Пол Зюсман
Изгубената армия на Камбиз (49)

Речник

Абу ел-Хагаг — шейх-покровител на Луксор (роден в Дамаск ок. 1150 г.). В негова чест се провежда празник всяка година две седмици преди Рамадан.

Абу Сир — Група пирамиди в южната част на платото Гиза, датиращи от Петата династия (ок. 2465–2323 пр.н.е.)

Акхет — един от трите сезона, на които е била разделена древноегипетската година. Акхет е бил сезонът на пълноводието на Нил, или приблизително от юни до септември.

Ал-Ахрам — популярен египетски вестник. Името означава „Пирамидите“.

Ал-Джихад — войнстваща египетска фундаменталистка групировка.

Ал-Мухабхарат ал-амма — египетското разузнаване и службите за сигурност.

Амарна — съвременното име на развалините на Ахетатон.

Аменхотеп I — ранен фараон от Осемнадесетата династия. Управлявал ок. 1525–1504 пр.н.е.

Аменхотеп I — фараон от Осемнадесетата династия. Управлявал ок. 1391–1353 пр.н.е. Баща на Ехнатон, дядо на Тутанкамон.

Амонийци — древно име на обитателите на оазиса Сива. Името произлиза от древноегипетския бог Амон, който е имал оракул в Сива.

Анубис — древноегипетски бог, изобразяван като чакал или като мъж с глава на чакал. Бог на некрополиса и на мумифицирането.

Ахетатон — град, построен от фараона Ехнатон на бреговете на Нил, приблизително по средата между съвременните Кайро и Луксор. Името означава „Хоризонтът на Атон“.

Басбуса — грис-халва с ядки и мед.

Бейт — къща, дом.

Белцони, Джовани Батиста (1178–1823) — изследовател. Открива гробницата на Сети I в Долината на царете.

Бес — бог-джудже, закрилник на бременните жени.

Васет — древноегипетското име на съвременен Луксор.

Данишауей — селище в района на делтата на Нил в северен Египет. Сцена на позорния инцидент през 1906, когато четирима невинни египтяни биват екзекутирани след препирня с британски войници.

Дахшур — район с пирамиди на юг от Сакара. Там се намира известната „наведена“ пирамида на Хефрен.

Дейвис, Нина Макферсън (1881–1965) — художничка. Публикувала множество книги за рисунките в древноегипетските гробници.

Джед колона — древноегипетски символ на стабилността, изобразяван като колона, увенчана с четири хоризонтални клона. Смята се, че представлява гръбначния стълб на бог Озирис.

Джелаба — традиционна роба, носена от египетските мъже и жени.

Джон Соан, Музеят на — малък музей в центъра на Лондон в къщата на архитекта сър Джон Соан (1753–1867). Разнообразна колекция от предмети, съдържаща ковчега на фараона от Деветнадесетата династия Сети I.

Ейе и Ти — благородна двойка, живяла през четиринадесети век пр.н.е. Прадядо и прабаба на Тутанкамон. Гробницата им КУ46 в Долината на царете е открита през 1905. До откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 е смятана за най-значителната находка в историята на египетската археология.

Ехнатон — фараон от Осемнадесетата династия. Управлявал ок. 1353–1335 г.пр.н.е. Баща на Тутанкамон.

Замалек — квартал на Кайро. Заема северната част на остров Гезира.

Зикр — група предани мюсюлмани, принадлежащи обикновено към някое от мистичните суфийски братства, практикуващи предизвикващ транс религиозен танц.

Изида — древноегипетска богиня. Съпруга на Озирис и майка на Хор. Закрилница на мъртвите.

Имам — свещеник в джамия.

Имма — чалма.

Имхотеп — древноегипетски архитект и лекар. Проектирал първата истинска пирамида — стъпаловидната пирамида на фараона Джосер от Третата династия (управлявал ок. 263О — 2611 пр.н.е). Почитан като бог след смъртта си. Гробницата му не е открита.

Итеру — древноегипетското име на Нил. Също така и древна мярка за разстояние, равна приблизително на 2 км.

Кааба — куполовидна гробница в Мека, най-свещеното място за мюсюлманския свят. Вярва се, че съдържа камък, даден от архангел Гавраил на Авраам. Всички мюсюлмани се обръщат към нея по време на молитва.

Камбиз — син на персийския император Кир Велики, роден ок. 56О пр.н.е. Наследява баща си като цар на Персия през 529 пр.н.е. Завладява Египет през 525 пр.н.е. и става първия фараон от Двадесет и седмата династия. Умира ок. 522 пр.н.е. в Екбатан, Сирия най-вероятно след покушение или самоубийство. Описван от съвременниците си историци като патологичен деспот.

Каркаде — отвара от венчелистчета на хибискус, популярна напитка в Египет.

Карнак — голям комплекс от храмове на север от Луксор, чиито сгради обхващат почти 2000 години от историята на Древен Египет.

Карнарвън, Джордж Едуард Станхоуп Молино I Икрбърт, пети херцог на Карнарвън (1866–1923). Колекционер и любител египтолог. Патрон на Хауард Картър.

Картуш — овал с хоризонтална линия в дъното, в който се изписва името на фараона с йероглифи.

Картър, Хауард (1874–1939). Египтолог. Открива гробницата на Тутанкамон (1922).

Клиновидно писмо — древномесопотамска писменост.

Книги на задгробния живот — Серия древноегипетски текстове, описващи задгробния живот. Повечето датират от Новото царство, въпреки че произходът им може да бъде проследен до Текстовете от пирамидите от Старото царство. Имената им Книга на мъртвите, Книга на портите, Книга на пещерите — са съвременни.

Колосите на Мемнон — двойка колосални седнали статуи на западния бряг на Нил при Луксор. Представлявали някога част от погребалния храм на Аменхотеп III.

Кромър, Ивлин Баринг, първи херцог на Кромър (1841–1917) — английски генерален консул и фактически управител на Египет от 1883 до 1907.

Куирн — висок пирамидален връх над Долината на царете. Името означава „Рог“ на арабски. Наричан Дехенет от древните египтяни.

Курия — регион от древния Близък изток на северозапад от съвременна Турция, колонизиран от гърци. Известен с наемниците си.

Кутбар — проповед.

Куфр — нарицателно за хора, които не изповядват исляма. Неверници.

Късен период — период от историята на Древен Египет, продължил от 712 до 332 пр.н.е., когато страната е завладяна от Александър Велики.

КУ39 — гробница малко извън Долината на царете. Някои египтолози смятат, че е гробницата на фараона от Осемнадесетата династия Аменхотеп I (управлявал ок. 1525–1504 пр.н.е.)

КУ55 — загадъчна гробница в Долината на царете, открита през 1907. Съществуват значителни противоречия в мненията кой е бил погребан там, като едни учени предполагат, че е бил Ехнатон, а други — Шменкара.

Лепсиус, Карл Рихард (1810–84) — германски египтолог. Директор на Берлинския музей. Публикувал дванадесеттомно творческо изследване на монументите в Египет.

Лидия — древно царство в Близкия изток на територията на съвременна Турция.

Линейно писмо — все още не дешифрирана писменост, използвана в Древен Крит.

Малката — Мястото на някогашния дворец на Аменхотеп III на западния бряг на Нил при Луксор.

Мариет, Опост Фердинанд (1821–81) — френски египтолог. Основател на египетския департамент по антиките и на Националния музей.

Мастаба — правоъгълна гробница, направена от кирпич. От арабската дума за скамейка.

Махимос — воин.

Мединет Хабу — село на западния бряг на Нил при Луксор и място на погребалния храм на Рамзес III.

Мемфис — столица на Старото царство и важен административен център в цялата египетска история.

Мидан Тахрир — центърът на съвременно Кайро. Името означава „Площад на освобождението“.

Мизмар — музикален духов инструмент, подобен на обой.

Миной — древна култура от Бронзовата епоха на остров Крит.

Михраб — ниша в джамията, която показва посоката към Мека.

Молочия — египетско ястие, приготвяно от задушени листа на слез. Наподобява спанак.

Мулид — популярен празник, обикновено в чест на местен светец или свята личност.

Муншид — религиозен певец или танцьор.

Мюезин — служител на джамията, който призовава вярващите към молитва по пет пъти на ден.

Некрополис — буквално „град на мъртвите“. Погребално място.

Нефертити — Велика царска съпруга на фараона Ехнатон. Някои учени смятат, че след смъртта на Ехнатон е приела името Шменкара и е управлявала като фараон — мъж. Обезсмъртена в известния „Бюст на Нефертити“ в Берлинския музей.

Озирис — древноегипетски бог на подземния свят.

Осемнадесетата династия — Първата от трите династии на Новото царство (ок. 1150 — 1307 пр.н.е.)

Остракон — парче от глинен съд или варовик с надпис или рисунка. Древният еквивалент на съвременен лист за писане.

Пекторал — украшение, най-често във формата на пилон, носено на гърдите.

Пендълбъри, Джон Девит Стрингфелоу (1904–41). Египтолог. Водил разкопки в Амарна. Застрелян от германците в Крит по време на Втората световна война.

Перет — един от трите сезона, на които се е делила древноегипетската година. Перет е бил сезонът на засяването и растежа и е продължавал приблизително от октомври до февруари.

Персеполис — бивша столица на Древна Персия на територията на съвременен Иран.

Петозирис — името на благородническо семейство, погребано в Туна ел-Гебел. Гробницата им е уникална поради употребата едновременно на египетски и гръцки стил за изобразяване на ежедневието в Древен Египет.

Пилон — масивен вход или портал пред храм.

Питри, Уилям Матю Флиндърс (1853–1942). Археолог и египтолог. Работил основно в Египет и Палестина.

Погребален храм — храм, където се рецитират молитви и се принасят жертвоприношения за благополучието на покойника, обикновено цар.

Портите на мъртвите — древноегипетско име на Долината на царете.

Ра (или Ре) — древноегипетски бог на слънцето.

Рамезид — върховна титла от периода на Деветнадесетата и Двадесетата династии.

Рамзейон — погребален храм на Рамзес II на западния бряг на Нил при Луксор.

Рамзес I — първи фараон на Деветнадесетата династия (въпреки че някои смятат за първи фараон Хоремхеб). Управлявал ок. 1307–1306 пр.н.е.

Рамзес II — трети фараон на Деветнадесетата династия. Управлявал ок. 1290 — 1224 пр.н.е. Един от най-великите фараони на Древен Египет.

Рамзес VIII — фараон на Двадесетата династия. Управлявал ок. 1136–1131 пр.н.е.

Ратс — ръководител или надзирател на работата.

Ре-Характи — древноегипетски бог, съчетаващ атрибутите на Ра и Хор. Държавен бог на Новото царство. Обикновено изобразяван като мъж с глава на сокол.

Река — цикъл молитви.

Рекхмир — везир на Тутмос III (управлявал ок. 1479–1425 пр.н.е.) и на Аменхотеп II (управлявал ок. 1427–1401 пр.н.е.)

Ролфс, Герхард (1831–96) — германски изследовател. Пътувал обстойно из Западната пустиня, прокарал земемерен маршрут във Великото пясъчно море през 1874.

Роселини, Николо Франческо Иполито Балдезаре (1800 — 43) — италиански египтолог. Основател на египтологията в Италия.

Саиди — жител на Горен Египет.

Сакара — некрополис на древната египетска столица Мемфис. Обширна погребална площ в пустинята, покриваща почти седем квадратни километра. Там се намира стъпаловидната пирамида на Джосер, първата истинска пирамида в Египет.

Серапейон — редица обширни подземни галерии в Сакара, където е бил погребан бикът Апис — свещено култово животно за древните египтяни.

Сет — египетско божество, брат и убиец на Озирис, свързвано с пустините, войната и хаоса. Представляван от неидентифицирано животно.

Сети I — фараон от Деветнадесетата династия, баща на Рамзес II. Управлявал ок. 1306–1290 пр.н.е.

Сига — игра, подобна на таблата, известна и като Таб-се-сига. Смята се, че произлиза от древноегипетската игра на табла Сенет.

Скарабей — торен бръмбар. Смятан за свещен в Древен Египет.

Старото царство — древноегипетската история се дели на три царства — Старо, Средно и Ново — с междинни Периоди. Старото царство продължава от 2575 до 2134 пр.н.е.

Стела — изправен блок от дърво или камък, върху който са издълбани образи и надписи.

Суза — бивша столица на персийската империя на територията на съвременен Иран.

Сура — глава от Корана, свещената книга на исляма. Всяка от сто и четиринадесетте сури се дели на аят, или раздели.

Съдове за органи — четири съда, съдържащи вътрешностите на мумифицираното тяло.

Термус — вид вариво.

Тефиш — офис.

Тива — име, дадено от гърците на древен Васет, съвременен Луксор.

Тот — древноегипетски бог на писането и смятането. Обикновено изобразяван с човешко тяло и глава на ибис.

Туна ел-Гебел — древен обект близо до град Малави.

Турия мотика.

Тутмос II — фараон от Осемнадесетата династия, управлявал ок. 1492–1479 пр.н.е.

Умма — мюсюлманската общност.

Усермаатра III — фараон от Двадесетата династия. Управлявал ок. 1194–1163 пр.н.е. Погребалният му храм в Мединет Хабу е един от най-красивите монументи в Египет.

Хаджийство — поклонение до Мека, единият от „петте стълба“ на мюсюлманската вяра. Другите четири са шахада (декларация за вярност), салах (молитва, рецитирана по пет пъти на ден), заках (даване на милостиня) и спазване на постите по време на Рамадана.

Хамсин — силен пустинен вятър.

Хан ал-Халили — голям базар в Кайро.

Хатшепсут — царица от Осемнадесетата династия, съпруга на Тутмос II, управлявала Египет ок. 1473–1458 пр.н.е. като фараон заедно със заварения си син Тутмос III. Нейният погребален храм на западния бряг на Нил при Луксор е един от най-грандиозните монументи в Египет.

Хефрен — първи цар от Четвъртата династия. Управлявал ок. 2575–2551 пр.н.е.

Хоремхеб — последният фараон от Осемнадесетата династия (въпреки че някои египтолози го смятат за първи фараон от Деветнадесетата династия). Главнокомандващ египетската армия при царуването на Тутанкамон.

Шабти — малка фигурка във формата на мумия, обикновено от дърво или фаянс, слагана в гробницата, за да помага на покойника в отвъдния живот.

Шариат — ислямското законодателство.

Шепсескаф — последният фараон от Четвъртата династия. Управлявал ок. 2472–2467 пр.н.е.

Шиша — наргиле. Използва се в кафенетата и домовете в Египет.

Шменкара — фараон от Осемнадесетата династия, управлявал ок. 1335–1333 пр.н.е. Някои учени смятат, че Шменкара е всъщност Нефертити, управлявала като фараон — мъж след смъртта на съпруга си Ехнатон.