Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (66)

65

В десет часа Крейг Майкълсън най-сетне получи обаждането, което очакваше.

— Генерал Бъкли е на телефона — обяви секретарката му.

Той грабна слушалката.

— Чарлз, как си?

— Аз съм добре — отвърна генералът. — Но ти как си? Защо е цялата тази настойчивост? Да не се е случило нещо лошо?

Крейг Майкълсън въздъхна. Би трябвало да знае, че няма начин да шикалкави с Чарлз, мина през ума му. Той неслучайно носеше на пагона си три звезди.

— Преди всичко може да не е толкова лошо, колкото първоначално мислех — отговори адвокатът, — но смятам, че трябва да бъде обсъдено. Както вероятно си се досетил, отнася се за Мередит. Вчера доктор Джийн Шеридан ме посети. Чувал ли си някога за нея?

— Историчката ли? Да. Първата й книга беше за Уест Пойнт. Много ми хареса и смятам да прочета всички нейни следващи книги. Тя е добра писателка.

— Много повече от това е — отговори откровено Крейг. — Тя е истинската майка на Мередит, а аз ти се обаждам, защото онова, което ми каза тази жена, привлече вниманието ми и ме потресе.

— Джийн Шеридан е майката на Меридит!?!

Генерал Бъкли изслуша с огромно внимание всичко, което му разказа Майкълсън. Онова, което бе научил от Джийн Шеридан — нейната собствена история, случките по време на срещата на випуска и заплахите, отправени към Меридит. Прекъсваше го съвсем рядко, за да уточни чутото. Накрая каза:

— Крейг, както знаеш, Меридит е наясно, че е осиновена. Когато бе тийнейджърка, тя прояви интерес да открие коя е истинската й майка. Ние й разказахме онова, което знаехме от теб и доктор Конърс. Когато вие уредихте осиновяването й, ти ни обясни, че баща й е бил убит при злополука в колежа малко преди дипломирането си, а майка й е осемнадесетгодишно момиче, което тепърва щеше да учи със стипендия. Мередит знае всичко това.

— Джийн Шеридан е предупредена, че ще разкрия самоличността й пред теб. Онова, което не ти казах преди двадесет години, е, че истинският баща на Мередит е бил кадет, който е загинал в пътна катастрофа на територията на Уест Пойнт. Тези подробности щяха да ти помогнат много бързо да откриеш кой е.

— Кадет? В Уест Пойнт? Не, не си ми казал това.

— Името му е Карол Рийд Торнтън младши.

— Познавам баща му — отвърна тихо генералът. — Карол така и не можа да преживее смъртта на сина си. Не мога да повярвам, че Меридит е негова внучка.

— Повярвай ми, Чарлз, това е истината. Сега Джийн Шеридан се е успокоила, че Лора Уилкокс е подателят на заплашителните факсове за Лили, както тя нарича Мередит. Тя е склонна да приеме последния факс с обяснението и извинението на Лора като благословия, като знак Божи. Аз обаче не съм на това мнение.

— Не мога да си представя къде Мередит би могла да срещне Лора Уилкокс — отвърна замислено Чарлз Бъкли.

— Аз също. Има и още нещо. Ако Лора Уилкокс казва истината, ако наистина стои зад тези заплахи, мога да те уверя, че прокурорът ще повдигне обвинения срещу нея.

— Джийн Шеридан в Корнуол ли е?

— Да. Смята да остане в хотел „Глен-Ридж“, за да изчака новини от Лора Уилкокс.

— Аз ще се обадя на Мередит и ще я попитам дали някога е срещала Лора Уилкокс и дали си спомня къде е оставила четката си за коса. Имам срещи в Пентагона, така че не мога да тръгна днес, но Гано и аз ще отлетим утре сутринта за Корнуол. Ще се свържеш ли с Джийн Шеридан, за да й предадеш, че осиновителите на дъщеря й искат да се срещнат и да вечерят с нея утре вечер?

— Разбира се.

— Не искам да плаша Мередит, но ще я помоля да ми обещае да не излиза извън територията на Уест Пойнт, преди да се видим в петък.

— Можеш ли да разчиташ, че ще удържи на обещанието си?

За пръв път откакто започнаха този разговор Крейг Майкълсън чу своя добър приятел генерал Чарлз Бъкли да говори спокойно.

— Разбира се. Може да съм й баща, но също така съм и висш команден офицер. Сега знаем, че Мередит е войнишко чедо, както по рождение, така и покрай осиновителите си, но не забравяй, че тя е кадет в Уест Пойнт. Когато дава дума на по-висш офицер, тя не я нарушава.

„Надявам се да си прав“ — помисли си Крейг.

— Съобщи ми отговора й! Чарлз, моля те!

— Разбира се.

Един час по-късно генерал Чарлз Бъкли се обади повторно.

— Крейг — започна той с тревожен глас. — Страхувам се, че излезе прав относно верността на факса. Мередит е абсолютно сигурна, че никога в живота си не е срещала Лора Уилкокс. И няма ни най-малка представа къде е загубила четката си за коса. Бих могъл да я притисна повече, но утре има важен изпит и се притеснява, така че моментът не е никак подходящ да я тревожа. Зарадва се, че майка й и аз — той се поколеба за миг, но продължи твърдо, — че майка й и аз ще я посетим. През този уикенд, ако всичко е наред, ще й съобщим за Джийн Шеридан и ще им предоставим възможност да се срещнат. Помолих я да ми обещае да стои в академията, докато не се видим, а тя се разсмя. Каза, че това било напълно излишно. В петък имала още един изпит и толкова много за учене, та нямало да види белия свят до събота сутринта. Но все пак ми обеща.

Всичко звучеше добре, помисли си Крейг, като остави телефона. Но все пак оставаше неоспоримият факт, че Лора Уилкокс никога не е изпращала факса. Така че Джийн Шеридан трябваше да бъде известена за това.

Крейг бе оставил визитната й картичка под телефона на бюрото си, за да му бъде подръка. Той я взе и започна да набира. След което неочаквано прекъсна връзката. Не! Не тя бе човекът, на когото трябваше да се обади. Беше му дала номера на онзи детектив от офиса на областния прокурор. Къде ли го беше сложил? Как му беше името?

След секунда търсене по бюрото той видя записката — Сам Дийган и телефонен номер. Точно това му трябваше, помисли си Майкълсън и започна да набира.