Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (59)

58

След като Сам Дийган си тръгна, Джийн Шеридан и Марк Флайшман останаха още около час в кафенето. Той протегна ръка и хвана нейната, докато тя му разказваше за срещата си с Крейг Майкълсън, как се е убедила, че той е оформил осиновяването на Лили, и за устната си заплаха към него, когато бе отказал да проумее, че Лили може наистина да е в опасност.

— Обадих му се да се извиня — обясни Джийн. — Подчертах, че е твърде вероятно Лили да си спомни къде е загубила четката си. Това може да ни даде директно указание и да ни насочи към човека, който я е взел, освен ако осиновителите й не стоят зад цялата работа.

— Напълно реална възможност — съгласи се Марк. — Ти послуша ли съвета на Майкълсън да поискаш от съда отваряне на архивите?

— Абсолютно. Имам среща със Сам Дийган в офиса му утре сутринта.

— Умен ход. Джийн, а какво мислиш за Лора? Нали не смяташ, че е рекламен трик?

— Не. — Тя се поколеба. Беше почти четири и половина и късното следобедно слънце хвърляше наклонени сенки в почти празното кафене. Погледна Марк. Беше облечен с отворена спортна риза и тъмносив пуловер. Беше от мъжете, които винаги запазват младежкото си излъчване, помисли си тя. Особено в очите.

— Кой беше учителят, който те нарече „стара душа“? — попита го тя.

— Господин Хастингс. Защо се сети за това?

— Той каза, че в очите ти прозирала мъдрост.

— Не съм сигурен, че беше комплимент. Накъде биеш, Джийни?

— Ще ти обясня. Моето разбиране за старите души е, че те имат голяма интуиция. Вътрешно око, шесто чувство, както щеш го наречи. Докато шофирах след срещата си с Крейг Майкълсън, бях силно разстроена. Казах ти го вече. Но тогава се случи нещо, Марк. Ако Лора беше в колата до мен, едва ли щях да я чуя по-ясно. Чух гласа й, който казваше: „Джийн, помогни ми! Моля те, Джийн, помогни ми!“

Тя се вгледа внимателно в лицето му.

— Не ми вярваш. Или смяташ, че съм луда — каза с отбранителен тон.

— Не е истина. Ако някой вярва в силата на мозъка да праща и приема послания, това съм аз. Но ако Лора наистина е в опасност, то къде се вписва Роби Брент в картинката?

— Нямам никаква представа. — Джийн вдигна ръце в знак безпомощност, сетне ги свали и се огледа. — По-добре да вървим. Вече подреждат масите за вечеря.

Марк даде знак на сервитьора за сметката.

— Бих желал да те поканя на вечеря, но тази вечер имам уникалната привилегия да споделя хляба си с баща ми.

Джийн му хвърли изпитателен поглед, без да знае какво отговори. Изражението му бе неразгадаемо. Накрая рече:

— Знам, че си се отчуждил от него. Той ли ти се обади?

— Минах днес покрай къщата. Колата му беше там. Импулсивно, съвсем импулсивно отидох и натиснах звънеца.

Имахме дълъг разговор. Не толкова дълъг, че да успеем да изясним всичко, но той ме покани на вечеря. Обещах, че ще ида, но при условие че е готов да отговори на някои въпроси, които имам към него.

— И той се съгласи?

— Да. Да видим дали ще удържи на думата си.

— Надявам се, че каквото имаш да свършиш, ще го свършиш.

— Аз също, Джийни, но не разчитам на това.

Качиха се заедно в асансьора. Марк натисна бутоните за четвъртия и за шестия етаж.

— Надявам се, че имаш по-добър изглед от мен — подхвърли тя. — Прозорецът ми гледа към задния паркинг.

— Значи моят наистина е по-добър. Ако съм си в стаята навреме, мога да се насладя на залеза.

— А аз, ако съм будна, мога да видя кой се връща на разсъмване — рече Джийн, когато асансьорът спря на четвъртия етаж. — До скоро, Марк.

Сигналът за оставено съобщение на телефона в стаята й мигаше. Беше обаждане от Пеги Кимбал и бе само отпреди колко минути.

— Джийн, в момента имам почивка, затова ще бъда кратка. След като си тръгнах, се сетих, че Джак Емерсън работеше като чистач в нашата сграда по времето, когато ти си идвала при доктор Конърс. Казах ти, че докторът винаги носеше ключовете за архивите си в джоба, но сигурно е имал някъде скрити резервни, защото си спомням, че един ден бе забравил да вземе своите и въпреки това отвори чекмеджетата си. Така че Емерсън или някой като него може да е видял твоя медицински картон. Както и да, смятам, че трябва да знаеш това. Желая ти късмет.

Джак Емерсън, помисли си Джийн, като оставяше слушалката. После седна на леглото. Възможно ли бе той да е човекът, който й причиняваше това? Винаги бе живял в този град. Ако хората, които бяха осиновили Лили, все още живееха тук, той може би ги познаваше.

Чу някакъв звук и се обърна навреме, за да види как един плик се плъзга по пода под вратата. Бързо прекоси стаята и отвори вратата.

Пиколото с извинителна усмивка се изправи пред нея.

— Доктор Шеридан, този факс за вас е получен едновременно с цяла камара за друг гост на хотела. Случайно е попаднал сред неговата поща. Той току-що дойде и ни го върна.

— Всичко е наред — отвърна меко Джийн, а страхът качи в гърлото й. Затвори вратата и вдигна плика. Ръцете и трепереха, докато го късаше. Сигурно се отнасяше за Лили, помисли си Джийн.

Точно така беше. Отнасяше се за Лили. И гласеше:

„Джийн, ужасно се срамувам. Винаги съм знаела за Лили и познавам хората, които я осиновиха. Тя е чудесно момиче. Умна е, учи във втори курс в колеж и е много щастлива. Не искам да си мислиш, че я заплашвам. Отчаяно се нуждаех от пари и смятах, че мога да ги получа по този начин. Не се притеснявай за Лили, моля те. Тя е добре. Ще се свърже скоро с теб. Прости ми и кажи на другите, че съм добре. Този рекламен трик беше по идея на Роби Брент. Той ще се опита да го обясни. Иска първо да говори с продуцентите ми, преди да направи изявление в пресата.

Лора“

Краката й омекнаха и тя се строполи върху леглото. След което, плачеща от облекчение и радост, набра мобилния телефон на Сам Дийган.

Звънът на Джийн събуди Сам от сладката дрямка, в която се бе отпуснал, докато Алис Съмърс шеташе в кухнята.

— Друг факс ли, Джийн? Спокойно. Прочети ми го. — Той изслуша текста. — Господи! Не мога да повярвам, че тази жена би ти сторила това.

— С Джийн ли говориш? Добре ли е? — попита Алис, като застана на вратата.

— Да. Лора Уилкокс е пращала факсовете за Лили. Извинява й се и казва, че не е имала намерение да я нарани.

Алис взе телефона от него.

— Джийн, много ли си разстроена? Можеш ли да шофираш? — Изслуша отговора и продължа: — Тогава идвай веднага.

Когато тя пристигна, Алис погледна лицето й и видя светлата радост, която сигурно сама би изпитала преди години, ако Карън някак си бе спасена. Тя обгърна раменете й с ръка.

— О, Джийн, аз непрекъснато се молех!

Джийн отвърна на прегръдката й.

— Знам. Не мога да повярвам, че Лора е могла да постъпи така с мен, но съм сигурна, че никога няма да нарани Лили. И така, значи все пак всичко е било за пари, Сам. Господи, ако Лора е била толкова отчаяна, защо не ми е казала направо? Щях дай помогна. Преди половин час бях готова да се закълна, че Джак Емерсън е човекът, който знае за Лили.

— Джийн, ела! Седни и се успокой. Изпий една чаша шери и ми кажи защо мислиш така. Защо Джак Емерсън да има нещо общо с тази работа?

— Току-що научих нещо, което ме накара да вярвам, че той стои зад заплахите. — Тя послушно свали палтото си, отиде в дневната и седна на стола, който бе най-близо до камината, опитвайки се да запази гласа си спокоен. Разказа им всичко, което чу от Пеги Кимбал.

— Джак е работел в кабинета на доктор Конърс по времето, когато аз бях негова пациентка. Той организира тази среща, за да ни събере тук. В офиса му има снимка на Лора, за която ни каза Роби Брент. Всичко съвпада. Докато не пристигна този факс. О, щях да забравя. Той е дошъл още на обяд, но са сбъркали и са го смесили с пощата на друг човек.

— Трябвало е да го получиш на обяд? — попита отривисто Сам.

— Да. И ако го бях получила, нямаше да отида на срещата с Крейг Майкълсън. Веднага след като го прочетох, се опитах да му се обадя, в случай че планира да се свърже с родителите на Лили. Исках да му кажа да задържи топката, докато не се чуя отново с Лора. Няма нужда да ги тревожим — и тях, и нея.

— Казала ли си на някой друг за факса от Лора?

— Не. Получих го веднага след като се качих в стаята си. Марк и аз поседяхме и поговорихме още около час, след като ти си отиде. О, трябва да се обадя на Марк, преди да е излязъл за вечеря. Ще се зарадва да чуе тази новина. Той разбира, също както и вие двамата, колко безумно се тревожа за Лили.

Несъмнено Джийн е казала на Флайшман за възможността чрез четката за коса да открият мястото, където Лили е загубила тази вещ, и с кого е била, помисли си намусено Сам, докато я наблюдаваше как вади телефона си.

Размени поглед с Алис и видя, че тя мисли същото. Беше ли този факс наистина от Лора, или бе още един странен обрат в кошмара, който течеше?

Тогава може би съществува и друг сценарий, помисли си Сам. Ако Джийн е права и Крейг Майкълсън наистина е уредил осиновяването, възможно е той вече да се е свързал с родителите на Лили и да е обсъдил въпроса за липсващата четка.

Независимо дали този последен факс от Лора е истински, Лили се превръща в заплаха за човека, който ги е пращал. А който и да е той, лесно може да се сети, че четката ще ги доведе право до него.

Не бе готов да приеме, че факсовете са от Лора, мислеше си Сам. Все още не. Като ученик Джак Емерсън е работил в клиниката на доктор Конърс. Винаги е живял в града и може лесно да се е сприятелил със семейството от Корнуол, осиновило Лили.

Марк Флайшман може и да е спечелил доверието на Джийн, но не и неговото. Имаше нещо, което ставаше вътре в това момче. И то нямаше нищо общо с телевизията и даването на съвети на объркани семейства и проблемни деца, реши Сам.

Джийн остави съобщение на Марк.

— Не си е в стаята — обясни тя, след като се обърна цялата сияеща към Алис. — Мирише на нещо много вкусно. Ако не си ме поканила на вечеря, смятам да се самопоканя. О, мили Боже! Толкова съм щастлива. Щастлива съм!