Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (40)

39

Джийн усили звука на телефона си до максимум, защото се страхуваше, че когато заспи, може да пропусне обаждане, а предполагаше, че човекът, свързал се с нея за Лили, ще предприеме следващата си стъпка и ще й се обади.

— Придържаме се към версията, че го прави за пари — обясни й той. — Някой иска ти да вярваш, че Лили е в опасност. Да се надяваме, че следващата му стъпка ще бъде да ти се обади по телефона. Ако го направи, ще проследим разговора.

Той се опитваше да я успокои.

— Джийн, ако си позволиш да се парализираш от страх, ще се превърнеш в своя най-страшен враг. Каза ми, че не си споделила с никого за бебето и че в Чикаго си била известна с моминската фамилия на майка си. Но въпреки това някой е открил тайната ти и това може да е станало или напоследък, или пък преди двадесет години, когато бебето е било родено. Кой знаеше? Ти трябва да си помогнеш сама. Опитай се да си спомниш кои хора си виждала в кабинета на доктор Конърс, когато си ходила да се консултираш с него. Може би някоя сестра или секретарка, която се е досетила защо си там и която е била достатъчно любопитна, за да открие кой е взел бебето ти. Не забравяй, че благодарение на книгата ти вече си знаменитост. Новият договор с издателя ти не е тайна. Даваш интервюта и това ти е създало популярност. Обзалагам се, че този, който има достъп до Лили, е решил да те изнудва, като я заплашва. Утре сутринта ще отида да се срещна със свещеника на „Свети Томас“. А ти направи списък с имената на всички, с които си била в приятелски отношения по онова време. Опитай се да си спомниш хората, които може да са имали достъп до твоя медицински картон.

Спокойното излагане на фактите от Сам имаше положителен ефект върху Джийн. Паниката й леко поспадна. След като му пожела лека нощ, тя седна на бюрото в хотелската стая с бележник и химикалка и написа на първата страница: Кабинетът на д-р Конърс.

Сестрата, която работеше при него, беше жизнерадостна, доста едра жена на около петдесет, спомни си Джийн. Казваше се Пеги. Второ й име беше нещо ирландско и започваше с К. Кели… Кенеди… Кийган… „Ще се сетя — каза си тя. — Знам, че ще се сетя. Това е само началото все пак.“

Резкият, силен звън на телефона я накара да подскочи. Погледна часовника, докато го вдигаше — почти единадесет. Може би беше Лора. Може би се бе върнала.

Беше Сам, съобщи й, че Лора се е обадила на рецепцията в хотела, което трябваше да я успокои. Но Джийн усети тревога в гласа му.

— Но не си сигурен, че е добре, нали? — попита го тя.

— Не съвсем, но поне се е обадила. Това със сигурност е бил нейният глас.

Което означава, че все още е жива, помисли си Джийн. Това искаше да й каже. Тя внимателно подбра думите си.

— Мислиш ли, че поради някаква причина Лора може би не е в състояние да се прибере в хотела?

— Джийн, обадих ти се, за да те успокоя за Лора. Но разбирам, че е по-добре да бъда искрен с теб и да ти кажа. Работата е там, че двамата, които са я чули, твърдят, че е говорила объркано и разстроено, дори уплашено. Лора и ти сте единствените момичета от масата за обяд в училище, които още са живи. Докато не узнаем точно къде е тя и кой е с нея, ти трябва да бъдеш много внимателна.