Джени Даунам
Преди да умра (40)

41.

Звънчето, което ми дадоха, бие стряскащо силно в нощта, но какво от това? Адам идва замаян от съня, по боксерки и тениска.

— Ти ме остави.

— Слязох за минутка долу да си направя чай.

Не му вярвам. И не ми пука за чая му. Ако е толкова жаден, може да пие от топлата вода в каната.

— Хвани ме за ръката и не я пускай!

Всеки път, когато затворя очи, започвам да пропадам. Едно безкрайно пропадане.