Пол Зюсман
Изгубената армия на Камбиз (5)

1

Кайро, септември 2000

Лимузината бавно излезе от портала на посолството, дълга, елегантна и черна като кит, и спря за миг преди да се влее в уличното движение. Два полицейски мотоциклета заеха позиции пред нея, два зад нея.

Кортежът продължи направо между дърветата и сградите още сто метра, след което сви надясно и пак надясно по Корниш ел-Нил. Другите шофьори се обръщаха след него и се опитваха да видят кой е в лимузината, но прозорците й бяха затъмнени и вътре се различаваха само смътните очертания на две човешки глави. На предния десен калник се вееше американско флагче.

След един километър кортежът стигна до объркана плетеница от кръстовища и надлези. Челните мотоциклети забавиха, пуснаха сирените си и внимателно поведоха лимузината през асфалтовия лабиринт, за да я изведат на един надлез, където задръстването не беше толкова тежко. Кортежът набра скорост и пое по пътя за летището. Двамата мотоциклетисти отзад се приближиха един до друг и започнаха да си говорят нещо.

Взривът беше внезапен и толкова тих, че в първия момент дори не стана ясно, че е взрив. Чу се приглушен звук и свистене, лимузината подскочи и се блъсна в бетонната стена на надлеза. Едва когато се чу втори, по-силен гръм и изпод лимузината изригнаха пламъци, се разбра, че не става дума за пътно произшествие.

Мотоциклетите се заковаха на място. Предната врата на лимузината се отвори и отвътре изскочи с крясъци шофьорът — дрехите му горяха. Двама от мотоциклетистите го загасиха с кожените си якета; другите двама се опитваха да стигнат до задните врати, иззад които се чуваше трескаво думкане на юмруци. Облак черен дим обгърна лимузината и изпълни въздуха със смрад на горящ петрол и гума. Колите забавяха и спираха, шофьорите им зяпаха сцената. Флагчето на райета и звезди на предния калник избухна в пламъци и след миг се превърна в пепел.