семейството си… — Започна отново да хълца.

Джонатан не й обърна внимание. Наклони се към Пола със злобен поглед, с лице, изкривено като маска на омразата.

— Ще ти го върна, Пола Феърли. Със сигурност ще ти го върнем, Себастиян и аз!

Най-накрая Александър загуби окончателно самообладание. Скочи покрай Пола, сграбчи грубо ръката на Джонатан и го помъкна към вратата.

— По-добре ще е да си отидеш, преди да си получил най-големия пердах в живота си.

Освобождавайки се от здравата хватка на братовчед си, Джонатан извика:

— Махни мръсните си ръце от мен ти, долен хомосексуалист. И не мисли, че си недосегаем. Не забравяй какво ти казах. Ще стигнем и до теб, Баркстоун. Даже и да е нужен целият ми живот, ще направя така, че да получиш своето. — Джонатан отвори вратата и излезе, сипейки гръм и мълния.

Сара изтича към Александър, който все още стоеше до вратата.

— Какво ще правя? — ридаеше, докосвайки мокрото си лице.

— Наистина не знам, Сара — отговори Александър със студен и спокоен глас. — Наистина не знам.

Тя го погледна безпомощно, после погледът й се премести върху Пола и накрая към Емили. От строгите им лица разбра, че съдбата й е безнадеждна. Проклинайки в себе си Джонатан, взе чантата си и напусна офиса, опитвайки се да спре сълзите си.

Александър прекоси стаята, седна зад бюрото си и запали цигара. Забеляза, че ръцете му трепереха, когато палеше кибритената клечка, и не се изненада.

— Всичко това бе доста неприятно — каза той, — но не по-лошо, отколкото очаквах. Трябва да призная, не можех да се освободя от чувството, че Сара се е забъркала, и то без да го знае:

— Да — съгласи се Пола и зае стола срещу бюрото му. Обърна се и погледна Емили. — Имаше момент, когато наистина я съжалих, но ми мина, когато, се сетих за баба и за всичко, което направи за тях.

— Никакво съчувствие не изпитах към Сара! — извика възмутено Емили. — Заслужи всичко, което получи. Колкото до Джонатан — той е жалък.

— Той ще се опита и ще създаде неприятности, но няма да успее — заяви Александър. — Ще пуфти и пухти, но няма да събори къщата ни. Всичко, което може да направи, е да заплашва — ухили се Александър. — Не можех да повярвам на очите си, когато размаха юмрук към теб, също като злодей от викторианска драма.

Пола се засмя нервно.

— Знам какво имаш предвид. От друга страна, Сенди, не мисля, че би трябвало да отписваме Джонатан толкова бързо. Не докато Себастиян Крос — моят враг — е зад него, подтиквайки го бог знае към какво. Казвала съм ти преди, имам много лошо мнение за Крос.

Александър се облегна, наблюдавайки я спокойно. Разсъждаваше върху думите й.

Емили се приближи бързо и застана до Пола.

— Честно казано, Александър, Пола е права. Не сме чули последната дума на Джонатан Ейнсли, Сара Лаудър и Себастиян Крос…

Навеждайки се над бюрото си, Александър се усмихна уверено:

— Забравете ги тях тримата, моля ви. Нищо не могат да ни направят… нито сега, нито в бъдеще. Съвсем безпомощни са.

Пола не бе съвсем сигурна в това, но каза:

— Говориш като истински внук на Ема Харт. — Като отхвърли тревогата си, тя възкликна: — И както тя би казала: нека да го отминем. Имаме още много неща да свършим днес. И така, Сенди, кой смяташ да поеме ръководството на „Лейди Хамилтън Клоудс“?

— В действителност мислех да сложа Меги там. Има усет към бизнеса и с малко помощ от вас двете… — Той спря, погледна сестра си и братовчедка си. — И какво?

— Това е страхотна идея! — извика Емили.

— Поддържам я — каза Пола.