Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (96)

94

Джийн вдигна очи, когато вратата на спалнята се отвори с ритник. На прага стоеше Бухала. Носеше на ръце една тънка и крехка фигура, облечена в униформата на кадет от Уест Пойнт. С доволна усмивка той прекоси стаята и положи Мередит в краката на Джийн.

— Моля, заповядай! Дъщеря ти! — рече триумфално. — Погледни я! Чертите, които виждаш, трябва да са ти познати. Не е ли красива? Не си ли горда?

Рийд, помисли си Джийн. Това е Рийд. Лили беше истинско копие на Рийд. Тесният орлов нос, раздалечените очи, високите скули, пепеляворусата коса. О, господи, нима я беше убил? Не, не… Тя все още дишаше.

— Не я докосвай! Да не си посмял да я нараниш! — изкрещя Джийн. Но гласът й излезе приглушен. Откъм леглото се чуваха хриптящите хлипания на Лора.

— Нямам намерение да я нараня, Джийни! Но смятам да я убия, а ти ще гледаш. След това иде ред на Лора. И накрая твоят. Но тогава всъщност ще ти направя голяма услуга. Не мога да си представя, че би искала да живееш, след като си видяла как умира дъщеря ти, нали?

С преднамерено бавни крачки Бухала прекоси стаята, взе закачалката с торбата с изписаното им е Лили Мередит и се върна. Наведе се край безжизненото тяло на момичето и свали торбата от закачалката.

— Искаш ли да се помолиш, Джийн? — попита той. — Мисля, че тридесет и третия псалм е подходящ за този момент. Хайде, давай след мен — „Господ е пастир мой…“

Ужасена и вцепенена, Джийн видя, как Бухала нахлузи торбата върху главата на Лили.

— Не! Не! Не-е-е-е!

Преди торбата да достигне до ноздрите на детето й, тя подскочи заедно със стола и понеже загуби равновесие, падна напред, защитавайки рожбата си с тялото си. Столът блъсна ръката на Бухала и го затисна. Той изрева от болка. Когато се опита да се освободи, чу, че долу се отваря врата.